Два дни, една нощ (филм)

Резюме: Сандра има един уикенд да спаси работата си. Шефът на малката фабрика, където работи, е предоставил на работниците избор: или някой ще бъде съкратен, или никой няма да получи бонус тази година. Сандра наскоро се е върнала от болнични и затова тя ще бъде уволнената. Профсъюзният представител се опитва да й помогне, като убеждава началството да организира второ гласуване в понеделник сутринта, но Сандра ще трябва да спечели поне шестима от колегите си на своя страна. Не е лесно да поискаш от някого да се откаже от значителна сума заради теб, особено в тези тежки времена, а крехкото психично състояние на Сандра прави задачата й още по-тежка.

Оригинално заглавие: Deux jours, une nuit

Език: френски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма
Белгия/Франция/Италия, 2014, 95’
Режисьори: Жан-Пиер Дарден, Люк Дарден
С: Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен

Към филма: http://vbox7.com/play:0f2f56d4df

Как една касиерка стана „героиня на работническата класа”

На 16 март 2015 г., на 57 годишна възраст внезапно от сърдечна недостатъчност почина касиерката Барбара Еме, която се превърна в символ на борбата срещу суровия капитализъм в Германия.

Ляволибералният вестник taz публикува портрет на жената, уволнена през 2008 г. от веригата супермаркети „Кайзер” за присвояване на ... 1,30 евро. 

Историята е следната. Емели, както наричат дългогодишната касиерка, задържа в своя полза двата бона, с които е трябвало да плати на клиент за върнат стъклен амбалаж, но той забравил да си ги поиска навреме. Две инстанции на съда за решаване на трудови спорове в Берлин-Бранденбург отсъждат, че уволнението й е основателно. „Собствеността на работодателя не е на разположение на служителите, независимо от размера на сумата и от продължителния трудов стаж на работника”, гласи решението на магистратите.

Накрая обаче, след общо две години и половина съдебен спор, третата инстанция обявява уволнението й за невалидно. По време на процеса Еме се бори твърдо за правата си и се превръща в пример за подражание. В някои медийни публикации дори е стилизирана като „Жана д'Арк на всички роби на наемния труд”.

Емели вдъхва кураж на много хора. Победата й пред Федералния съд по трудови въпроси преобръща представата на мнозина, че нещо подобно може да се случи: един обикновен човек да победи съдебната система, политиката и хората „там горе”. Един човек от онези, „там долу”.

Барбара Еме произхожда от работническо семейство в Мекленбург и сякаш й е било предопределено да стане касиерка в супермаркет. Дългогодишният й адвокат Бенедикт Хопман си спомня, че след оправдателната присъда клиентката му получава покана за интервюта от медии от различни страни. Телевизия „Ал Джазира”, която интервюира Еме, я нарича „героиня на работническата класа”.

Присъдата за парчето сладкиш

Заслуга на Еме е, че променя съдебната практика за уволненията за дреболии, въпреки че много юристи считат това за невъзможно. Преди съдиите се позовават на присъда от 1984 г.Тогава Федералният съд по трудови въпроси решава, че уволнението на продавачка в хлебарница, изяла изложено на витрината парче сладкиш, е законосъобразно. До появата на Емели съдебната практика в продължение на 26 години се ориентира спрямо тази благоприятна за работодателите присъда, отбелязва taz.

„Който престане да се бори, вече е загубил”, беше девизът на Емели.  

Тя не иска пари като компенсация за уволнението й, а се бори за принципи. Отхвърля всякакви сравнения. Иска си обратно работата. И я получава – 12 дни след оправдателната присъда вече работи в нов филиал на „Кайзер”, в близост до дома й, както желае, на десет минути пеша от него. Но с това каузата й не приключва.

През последните пет години Барбара Еме развива активна дейност. През 2011 г. участва на Световната конференция на жените във Венецуела. Става съавтор на две книги, канят я на публични дискусии. Пътува често до Париж, за да се среща с тамошните профсъюзи.   

Синдикалистка

Избрана е за член на председателството на фондация „Човешко достойнство и трудов свят“, когато е необходимо, придружава хора за делата им в съда.

