Пайнерът с/у самоорганизацията и взаимопомощта на хората от Младост 4

Жителите от столичния работнически квартал "Младост 4" се вдигнаха на бунт срещу строеж на Митко Димитров известен като - Пайнера. Бизнесменът строи жилищна сграда върху детска площадка, която хората от квартала построяват СЪС СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА. Така върху зелената площ сега се разхождат само багери.

Как градоустройственият план на един квартал се приема без дебат и законен ли е спорният строеж - вижте във видеото от репортаж на Радостина Янкова и оператора Любомир Милошев.

Самоорганизация и взаимопомощ в Силистра и Сливен

След като през 2010 година споделихме за примера на самоорганизация и взаимопомощ във варненското село Климентово, през изминалия месец станаха известни два нови подобни случая в страната – в силистренското село Калипетрово и в сливенския квартал „Надежда”. Забележително е и че инициативата идва от уж „мързеливите” и „непригодни за трудова дейност” хора от ромски етнически произход. Надяваме се примерът на самоорганизация и взаимопомощ на хората от тези населени места да стане заразителен и да обхване нови и нови махали, квартали, села и градове в България. (Раб.глас)

Роми от Силистра асфалтираха улиците си със собствени средства

Заради липсата на средства в бюджета в Силистра, ремонт на пътищата не е правен от години. Жителите на ромския квартал в близкото село Калипетрово обаче решиха да дадат пример и асфалтираха участъци от улиците със собствен труд и средства.

В квартала живеят около 200 ромски семейства. Повечето са безработни. Организирали се сами, защото им омръзнало да чупят колите си по разбитите улици. Жителите на квартала многократно сигнализирали в кметството за проблема с дупките, но без резултат. Очаква се примерът им да бъде последван и от други квартали в областния град.

Роми от Сливен сами ремонтираха площад и подлез

Жителите на ромския квартал „Надежда” в Сливен се радват на ремонтиран подлез и обновен централен площад. Подобренията са постигнати със съвсем малко средства от общината (около 2500 лева) и с усилията на местните хора, заяви кметът Кольо Митев.

Подлезът свързва жителите на “Надежда” със съседния жилищен комплекс, близките магазини, училища и спирка на градския транспорт. В продължение на 10 години той беше мръсен и без осветление, което на практика го правеше почти неизползваем.

На централния площад, който доскоро приличаше на сметище, са посадени десетки дръвчета, има и палми. Изградени са алеи с пейки за отдих, направена е и чешма.

В квартала предстои да се изгради детска площадка и улиците да се асфалтират. Очаква се съвсем скоро да бъде решен и проблемът с водоснабдяването.

„Нашите деца трябва да живеят нов живот, да тръгнат с една крачка напред”, казват жители на ромския квартал.

"Картофеното движение" в Гърция обявява война на скъпотията

Тонове картофи на по-ниски цени благодарение на директна продажба на потребителите: “картофеното движение” разтърсва Гърция, скована от години на инфлационна спирала. В началото на март 2012 група жители на Пиерия в Северна Гърция продадоха десетки тонове картофи, поръчани директно от производителите, заобикаляйки посредниците.

Количествата, които можеше да бъдат запазени по интернет, бяха продадени за няколко часа. Картофите се предлагат на цена от 25 евроцента за килограм на фона на най-малко 70 евроцента в супермаркета, като тази цена е изгодна и за земеделските производители, на които посредниците предлагаха 10 до 15 евроцента за килограм, според инициаторите на проекта.

Инициативата бе последвана в градовете Волос, Лариса, Верия и дори в предградие на Атина. Групата от Пиерия си поставя за цел по-нататък осъществяване на групови продажби на зехтин, ориз и брашно.

След първите директни продажби цените на картофите в супермаркета намаляха наполовина, подчертават организаторите на инициативата.

БТА

Работник, оцелял от робски живот в Гърция

...

Помощ за село Бисер

Организират се доброволни спасителни бригади, които да подпомогнат на място пострадалите жители на селата Бисер, Лешниково и Стойково. Повече за тази инициатива може да прочетете тук: http://zaxarmanli.wordpress.com/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC/

Същевременно работниците от „ТЕЦ Марица изток 2“ събраха 22 210 лв. за жителите на с. Бисер. Сумата е събрана в рамките на едноседмична кампания.

Докато човек чувства болка – значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка – значи е човек.

Първата покупка на Потребителска кооперация „Взаимопомощ”



- Бабо Мравке, где така?

- Тичам Щурчо за храна.

- А ти, где с таз гъдулка?

- Днес Калинката е булка,

та съм канен на свирня.

