четвъртък, 31 януари 2013 г.

Съд потвърди социалните права на българските работници в Германия




Гражданите на ЕС от България и Румъния имат право на здравни услуги и социални помощи в Германия дори и да нямат валидно разрешително за работа. Това постанови германски съд по повод жалба на 24-годишната българка Лазаринка Р. Решение на съда може да преобърне плановете на германското правителство да ограничи достъпа до социални помощи, съобщи „ИЮ Обзървър”, предаде "Фокус".

Младата жена дошла в Германия през 2008 г. за да живее с приятеля си – грък с германско жителство. Тя обаче била изоставена от него, след като забременяла. Тя работела като келнерка на черно, но била изхвърлена от работа малко преди да роди. Българката е кандидатствала за разрешително за работа, но й е било отказано. Заради това тя била лишена от помощта, която се предвижда за бременни. За българите и румънците все още са в сила ограничения за достъп до пазара на труда в Германия.

Федералният социален съд в Германия обаче се произнесе в полза на Лазаринка. Съдът реши, че тя отговаря на всички условия за това да получава помощи и фактът, че е българка не я лишава от социални права.

Случаят с българката е прецедент за подобни дела, при които граждани на ЕС са получавали отказ за социални помощи, тъй като нямат легален статут в Германия. Нейният случай обаче може да повлияе върху правилата в целия ЕС.

Решението на германския съд идва и в момент, когато във Великобритания са силно разтревожени от възможния българо-румънски имигрантски поток към Острова след отпадането на ограниченията за трудовия пазар в края на текущата година. Предвижда се за имигрантите от България и Румъния, които дойдат във Великобритания без работа, да им бъде заявено, че трябва да имат частна здравна застраховка, за да се попречи британската здравна система да се превърне в „международна здравна система”.

Министърът по въпросите на имиграцията Марк Харпър заяви пред “Дейли Мейл”, че ограничаването на достъпа до безплатното здравеопазване се разглежда като ключ за предотвратяването на нов наплив от имигранти, когато в края на годината ограниченията отпаднат.

Очаквано: синдикатите предадоха работниците от ВМЗ



"600 работници и служители от ВМЗ-Сопот ще бъдат освободени от работа. Това съобщи председателят на КНСБ в оръжейницата Иванка Иванова. За бройката са се споразумели синдикати и ръководство на предприятието след тежки преговори, които са приключили снощи около 23.00 часа. Успяхме да намалим броя от предлаганите 900 души от ръководството на 600, въпреки че и те са много, посочи Иванова. Има доста неща, които трябва да бъдат уредени преди да започнат да се връчват заповедите за освобождаване от работа на хората."
Синдикалната аристокрация от КНСБ и „Подкрепа“ отново се проявиха като предатели на работническите интереси. На какво основание, с какво право те се отказват от колективния трудов договор и се съгласяват въобще да преговорят за съкращения във ВМЗ? Не знаят ли те, че тяхна първа и основна задача като синдикати е именно да пазят работните места на хората от съответното предприятие? Не съзнават ли, че 600 съкратени (или както е модерно да се казва – „пренасочени“) работници за общини като Сопот и Карлово ще е равно на същинска социална катастрофа?
Ще се намерят ли съзнателни работници, които да зададат тези въпроси на „своите“ синдикални лидери?
Ковачев

сряда, 30 януари 2013 г.

Белгийски металурзи в битка против масовите съкращения




29.01.2013. Белгийски работници и полицаи се сбиха при протест срещу планирани уволнения в завод на металургичния гигант "Арселор Митал" в град Намур. Намеренията на компанията са да съкрати 1300 работни места, което предизвика радикални протестни действия.
Миналата седмица полицията в Брюксел разпръсна с водомети и сълзотворен газ работниците в белгийското подразделение на най-големия в света металургичен концерн „Арселор Митал”, които се опитаха да нахлуят в резиденцията на премиера на Белгия Елио ди Рупо. Около 2000 металургични работници се събраха в белгийската столица, за да изразят пред правителството на Белгия своето недоволство относно решението на „Арселор Митал” да закрие част от производствените мощности на предприятието в техния град. Участниците в акцията хвърляха по полицаите камъни и пиратки. Те успяха за известно време да блокират движението в центъра на белгийската столица.

видео: 

понеделник, 28 януари 2013 г.

3027 са трудовите злополуки в България (по официални данни за 2012)



79 на сто от злополуките у нас са станали на работното място, а 21% от тях са се случили по време на отиване или връщане от работа. 3027 е броят на регистрираните трудови злополуки у нас през миналата година.
Това показват данните от оперативната информация на НОИ за трудовия травматизъм в България през 2012 г. За периода са регистрирани 82 смъртни случая, а загубените календарни дни от трудови злополуки са 158 644.
Близо една четвърт от регистрираните трудови злополуки при изпълнение на служебните задължения са в сектор "Преработваща промишленост" - 592 или 24,8%, следвани от секторът "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" с 237 случая, секторите "Транспорт, складиране и пощи" с 230 и "Строителство" с 201 случая.
Статистиката показва, че през 2012 г. при трудова злополука на работното място са пострадали повече мъже, отколкото жени. Според данните 70% са мъжете и 30% жените.
В сравнение с 2011 г. през миналата година в България са регистрирани 275 трудови злополуки повече.
Новинар.бг