МОЛ „Рай” /тероризмът не е страшен, когато е застрашен животът на работниците/

Случката, която ще ви опиша, се развива в столичен МОЛ, един ден преди Нова година.

Всички знаете каква е ситуацията. Цяла Европа се тресе, че някъде ще гръмне голямата бомба и ще убие десетки или стотици празнуващи на някой площад. Площадът, където ще се проведе „грандиозният новогодишен концерт” в София, вече се охранява от жандармерия с коли и кучета. По всички новини съобщават, че няма да може пиле да прехвръкне в центъра на София, дори в крайния квартал „Люлин”, на кооперативния пазар, в близост до импровизираната сцена 2 на 2 кв. метра са поставени бетонни преграждения върху дървени трупи, които да спрат евентуално кола, или камион бомба /едва ли/. Всички площади в столиците и големите градове в демократична Европа се охраняват „празнично” от стотици полицаи, накичени като коледни елхи с автомати, пистолети, бронежилетки и каски.

Именно в този ден, преди новата 2017 година да дойде с цялото си величие, в полицията пристига сигнал, че в столичния МОЛ, кръстен „Рай” /преведено на български/, има бомба. Според телевизиите и електронните медии започва евакуация и посетителите и служителите /разбирайте работниците в МОЛ-а, защото служителите са по министерствата и офисите, а не в магазините/ са изведени пред сградата. Това е точно половината от истината, защото половината от магазините не затварят врати, напротив има обаждане от управителя на МОЛ-а, който казва, че на всеки магазин, който затвори, ще бъдат наложени глоби за неизпълнение на договора, управителите на магазините от своя страна казват на работниците – продавачи/чки, касиери/ки, че няма да затварят въпреки заплахата от тероризъм, въпреки това, че могат да загубят живота си, нали все пак печалбата е по-важна. Голяма част от хората, които пазаруват преди Нова година също не са информирани и продължават спокойно да пускат в касичката на притежателите на магазини.

                

 Замислете се, дали в този ден, в който вече се пазят площадите, не е по-лесно да се внесе бомба в търговски център, където всеки носи големи торби, пълни с подаръци, където гъстотата на хората е като на новогодишен площад, а вероятността да носиш бомба и някой де те заподозре, е сведена до 0. Въпреки огромната опасност, управителят решава, че може да предотврати загуби от десетки или стотици хиляди лева, като принуди магазините да не затварят. Може би в неговата глава ситуацията варира от „нелоялната конкуренция иска да ми развали бизнеса” до „някое дете си прави шега”, истината е, че той няма да пострада, както и шефовете на големите вериги, защото тях ги няма – те вече почиват на някой планински или островен курорт, а ще пострадат персонала и хората, които са тръгнали да купят някакъв подарък за роднините си.

                 

Един ден преди Нова година МОЛ „Рай” не се превърна в последна спирка към Рая за работниците и посетителите. Опасността е голяма и ще продължава да я има още дълго време. Работодателите и собствениците ще се спасят днес или утре от бомбите на терористите. Те ценят единствено печалбата и собствения си живот, който обаче за работниците утре няма да струва даже стотинка.

                                                                                                                             Димо Казаков

„Превърнете мъката си в оръжие“ (коментар на бивш миньор за случилото се в Ораново)

Жалко! Отидоха си колегите... Бог да ги прости и да помага на семействата им... Моите най-искрени съболезнования... Работил съм 27 години в мините и се обръщам към семействата на всички загинали и осакатени в мините – Ораново, Бобов дол, Перник – стиснете мъката си и нека тя да ви дава сила, за да питате, да задавате въпросите, които са важни! Не се страхувайте от няколкото дрогирани дебелоглави мутри.

Питайте имат ли загиналите (и живите) лични застраховки живот! Със сигурност знам, че практиката е да се правят групови застраховки до 1000 лв.!

Питайте колко е ФРЗ (фонд работна заплата) на подземните работници, спрямо ИТР (инженерно-технически ръководители) и администрация!

Питайте къде точно са били преките ръководители по време на инцидента! Питайте каква е била тая „лавина“ от кал и откъде се е появила (в рудник „Мламолово“ при Мини „Бобов дол“ бяха удавени от кал 10 човека – на повърхността имаше вода, която слезе в галериите... осъдени нямаше!)!

Питайте и прокуратурата защо не са задържани „гостите“, които са ходили да заплашват опечалените...

Питайте и синдикатите кога са влизали за последно в мината да видят чорбаджията какви условия е подсигурил на членовете им – практика е лидерите на синдикатите да си въртят бизнес!

