5 години от железничарската стачка (работническа дописка)

"Днес е 24-ти ноември. Дата, която за много от вас не значи нищо! Много едва ли са и чували за събитията, започнали на този ден преди пет години! Но за железничарите, които решиха да се борят за правата си, за по-добро бъдеще, въобще за бъдещето на железницата, да го има този ден значи много. 

Днес от дистанцията на времето мога само да кажа – Поклон пред всички, защитили честта си, организирали и участвали в най-продължителната стачка в съвременната история! Времето доказа, че бяхме прави и това беше единственият начин да се защитим. Доказват го петте хиляди железничари, освободени от работа в годината след стачката! 

Някои ще кажат: „Какво толкова постигнахте, стачката бе провал“ и т.н. 

На тях ще отговоря само по един начин: Докато се мисли по този начин, всички сме обречени! Вместо да се правите на оратори, по-добре се обърнете и продължете да четете сборника с народни поговорки от типа: ”Преклонена главица сабя не я сече” – стъпили върху хилядите “отсечени преклонени главици” около вас! Този, който не иска, намира оправдание и причини, този, който иска, намира начин!
 

Горд съм, че участвах задно с всички, защитили правото си на труд и свое бъдеще в железниците. Ако има възможност пак да застана пред този избор, ще го направя отново и отново!"

Автор: Марио Нинов – железничар-синдикалист, участник в стачката

БДЖ Е НА НАРОДА! Вълна от недоволство в страната заради спрените влакове (обзор)

17.01.2015.Железничари и недоволни граждани излязоха на национален протест в редица градове от страната. Спирането на влаковете предизвика вълна от недоволство и изкара на бунт хората в София, Варна, Горна Оряховица, Карлово, Шумен, Добрич, Криводол и др.

Над 1000 души участваха в протестния митинг срещу спирането на влаковете на жп гарата в Горна Оряховица. Участниците в митинга държаха плакати, на които беше изписано “Не на разрухата в българските железници“ , „БДЖ съм аз“, „Спирането на влаковете – геноцид“ . Присъстващите приеха декларация, в която се казва, че трябва да бъде спряна разрухата на българските железници.

80% от спрените от 12 януари 38 композиции преминават през гарата в Горна Оряховица, обясниха железничарите.

Хората приемат с недоверие твърденията на министъра на транспорта, че влаковете ще бъдат възстановени, а железницата ще си получи орязаните 40 милиона лв. Скептицизмът им е породен от факта, че все още няма решение за възстановяването на спрените композиции.

"Някой да е повярвал? Извинявам се много обаче един телефонен разговор между двамата министри и накрая финансовият министър казва "Да, ще осигуря парите, но след анотацията от Брюксел", някой да пита за КТБ Брюксел? Изсипаха се 5 милиарда, а сега за 40 милиона – Брюксел, тук се играе на нерви", коментира синдикалистът Дечко Гърков.

За цели региони железницата е единственият транспорт,  и без него те са обречени на обезлюдяване. Освен това железопътният транспорт е най-евтин и се отнемало правото на ученици, студенти и пенсионери да пътуват нормално.

"Пътувам Червен бряг - Горна Оряховица и до София, където имам син и внуци. Сега дано да ги пуснат пак влаковете, да помислят. Сега пътувам с 50% намаление за 4.50 лв. - 5 лв., а иначе с автобус сигурно ще ми излезе 40-50 лв.", пресметна пенсионерка.

"Искаме си влаковете. Няма да допуснем да бъдат орязани още 90 влака от 1 февруари. Говори се за 1400 -1500 души да бъдат съкратени само от пътническото предприятие. цифрата е ужасяваща, много народ трябва да си отиде, а за нашия град, създаден от железницата, това е пагубно", роптаеха притеснените хора.

Протестиращите приеха декларация до шефката на Парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов и транспортния министър Ивайло Московски, в която настояват да се възстановят спрените влакове, да не се приватизират товарните превози, да не се закриват гари и спирки и да не се съкращават хора.

