380 000 работни места са загубени за 6 години в България

23 май 2015 г.. 85 големи предприятия са закрити в България между 2008 и 2013 г. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Този статистика показа изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда, предаде БГНЕС.

Заедно с големите предприятия са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании, обезглавени са цели сектори, коментира Данев, цитиран от пресцентъра на БСК. "Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира", каза още той.

Вследствие на този процес на деиндустриализация между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.

Защо безработен баща на 3 деца беше лишен от здравноосигурителни права?

Колко капки човечност и състрадание са останали в държавните служители в Агенцията по заетостта в Луковит, след като без да им трепне окото са лишили от здравноосигурителни права един пострадал безработен баща на 3 деца от село Торос поради една формална причина – човекът не е могъл да се разпише в точния ден в бюрото по труда заради счупената си ръка.

Счупиха ребрата на безработен заради просрочен кредит

27 септември 2013.Безработен мъж отнесе сериозен бой заради просрочен кредит от 400 лв. Служители на РУП–Велико Търново обаче установиха извършители и ги задържаха. Те са 29-годишен мъж от старата столица, криминално проявен и осъждан, и 32-годишен също от Велико Търново. Двамата са служители на кредитна фирма.

В началото на юни тази година в полицейското управление бил получен сигнал от 48-годишен мъж от Дебелец. Той съобщил, че на 3 юни по обяд двама непознати го пребили в центъра на село Леденик. В резултат на това му е причинена средна телесна повреда - фрактура на ребра и контузия на бял дроб.

Пред униформените биячите обяснили, че причина за действията им са просрочени финансови задължения от страна на пострадалия. Пребитият взел малък кредит, но след втората вноска бил съкратен от работа и спрял да плаща. Той трябвало да се издължи с още 4 вноски по 120 лв.

Кредиторите му пратили няколко писма да го поканят да поднови плащането но той нямал никакви пари. 

utroruse.com

Испански работници демонстративно разграбиха магазин в Севиля

8 септември, 2013. В стил Робин Худ испанци откраднаха ученически пособия от магазин на “Карфур” в Севиля, за да ги дарят на бедни деца, предаде АФП.

Случката се разигра вчера, когато 200 членове на Андалуския работнически съюз нахлуха в магазина и отмъкнаха тетрадки, речници, химикалки и други. Над 10 колички с пособия бяха натоварени светкавично в микробуси, които бързо отпрашиха.

“Целта е да привлечем вниманието към тежкото положение на 2 милиона души в Андалусия и на 400 хил. семейства, които не получават помощи, а нямат работа”, се казва в съобщение на съюза.

Пособията ще бъдат за деца от бедни семейства за началото на учебната година. “Това е символичен акт за равни възможности”, декларират още от организацията.

Безработицата в Андалусия е 35,8%, което е над средната за Испания от 26,26%. Полицията в Севиля обеща да идентифицира всички участници в акцията и да ги даде на съд. /Труд.бг

Броят на безработните ще надхвърли 202 млн. през 2013 г.

22 януари 2013. Безработицата в света ще обхване повече от 202 милиона души през тази година. Мрачната прогноза направиха от Международната организация на труда (МОТ) в годишния си доклад за световните тенденции при заетостта. Това означава, че ще бъде бит и абсолютният рекорд от 199 милиона души през 2009 г. Само за миналата година броят на безработните се е увеличил с четири милиона души до общо 197 милиона души. До момента финансовата криза, която започна преди пет години, е коствала работата на 28 милиона души. Най-силно засегнати от глобалната тенденция за ръст на безработицата са младите хора. В момента без работа са 73,8 милиона младежи на възраст между 15 и 24 години. От МОТ изразиха тревогата си от влошаването на ситуацията на пазара на труда навсякъде по света и допълниха, че перспективите не са добри.

в-к „Новинар“

На пазара на труда

На пазара на труда мисля как да се вредя,

Дянков нежно ми шепти: „Ще работиш без пари.

Работа, че две и три, тъй ще си намериш ти.

Няма да се пенсионираш, ще работиш без да спираш.

......С много труд за без пари, конкурентен ти ще си.

За почивка не мисли, работи и работи.

Само с работа безкрай ще фалираме Китай.

Ако вземеш, че умреш, ще отидеш то се знай във финансовия рай.“

Ех, че радост ме обзе, ясно като две и две,

там във райските селения няма ник’ви задължения.

Тока, парното, водата ще оставя на земята.

За какво са ти пари? Бачкай, бачкай и умри!

http://neverojatno.wordpress.com/2011/07/04/%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0/

Видинчани работят за робовладелци

Трудът на видинчани е най-ниско платеният в България и това прокуди хиляди граждани да обгрижват заможни баби в чужбина например. Заради липсата на перспектива населението на Видин прогресивно намалява. Ако през 2005 г. тук са живели 63 560 души, през 2001 г. те са 57 171, а през 2011 г. - 48 071.

