Българи работят като роби по 70 ч. седмично във Франция

Март 2015 г. Българи  работят по 70 ч седмично селскостопански труд във Франция, като там е забранено да се полага повече от 35 часа. Затова във фишовете им пише 35. Това обявиха вчера от френската федерация на работещите в селско стопанство, които гостуват на КТ “Подкрепа”.

Имало случай, в който 15 души живеят в стая от 12 кв. м. В повечето случаи работниците сами си плащат нощувките и храната, пише в.”24часа”.

12 000 българи са работили във Франция през 2013 г., каза Бруно Ванони, международен секретар на федерацията. Много от нашите сезонни работници отказвали да се срещнат със синдикалистите от страх от шефовете си.

Български работници мизерстват в Северна Италия

Непрекъснато им се налага да искат смешните си заплати от експлоататорите

22 септември 2014. В скотски условия и с мизерно и нередовно плащане са принудени да живеят българските работници в Северна Италия.

Въпреки че досега южната част на Ботуша се славеше с експлоатацията на имигрантски труд, сега на бял свят излизат плашещи случаи от богатия север.

Българите, които са гроздоберачи в една от най-популярните със своите вина области Пиемонте, работят за по 5 евро на час и въпреки че заплатите им са мизерни, те непрекъснато трябва да си искат полагаемото им се от своите работодатели, съобщава БНР.

Сънародниците ни живеят в подобия на палатки и въпреки че са около 150 души, разполагат само с две химически тоалетни. За топла вода не може и дума става, а когато някой се разболее, работодателите не желаят намесата на здравните органи.

Повечето българи сключват няколко двудневни договори с местни кооперации и работят за тях 10-15 дни. През това време работническите им и дори някои от човешките им права биват грубо погазвани. След всичко това с големи лишения успяват да спестят около 300-400 евро

Кметът на селището Канели, край което бивакуват българските гроздоберачи, заяви, че трябва да се вземат съответните мерки, за да не се допускат подобни ситуации.

Това е поредният случай на българи, бедстващи при работа в чужбина, но досега повечето примери от Италия бяха от южната част на страната. В средата на 2012 г. 40 българи, работещи в Калабрия, се оплакаха, че са малтретирани от работодателя си.

Месец по-късно десетки сънародници се прибраха от Швеция със съдействието на българските власти, след като се оказа, че тръгнали без договори за бране на боровинки.

novinar.bg

Още за условията на труд в „Кауфланд“

/В потвърждение на работническата дописка за условията на труд в „Кауфланд“  http://rabglas.blogspot.com/2014/03/blog-post_31.html получихме огромно количество писма, разкази и коментари, споделящи сходни случаи на унижаване на хора от страна на немската компания. Публикуваме един от най-впечатляващите разкази – този на бившата работничка Величка Господинова за преживяното от нея в „Кауфланд“ – Раб. глас/

Аз, напълно подкрепям горе написаното! Като бивш служител на Кауфланд аз отслабнах не с 5, а с 20 кг и съм работила по 36 часа без сън! И на това ми отговориха – „Кауфланд“ е начин на живот! Сори, ама моето здраве е по-ценно от една заплата! Не помагат нито жалби, нищо, защото всичко е изрядно! Уволниха ме затова, че не съм в града и не можах да се явя на заповедта на регионалната веднага, а през това време бях с болния си баща, лека му пръст, на химиотерапия в Русе! Имах час, в който да се явя в „Кауфланд“ – еми съжалявам, това не е чувал с брашно да го натоваря в колата и да тръгна! Да, всеки ще се запита, да, наистина работех като вол 24-36 часа и най-важното – че работих с целия оборот на Кауфланд и с 25 човека на смяна, и просто психиката не ми издържа, и гладът по-цял ден ме омаломощи и здравословно, и психически не можех да издържам вече! Ако някой от по-горните слоеве го чете това и е заинтересован от това, което става вътре във веригата, нека да се замисли, че ние не сме роби и не сме сектанти да служим и да боготворим „Кауфланд“. Ние сме ХОРА и всеки от нас там има и е имал семейства и деца, на които сме нужни ЗДРАВИ!

