Смърт поради приватизация. Този път в Горни Лом

Позиция на „Работнически глас“

Миналата година, когато в рудник „Ораново“ бяха затрупани 4-ма работника, ние писахме, че: „приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html  Това за съжаление се потвържадава и днес, 2 октомври 2014 г., когато цех на приватизирания завод „Миджур“, с 15 работника в него, беше сравнен със земята. Това е най-тежката, но съвсем не единствена трудова злополука в „Миджур“:

- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в „Миджур”.

- 6 април 2006 г. избухва пожар в „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов.

- 23.05.2007 г. – нов взрив в завода с пострадали 2-ма души, един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 години е ранена.

- 30.11.2007 г. – пак взрив в завода, този път само с материални щети.

- 03.02.2010 г.  – пожар и нов взрив, при което са ранени 4-ма работника и е унищожена цялата площадка на завода, като от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра.

Цялата тази поредица от аварии започва след като през 2000 г. фабриката за взривни вещества в Горни Лом е приватизирана. Към ужасяващите злополуки се добавя и безобразно ниското заплащане от 240 лв. на месец.

Ще припомним и че още миналата година работници от все още държавния ВМЗ-Сопот изтъкнаха колко опасна е работата в такива приватизирани заводи: „...защо не се дава на ВМЗ да извършва унищожаването и утилизацията на боеприпаси, при положение, че ние правим това професионално и обезопасено. Вместо на нас, тази дейност се предоставя на различни частни фирми като „Емко“ и „Берета трейдинг“, които работят без всякакви предпазни средства. И резултатът са взривовете край Севлиево и „Петолъчката“.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/04/blog-post_30.html

След аварията в „Ораново“ за главен виновник беше посочена природата. Сега природата няма как да изкупи греховете на приватизаторите, но за сметка на това беше измислено удобното обяснение „човешка грешка“. И резултатът ще бъде същия, т.е. нулев. Така ще бъде и занапред, докато най-накрая работниците не се вдигнем и не потърсим справедливо възмездие от истинските виновници – тези, които богатеят на наш гръб, тези, заради които загинаха толкова наши колеги, тези, които винаги се изплъзват – тези проклети „свещени и неприкосновени“ частни собственици. 

Що е работнически контрол

         

През годините станахме свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали, ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“), забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места. Същевременно всеки един работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни, независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има работници, има условия и за работнически контрол.

Работническият контрол съвсем не е абстрактен лозунг, а реално действащ механизъм. Той позволява на работниците да се вземе активно участие в управлението на своето предприятие и да не се допускат злоупотреби от страна на собствениците и мениджърите. Формата на работнически контрол може да е различна. Най-радикалните форми на работнически контрол съществуват днес в много предприятия в Аржентина и Венецуела. Там, собственикът, дори и да е съхранил формално своите юридически права, остава само номинален притежател, докато всички решения се взимат от трудовия колектив. Но за работнически контрол може да се говори и при всеки протест, при всяка написана листовка или проведена стачка, разобличаващи лошото управление на предприятието и неговия собственик, който обикновено не само не допуска работниците до пряко участие във взимането на решения, но дори и не се допитва до мнението на трудовия колектив.

Какво може и трябва да се контролира?

За да имаме действен работнически контрол, необходимо е да се контролират всички основни аспекти на стопанската дейност на предприятието: внасяне и изнасяне на всякакви ценности от територията на предприятието, паричните средства в банковите сметки и в касата на предприятието, материалните ценности в склада на предприятието и в производствените помещения.

Работниците са длъжни да знаят: предприятието къде с какви и колко парични средства разполага, а също и готовата продукция, суровини, материали, оборудване, както и при необходимост – сметките за ток, за гориво и смазка, за вода и т.н.

За да се възпрепятства източването на предприятието чрез различни схеми, е важно да се знае на кого, по какви цени и при какви условия се продава готовата продукция, навреме ли се планира на кого ще бъде продадена, от кого и как се придобиват суровини и т.н.; има ли предприятието акции в други предприятия; раздавало ли на някого кредити и ако да – на кого и при какви условия.

Още един важен аспект са т.нар. източници на средства на предприятието: какви задължения има предприятието, при какви условия са взети и се изплащат тези кредити, кои са акционерите в предприятието. Най-важното, което трябва да се контролира от работниците в едно предприятие – това е неговото счетоводство.