Питайте кого осъдиха за 10-те човека, изгорели живи в рудник „Иван Русев“!

Питайте защо с тоя „специалист“ от София (има се предвид проф. Михайлов от МГУ, когото много хора обвиняват че прикрива истинските причини за злополуките през 2007 и 2013 в Ораново – Раб.глас) не влязат и колеги на момчетата...

Питайте колко човека е пребила от бой същата тая охрана (вероятно се има предвид охраната на рудника – Раб.глас)!

Не спирайте да питате, а като не получавате отговори, вдигнете се като един – уверявам ви, че има кой да застане зад вас – стотици са загиналите в мините, два пъти повече са осакатените и много повече са потърпевшите близки и роднини. Крайно време е да се сложи край на така наречените инвеститори и не забравяйте... никакви пазарлъци с тях – момчетата не го заслужават! Вечна им памет... Превърнете мъката си в оръжие срещу тия, които закопаха толкова хора...

Стигат ли 4 млн.лв. за край на стачката във ВМЗ?

Б.Борисов заяви днес, че правителството е  превело близо 4 милиона лева за заплати на ВМЗ – Сопот. Чакаме обаче потвърждение от работниците. Защото не е важно какво казва премиерът, важното е какво показва банкоматът. НО и дори да са преведени парите, дали това е достатъчно да се обяви край на стачката? А какво става с условията на труд? Какво става с колективния трудов договор? Ще има ли гаранции, че няма да се съкращават нито 500, нито 900 работника? Ще има ли гаранции, че предприятието няма да бъде приватизирано? Ще може ли занапред трудовият колектив да получи право на реално участие в управлението на ВМЗ (работнически контрол), което би било най-сигурният начин да не се допускат повече такива кризисни ситуации и злоупотреби? Това са все въпроси, на които тепърва ще трябва да се търсят отговорите. При всички положения, последната дума ще е на работниците. Не на премиера, не на Добрев, Дянков или Стоенчев, нито пък на синдикатите. А на тези изстрадали 3200 работника, които с волята си ще определят бъдещето на ВМЗ.

Ковачев

Коментар на работничка относно призивите на В.Каролев за приватизация на ВМЗ-Сопот

 „Въпросът е, защо се стигна до тук - да се спасява ВМЗ?! Защото години наред управляващите го крадоха, само че никой нямаше интерес да се разгласява. И сега е така! Защо не тръгнат да проверяват за свързани лица и фирми? Например, от къде купуват материали и на какви цени? И кой какви комисионни прибира за това? И кой изнесе половината машини от завода и ги продаде (много от тях за скрап, макар и съвсем здрави) и си прибра парите? Сега замазват очите на хората, че не били печеливши ВМЗ и конкурентни на пазара! Глупости!!! Тези, които си мислят, че ВМЗ правят някакви си "бомбички" са абсолютно незапознати и некомпетентни! Нищо лично, г-н Каролев, но явно на днешно време е по-лесно да даваш интервюта, отколкото да търсиш отговори и виновни...“

БДЖ и „правилната икономическа логика“ на г-н Владимиров

На вниманието на железничарите и на всички граждани, заинтересувани от спасението на Българските държавни железници

/След като представихме в специален материал аргументите на гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт“ против приватизацията на БДЖ http://rabglas.blogspot.com/2012/07/blog-post_19.html, в настоящия материал представяме аргументите на един от най-видните радетели за приватизацията на железниците – г-н Владимир Владимиров (председател на съвета на директорите на БДЖ), разбира се, придружени с наш коментар. – РГ/

На 23 август 2012 г. ГИ „За обществен и релсов транспорт“ проведе среща с шефа на БДЖ, г-н Владимиров. На срещата присъства и човек от „Работнически глас“. По-надолу са изложени неговите впечатления от 2-часовия разговор.

***

Че г-н Владимиров, макар и директор на държавно предприятие, е съгласен на всяка цена да се приватизира печелившата част от БДЖ – „Товарни превози“ – е известно отдавна. Но не бяха толкова ясни аргументите му за този толкова ожесточен стремеж към приватизация. Г-н Владимиров беше така любезен да хвърли светлина върху тях.

На първо място г-н Владимиров изтъкна, че приватизацията на „Товарни превози“ ще попречи(!) на синдикатите да участват в управлението на предприятието и да оказват контрол върху взимането на решения, касаещи интересите на заетите в предприятието работници......... Г-н Владимиров поясни, че сега синдикатите правели от социалните въпроси политически, което обаче нямало как да стане в условията на едно частно предприятие (!). Забележителен е страхът от работническа намеса в управлението на „Товарни превози“ – това личи от обясненията на шефа на БДЖ. Щом сегашните меко казано немощни синдикати предизвикват такава тревога у шефовете, представете си какво щеше да е, ако имаше по-силни работнически организации в железниците.