"Готови сме на преговори за решаване на проблемите на българската железница. Да не си и помислят, че ще направят оздравителна програма с орязване на влакове и съкращаване на хора. Няма да го допуснем", каза пред множеството шефът на Синдиката на железничарите в България Петър Бунев.

Над 250 души протестираха за втори път на гара Бели Извор, срещу спрените влакове, съобщи Петър Атанасов, кмет на врачанското село Власатица. В протестния митинг са се включили жители на община Криводол и селата Бели Извор, Власатица и съседните села. „Искаме да ни върнат влаковете, с които хората пътуват за работа, а децата за училище. Тук няма друг транспорт. Алтернативният превоз е със собствен транспорт, но хората нямат финансовата възможност за него“, допълни Атанасов.

Протест срещу решението на БДЖ за спиране на някои от влаковете в най-бедния регион на Европа - Северозападна България - се състоя днес и на гарата в Криводол. 

200 човека на гарата в Карлово са блокирали движението на бързия влак Бургас-София-Бургас. Това съобщи пред Дарик радио Любомир Милков от Синдиката на железничарите в България. Според него протестите ще продължат въпреки, че транспортният министър Ивайло Московски обяви, че БДЖ няма да спира нови влакове от 1 февруари.

Карлово е сред най-пострадалите райони от намаляването на влаковете в страната. Спрени са общо 9 пътнически влака от и до София, Златица, Сливен и Тулово, които минаваха през града. Така на практика много селища в общината остават без железопътен транспорт. Пред закриване е и Локомотивното депо в града.

"Община Карлово е с над 40 000 души население, повечето хора от малките населени места идват в града да работят, има и ученици. В момента нямат с какво да се придвижват, нямат и алтернативен транспорт, т.е. автобусен, така че сме твърдо решени да отстояваме правата на гражданите. Железопътният транспорт не е просто начин за пътуване, той е начин на съществуване за хората. Избират го защото е най-удобният, най-безопасният, екологичният транспорт. Цяла Европа набляга на екологичния транспорт, а ние с лека ръка разрушаваме това, което нашите бащи са ни оставили." - Недялка Зоева, кондуктор

Около 50 души, предимно железничари, се събраха на протеста във Варна и настояха за диалог с ръководството на БДЖ. Протестът във Варна беше организиран от секцията на КТ „Подкрепа“. Железничарите носеха плакат: "Да работим тук, а не в чужбина". На същото място, но в друг час, протест е организирал и Автономният работнически синдикат, който е издигнал плакат: „БДЖ е на народа, а не на октопода“.

Шуменските железничари, които също се вдигнаха на протест, пък поискаха оставката на ръководството на БДЖ. Въпреки че вчера стана ясно, че повече влакове няма да бъдат спирани, а досега спрените ще се преразгледат – на жп гарата в града се събраха около 100 служители на железницата, техни близки и хора от Шумен и региона, които ежедневно пътуват с влакове. Железничарите носеха плакати: „Икономията в БДЖ = мизерия в много домове“, „Повече влакове за народа, по-малко лимузини за правителството“ и др. Протестиращите ясно изразиха исканията си влакове да не бъдат спирани от движение и БДЖ да бъде стабилизирана.

„Въпреки че повече влакове няма да се спират ние искаме ясна стратегия за развитието на железницата в дългосрочен план. Искаме железницата да стане приоритет", заяви Румен Иванов - председател на синдикалната организация на работещите на шуменската гара.

В Добрич също подкрепиха БДЖ, протестиращите там се обявиха и за отварянето на ТЕЦ-Варна.

Над 12 хиляди подписа са събрани в Североизточна България срещу спирането на 38-те влака от 12 януари и намерението този процес да продължи. Това оставя хората в малките селища без редовен и евтин транспорт до училища и фирми в градовете.