В Катар експлоатират до смърт работници заради световното по футбол

Според разследване на британския вестник „Гардиън” около 50 непалци са починали по време на работа от сърдечен удар или други трудови злополуки. Според изданието те са станали жертва на жестоки злоупотреби и експлоатация, съизмерими с робство в наши дни.

По данни на изданието на много от обектите е имало случаи с принудителен труд. Някои от потърпевшите твърдят, че не са получавали заплати от месеци, а документите им са били иззети, за да им попречат да напуснат страната. На някои от строежите дори е нямало достъп до питейна вода.

Огромно количество нелегални работници пристигат в Катар, за да изкарат пари. Повечето от тях са от бедните азиатски страни и при влизането им в Катар им се отнемат паспортите. Много от тях получават по-ниски възнаграждения от предварително договорените.

Непалците са близо 40 процента от нелегалните емигранти в Катар, а необходимостта от строителството на нови сгради, съоръжения и инфраструктура допълнително дава индикации, че те ще си намерят работа в арабското емирство, което получи по доста скандален начин Световните финали по футбол през 2022 г.

В-к „Новинар“

Ад за български работници в Германия

Хора от Монтана се оплакаха от тежките условия на труд и нечовешкото отношение към тях, докато били на работа в Германия, съобщи Нова телевизия.

Те работили в цех за преработка и пакетиране на сурово месо, като били наети от българска фирма. Обещаното и реалността обаче се оказали съвсем различни.

Роза и Илия тръгнали за чужбина през 2009 година с надежда да съберат пари, за да стегнат къщата си. Подписали договори с българска фирма, която трябвало да ги командирова в немския град Вилдесхаузен.

Описали им работата като лека, а заплащането като добро - по 4 евро на час. Условието било да платят комисионна от 200 евро, които се удържат от заплатите на всеки новопостъпил.

Реалността обаче те описват като съвсем друга. Прекараните няколко месеца в чужбина за тях били ад.

„Сложиха ме на една лента (поточна линия - б.р.) и за един ден трябваше да обръщам сигурно по 10 ТИР-а каси да обръщам. Една каса тежи поне 60-70 килограма", разказва Илия. „Накрая нямах сили, червата ти се късат. Беше пълен ад и тормоз.

Роза пък била на пакетажна лента, която се движела по-бързо от нормалното. Тя твърди, че шефовете са наблюдавали работниците и са им се присмивали.

Трендафилка, която е работила в същия цех с трите си сестри сподели, че германците нарочно са вдигали оборотите на машината и непрекъснато викали „По-бързо! Работи!".

Илия сподели още, че работното време по договор било 8 часа, а всъщност често ги държали по 12, 14 или 16, в зависимост от това кога свършва заявката.

Според него всичко по-слаби са били слагани на много тежка работа, а по-едрите и хората с връзки - на по-лека.

След 7 месеца тежка работа Илия получава дискова херния и се връща в България на лечение. Когато се връща отново в Германия Роза пада на работното си място и си чупи крака.

В същата вечер са я уволнили. Отказали да вземат и изплатят болничния и на двамата. Илия също бил уволнен и двамата остават на улицата. От България им изпратили 500 лева, за да могат да се приберат.

Мехмед Капланък, управителят на фирмата, обяви, че работниците са предварително предупреждавани за условията, според него те са добри. Той отрече да се събират комисионни и според него всички имат право на болничен.

В момента Илия и Роза водят дело срещу българската фирма и са решени да търсят правата си.

Нова измамна схема срещу работниците

-         Търсиш си работа? Заповядай, сега ще ти кажа условията. Отваряш в 7:30 сутринта, затваряш в 22:30. Два дни работиш, два дни почиваш. Пет дни ще те обучаваме, за които няма да ти се плати.

-         Но аз съм работил 12 години като продавач – имам достатъчно опит.

-         Това няма значение. Трябва да видим дали ще се справяш. Първият месец няма да получиш заплата. Тя ще ти се пази и като напуснеш ще ти се изплати. Заплатата е 350 лв. на месец.

-         Благодаря Ви!

Това не е измислена история. Пред такъв избор – безработен или експлоатиран – се изправят търсещите работа всеки ден.