- А когато сняг забръска,

що ще чиниш ти зимъска?

- Ще поискам срам не срам

от твойто житце сбрано.

- Аз пък няма да ти дам,

гиди дърти мързелан!

Спорт в "Дружба"-2

/дописката получихме по фб/

Колективизмът е присъщ за хората. Нещо повече – той е целесъобразен. Пример – млади хора в "Дружба" 2 обективно се нуждаеха от движение и пожелаха да спортуват. От 15 до 65-годишни се заеха с проблема. Домоуправителят на един блок предостави помещение и лежанка, друг осигури щанги и тежести, ученици намериха подходящи тръби и домуправителят на съседния блок ги завари, а те ги боядисаха. Получиха се лост и успоредки. Освен това редовно кой когато е свободен, вика други свободни за сутрешен крос... Всичко се прави на опората на собствените сили, без европодаяния, без общинска помощ и т.н. Нещо повече – от общината събориха две самоделни беседки, защото не отговаряли на многобройните пречещи правила... Освен това между тренировките се завързват приателства, обсъждат се актуални проблеми, действа се... Там където има движение и действие, има единство и колективизъм, там, където се бездейства, има спорене, празнословие и индивидуализъм.

Все въртим, все се усукваме...

/Това мнение ни беше изпратено по фб, като коментар към статията „Заплати от ново поколение” /

Все въртим, все се усукваме, всеки с политическите си пристрастия, и сме се юрнали в бурни дебати, а истината е толкова проста! Явно ние сме хора, които не уважаваме себе си като личност, като индивид, като народ дори. Когато ходим да гласуваме, на инат не мислим кого избираме, а се бием в гърдите, че градим бъдеще за младото поколение, за нашите деца. А ние отдавна сме ги ''убили'' и осакатили! Ще каже някой: „Ама как”. Ами много просто, голяма част, по-голямата част от младото поколение работи без всякакви трудови договори, работодателите крият осигуровки, няма трудов стаж, и ред други противозаконни неща! Но скапаната държава се грижи за Бизнеса, да не заслабне. А колко хора бяха съкратени от работа и бяха изхвърлени на улиците, без всякакви ИСТИНСКИ програми на заетост, и да бъдат преквалифицирани? Това, което се опитвам да кажа, е, че тези хорица са излезнали да протестират, организирани от синдикатите, за своето работно място, за достоен труд! Къде са работниците от другите браншове на синдикатите да ги подкрепят – няма ги, защото това не е тяхната фирма или предприятие и защото имат ''работа, ангажимент някакъв'', а когато им дойде на главата, защо не сме заедно? Както се казва, всеки дърпа чергата към себе си. Знаете ли защо се наричат, обръщат един към друг в синдикализма на братя и сестри, ами много просто – за да си помагаме в трудни моменти, да се чувстваме по-близки! Та това, което ще Ви кажа, дами и господа, замислете се, Вие с какво помогнахте на своето дете, какво бъдеще му предлагате, един ден как ще му обясните, че именно Вие сте се борили за дадената кауза и сте успели всички заедно, в предприятието в което работите, да подкрепите приятел от друго предприятие.

Ангел Игнатов,

Председател на Синдикална Секция към Федерация на Транспортите Работници ''Подкрепа'' при Поделение за Пътнически Превози Пловдив

Защо кооперация

Ние създадохме „Работнически глас” преди около 1 година. Тогава нашата идея беше, освен за работнически борби и проблеми, да отделим специално внимание за даване на практически съвети и примери на читателите, които да улеснят техния труден живот, да спомогнат в борбата за хляба и за опазването на здравето. Трябва откровено да признаем, че до този момент това остава почти изцяло едно голо обещание – макар в блога да има вече близо 200 качени материала, нищожно малко са тези, които излизат от коментарно-новинарския шаблон и стигат възможно най-непосредствено до ежедневните житейски проблеми на трудещия се човек.

Един такъв най-непосредствен и належащ проблем, това е проблемът с осигуряването на евтина и качествена храна – пазарът днес е зарит със скъпа и некачествена храна. Ако съчетаем това с рязко влошилите се икономически условия у нас, ще стане ясно защо хората, които участваме в правенето на блога, подобно на още стотици хиляди и милиони българи, преживяхме една от най-тежките зими в своя живот. Много от нас останаха без работа, без пари, без храна. Да, буквално без храна! Дори такива основни продукти като хляба и картофите се осигуряваха с големи усилия.