Последните отчайващи данни сочат, че средната работна заплата в региона е 464 лв., а най-ниско е платен трудът на хората в сферата на хотелиерството и ресторантьорството - 257 лв. Масово жителите на дунавския град са принудени да работят на минимална заплата, а в немалко случаичастници се изживяват като робовладелци и не плащат с месеци дори и дължимите жълти стотинки на работниците си.

“Няма къде да отида. Собственикът ми е казвал: На който не му харесва - вън”, сподели продавачка в магазин за дрехи. Жената се разписва на минимална заплата, но и нея получава със закъснение с редовния аргумент: “Не си изкарала оборот!”

Тази жена, пожелала анонимност, както и множество други като нея обаче не смеят да се оплачат в Инспекцията по труда или да заведат дело срещу некоректния си работодател. Не виждат смисъл. В немалко случаи дори и засечени нарушения с издадени наказателни актове падат в съдебна зала, сочи съдебната практика. В едно от тях при проверка на Инспекцията по труда-Монтана в хранителен магазин във Видин е засечено, че продавачката работи две смени наведнъж, т.е. на ден й се връзват не 8, а 15 часа работа: от 7 до 15 ч. и от 15 до 22 ч. Собственикът е отнесъл глоба от 300 лв., които впоследствие съдът е намалил на скромните 100 лв.

Чрез е-борсата и сайтове в интернет “Труд” потърси работа за човек със средно образование. В 99,9 % от предлаганите места заплащане не бе обявено. Единствените две позиции бяха за продавач-консултант с поредица от изисквания - от професионални умения до актуална снимка, за заплата от 300 до 380 лв.

Вторият избор е за готвач с още по-широк диапазон на заплащане - от 300 до 500 лв.

ЛЮДМИЛА СТАНКОВА, в-к „Труд“

Живот без доходи

Втора година четиричленно семейство от Видин живее без доходи. Сагата на Пламен и Антоанета започва през далечната 2002 г., когато мъжът е блъснат от мотокар по време на работа. В момента е с 54% инвалидност, с две деца и никакви доходи.

След продължително лечение, множество операции и химиотерапия, Пламен се възстановява и се връща на работа. За злополуката не получава нито стотинка обезщетение от работодателя си, а след време го уволняват.

Семейството не иска помощи, а търси справедливост и възможност да изкарва парите за насъщния си с работа.

Безработни младежи си извоюваха право на труд

На сутрешното си кафе вчера (7 юни 2012) в централно заведение на дупнишкото село Бистрица младежи възроптаха, че външна строителна фирма ще извърши ремонт на пътя от селото до местността Самоковището. Младите хора от селото настояха пред кмета Васил Бански фирма “Автомагистрали Хемус” да наеме хора от селото, и най-вече от безработните младежи, които са около 40-50 човека. Георги Костов от Бистрица, който е собственик на строителна фирма в селото, може да извърши тази дейност, обясниха те.

Негодуванието на младите хора е предизвикано от това, че видели вчера сутринта около 20 работници на дупнишкия предприемач Евгени Янев-Ладимото да отиват да работят на пътя, което предизвикало тяхното възмущение. Чавдар Овненски, Николай Николов, Васил Антов и Станислав Дошульов недоволстваха, че са безработни, а няма свободни места.

Кметът на селото Васил Бански, след като беше запознат с желанието и намерението на съселяните си, които обявиха, че ако не започнат бистричани работа по пътя, ще блокират изхода на селото в посока обекта и няма да допуснат други фирми да работят, отиде на лична среща с един от управителите на “Автомагистрали Хемус”, общинския съветник от ГЕРБ в дупнишкия парламент Йордан Йорданов. След няколко часа въпросът беше уреден. Решено бе Георги Костов да подаде оферта в “Автомагистрали Хемус” за цената, която иска за извършените строителни дейности по пътя, а работниците да бъдат само от с. Бистрица.

Struma.com

Безработна петричанка с табела “Престъпник” протестира пред общината

8 юни 2012. 58-годишната петричанка Тина Тупова привлече вниманието на Общинската администрация, след като окачи на врата си табела “Престъпник” и застана за около 2 часа на няколко метра от сградата на кметството. По думите й, основната й цел била да изрази протеста срещу общински и държавни институции за нерешаване проблемите на обикновените хора, основно за намиране на работа.

От изявлението й се разбра, че от дълго време е без работа, задлъжняла е към банки, не може да погасява вноските си, отнет й е имот, а общината и държавата не й помагат в намиране на работа. Тупова е родена в Кюстендил, но от 35 години живее в Петрич.

