Два дни, една нощ (филм)

Резюме: Сандра има един уикенд да спаси работата си. Шефът на малката фабрика, където работи, е предоставил на работниците избор: или някой ще бъде съкратен, или никой няма да получи бонус тази година. Сандра наскоро се е върнала от болнични и затова тя ще бъде уволнената. Профсъюзният представител се опитва да й помогне, като убеждава началството да организира второ гласуване в понеделник сутринта, но Сандра ще трябва да спечели поне шестима от колегите си на своя страна. Не е лесно да поискаш от някого да се откаже от значителна сума заради теб, особено в тези тежки времена, а крехкото психично състояние на Сандра прави задачата й още по-тежка.

Оригинално заглавие: Deux jours, une nuit

Език: френски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма
Белгия/Франция/Италия, 2014, 95’
Режисьори: Жан-Пиер Дарден, Люк Дарден
С: Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен

Към филма: http://vbox7.com/play:0f2f56d4df

Български работници мизерстват в Северна Италия

Непрекъснато им се налага да искат смешните си заплати от експлоататорите

22 септември 2014. В скотски условия и с мизерно и нередовно плащане са принудени да живеят българските работници в Северна Италия.

Въпреки че досега южната част на Ботуша се славеше с експлоатацията на имигрантски труд, сега на бял свят излизат плашещи случаи от богатия север.

Българите, които са гроздоберачи в една от най-популярните със своите вина области Пиемонте, работят за по 5 евро на час и въпреки че заплатите им са мизерни, те непрекъснато трябва да си искат полагаемото им се от своите работодатели, съобщава БНР.

Сънародниците ни живеят в подобия на палатки и въпреки че са около 150 души, разполагат само с две химически тоалетни. За топла вода не може и дума става, а когато някой се разболее, работодателите не желаят намесата на здравните органи.

Повечето българи сключват няколко двудневни договори с местни кооперации и работят за тях 10-15 дни. През това време работническите им и дори някои от човешките им права биват грубо погазвани. След всичко това с големи лишения успяват да спестят около 300-400 евро

Кметът на селището Канели, край което бивакуват българските гроздоберачи, заяви, че трябва да се вземат съответните мерки, за да не се допускат подобни ситуации.

Това е поредният случай на българи, бедстващи при работа в чужбина, но досега повечето примери от Италия бяха от южната част на страната. В средата на 2012 г. 40 българи, работещи в Калабрия, се оплакаха, че са малтретирани от работодателя си.

Месец по-късно десетки сънародници се прибраха от Швеция със съдействието на българските власти, след като се оказа, че тръгнали без договори за бране на боровинки.

novinar.bg

Миньорска окупация в Сардиния (Италия)

Около стотина работници във въгледобивна мина на италианския остров Сардиния са се барикадирали на 373 метра под земята заедно с 350 кг експлозиви, в опит да окажат натиск над плановете на италианското правителство да закрие обекта.

АФП цитира изявление на един от 460-те миньори, които работят в мината Карбосулцис, разположена западно от Каляри и единствена в Италия. Италианското правителство е обявило за тази седмица намеренията си да обсъди бъдещето на мината.

„Опасяваме се, че мината ще затвори. Страхуваме се за работните си места. Готови сме да останем тук, докато имаме отговор от страна на правителството, който гарантира бъдещето на мината”, е заявил по телефона Сандро Меру, миньор от 28 години.

Според работниците в Карбосулцис обектът може да се използва за подземно складиране на вредни емисии, техниката за улавяне на CO2, използвана за ограничаване на ефектите от климатичните промени.

Мината в Сардиния има запаси изчислявани на 600 млн. тона, но среща трудности в поддържане на достатъчен постоянен добив. Обектът е бил окупиран от миньори на няколко пъти през 1984 г., 1993 и 1995, когато работниците остават под земята в продължение на 100 дни.

 

Италия парализирана от транспортна стачка (2009 г.)