Това, което ни спаси през тази ужасна зима, беше приятелството, взаимопомощта. За действия на улицата сили нямахме и всичко се изчерпа с акциите на 7 октомври, 10 март и 1 май. Но за сметка на това, голямата победа, която извоювахме като колектив, беше, че се научихме да си помагаме, взаимно да се спасяваме от кризисните ситуации (въртящи се около парите, храната и здравето), укрепихме приятелството си и, в крайна сметка,  действително заживяхме „един за всички и всички за един”.

Нивото на взаимодействие, което стихийно осъществихме през миналата зима, сега ще се стремим да направим организирано, под формата на потребителска кооперация с ясни цели, с ясни участници, с ясни права и задължения. Кръщаваме нашата кооперация „Взаимопомощ”, защото тази красива дума е ключова – тя е ключовата идея, на която се уповаваме и вярваме, че ще ни избави поне малко от малко от ада на безпаричието, мизерията и глада.

Ще се стремим занапред да споделяме с читателите на блога своя положителен и отрицателен опит в кооперативното дело. Убедени сме, че взаимопомощта заедно със солидарността и организираността са тези принципи, които могат да изведат нас, младите и не толкова млади трудещи се хора, към щастливия живот, за който всички мечтаем. Опирайки се на собствените сили, не разчитайки на държавата, на финансови благодетели и програми на ЕС, ние вярваме, че чрез потребителската кооперация ще успеем да разрешим поне един от големите проблеми, стоящи пред нас, а именно – осигуряването на евтина и качествена храна.

Народът е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне и господ” – ние тъкмо това и ще направим, вслушвайки се във и прилагайки на дело тези мъдри слова. (РабГлас)

Възраждане на потребителските кооперации в България?

Статията от в-к „24 часа”, която публикуваме по-долу, засяга един жизненоважен за милиони българи въпрос – осигуряването на достатъчно количество евтина и качествена храна. Последната става все по-труднодостъпна в съвременните обществени условия, обричайки бедните хора на глад и болести. Изходът ние виждаме в сдружването (по квартали, по месторабота, заедно с приятели, роднини и колеги) в потребителски кооперации (наричани в текста „задруги” и „гурме общества”).

Скоро очаквайте и нашият примерен проект за създаване на потребителска кооперация, по практическото осъществяване на който работим в момента. А дотогава – запознайте се с опита на други подобни самоорганизирали се обединения за взаимопомощ в нашата страна. (РабГлас)

***

Кефът да прескочиш търговеца и да купиш от производителя

Приятели купуват домати по 90 стотинки килото, краставици по 60, чушки по 1,40 лв., сирене от краве мляко по 5,60, кашкавал по 9,80 лв., а телешки суджук екстра качество по 18 лв/кг. Вместо да дават за литър олио по 3,50, вземат салатен зехтин от 5 лв. или екстра върджин за 9 лв. През зимата пък килограм портокали им излизат от 65 до 80 стотинки, грейпфрутите - 1,20 лв, картофите - 70 ст.

Месечно спестяват между 130 и 180 лв. в зависимост от сезона и покупките.

Тези пари щяха да отидат в джоба на крайния търговец в кварталния магазин. Те обаче изчислиха, че продавачът на дребно им завишава цените на зарзавата двойно, а на млечните произведения и трайните колбаси - най-малко с над 3 лв. за килограм. И просто го отбиха да им смуче от бюджета.

Храната пазаруват от столична борса, откъдето зареждат и магазинерите. Но продавачът докарва от същата борса домати за 1,20 лв. и им лепва етикет 2,50 лв.

Виното пък, към което имат слабост, поръчват директно от избите. Така бутилка от 9 лв. във верига магазини им излиза 6 лв. При това им доставят кашоните до вратата.

Просто е да преметнеш оня, който само препродава, а печели повече от производителя. Това води дори до вид удовлетворение.

Друга, наричана със симпатия от жена ми "таргет група по гурме интереси", отива по-далече от близката стокова борса. Освен нормална цена в нея хората искат и още по-качествен продукт. Роят се обединени семейства в т.нар. гурме сдружения, които стават директно клиенти на мандри, месарници и зарзаватчии след лично проучване.

Да прецакаш монополиста търговец, оня, който те набутва в конвейера на планетарното храносмилане, първа радост е за мен. Това звучи като девиз, но много хора вече го практикуват. Глобализацията е превърнала света в огромен търбух, в който нямаш избор. Пробутват ти под носа какво да ядеш, какво да си купиш и за колко пари. Но все повече хора не искат да ядат фасул и чесън от Китай, тиквички от Турция, домати от Испания, пъпеши от Йордания, кетчуп от Ливан с надпис "домашна лютеница" или сирене с палмово масло от Дания. Не искаме да четем, че продуктът съдържа: оцветители (някои се правят от въглищен катран, а пък използваният в много български продукти червен оцветител E120 се извлича от специален вид насекоми), консерванти, желиращи, сгъстители, регулатори на влажността, емулатори, усилватели на вкусовите свойства, антиокислители, смазочни и покривни вещества, подсладители, набухватели...

