През годините станахме
свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български
предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали,
ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията
води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“),
забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места. Същевременно всеки един
работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро
заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие
да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на
работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на
работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни,
независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има
работници, има условия и за работнически контрол.
Работническият
контрол съвсем не е абстрактен лозунг, а реално действащ механизъм. Той
позволява на работниците да се вземе активно участие в управлението на своето
предприятие и да не се допускат злоупотреби от страна на собствениците и
мениджърите. Формата на работнически контрол може да е различна.
Най-радикалните форми на работнически контрол съществуват днес в много
предприятия в Аржентина и Венецуела. Там, собственикът, дори и да е съхранил
формално своите юридически права, остава само номинален притежател, докато всички
решения се взимат от трудовия колектив. Но за работнически контрол може да се
говори и при всеки протест, при всяка написана листовка или проведена стачка,
разобличаващи лошото управление на предприятието и неговия собственик, който
обикновено не само не допуска работниците до пряко участие във взимането на
решения, но дори и не се допитва до мнението на трудовия колектив.
Какво може и трябва да се
контролира?
За
да имаме действен работнически
контрол, необходимо е да се контролират всички основни аспекти на стопанската
дейност на предприятието: внасяне и изнасяне на всякакви ценности от
територията на предприятието, паричните средства в банковите сметки и в касата
на предприятието, материалните ценности в склада на предприятието и в
производствените помещения.
Работниците
са длъжни да знаят: предприятието къде с какви и колко парични средства
разполага, а също и готовата продукция, суровини, материали, оборудване, както
и при необходимост – сметките за ток, за гориво и смазка, за вода и т.н.
За
да се възпрепятства източването на предприятието чрез различни схеми, е важно
да се знае на кого, по какви цени и при какви условия се продава готовата
продукция, навреме ли се планира на кого ще бъде продадена, от кого и как се
придобиват суровини и т.н.; има ли предприятието акции в други предприятия;
раздавало ли на някого кредити и ако да – на кого и при какви условия.
Още
един важен аспект са т.нар. източници на средства на предприятието: какви
задължения има предприятието, при какви условия са взети и се изплащат тези
кредити, кои са акционерите в предприятието. Най-важното, което трябва да се
контролира от работниците в едно предприятие – това е неговото счетоводство.
Как да се контролира?
Главното
в контрола е всичко да се документира. Незабавно трябва да се съставя акт при
всяко подозрително действие на собственика. Опит да се изнесе оборудване или
готова продукция без да е документално удостоверено и обяснено, недопускане до
работното място, изключване на електричеството или отоплението – за всяка една
такава проява трябва да се съставя акт (може и написан на ръка), в който
подробно да се описва случилото се. Главното в акта е да се опише точно мястото
и времето на произшествието, и той да е
подписан от поне трима представители на синдиката/трудовия колектив в
предприятието, които са били очевидци на случилото се.
Не на последно място
Работническият
контрол не свършва с входа/изхода на предприятието. Когато бъде наложен
работнически контрол, той ще се сблъска с противодействието не само на
собственика на предприятието, но също и със собствениците на други предприятия,
а също така (най-вероятно) и с противодействието на държавата. Да се разчита на
успех, може само в случай на широка подкрепа за трудовия колектив от страна на
жителите на града, в който се намира предприятието, а също и от страна на
работниците на други предприятия – във и извън страната.
Формите
и методите на работнически контрол могат да бъдат различни – тук не може да се
мине без творчество от страна на работниците. Готови рецепти за работнически
контрол не съществуват. Трябва да сме наясно с едно: всеки път, когато
оспорваме правото на собственика да ни уволнява, всеки път, когато заедно с
колегите отстояваме своите общи интереси, когато се съпротивляваме срещу
влошаването на условията на труд, когато се противопоставяме на масовите
съкращения и т.н. – ние внасяме своя
принос в делото на работническия контрол.