В София протестът беше организиран от Гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт“ под надслов: „Железница в България – да или не?!“. Събраха се около 100 души. Издигнати бяха плакати: "Смъртта на БДЖ - за народа е въже", "БДЖ за хората, не за корпорациите" и „Приватизация = грабеж и ликвидация. Долу ръцете от БДЖ!“. Най-честото скандиране беше: „БДЖ е на народа!“. 

Обявеният мирен протест на Централна гара в Пловдив не се състоя, но за сметка на това подписката срещу спирането на влаковете и за защита на работещите в системата на железниците продължава. „За 3 дни сме събрали 650 подписа само в Пловдив и 15 хиляди в цялата страна", каза пред "Дарик" Стефан Петров от организаторите на инициативата. Подписват се както пенсионери, студенти и ученици, така и редовни пътници, обясни Петров. Подписката пред Централна гара ще продължи до 31 януари, след което ще бъде предадена на министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски.

Коментар на участник в инициативата относно "несъстоялия" се протест в Пловдив:

„3 дни железничарските синдикати ни разиграват относно въпроса дали те са пуснали уведомление за протест на Централна гара в Пловдив. Голямата ни грешка е, че не направихме това сами. В крайна сметка ни се каза, че протест ще има. Ние залепихме на масата за събиране на подписи "реклама" за протеста в събота, но малко след това се появи човек от синдиката заедно с полицай, за да ни предупреди да го махнем, тъй като не сме имали право да агитираме за протест, който не организираме ние. Все пак се разбрахме да дойдем да подкрепим железничарския протест като граждани. Вчера, ден преди протеста, посредством журналисти разбрахме, че разрешение за протест няма и никога не е била пускана молба. Имали сме само разрешение за събиране на подписи, но не и за протест. Затова отидохме само като събирачи на подписи. Въпреки това (!!!) и въпреки решението, оповестено вчера, хора, желаещи да участват в протеста се появиха, макар и на различни групички в различно време. Повече от 20 души дойдоха с намерение за протестни действия. Носеха и плакати. В крайна сметка се състоя нещо като "тих митинг" и продължихме със събирането на подписите, които може би вече са над 700 (само от Пловдив). Такава е историята на "несъстоялия" се протест в Пловдив. Остава съмнението за мотивите на железничарските синдикати да саботират по такъв начин протеста в нашия град.“

***

Припомняме, че от 12 януари 38 влака по слабо натоварени маршрути, основно пътнически, спряха работа поради намалената с 40 млн. лв. държавна субсидия за железницата, а по план от 1 февруари трябваше да спрат още 90. След редица протести в страната през седмицата, вчера (16 януари) бе взето решение втората вълна съкращения да бъде отменена.

СНИМКИ:

Горна Оряховица

Бели извор

Криводол

Карлово

Варна

Шумен

София

Професия машинист: Живот по ръба на железния път

/Тази статия ни беше изпратена от един локомотивен машинист, придружена със следното кратко писмо: „Може ли да помогнете да върнем І-ва категория труд на локомотивните машинисти? Непрекъснати смени, понякога над 12 часа до 18! Шум и вибрации над допустимите норми! Облъчване от тока! Постоянен стрес! Недоспиване! Невъзможност да се храниме като хората! Липса на тоалетна и други такива!” – Раб. глас/

Професия машинист: Живот по ръба на железния път

Работят в риск като летците, но едва свързват двата края и никога не спят спокойно

Автор: Галина КОНСТАНТИНОВА

04.07.2014  

За професията на локомотивните машинисти казват, че е най-близка до тази на летците. Управлението на скоростните машини и в двата случая изисква железни нерви, максимална съсредоточеност и специфични умения, трупани с години обучение и практика. Неслучайно част от тестовете за машинистите и летците са доста сходни. Инцидентите и в небето, и на релсите най-често не минават без жертви. За машинистите стресът от катастрофите е много по-голям, защото обикновено те виждат отблизо  сблъсъка с автомобил или човек на пътя, а в същото време нямат никаква възможност да спрат навреме.

