45 000 се включиха в протеста против пенсионната реформа

Около 45 хиляди души се включиха в протеста против пенсионната реформа пред сградата на Народното събрание. Двата големи синдиката в България проведоха национален протест срещу намерението на правителството да увеличи възрастта за пенсиониране с 1 година и премахването на клас прослужено време.

На митинга присъстваха хиляди миньори, железничари, учители, енергетици, металурзи.

“Някой ни заплаши, че ако протестираме, ще си подаде оставката. Ние му казваме – Дайте си оставката, г-н Борисов, ние ще ви я приемем веднага”, – заяви Любка от Дупница.

“ГЕРБ са една разбойническа банда”, – заяви протестиращ миньор. “Тази банда без да се съобразява с нас си приема закони и те са си добре”, – каза още възмутеният миньор.

“Всички ние, будното общество на тази държава, се събираме на този площад пред тази омразна сграда, която вместо съединение сее разединение и напрежение. Напрежение по време на криза, напрежение, обхванало цялото общество и настъплението на властта срещу нас. Внесените от Дянков предложения за премахването на класа и увеличаването на годините за пенсия грубо потъпкват правата на работещите служители и работници”, – заяви Валентин Вълчев, миньор от “Марица Изток”.

“И Дянков, и Борисов, като е толкова отворен, да дойде да говори с нас тук”, – поиска металург от КТ “Подкрепа”. Те, разбира се, не се появиха.

В протеста се включиха и деятели на „Работнически глас”, които разпространиха голямо количество листовки сред работниците.

Снимки:

Видео:

Действие на гара „София-Север”

В деня на националната железничарска стачка – 24 ноември 2011 – група дейци на „Работнически глас” посетихме столичната гара „София-Север”, намираща се до кв. „Надежда”. Там заварихме спрелите влакове.

Разпространихме сред стачкуващите нашата позиция – „Защо подкрепяме стачката на железничарите?”. Позивът (и въобще изразената от нас на място подкрепа) беше добре приета от жп работниците и стана основа (въпреки студеното време) за продължителен приятелски разговор.

Железничарите споделиха за различни схеми, по които се ограбва трудът им и БДЖ като цяло, в полза на различни частни интереси. Един от работниците с възмущение разказваше, че е в БДЖ от 1975 г., че се е сблъсквал с какви ли не проблеми, но такова чудо, такъв грабеж и разсипия, на каквито са подложени сега железниците, никога не е виждал.

Стигна се и до по-широки обобщения: „Не знаем как гледате на промените, но откакто дойде „демокрацията”, цялото българско производство поголовно се ликвидира”. Пътят, който те виждат за излизане от разрухата, е чрез разкриването на работни места – не чрез оптимизации, реструктурирания и приватизации и др.под. синонимни думи на грабежа и разрухата, а именно чрез осигуряване на работа за всички и съживяване на производството.

Железничарите признаха, че са обект на натиск и заплахи от страна на ръководството на БДЖ заради волята им да отстояват правата си. Но стачкуващите приемат това като част от борбата: „Това е борба – и ние, и те използваме възможностите си, за да оказваме натиск в полза на отстояваните позиции”.

            Обсъден беше и въпросът за социалното значение на БДЖ. Железничарите отбелязаха, че специално на тяхната гара се стичат хора от цялото Искърско дефиле, които идват в София, за да работят и учат (поради липсата на работа и училища по родните им места). „Само в шивашкото предприятие до „София-Север” – „Агресия” (бившият завод „8 март”) се трудят 800 шивачки. За всички тях запазването на БДЖ е въпрос от жизненоважно значение”.

Позиви, листовки, лепенки...



Спрелите влакове на гара "София-Север"



Разрухата на гарата

Потребителска кооперация „Взаимопомощ” (учредяване)

На 28 юли 2011 г. в град София се учреди Потребителска кооперация „Взаимопомощ”. На учредителната среща беше прочетен кратък доклад на тема „Защо кооперация”. Бяха приети правила и беше избран касиер.

Стотици листовки...

Стотици листовки на „Работнически глас” бяха разпространени сред участниците в протестните първомайски шествия в София. Поздрави на нашите самоотвержени активисти.

Акция за солидарност на гара „Подуяне”

На 10 март хора от „Работнически глас” проведохме акция за солидарност с предупредителната стачка на железничарите. Мястото – гара „Подуяне” в София. Разпространени бяха специално направени плакати в подкрепа на протестиращите работници.

Разбрали, че сме дошли да подкрепим стачката, шлосери, кантонери и стрелочници от гарата ни наобиколиха и започнаха да ни разказват за многобройните и тежки проблеми на работното им място: ниски заплати (300-400 лв.), не се дават пари за работно облекло, условията на труд са тежки, често боледуват. Редом с това – раздут до безкрай чиновнически апарат от привилегировани служители, шуробаджанащина, синдикати, които са свързани повече с работодателите отколкото с работниците и т.н... Липсва и единство между самите трудещи се – например машинистите, които взимат 3-4 пъти по-високи заплати от шлосери и кантонери (т.е. около 1200 лв.), отказват да се солидаризират със своите колеги. Липсват им и водачи, лидери, които да ги организират и вдигнат на борба. Хората са отвратени от този „див, варварски капитализъм от неофашистки тип”, който е на власт в България. Те искат възстановяване на безплатното здравеопазване и образование, както и да бъде осигурен работа за целия трудов народ.

...В 11.00 ч. работата на гарата беше възобновена. Нашите събеседници, нарамили 3-килограмовите си гаечни ключове, се сбогуваха с нас и се заеха с регулярната проверка на здравината на релсите в района на олющената стара подуянска гара...

                      

 

Над 1000 листовки...

Над 1000 листовки, информиращи за създаването на „Работнически глас”, бяха раздадени на работническия протест на 7 октомври в София.