Синдикатите трябва да бъдат неутрализирани чрез приватизацията, преди всичко, за да могат новите частни собственици необезпокоявано да продължат с масовите съкращения на железничари. Така се аргументира г-н Владимиров. Според него БДЖ могат да постигнат рентабилност само по пътя на масовите съкращения. Иначе предприятието се превръща в „бюро по труда“.

Г-н Владимиров изрично подчерта, че социалната функция е в разрез с устоите на пазарната икономика. Приватизираните „Товарни превози“ ще трупат печалби по пътя на отказа от каквито и да е социални ангажименти към работниците. Данъците към държавата ще са единствената форма, под която приватизираното предприятие се предполага, че ще удовлетворява обществения интерес. Но с оглед на доминиращата корупция в рамките на т.нар. „публично-частно партньорство“ и уникално ниския корпоративен данък в България, от печалбите на вече частните „Товарни превози“ до обществото няма да достига абсолютно нищо. Въобще не коментираме социалната трагедия и декласация, която ще последва след новата вълна от масови съкращения на железничари. Те не попадат и не вълнуват ни най-малко икономистът, стоящ начело на БДЖ. За сметка на това новите частни собственици по всяка вероятност ще  натрупат значителни суми в банковите си сметки, както се случи след приватизацията на голяма част от българските (а и не само) предприятия. Това, както обикновено ще бъде за сметка на и без това ошушкания, изтерзан и смачкан български народ.

След като г-н Владимиров призна, че заемите на БДЖ са натрупани най-вече от „Пътнически превози“ (около 700 млн. от общо 800 млн. лв.), защо се приватизират именно „Товарни превози“? Реторичен въпрос. Именно защото те могат да носят печалба за разлика от пътническите превози, които в цял свят изпълняват социални функции и разчитат главно на държавна субсидия, за да съществуват. Г-н Владимиров обаче прави точно обратното (очевидно в разрез с обществения интерес). Той буквално иска българската държава да подари на наши или чужди корпорации „златната кокошка“ – „Товарни превози“, като същевременно се заема да изстиска „от пилето мляко“, т.е. да направи от „Пътнически превози“ рентабилно предприятие. Това според г-н Владимиров може да се случи само по пътя на нови и нови съкращения на работници, влакове, вагони, плюс унищожаване на цели „нерентабилни“ линии. Този процес вече е задействан и резултатите са налице. Услугата „пътуване с влак“ се влошава с всеки изминат ден. Случаите с претъпканите влакове по линиите

Перник-София http://rabglas.blogspot.com/2012/03/blog-post_21.html, 

Пловдив-София http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1577138

Ямбол-Бургас http://zonayambol.com/%D0%A1%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%85%D0%B0/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%AF%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F.html и др. (вследствие на крещящия недостиг на места за пътуване) показват до какво води неадекватния стремеж на управлението на БДЖ да направи от „Пътнически превози“ рентабилно предприятие като реже истинските възможности за печалба (колкото повече влакове се движат, печалбите ще са по-високи, защото разходите ще падат – това е основен постулат на икономиката).  А тази безумна псевдо рентабилност е напълно безполезна и направо вредна за обществото.

           