Собствениците на магазини усещат благоприятната ситуация на нарастваща безработица и залагат капана, наречен “обучение”. Това означава, че 5 дни ще работиш (защото обучение просто няма да има). След това ти казват, че не си одобрен и взимат друг. По този начин дребния собственик може да извлича печалби в продължение на месеци, а защо не и години, тъй като за тези 5 дни не ти плаща нито стотинка, а безработицата кара 100-ици да се пробват. Хитростта на тези бизнесмени е подкрепена и от държавата, която бездейства  и нехае за всякакви видове експлоатация на труд, инспекцията по труда неглижира проблемите, а  наскоро се прие решение да глобяват и работниците, които работят без договори. По този начин им се затварят устите за оплаквания в инспекцията по труда. В тази ситуация, след като са присвоили труда му работникът има два варианта – единият да се примири и да каже: “Майната им на тези 5 дни”, а другият е саморазправата, която е рядко срещана, тъй като  се възприема, че бизнесменът е по-богат, следователно по-силен, с повече връзки.

Но ако все пак получиш “мечтаната” работа, то ще се наложи да работиш два месеца без заплата. Тази, която трябва да получиш в края на първия месец, не ти се заплаща под предтекст, че се заделя като “депозит”. В края на втория месец, ако все още не са те изхвърлили, защото освен всичко си в изпитателен срок, евентуално ще получиш заплата. Как ще храниш семейството си през тези два месеца собственикът въобще не се интересува. Да не говорим, че т.нар. “депозит” е напълно незаконен и е поредната измишльотина на алчните предприемачи.

Да приемем, че си доживял края на втория месец и получаваш 350 лв. заплата. След като си работил 600 часа. Пада се по малко повече от 50 стотинки на час. Сигурен съм, че по време на турското робство ратаите са получавали по-големи възнаграждения.

Колкото и да се правят на ощетени от кризата собствениците на магазини, в които не работят самите те, а наемат работници, се явяват едни от големите експлоататори в България. Безделници, които трупат пари на чужд гръб. Единствената им дейност е да прибират парите и да се чудят как да ги умножат. Дали като увеличат цените на стоките, които продават или като намалят до 0 възнагражденията на работниците. Ето защо дребният предприемач, благодарение бездействието на държавата, е вреден за работниците, колкото и собственикът на предприятие със 100 или 1000 души. В някои случаи дори повече, защото в предприятието работниците могат да се обединят и да си търсят правата, а в магазина може само да се помолиш на Бог. Той разбира се няма да ти помогне.

                                                                                           Димо Казаков

Алчността на един дребен предприемач

Винаги съм смятал, че голямата експлоатация е в големите предприятия, където собствениците получават стотици хиляди, а работникът някакви мизерни пари, независимо, че той изработва всичко. Но всъщност експлоатацията може и да е на съвсем ниско ниво. Сестра ми работи в магазинче за плодове в центъра на София. Едно такова малко – никакво, но ми е споделяла, че печалбата му за месец достига понякога 12000 лева. Босът (голям бос с една работничка) я осигурява на 335 лв., а в действителност й плаща по 600. Работи всеки ден, няма събота, няма неделя. По 12 часа, като отида при нея все пренася едни щайги по 20 кг., което дори за мен е тежко.

Та един прекрасен ден сестра ми решава да си провери осигуровките. От началото на годината без да й каже, същият този работодател я осигурява на 200 лв. и 4 часов работен ден. Каква наглост от страна на дребния търговец, каква безскрупулност и безочливост! Понеже вижда, че в държавата много престъпления остават безнаказани, решил, че и той може да си прави каквото поиска. Не я пуска отпуска, защото “няма кой да работи”, също така отказва да й плати половин заплата (350 лв.), защото “парите отивали за стока” и нямал! В действителност събира за нов апартамент, в близост до идеалния център.  

Посъветвах сестра ми да отиде в Инспекцията по труда, но мога да ви кажа, че ако живеехме в някое малко градче или село, със сигурност нямаше да я посъветвам същото. Там много по-добре се оправят дребните и средни търговци, като бутнат рушвет на изгладнелите проверяващи, а проблемите на работника се задълбочават.