До последния си час Емели работи на касата в супермаркета в берлинския район Хоеншьонхаузен. Хора, които са я познавали от стария й филиал, идват в новия, само и само да пазаруват при нея и да осребряват боновете си за стъклен амбалаж. Някои я молят за автографи. Колегите й, които първоначално я посрещат с недоверие, започват да й се доверяват. През 2014 г. е избрана за член на работническия съвет на предприятието.

При една среща в нейното жилище пред две години тя казва: „Аз съм обикновен човек, който се осмели да направи нещо. Нито повече, нито по-малко“. Но скромността беше излишна. Израсналата в ГДР продавачка на стоки за всекидневието става член на профсъюзите още през 1974 г., когато започва професионалното й обучение. Емели беше жена, „която познаваше обществените отношения от собствен опит”, казва адвокатът й Хопман.

От 1977 г. работи в търговията на дребно. Първоначално в източногерманската търговска верига HO, която през 90-е години на миналия век е погълната от „Кайзер”. Погледнат от този ъгъл, животът на Емели осветлява една неприятна част от най-новата германската история, пише taz. С обединението тя изпитва на собствения си гръб суровостта на капитализма. Първоначално с трудовия си договор от времето на ГДР се справя добре. Но постепенно преживява промяната на трудовия климат: по-малко работна сила и натиск за повече  ефективност, орязване на надниците и повече работни часове. Това също я насърчава да се включи през 2007 г., в разгара на финансовата криза, в стачките, организирани от синдикатите. Според нея тук се крие истинската причина за уволнението й: борбата й за правата на хората на наемния труд. Една от силно дефицитните стоки на съвременния капитализъм.

Превод, със съкращения: Хаштаг-BG

Стохиляден работнически протест в Брюксел

06.11.2014. Трите най-големи синдиката в Белгия свикаха днешния протест в знак на несъгласие с предвижданите от новото правителство реформи, свързани с повишаването на данъците, намаляване на покупателната способност и увеличаването на възрастта за пенсиониране. При стълкновения между полицията и протестиращите има сериозно ранени. Нанесени са и значителни материални щети. 

Стотици загинали миньори в Сома-Турция

Най-малко 238 души загинаха в най-голямата трагедия в минната индустрия на Турция, а спасители продължават да търсят оцелели сред близо 200-те души в неизвестност и да вадят тела от галериите. Причина за драмата в мината в Сома, на 120 км североизточно от Измир, стана страшна експлозия, причинена от електрическа неизправност.
Телата на 238 миньори бяха извадени в първите 12 часа след експлозията, която избухнала малко след 15 ч. местно време във вторник. По време на инцидента в мината е имало 787 души, като точно тогава работата е била предавана на служителите от втората смяна и затова в галериите е имало повече хора от обичайното.
След взрива 363 души са били спасени, като някои са успели сами да се измъкнат от подземния ад. 80 от тях са получили различни наранявания, а четирима са в тежко състояние. Близо 120 души бяха в неизвестност до сряда следобед, като те са били хванати в капан на 420 метра под земята и на около 4 км от входа.
В издирването им се включиха повече от 400 спасители, които освен всичко друго се опитваха да напомпат чист въздух в минната шахта, за да спасят миньорите от задушаване. Стотици роднини и приятели на миньорите се събраха край входа на мината в очакване на новини.
Енергийният министър Танер Йълдъз потвърди, че в мината е имало 787 души, и посочи, че много от загиналите са починали от натравяне с въглероден монооксид, а спасителните операции са се забавили заради наличието на опасни газове в галериите. Той се опасява, че броят на загиналите може да скочи драстично с напредването на времето.
Повече от 3000 души са загинали в Турция при инциденти с мини след 1941 година, припомнят турски медии.