По-логично е БДЖ да се стабилизира по пътя на укрепването и развитието на притежаващите огромен потенциал да са наистина печеливши „Товарни превози“ , които на свой ред с доходите си да подпомогат укрепването и разширяването на социалните функции на „Пътнически превози“ – както за пътниците, така и за работещите в самото дружество (по-ниски цени на билетите, по-високи заплати, по-бързи влакове, по-удобни вагони и др.под.). Главните мерки в това отношение са да се спре източването и разграбването на БДЖ и да се накажат виновниците (но не „виновници“ от рода на някой безработен и бездомен ром или печални герои като Петко Нафтата, а големите, истински виновници, минали и заминали като опустошително торнадо през държавните железници) за докарването му в сегашното трагично състояние. Който и работник в БДЖ да попитате, ще ви даде такъв логичен отговор на въпроса как да се извадят железниците от кризата. Но не така мисли г-н Владимиров. За него желанието за налагане на работнически и/или обществен контрол над БДЖ е „нереалистично“, „в разрез с човешката природа“ (а той явно, съдейки по себе си, смята, че „човешката природа“ предполага да злоупотребяваш с общественото си положение, да грабиш и да унищожаваш без да се съобразяваш с работническия и с обществен интерес). Ако си против приватизацията, поучава ни г-н Владимиров, значи ти „поставяш прът в колелата на бизнеса“, „не се основаваш на наука“ (защото „науката“ е една и тя се състои в „правилната икономическа логика“ на г-н Владимиров, която може да се обобщи точно с една дума – приватизация) и освен това, разбира се, че си комунист......... Ако попитате г-н Владимиров, какви са политическите му убеждения, той със сигурност ще се определи най-общо като демократ. Но какво е демократичното да налагаш само едно мнение, само една гледна точка – тази на неолиберализма – ако не краен тоталитаризъм? Що се отнася до обвиненията в „комунизъм“ то те имат основания дотолкова доколкото коренът на думата „комунизъм“ идва от латинската дума commùnis („общ“, „обществен“); и тъй като противниците на приватизацията отстояват именно общото, общественото (в противовес на частното), то и дотолкова те могат да бъдат квалифицирани като „комунисти“. А и освен това, както се пее в една стара американска синдикална песен – „Не си направил нищо, ако не са те нарекли „червен“ “ (Ain't Done Nothing If You Ain't Been Called A Red - http://www.youtube.com/watch?v=eUifliF0rBU ). Така че нека противниците на приватизацията не се засягат да бъдат наричани така – това всъщност е признание, че са постигнали нещо, че са развалили нечии мръсни сметки.

В случая с БДЖ трябва да се има предвид и нещо друго – как влизането в ЕС създава предпоставки, условия за подкопаването, приватизирането, разграбването и унищожаването на държавната собственост (което напомня за един от 10-те начина за манипулиране на общественото мнение, обобщени от Ноам Чомски http://www.spekulanti.com/analizi-mnenie/23928-10_nachina_da_vi_manipulirat , а именно: „Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.“). Бидейки част от т.нар. „съюз“, българските управници целенасочено налагат сред обществото тезата, че на България е забранено да субсидира държавните предприятия с аргумента, че това би било „намеса в свободния пазар“. Така че в случай на каквато и да е криза държавата няма право да се намесва, а е принудена да гледа отстрани как предприятията й агонизират. Единственият начин е (както се опитват да ни втълпят, че е наложено от ЕС) да бъдат спасени, е чрез взимането на заеми от частни банки. Последните, налагайки заробващи лихви и условия към заема, окончателно досъсипват съответното държавно предприятие (в случая – БДЖ) и го довеждат до дилемата – фалит и закриване или приватизация..... Трябва да отбележим, че в действителност няма нищо подобно. А ЕС има една много ясна директива още от 1969г., която определя кога и по какъв начин железниците могат и трябва да получават държавна помощ. По този начин всички държави от ЕС година след година дават пари за железниците, компенсирайки ги заради техните задължения да спазват Закони за обществени поръчки, изкуствени разделения, поддържането на допълнителен персонал и т.н. Само в България политиците се изкарват по-големи християни от папата и вече над 20 години са оставили железницата без компенсиране на тези разходи, които са над 100 млн. лв. годишно. Ето и от къде, заедно с разделението на БДЖ и Железопътната инфраструктура и таксите между две държавни предприятия и необходимостта от взимане на заеми, идват огромните дългове на компанията. Интересно е и в случая, че никой не коментира дали магистралите, които се строят са рентабилни и кой плаща за тяхната поддръжка ...............Същият пример имаме и в Гърция ........ (http://www.youtube.com/watch?v=sDXkhD4qKCs)

Начинът да се излезе от този омагьосан кръг и да се спаси БДЖ – това е според все повече хора пътя на налагането на работнически контрол (от страна на работещите в предприятието) и на обществен контрол (от страна на всички заинтересувани граждани, които са наясно какво значи БДЖ за обществото). При наличието на такъв двоен контрол приватизацията е невъзможна, но и държавната собственост престава да бъде просто държавна (както е в момента и която позволява на безскрупулни чиновници като Владимиров, Московски, Дянков и ко. да я унищожат) и се превръща в нещо много повече, а именно – в обществена собственост. Т.е. такава собственост, която обществото ползва, пази, контролира и развива с ясното съзнание, че тя е на всички хора, а не просто на някакви абстрактни държавни институции и корумпирани чиновници.

В заключение може да се каже, че „правилната икономическа логика“ на г-н Владимиров, няма да възтържествува, само ако самите железничари (а заедно с тях и граждански инициативи като тази за обществен и релсов транспорт) организирано поемат първо контрола, а впоследствие и цялото управление над БДЖ.

Ковачев