Написахме една жалба, че работи без почивка, по 12 часа, без отпуска, без да й дава фиш за заплатата и т.н и т.н. Наясно сме, че сестра ми вече няма да работи там., а може би и трудно ще си намери работа. Наясно сме, че ще има разправии, че може да се стигне и до съд. Но също така сме наясно, че всяко прекланяне на главата води до още по големи гаври и извращения от страна на т.нар. бизнесмени. Решихме да не търпим повече, ще се борим!!!

                                                                                  Асен Петров - ж.к. ”Младост”

Малолетните работници в Индия (док.филм)

Българи и румънци работят като роби на строеж на атомна централа във Франция

Работници от Източна Европа строят ядрен реактор от ново поколение във Фламанвил, в Северозападна Франция, съобщава сайтът www.europe1.fr, като се позовава на информация на в. „Франс соар“. В изграждането на реактора участва френската енергийна компания „Електрисите дьо Франс“.

„Франс соар“ припомня, че повече от хиляда от 3200-те служители на държавната фирма са чужденци, главно румънци и българи, но има също и испанци и португалци.

Преди няколко дни тези работници закачиха по оградите на строителния обект във Фламанвил протестни афиши, на които пишеше: Писна ни от стрес, отчаяние и потисничество.

Френски синдикати се притесняват от условията на труд на тези чужди работници. Според представителя във Фламанвилна Общата конфедерация на труда Жак Тор трудовите условия не са същите за френските работници и за чуждите служители, но е трудно да се разбере по колко часа работят чужденците и за колко часа им се плаща.

Според същия синдикат по-голямата част от румънските работници, наети от строителната компания „Буиг констрюксион“, работят на обекта между 10 и 15 часа, като понякога започват работа в 6 часа сутринта и свършват едва в 22 часа вечерта.

Проверките обаче на този обект не се извършват от Главната инспекция по труда, а от Службата за ядрена безопасност. Последната признава, че проверките са трудни за извършване, защото например фишовете със заплатата на работниците са написани на румънски език.

От „Буиг констрюксион“ обясниха, че прибягват масово до работници от страни от Източна Европа, защото тази тежка работа не предизвиква интереса на френските работници. От компанията обясняват, че не е имало опитни кандидати за грубите строителни дейности, например за зидари и кофражисти, и затова тя се е обърнала към източноевропейци.

„Днес и утре“

Експлоатация по нашенски

Напоследък приятели ми разказват за своите проблеми. Те, разбира се, са финансови, когато не става въпрос за жените им. Ниските заплати, удръжките (които си измислят работодателите), увеличеното работно време. С една дума, казват те, ”експлоатация”. Според Енциклопедията на политическата мисъл “Блекуел” експлоатация значи да използваш някого по нечестен начин. “Теорията за експлоатацията” в най-общия си смисъл (казва енциклопедията) е обяснение за това, как един човек или група експлоатира друг човек или група, като получава от тях стоки или услуги, за които експлоатиращия няма право”.  

И наистина е така. За моите приятели няма събота, няма неделя. Работят по 12 часа, а заплатите им са мизерни. За същите тези заплати работодателите смятат, че са много високи и все гледат да ги орежат. “Алчност (викат те), построиха си къщи по-големи от на Цветанов, а какви коли карат”. Тук обаче не става въпрос за някаква завист, а за това, че те (моите приятели) се чудят как да вържат двата края, а онези, които използват техния труд си живеят охолно без да работят и 1/100 от тяхната работа, да не кажа, че нищо не работят. Не може да продължава така. Работодателите си имат стройни организации, които винаги си стискат ръцете, когато трябва да се отнемат правата на работниците.  Но трябва да се отбележи, че същите тези богаташи много се страхуват от улични протести, от стачки, в някои случаи – от инспекцията по труда, и за това дават доста пари, за да си купят някой синдикален водач, инспектор или медия (те вече са купени), които да объркват хората или да “пращат” недоволството в грешна посока. Също така ги водят по вечери, пращат ги по екскурзии, правят им скъпи подаръци. И мислят, че са си “вързали гащите”. Не, господа богаташи, псевдосиндикалисти, купени инспектори и медии, ние вече не ви вярваме. Сега ще правим опити да си помагаме един на друг, да се обединяваме с приятеля, с колегата, със съседа, за да живеем по-добре. Враговете са разпознати, а това са тези, заради които сме бедни!

Димо Казаков