Само преди два дни на железните пътища край Пловдив смъртта си намериха двама души.  Девет са инцидентите на жп прелези  от началото на годината, убитите са 10, ранени са шестима. Оплакахме жертвите, но никой не обели дума за машинистите, участвали в инцидентите с фатален край. А тяхната наистина не е лесна. За разлика от катастрофите по шосетата, при тези на релсите почти никога машинистът не носи вина. Споменът за случилото се обаче остава за цял живот. При 98 процента от тези инциденти вината е на шофьорите на автомобилите, категоричен е Владимир Тодоров от Асоциацията за пострадали при катастрофи.

Как се борят със стреса от срещата със смъртта на релсите локомотивните машинисти? От две години съм пенсионер, всяка сутрин искам да забравя 25-те години, прекарани в железниците, казва машинистът Тодор. Това не е възможно, контрира го колегата му Васил, това е все едно да забравиш майка си. 

С това, че за теб няма ден и нощ, че почти никога не почиваш в събота и неделя, че ядеш, когато можеш, и спиш по график, че нямаш време за семейството си, с времето се научаваш, казват машинисти със стаж по 20-30 години в локомотивите. И срещу всичко това живееш бедно, едва свързваш двата края и рядко спиш спокойно. Избралите тази професия обаче са силни мъже. Единственото нещо, с което никой машинист не може да свикне, е смъртта на жп релсите. Между професионалистите с по 20-25 години стаж почти няма човек, който да не е имал поне два-три, а в повечето случаи и 10-12 инцидента на пътя. Ако самоубийците, които лягат на релсите, знаят какво причиняват на локомотивния машинист, доста ще се замислят дали да изберат този начин за пренасяне в отвъдното, казват психолози.

Кошмарът да видиш очите на човека, решил да сложи край на живота си на релсите, не се забравя никога. Ужасът от ситуацията е двоен,  защото, от една страна, машинистът е на метри от самоубиеца и вижда дори изражението на лицето и блясъка в погледа му. От друга страна, той знае, че нищо не може да направи, за да предотврати катастрофата. Спирачният път на тежките влакови композиции е толкова дълъг, че смъртта на човека на релсите е предизвестена. На съвестта на машиниста тежи още една тежка отговорност - безопасността на пътниците, които вози във вагоните. Обикновено на последно място в тези драматични моменти машинистите мислят за риска за собствения си живот.

Никой от машинистите в системата не желае да разказва за черните дни в кариерата си. Това важи и за тези, които вече са излезли от нея и са се пенсионирали. При смъртен случай винаги има следствие. Машинистът веднага се обвинява за убийство по непредпазливост. Следват поне няколко разпита в полицията. Всеки път катастрофата се преживява отново. Кръвта ти нахлува в главата, докато  даваш показания, споделя един от опитните машинисти. Обикновено накрая следствието се прекратява, но нервите никой не може да ти ги върне, категоричен е пенсионерът. 

Когато ударих за първи път жена, легнала пред влака, след 30 секунди ми излезе огромен херпес, разказва Антон. Пътувах към Варна. Треперех целият като лист. Не можех да продължа да работя. Дежурният ръководител ми даде валериан. Пратиха бригада и ме смениха, спомня си ветеранът. До края на кариерата си е преживял 12  инцидента. Не желае да си спомня и да разказва за нито един от тях. Излизах от София, когато на релсите легна клошарка, главата изхвърча като отрязана от гилотина, разказва колега на Антон.  Срещам приятел и той ми казва: Тошо, знаеш ли, че дъщерята я сгази влак, спомня си Тодор. Вдигнах кръвно и само си помислих: Ако аз бях машинистът, как ще го гледам този човек, като ми е съсед и ми е набор, споделя Тодор.

Всеки от тези силни мъже търси свой начин да надживее този стрес. Никой освен колегите им  не може да разбере колко дълго споменът за смъртта на непознати хора на релсите се връща в главите им.  Друг освен колегите им не може да проумее как безсънието ги мори нощ след нощ, а когато заспят, сънуват катастрофата и лицето на жертвата. 