Искаме бабината лютеница с чушките, доматите и патладжана от градината, сиренето от мандрата в Балкана, което не узрява във вакуумирани найлонови пликчета по магазините, свежо вино от избата вместо киселчока по рафтовете... Изреждането може да продължи три дни и три нощи. Но какво от това, ако след думата "искаме", не следва заклинанието "прави го".

По света тръгват на война с монополистите на храни. В Англия семейства чакат по списък общините да им дадат по 100 квадрата земеделска площ, за да отглеждат зеленчуци собствено производство, вместо да ги купуват от хранителната верига "Теско".

Все повече семейства и у нас правят задруги за доставка на натурални местни храни - сирене и прясно мляко от добри мандри, зеленчуци, плодове от селските бахчи, домашни яйца от "щастливи кокошки", колбаси директно от читави месари. Всеки в това гурме общество отговаря за нещо според контактите си. Разходите за гориво се поделят, но те са минимални. Следва се линията – "не" на химията, субпродуктите и фалшивото "био". За хляба е ясно – само домашен, без набухватели, опечен с машината вкъщи... 

Николай Москов, в-к „24 часа”

Експлоатация по нашенски

Напоследък приятели ми разказват за своите проблеми. Те, разбира се, са финансови, когато не става въпрос за жените им. Ниските заплати, удръжките (които си измислят работодателите), увеличеното работно време. С една дума, казват те, ”експлоатация”. Според Енциклопедията на политическата мисъл “Блекуел” експлоатация значи да използваш някого по нечестен начин. “Теорията за експлоатацията” в най-общия си смисъл (казва енциклопедията) е обяснение за това, как един човек или група експлоатира друг човек или група, като получава от тях стоки или услуги, за които експлоатиращия няма право”.  

И наистина е така. За моите приятели няма събота, няма неделя. Работят по 12 часа, а заплатите им са мизерни. За същите тези заплати работодателите смятат, че са много високи и все гледат да ги орежат. “Алчност (викат те), построиха си къщи по-големи от на Цветанов, а какви коли карат”. Тук обаче не става въпрос за някаква завист, а за това, че те (моите приятели) се чудят как да вържат двата края, а онези, които използват техния труд си живеят охолно без да работят и 1/100 от тяхната работа, да не кажа, че нищо не работят. Не може да продължава така. Работодателите си имат стройни организации, които винаги си стискат ръцете, когато трябва да се отнемат правата на работниците.  Но трябва да се отбележи, че същите тези богаташи много се страхуват от улични протести, от стачки, в някои случаи – от инспекцията по труда, и за това дават доста пари, за да си купят някой синдикален водач, инспектор или медия (те вече са купени), които да объркват хората или да “пращат” недоволството в грешна посока. Също така ги водят по вечери, пращат ги по екскурзии, правят им скъпи подаръци. И мислят, че са си “вързали гащите”. Не, господа богаташи, псевдосиндикалисти, купени инспектори и медии, ние вече не ви вярваме. Сега ще правим опити да си помагаме един на друг, да се обединяваме с приятеля, с колегата, със съседа, за да живеем по-добре. Враговете са разпознати, а това са тези, заради които сме бедни!

Димо Казаков

Самоорганизация и взаимопомощ в село Климентово

           Вестник „Сега” съобщи за чудесен пример на самоорганизация и взаимопомощ в едно варненско село – Климентово. Пътят, който свързвал селото с отсечката Варна-Албена, бил в трагично състояние и вече 20 години държавата така и не могла да го ремонтира. Поучени от неволята си, хората от Климентово се самоорганизират и със собствени средства и сили, в извънработно време, се заемат с ремонта на 4- километровия път. 30-40 души на възраст между 17 и 78 години, оставяйки на заден план личните си ангажименти, започват да полагат ежедневен доброволен труд в името на общото благо. За 8 дни са запълнени 4000 дупки, които държавата не е успяла да запълни за 20 години! Кметският наместник Киро Михов коментира: „Такава задружност, такъв сговор не бях виждал. Да ти стане мило да гледаш как хората се събират, помагат си. Дори се сърдят, че е почнала работата, пък не си ги извикал”

           Сговорна дружина планина повдига.