В Тузла „приватизация” е мръсна дума

Босненските протести започнаха от третия по големина град и индустриален център на северната част на страната Тузла. Още от времето на Югославия там действат предприятия, които са били знакови за промишлеността на цялата съюзна федеративна република. Фирми като Polihem, DITA, Konjuh и Resod-Guming десетилетия са имали славата на „фабрики за пари“. Тяхната провалила се  приватизация сега извежда стотици бивши служители в тях на протести. Работниците не са получавали заплати от повече от година и не са здравно осигурени. Проблемът с предприятията не е в икономическата неефективност или в липсата на пазари, а във връзкарско-клиентелсткият начин на управлението им, довел до тяхното затриване.

Преди войната Polihem има над 1 200 работника, сочи Deutsche Welle. Компанията произвежда киселини и основи за топлоелектрическата централа в града и това я прави важна част от икономиката на града. След войната обаче новите босненски власти поемат курс към приватизация на държавните компании. Първоначално назначават в тях нови директори, които са политически лоялни, но некомпетентни. Това става и в Polihem, която започва да натрупва огромни дългове към електроснабдяването. Лидерът на местния синдикат Сакиб Копич пояснява, че по това време компанията е купувала киловатчас за над 4 пъти по-висока цена, отколкото други фирми.

След като Polihem натрупва дългове, държавната агенция за приватизация намира купувач – полската фирма Organic Trade. Покупката става за едва 11 милиона босненски марки при положение, че преди войната годишният оборот на компанията е бил над 60 млн. евро. Поляците създават дъщерна фирма и обещават нови работни места и инвестиции от 70 млн. евро. Скоро обаче започват масови уволнения, като обяснението е, че продукцията не е търсена достатъчно на световните пазари. Дъщерната компания получава големи банкови кредити, а Polihem е техен гарант. После банките си искат своето и разпродават машините на завода за старо желязо. „Polihem бе превърната в перачница за пари. И над всичко това стои мафията в Тузла, която си изпра парите от съмнителни сделки. Предполагаемият собственик от Полша не е стъпвал в Тузла нито веднъж. Имаме свидетелски показания за всички безобразия и сме ги предали на прокуратурата“, обяснява Копич. Действия във връзка със схемата обаче не са предприети. Подобна история на политическо вмешателство и тласкане към провал има и в другите приватизирани предприятия в региона.

В своята декларация от 7 февруари т. г. работниците и гражданите от кантона Тузла искат скоростно разрешаване на всички въпроси, свързани с приватизацията на Dita Polihem Poliohem, Gumara и Konjuh. “Правителството би трябвало да признае работния стаж и да гарантира здравните осигуровки на работниците, да разгледа случаите на икономически престъпления и да разследва всички хора, участвали в тях, да конфискува нелегално придобитото имущество, да анулира приватизационните споразумения на тези дружества, да подготви ревизия на приватизацията, да върне фабриките на работниците и да постави всичко под контрола на публичните власти, за да се защити обществения интерес и да се започне производство в тези от фабриките, където това е възможно“, се казва още в декларацията. Тя призовава също да се изравнят заплатите в държавния и частния сектор, да се премахнат плащанията за правителствените служители, след като напуснат службите си и управлението да се поеме от експертен, некомпрометиран и партийно не обвързан кабинет.

Владимир Митев, сп. ТЕМА

В Катар експлоатират до смърт работници заради световното по футбол

Според разследване на британския вестник „Гардиън” около 50 непалци са починали по време на работа от сърдечен удар или други трудови злополуки. Според изданието те са станали жертва на жестоки злоупотреби и експлоатация, съизмерими с робство в наши дни.

По данни на изданието на много от обектите е имало случаи с принудителен труд. Някои от потърпевшите твърдят, че не са получавали заплати от месеци, а документите им са били иззети, за да им попречат да напуснат страната. На някои от строежите дори е нямало достъп до питейна вода.

Огромно количество нелегални работници пристигат в Катар, за да изкарат пари. Повечето от тях са от бедните азиатски страни и при влизането им в Катар им се отнемат паспортите. Много от тях получават по-ниски възнаграждения от предварително договорените.

Непалците са близо 40 процента от нелегалните емигранти в Катар, а необходимостта от строителството на нови сгради, съоръжения и инфраструктура допълнително дава индикации, че те ще си намерят работа в арабското емирство, което получи по доста скандален начин Световните финали по футбол през 2022 г.

В-к „Новинар“