петък, 14 януари 2011 г.

Българи и румънци работят като роби на строеж на атомна централа във Франция

Работници от Източна Европа строят ядрен реактор от ново поколение във Фламанвил, в Северозападна Франция, съобщава сайтът www.europe1.fr, като се позовава на информация на в. „Франс соар“. В изграждането на реактора участва френската енергийна компания „Електрисите дьо Франс“.
„Франс соар“ припомня, че повече от хиляда от 3200-те служители на държавната фирма са чужденци, главно румънци и българи, но има също и испанци и португалци.
Преди няколко дни тези работници закачиха по оградите на строителния обект във Фламанвил протестни афиши, на които пишеше: Писна ни от стрес, отчаяние и потисничество.
Френски синдикати се притесняват от условията на труд на тези чужди работници. Според представителя във Фламанвилна Общата конфедерация на труда Жак Тор трудовите условия не са същите за френските работници и за чуждите служители, но е трудно да се разбере по колко часа работят чужденците и за колко часа им се плаща.
Според същия синдикат по-голямата част от румънските работници, наети от строителната компания „Буиг констрюксион“, работят на обекта между 10 и 15 часа, като понякога започват работа в 6 часа сутринта и свършват едва в 22 часа вечерта.
Проверките обаче на този обект не се извършват от Главната инспекция по труда, а от Службата за ядрена безопасност. Последната признава, че проверките са трудни за извършване, защото например фишовете със заплатата на работниците са написани на румънски език.
От „Буиг констрюксион“ обясниха, че прибягват масово до работници от страни от Източна Европа, защото тази тежка работа не предизвиква интереса на френските работници. От компанията обясняват, че не е имало опитни кандидати за грубите строителни дейности, например за зидари и кофражисти, и затова тя се е обърнала към източноевропейци.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Шап, а после?

Мобилизира се държавата! Толкова бързо, че направо се ошашавих! Изследва, откри, уби, зарови, ... обезщети /кога ли?/. Става въпрос за шапа в село Кости. А и се отчете пред Европейската комисия – да се свети името й!
 Откритият шап в диво животно се оказа повод за гордост, защото дори в Европейския съюз не са откривали.  И вместо да се убият дивите животни, забраниха лова им. Но за сметка на това избиват домашните, които нямат такава „шенгенска свобода на придвижване”, каквато имат дивите. Тези умъртвени около 500 животни не са обикновени домашни любимци. Това е основният  поминък в Странджа, един регион, известен с безработицата, бедността и недоимъка на населението си. Но държавната машина не се поколеба нито за миг – изпрати дори жандармерия, която да предпази ветеринарите от гнева на животновъдите, някои от тях имащи 2-3 крави или овчици, които отгоре на всичко не са заразени.

Ако държавата реагира така и когато ни нападат и ограбват по улиците, обират апартаментите ни или не ни дават заплатите, щеше да е много добре, но не би!
А и от Европейския съюз реагират бързо – вече изпращат евроексперти, които да се запознаят със ситуацията и да окажат техническа и експертна помощ на българските власти. Наши експерти също отиват в Брюксел да докладват обстановката. А има ли такива, които да докладват, че минималната заплата в България е 120 евро, а минималната пенсия 63 и те не са мръднали от 2008 г. независимо, че сме страна-членка на ЕС? Има ли такива експертчета, които да лобират за увеличаването на заплатите и  пенсиите за достигане нивото ако не на Германия или Великобритания, то поне на някоя от по-новите членки, както обещаваха преди влизането в Съюза? А отгоре на всичко нашето правителство ни сюрпризира, че те могат да нараснат чак от 2013 г. Но могат и да не нараснат.
Хората в село Кости нямат заплати, било то и минимални, но имат животни и може би малко земя, която служи за паша. Те знаят, че кравата всеки ден дава мляко, с което могат да живеят, а обезщетението за убийствата на животните им /което министър Найденов уверява, че ще получат на 100%, ха дано/, ще стигне за няколко месеца. Хората мразят държавата, защото тя се сеща за тях само когато трябва да им вземе нещо, но не и когато трябва да им даде и се защитават от жандармерията, доколкото могат, защото не бранят само животните си, а собствения си живот.
                                                                                   Димо Казаков
Повече информация:

петък, 7 януари 2011 г.

80 живота = 1020 лв

Малко преди Нова година енергодоставчиците в лицето на ЕВН извършват поредното си престъпление. Без въобще да се замислят (както между другото правят почти всички чуждестранни, а и не само такива фирми в България), дърпат шалтера на мина "Балкан 2000 - Твърдица" ЕАД. 80 миньори остават на 2000 метра под земята, защото мината не е платила 1020 лв. за ток. Историята завършва със щастлив край, миньорите са изкарани благодарение на спасителен екип!
Всеки ден, всеки час, всяка минута дошли отвън или създадени в страната бизнесмени и техните фирми ни показват колко сме незначителни, нищожни, мизерни и как могат да ни мачкат като хлебарки, а ние само да пукаме под краката им. Те имат право: да ни унижават с мизерни заплати; да не ни ги плащат с месеци, да ни осигуряват ужасни условия на труд, да живеят като царе, да карат луксозни коли и да обикалят света със заплатите, които са ни удържали (защото не сме работили добре). А нашето право е …да работим и да мълчим.
 Не ми се мисли какво щеше да стане ако тези 80 миньори след като излязоха живи от мината, бяха отишли пред централата на ЕВН и с кирките да изравнят сградата им със земята. Разбира се, държавната машина тогава щеше да се задейства много бързо. Още преди да са стигнали до сградата, щеше да има жандармерия, която да я охранява, а екипите на всички телевизии щяха да показват как полицията героично се справя с миньорския бунт!
А къде беше държавата на 28.12.2010г., когато в студените, влажни, тъмни подземия на мините стояха 80 човека – бащи, братя, синове. Къде беше? Нямаше я! Нямаше я държавата, която трябваше да принуди ЕВН да пусне тока и ако не направят това, да ги изрита от България. Така да ги изрита, че да заплющи чак в Германия, от където са дошли. Защото е лесно да влизаш в къщите на хората, да ги унижаваш, но е трудно да влезеш в офисите на немските, австрийските, чешките, американските и всякакви други фирми, които всекидневно крадат нашия труд, нашето здраве, нашето достойнство.

                                                                          Димо Казаков

За повече информация:

сряда, 5 януари 2011 г.

Филм за Костадина Кунева

Видео-каналът "Документални" и "Призив" публикуваха кратък документален филм за българската синдикалистка в Гърция Костадина Кунева. Повече за нея може за научите тук и тук
ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБАВЕНО: Информация по случая може да получите и от блога на Мавракис - http://mavrakisbg.blogspot.com/

Филмът може да се гледа в YouTube тук

Част 1:



Част 2:



Видео от акцията за солидарност с Костадина Кунева (8 март 2009 г.):