Всички, които си търсим правата, сме един вид престъпници в тази държава и затова аз реших да закача табела с надпис “Престъпник”, като по този начин показвам какво е дереджето на онеправданите. Оттук минаха много хора, но нито един не се спря да ме пита какъв ми е проблемът и защо протестирам, коментира с няколко думи Тина Тупова.

Struma.com

Трудният живот на миньорите от Рудозем

Екип на най-новото публицистично предаване в БНТ - „В КАДЪР", засне през март 2009 г. документален филм за икономическата криза на 700 метра под земята.

Журналистката от БНТ Надя Обретенова и операторът Иван Д. Антонов слязоха в рудник "Димов дол" в родопския град Рудозем, за да снимат своя филм за съботното предаване „В КАДЪР", което тази седмица е посветено на трудния живот на миньорите. Мината спря работа заради ниската цена на металите на световните борси, а 250-те миньори са в принудителен неплатен отпуск. Главният герой на филма е един от тях. През неговите очи зрителите видяха как се живее без работа и без всякаква алтернатива. Режисьор на 27-минутната лента е Марта Илиева.

Работа?!

Радикален протест на металурзи във Франция

Около 200 работници окупираха офисите в завода на Арселор Митал във Флоранж, Франция, последният още незатворен в района. И неговите пещи обаче бяха временно спрени миналото лято заради намалено търсене и сега е решено това положение да продължи. През мандата на Никола Саркози Франция е загубила 355 хиляди работни места в индустрията. Връщането на работни места е централна тема в президентската кампания.

Кърлежите от „Паркинги и гаражи”

Не съм работник, безработен съм. Но мисля, че споделеното от мен ще представлява интерес за читателите на блога.

Ситуацията е следната. Макар да мразя центъра на София (с всичките му там рентиери, реститути и богаташи), ми се налага понякога да минавам оттам. Гледам да е в почивните дни или след 18.00, за да не плащам за „Синя зона”. Но дори и тогава гадовете намират начини как да ти одерат кожата. В моя случай решиха, че съм паркирал твърде близо до кръстовището на две малки централни улици (жестоко престъпление!). Тъй като и друг път съм паркирал на същото място, ми стана неприятно, че са ми вдигнали колата, но признах допуснатото от мен формално нарушение, отидох до наказателния паркинг и с помощта на един приятел, който живее наблизо и ми услужи с пари, си платих глобата (35 лв.). Но освен глоба ми отнеха и талона, като ми казаха да отида да си го взема от КАТ след 1 месец, а до тогава да карам с акт. Хубаво, и друг път ми се е случвало да карам с акт. Отивам обаче оня ден да си взема талона от КАТ и там ми казват, че трябва да заплатя ОЩЕ ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА! Това вече ми дойде в повече – 85 лв. за едно толкова незначително нарушение си е направо скандално! Колкото и да съм спокоен и добродушен по характер, се развиках на служителите на КАТ – просто ми стана лошо при мисълта как ще събирам  тези 50 лв. (отделно, че имам да връщам още 35 лв. за първата глоба), за да платя скапаното наказателно постановление! И то при положение, че съм безработен и трябва да обикалям да си търся работа и да си вадя документи. От КАТ ми предложиха да обжалвам наказателното постановление, макар че в него ясно пише, че глоби до 50 лв. не подлежат на обжалване. Но нищо, все пак реших да обжалвам, ей така, напук на скапания им бюрократичен апарат, пък ще видим какво ще излезе...

Това, което най-много ме ядоса обаче, е, че на „Паркинги и гаражи” въобще не им пука за проблемите с паркирането в София. Те по никакъв начин не спомагат за тяхното разрешаване, а точно обратното – възползват се от хаоса в София, за да грабят гражданите по всякакъв възможен начин – чрез глоби, актове, наказателни постановления, паяци, маяци... просто няма край! Те са царете на формалните нарушения. Един такъв пример за възползване от формални нарушения е вдигането на колите, паркирани по зелените площи в кварталите, което се прави съвсем не от загриженост към природата (тях въобще не ги е еня за никаква природа!), а поради липсата на достатъчно голям оборот през деня, което се наваксва чрез обиколки по близките до съответния наказателен паркинг квартали. И така, колегите-шофьори от София мисля, че ще ме разберат. А на останалите – желая ви никога да си нямате вземане-даване с тия кърлежи от „Паркинги и гаражи”.

П.П. – другото важно нещо, което установих за себе си в тази неприятна история, е, че трябва да потърся съдействието на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Когато ходих за пръв път в КАТ преди 10-на години, те раздаваха свои листовки и аз се чудих за какво могат да ми послужат, но ето, че сега осъзнавам необходимостта от участие в такава колективна организация и от нейното съдействие в случаи като моя (за да не остане всичко просто един жалък индивидуален, отчаян и предварително обречен бунт от моя страна). Но за впечатленията ми от тяхната дейност, ще пиша допълнително, когато се запозная със СБА отблизо. Толкова засега.

Възмутен