четвъртък, 14 май 2015 г.

Последната линейка на София (док.филм)



13 линейки за 2 милиона жители в София…
 
Какво е да спасиш човешки живот, да регистрираш нечия смърт или да не успееш да помогнеш при сигнал за помощ?. При какви условия преминава работният ден на екипите от Бърза помощ, какво е заплащането и каква е мотивацията им да продължат?

Авторът Илиян Метев предлага автентичен поглед към изтощителната и често сломяваща работа на тричленния екип на една софийска линейка, докато членовете му обикалят, за да спасяват живот в столицата. Жертва на лошото финансиране в разпадащата се система на здравеопазването, едва 13 линейки обслужват почти двумилионния град. Въпреки, че дават най-доброто от себе си, харизматичния д-р Йорданов, медицинската сестра Мила и шофьора Пламен понякога пристигат при пациентите си с часове закъснение. Филмът проследява екипа в 48-часова смяна, позволявайки на зрителите (с помощта на камера, монтирана на таблото в линейката) да преживеят всички “възходи и падения” в отговорната им работа. Драматични ситуации – спасяване на живот или сблъсък с невнимателен шофьор – са преплетени с кратки моменти на разпускане с цигара и вицове…

Документален филм.
България, Германия, Хърватия, 2011г., 75 мин.
С участието на: д-р Красимир Йорданов, Мила Михайлова, Пламен Славков
Режисьор Илиян Метев

понеделник, 4 май 2015 г.

Как една касиерка стана „героиня на работническата класа”



На 16 март 2015 г., на 57 годишна възраст внезапно от сърдечна недостатъчност почина касиерката Барбара Еме, която се превърна в символ на борбата срещу суровия капитализъм в Германия.

Ляволибералният вестник taz публикува портрет на жената, уволнена през 2008 г. от веригата супермаркети „Кайзер” за присвояване на ... 1,30 евро. 

Историята е следната. Емели, както наричат дългогодишната касиерка, задържа в своя полза двата бона, с които е трябвало да плати на клиент за върнат стъклен амбалаж, но той забравил да си ги поиска навреме. Две инстанции на съда за решаване на трудови спорове в Берлин-Бранденбург отсъждат, че уволнението й е основателно. „Собствеността на работодателя не е на разположение на служителите, независимо от размера на сумата и от продължителния трудов стаж на работника”, гласи решението на магистратите.

Накрая обаче, след общо две години и половина съдебен спор, третата инстанция обявява уволнението й за невалидно. По време на процеса Еме се бори твърдо за правата си и се превръща в пример за подражание. В някои медийни публикации дори е стилизирана като „Жана д'Арк на всички роби на наемния труд”.

Емели вдъхва кураж на много хора. Победата й пред Федералния съд по трудови въпроси преобръща представата на мнозина, че нещо подобно може да се случи: един обикновен човек да победи съдебната система, политиката и хората „там горе”. Един човек от онези, „там долу”.
Барбара Еме произхожда от работническо семейство в Мекленбург и сякаш й е било предопределено да стане касиерка в супермаркет. Дългогодишният й адвокат Бенедикт Хопман си спомня, че след оправдателната присъда клиентката му получава покана за интервюта от медии от различни страни. Телевизия „Ал Джазира”, която интервюира Еме, я нарича „героиня на работническата класа”.

Присъдата за парчето сладкиш

Заслуга на Еме е, че променя съдебната практика за уволненията за дреболии, въпреки че много юристи считат това за невъзможно. Преди съдиите се позовават на присъда от 1984 г.Тогава Федералният съд по трудови въпроси решава, че уволнението на продавачка в хлебарница, изяла изложено на витрината парче сладкиш, е законосъобразно. До появата на Емели съдебната практика в продължение на 26 години се ориентира спрямо тази благоприятна за работодателите присъда, отбелязва taz.

„Който престане да се бори, вече е загубил”, беше девизът на Емели.  

Тя не иска пари като компенсация за уволнението й, а се бори за принципи. Отхвърля всякакви сравнения. Иска си обратно работата. И я получава – 12 дни след оправдателната присъда вече работи в нов филиал на „Кайзер”, в близост до дома й, както желае, на десет минути пеша от него. Но с това каузата й не приключва.

През последните пет години Барбара Еме развива активна дейност. През 2011 г. участва на Световната конференция на жените във Венецуела. Става съавтор на две книги, канят я на публични дискусии. Пътува често до Париж, за да се среща с тамошните профсъюзи.   

Синдикалистка

Избрана е за член на председателството на фондация „Човешко достойнство и трудов свят“, когато е необходимо, придружава хора за делата им в съда.

До последния си час Емели работи на касата в супермаркета в берлинския район Хоеншьонхаузен. Хора, които са я познавали от стария й филиал, идват в новия, само и само да пазаруват при нея и да осребряват боновете си за стъклен амбалаж. Някои я молят за автографи. Колегите й, които първоначално я посрещат с недоверие, започват да й се доверяват. През 2014 г. е избрана за член на работническия съвет на предприятието.

При една среща в нейното жилище пред две години тя казва: „Аз съм обикновен човек, който се осмели да направи нещо. Нито повече, нито по-малко“. Но скромността беше излишна. Израсналата в ГДР продавачка на стоки за всекидневието става член на профсъюзите още през 1974 г., когато започва професионалното й обучение. Емели беше жена, „която познаваше обществените отношения от собствен опит”, казва адвокатът й Хопман.

От 1977 г. работи в търговията на дребно. Първоначално в източногерманската търговска верига HO, която през 90-е години на миналия век е погълната от „Кайзер”. Погледнат от този ъгъл, животът на Емели осветлява една неприятна част от най-новата германската история, пише taz. С обединението тя изпитва на собствения си гръб суровостта на капитализма. Първоначално с трудовия си договор от времето на ГДР се справя добре. Но постепенно преживява промяната на трудовия климат: по-малко работна сила и натиск за повече  ефективност, орязване на надниците и повече работни часове. Това също я насърчава да се включи през 2007 г., в разгара на финансовата криза, в стачките, организирани от синдикатите. Според нея тук се крие истинската причина за уволнението й: борбата й за правата на хората на наемния труд. Една от силно дефицитните стоки на съвременния капитализъм.

Превод, със съкращения: Хаштаг-BG