Смърт поради приватизация. Този път в Горни Лом

Позиция на „Работнически глас“

Миналата година, когато в рудник „Ораново“ бяха затрупани 4-ма работника, ние писахме, че: „приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html  Това за съжаление се потвържадава и днес, 2 октомври 2014 г., когато цех на приватизирания завод „Миджур“, с 15 работника в него, беше сравнен със земята. Това е най-тежката, но съвсем не единствена трудова злополука в „Миджур“:

- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в „Миджур”.

- 6 април 2006 г. избухва пожар в „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов.

- 23.05.2007 г. – нов взрив в завода с пострадали 2-ма души, един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 години е ранена.

- 30.11.2007 г. – пак взрив в завода, този път само с материални щети.

- 03.02.2010 г.  – пожар и нов взрив, при което са ранени 4-ма работника и е унищожена цялата площадка на завода, като от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра.

Цялата тази поредица от аварии започва след като през 2000 г. фабриката за взривни вещества в Горни Лом е приватизирана. Към ужасяващите злополуки се добавя и безобразно ниското заплащане от 240 лв. на месец.

Ще припомним и че още миналата година работници от все още държавния ВМЗ-Сопот изтъкнаха колко опасна е работата в такива приватизирани заводи: „...защо не се дава на ВМЗ да извършва унищожаването и утилизацията на боеприпаси, при положение, че ние правим това професионално и обезопасено. Вместо на нас, тази дейност се предоставя на различни частни фирми като „Емко“ и „Берета трейдинг“, които работят без всякакви предпазни средства. И резултатът са взривовете край Севлиево и „Петолъчката“.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/04/blog-post_30.html

След аварията в „Ораново“ за главен виновник беше посочена природата. Сега природата няма как да изкупи греховете на приватизаторите, но за сметка на това беше измислено удобното обяснение „човешка грешка“. И резултатът ще бъде същия, т.е. нулев. Така ще бъде и занапред, докато най-накрая работниците не се вдигнем и не потърсим справедливо възмездие от истинските виновници – тези, които богатеят на наш гръб, тези, заради които загинаха толкова наши колеги, тези, които винаги се изплъзват – тези проклети „свещени и неприкосновени“ частни собственици.