Ние създадохме „Работнически глас” преди около 1 година. Тогава нашата идея беше, освен за работнически борби и проблеми, да отделим специално внимание за даване на практически съвети и примери на читателите, които да улеснят техния труден живот, да спомогнат в борбата за хляба и за опазването на здравето. Трябва откровено да признаем, че до този момент това остава почти изцяло едно голо обещание – макар в блога да има вече близо 200 качени материала, нищожно малко са тези, които излизат от коментарно-новинарския шаблон и стигат възможно най-непосредствено до ежедневните житейски проблеми на трудещия се човек. Един такъв най-непосредствен и належащ проблем, това е проблемът с осигуряването на евтина и качествена храна – пазарът днес е зарит със скъпа и некачествена храна. Ако съчетаем това с рязко влошилите се икономически условия у нас, ще стане ясно защо хората, които участваме в правенето на блога, подобно на още стотици хиляди и милиони българи, преживяхме една от най-тежките зими в своя живот. Много от нас останаха без работа, без пари, без храна. Да, буквално без храна! Дори такива основни продукти като хляба и картофите се осигуряваха с големи усилия.
Това, което ни спаси през тази ужасна зима, беше приятелството, взаимопомощта. За действия на улицата сили нямахме и всичко се изчерпа с акциите на 7 октомври, 10 март и 1 май. Но за сметка на това, голямата победа, която извоювахме като колектив, беше, че се научихме да си помагаме, взаимно да се спасяваме от кризисните ситуации (въртящи се около парите, храната и здравето), укрепихме приятелството си и, в крайна сметка, действително заживяхме „един за всички и всички за един”.
Нивото на взаимодействие, което стихийно осъществихме през миналата зима, сега ще се стремим да направим организирано, под формата на потребителска кооперация с ясни цели, с ясни участници, с ясни права и задължения. Кръщаваме нашата кооперация „Взаимопомощ”, защото тази красива дума е ключова – тя е ключовата идея, на която се уповаваме и вярваме, че ще ни избави поне малко от малко от ада на безпаричието, мизерията и глада.
Ще се стремим занапред да споделяме с читателите на блога своя положителен и отрицателен опит в кооперативното дело. Убедени сме, че взаимопомощта заедно със солидарността и организираността са тези принципи, които могат да изведат нас, младите и не толкова млади трудещи се хора, към щастливия живот, за който всички мечтаем. Опирайки се на собствените сили, не разчитайки на държавата, на финансови благодетели и програми на ЕС, ние вярваме, че чрез потребителската кооперация ще успеем да разрешим поне един от големите проблеми, стоящи пред нас, а именно – осигуряването на евтина и качествена храна.
Народът е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне и господ” – ние тъкмо това и ще направим, вслушвайки се във и прилагайки на дело тези мъдри слова. (РабГлас)
здравейте на всички, тук съм, за да споделя малко свидетелство. Казвам се Милена Данте, на 40 години съм, омъжих се на 29, имам само едно дете и живях щастливо досега. След една година брак съпругът ми стана толкова странен и наистина не разбирам какво се случва, той е натъпкан от вкъщи при друга жена, обичам го толкова много, че никога не мечтая да го загубя, опитвам всичко възможно да се уверя, че съпругът ми ще се върне при мен, но всичко това без помощ, плачеше и плачеше с молба за помощ, говорих за това със семейството му, но не получих отговор. Така че най-добрата ми приятелка Анна Йохансон обеща да ми помогне. Тя ми разказа за мъж на име д-р Апата, каза ми, че той е много голям мъж и истински мъж, на когото може да се има доверие и няма нищо общо с любовни проблеми, които не може да разреши, и ми каза как той е помогнал на безброй хора да възстановят връзката си. Бях наистина убеден, бързо се свързах с неговия имейл адрес, drapata4@gmail.com или неговия, Whatsapp или VIBER с този номер (+447307347648). Обяснявам му всичките си проблеми, той ми каза, че не трябва да се притеснявам, че всичките ми проблеми ще бъдат решени веднага. Той ми каза какво да направя, за да си върна съпруга си и аз казах това, той каза, че след 3 дни съпругът ми ще се върне и ще започне да проси и това наистина се случи, както той каза, бях много изненадана, това е толкова невероятно. Славата на нашата връзка с Бог вече е много близка и двамата живеем щастливо завинаги. Ако срещнете подобен проблем, незабавно се свържете с него и решете проблема веднъж завинаги. И аз съм жив свидетел..
ОтговорИзтриване