Как да се контролира?

Главното в контрола е всичко да се документира. Незабавно трябва да се съставя акт при всяко подозрително действие на собственика. Опит да се изнесе оборудване или готова продукция без да е документално удостоверено и обяснено, недопускане до работното място, изключване на електричеството или отоплението – за всяка една такава проява трябва да се съставя акт (може и написан на ръка), в който подробно да се описва случилото се. Главното в акта е да се опише точно мястото и времето на произшествието,  и той да е подписан от поне трима представители на синдиката/трудовия колектив в предприятието, които са били очевидци на случилото се.

Не на последно място

Работническият контрол не свършва с входа/изхода на предприятието. Когато бъде наложен работнически контрол, той ще се сблъска с противодействието не само на собственика на предприятието, но също и със собствениците на други предприятия, а също така (най-вероятно) и с противодействието на държавата. Да се разчита на успех, може само в случай на широка подкрепа за трудовия колектив от страна на жителите на града, в който се намира предприятието, а също и от страна на работниците на други предприятия – във и извън страната.

Формите и методите на работнически контрол могат да бъдат различни – тук не може да се мине без творчество от страна на работниците. Готови рецепти за работнически контрол не съществуват. Трябва да сме наясно с едно: всеки път, когато оспорваме правото на собственика да ни уволнява, всеки път, когато заедно с колегите отстояваме своите общи интереси, когато се съпротивляваме срещу влошаването на условията на труд, когато се противопоставяме на масовите съкращения  и т.н. – ние внасяме своя принос в делото на работническия контрол.

Приватизацията носи смърт на миньорите от „Ораново“ (позиция на „Работнически глас“)

„Приватизация = грабеж и ликвидация“ – с такъв лозунг се включихме миналата година в кампанията за защита на БДЖ от приватизация, кампания, която продължава и до днес. Че приватизацията е грабеж и ликвидация потвърждава и историята на приватизирания през 2004 г. рудник „Ораново“. Рудникът е за добив на каменни въглища и се намира на 2 км от град Симитли. Някога тук са работили повече от 3000 души. Днес са останали само 300. Заплатите са били по над 1000 лв. Сега едва достигат 400-500 лв., които при това се изплащат със закъснение. Но в „Ораново“ приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата. През 2007 г., при две злополуки (взрив на газ гризу и свличане на скална маса) в рамките на няколко месеца, умират 4-ма работника, а много други получават тежки изгаряния. На 16 юли 2013 г. при нова тежка злополука са затрупани 4-ма работника. Официалните медии разказват: „Инцидентът е станал около 9,45 ч, когато в 64-а събирателна галерия на 160-ия метър са се свлекли кал, вода и скална маса, които са затлачили галерията и са разрушили крепежната рамка”, съобщи директорът на противопожарната служба Георги Пармаков. Свличането е откъснало четиримата работници под земята. Двама от тях са затрупани, а другите са останали от другата страна на пропадналата маса. Работниците в мина "Ораново" са започнали спасителни действия веднага след инцидента, а в 11,15 ч. подаден сигнал в полицията. Извикан е екип на минно-спасителната служба от Бобов дол, защото в “Ораново” няма - ЗАКРИТА Е СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИЯТА МУ. Започнало е подаване на въздух към затрупаните чрез водоизливна тръба и изгребване на натрупания материал.

“Два часа всички мълчат за инцидента. Разбрахме от медиите и веднага тръгнахме. Никой от ръководството не излезе да ни каже какво се е случило. Всички тук са като каторжници! Здрав труд и пълно подчинение и страх”, нареждаха през сълзи близки на миньори, пристигнали пред портала на рудника.“

И при такива очевидни факти, медиите се опитват да прикрият истината със заглавия от рода на „Кал, вода и скали погребаха миньори в "Ораново". Но не калта, водата и скалите, а приватизацията и последвалите я крайно влошени условия на труд са довели до смъртта на миньорите. Не природата, а безконтролното самоуправство на приватизаторите е главният виновник за трагедията.

Ето защо, със същата убеденост, с която твърдим, че приватизацията носи смърт на работниците, ние казваме и че работническият контрол може да осигури достойни условия на труд и живот на работниците. Стига частнически произвол, време е за работнически контрол.