Това е нещо като синдрома "Афганистан”, казва  възрастен железничар. Както войниците, преживели ужаса на войната, се събират в свои общности, основават клубове, за да си говорят с братята  по оръжие, така и пенсионираните машинисти имат своя явка, която не пропускат нито ден. В кафенето си говорят  за спорт, за коли, за риболов, за футбол, за политика. Но ако някой бръкне в раната им и подхване приказка  за смъртта на пътя, машинистите гледат по-бързо да сменят темата. Те предпочитат да говорят какво трябва да се направи, за да се сведе до минимум смъртта на релсите. Предложенията им са делови, лесни за изпълнение и не струват скъпо. Дори обратното. От тях БДЖ може дори да спечели, убедени са машинистите.

Първото предложение на машинистите е на прелезите да се поставят камери. Така е в Германия. Глобата за нарушение е 1000 евро. Опитът сочи, че откакто са монтирани, броят на произшествията е сведен до минимум. В Пловдив също има подобен опит. На Ягодовския прелез бяхме полудели от шофьори, които се надпреварваха с влака, разказват машинисти. Някои от хората притичваха пред локомотива, други с автомобили караха като на рали и се разминавахме на косъм, припомнят си локомотивните машинисти. Има такива, които дори се смеят и ни показват среден пръст, че са били по-бързи от нас, споделят машинисти. Когато е монтирана камера на прелеза, водачите извън станали дисциплинирани, защото се разчуло бързо, че там снимат и глобяват. Преди години локомотивните машинисти имали задължение да дават в КАТ номерата на автомобилите. После отнасяли глоби. Ако се възстанови тази практика, това също ще помогне за дисциплинирането на шофьорите.

Ние сме далеч от европейската практика, където има прелези с метални прегради, които се повдигат срещу колата заедно с бариерата и не позволяват да премине, казва бившият машинист Антон. Но камерите са добра превантивна мярка, която върши работа, категоричен е той. Колегите му дори предлагат глобите от хулиганите шофьори да отиват по сметка на БДЖ. Така фалиращата фирма може да запълни сериозна финансова дупка.

Втората задължителна мярка според машинистите е обезопасяването с мрежа на трасето на жп линиите. Според тях това е задължително поне за населените места. Защо автомагистралата е оградена от край до край, за да не минават животни и хора, а трасето на влаковете не е, питат се машинистите. 

Третата превантивна мярка е жестоки глоби за хулиганите на пътя. Машинистите са категорични, че ако тези прости правила се приложат, катастрофите с влакове ще намалеят драстично, а психичното им здраве ще  е далеч по-съхранено.

marica.bg

Работнически протести срещу приватизацията на железниците в Южна Корея

Вълна от работнически протести против приватизацията на железниците и против репресиите срещу синдикални дейци залива Южна Корея от средата на декември 2013 г. В отговор на протестите южнокорейската държава е уволнила 8000 стачкуващи железничари, а много от техните синдикални лидери са арестувани.

 

Съпротива срещу приватизацията на товарния ЖП-превоз в Румъния

25 юли 2013. Около 2500 румънски железничари излязоха днес на демонстрация в знак на протест срещу приватизацията на държавната компания за железопътни превози CFR Marfa, договорът за която още не е подписан именно заради протестите.

Участниците в поредния протест пред министерството на транспорта и правителството скандираха: "Крадци!", "В затвора!" и "Единство!" Железничарите се опасяват, че тази приватизация ще доведе до закриване на работни места, и обвиняват властите, че "се подчиняват на Международния валутен фонд, вместо да се опитват да спасят икономиката". Приватизацията на CFR Marfa е част от ангажиментите на Румъния пред МВФ и Европейския съюз в рамките на споразумение, сключено още през 2011 г. Вчера правителството одобри продажбата на CFR Marfa на железопътната компания GFR, която става собствен търг. /АФП /