На 22 януари 2012 г., рано сутринта, приключи стачката в „Марица-Изток”. Беше постигнато споразумение за средно по 300 лв. еднократен бонус към заплатата на всеки миньор, за наемане на допълнителен брой работници (с оглед на разширилото се производство), за подобряване условията на труд и гаранция, че дружеството няма да се приватизира. Такива са фактите. Но какво стои зад тях – успех или поредната измама?
Че споразумението не значи пълен успех за работниците, това е ясно; че въз основа на него и въпреки него работниците ще продължат да бъдат мамени – също. Без измама тази система не би могла да съществува.
Кои бяха положителните страни на стачката?
Първо, моментът за нейното начало беше удачно избран – през зимата консумацията на ток е далеч по-висока, а това обуславя и по-голямата значимост на едно спиране на производството на електроенергия, каквото предизвика стачката. Това осигури на миньорите по-изгодни позиции в борбата за отстояване на своите искания.
Другото положително нещо бяха самите искания – да се назначат допълнителен брой хора, да се осигурят допълнителни бонуси към заплатите, да се модернизират условията на труд в дружеството, да се гарантира, че то няма да бъде приватизирано – всички тези искания са направо необичайни по своя характер и смелост с оглед на факта, че в условията на криза в повечето случаи българските работници издигат искания за редовно изплащане на заплатите, за запазване на работните места, за неразпродаване активите на дружеството и др.под. защитни искания. Подчертавам защитни, защото в случая с „Марица-Изток” исканията бяха най-общо казано настъпателни – не в защита на права, а за повече права.
На трето място – това беше силата и единството (още по-точно – силата на единството), което демонстрираха миньорите в хода на стачката. Над 90% от тях се включиха в стачните действия, не трепнаха нито за миг в хода на борбата и организираха един наистина мощен протест в Раднево на 21.01 с участието на около 1500 души в него (от общо 2500 работещи в дружеството), който протест окончателно съкруши надеждите на управляващите, че ще могат да се наложат над стачкуващите. Така, миньорите от „Марица-Изток” отново разтърсиха държавата със своята решителност за борба. След като през лятото на 2007 г. техният протест беше разпръснат от полицията с помощта на сълзотворен газ и грубо полицейско насилие (рядко срещана за България проява на толкова изострен пряк сблъсък между власт и протестиращи)
сега пък стачката беше обявена от ДАНС за „заплаха за националната сигурност” (което също може би се случва за пръв път в България)! – ясен признак за силата на миньорите.
И нека ние, работещите в другите отрасли и браншове на икономиката, извлечем поуки и почерпим вдъхновение от тази сила на работническото единство – сила, която кара богаташите и техните политически марионетки да треперят от страх и ужас, сила, която ще ни донесе така желания достоен и щастлив живот.
Ковачев
