вторник, 28 юни 2011 г.

Безработица

Безработицата е “прекрасно” нещо. Лежиш, разхождаш се, почиваш си, но като дойде време да ядеш – няма какво! Хладилникът дори не свети, защото са ти спрели тока. Няма как да се обадиш  и да се оплачеш на електрото, защото и телефона са ти изключили. Чука се на вратата – поглеждаш съдия-изпълнител – “Осъден си от банката”, а после ти взимат телевизора, уредбата, микровълновата, но нали и без това нямаш ток, за какво са ти? “Скоро ще трябва да освободиш и апартамента”, казва съдията размахвайки заплашително някакво решение за непогасен кредит.
По официални данни безработицата в България намалявала, даже не намалявала, а направо се топяла. Изчезвала бързо като пролетен сняг.
Намаляването наистина има и то е в няколко посоки:
- хората вече са готови да работят за жълти стотинки.  Това е Рай за бизнесмените, защото колкото повече безработни има, толкова по-ниски са заплатите, а печалбата по-голяма;
- гонят хората от бюрото по труда, защото са работили някъде 1 ден и не са съобщили на чиновниците (за това се налага наказание – отписване и не можеш да се запишеш там следващите 6 месеца);
- безработните сами се отписват, защото вече не получават обезщетение от НОИ (което също е масово);
- или въобще не се записват там, “защото няма смисъл”.
Това разбира се не ги прави по-малко безработни, но за държавата не е важна реалността, а статистиката. За нея човек е безработен, само ако по документи е такъв. И ако законодателството се променя така, че да става все по-трудно за човека да се записва и задържа в лодката, наречена Бюро по труда, то скоро там ще останат само “любезните” служители с намръщен поглед и желание да им се махнеш от главите, а безработицата ще стигне заветните 0%.

                                                                         Георги Василев

понеделник, 27 юни 2011 г.

Шивачките в Сърница прекратиха стачката след като получиха заплатите си за месец февруари

21 юни 2011

Сърница. Стачката на близо 200 шивачки в Сърница е прекратена. Това съобщи за радио „Фокус”-Пазарджик регионалният координатор на КНСБ Александър Шопов. Жените влязоха в цеха да работят, тъй като им бяха изплатени работните заплати за месец февруари. Постигнато е и споразумение за изплащане на трудовите им възнаграждения за месец март до 29 юни. Ако това не се случи, те отново ще подновят ефективната стачка, допълни Шопов. Според него засега няма напрежение в предприятието. Нещата ескалират тогава, когато се обещае да се извърши плащане в определен ден, но това не се случи. Шивачките са лъгани многократно от белгийския си работодател и нямат доверие на обещания, които не се спазват в предварително уговорени срокове, уточни Шопов.
Ефективната стачка на близо 200 шивачки от Сърница продължи от 15 юни до 21 юни. Тя е втората поред, след като въпреки подписаното споразумение с работодателя, изплащането на заплатите на шивачките се бави с месеци.

Агенция "Фокус"

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Двеста и седемдесет ли?

Много са 270 лв. провикнаха се добре облечени работодатели. Няма производителност! Работете мизерници, а ние, ние отиваме на почивка. Ми така де – лято е. Къде ли? На някой остров, по-далече от вас, че иначе на какво ще заприличаме. Нали ви плащаме – 240 и това ви е много. Колко струва почивката на острова ли? Няколко хиляди в евро, за един. Ама и жената ще дойде и децата – те сега се върнаха от Швейцария. Къде да учат? Тук? Да бе! Как ще пътуваме? Със самолет – той си е наш. Няма да плащаме на компании. А вие работете, работете.
Въпросните работодатели, които казват, че сме мързеливи, че не произвеждаме достатъчно, имат по 5 коли, 10 апартамента, луксозни вили, яхти, самолети, купуват на децата си играчки, телефони и бижута за хиляди левове. Същите вечерят в ресторанти, където сметката надвишава много минималната работна заплата. За същите, 270 лв. не са просто джобни пари, това са дребни (когато става въпрос за тях). Няма да ви казвам какво ще се случи ако тези „работодатели”, а реално крадци на човешки труд, трябва да живеят с 270 лв на месец. Всъщност те не трябва въобще да получават пари, защото нямат производителност на труда, никаква.

Димо Казаков

вторник, 14 юни 2011 г.

500 работници от "Благоевград - БТ" протестират срещу приватизацията




Близо 500 работници в цигарената фабрика в Благоевград излязоха на мълчалив протест. Те искат да се спре приватизацията на "Булгартабак холдинг".

По думите им това ще доведе до масови съкращения. Недоволството си изразиха и техни колеги от Плевен и София, които също се включиха в протеста.

Притеснени за препитанието си служители на "Благоевград - БТ" се събраха в знак на протест пред сградата на Областната управа. Една от тях е и Снежана Николова. Повече от 30 години тя работи в цигарената фабрика в сектора за преработка на тютюн.

Страховете на Снежана и нейните колеги са свързани с неясното бъдеще и вероятността да останат без работа.

Напрежението сред работещите в благоевградския тютюнев комбинат тлее вече няколко години. В последните месеци обаче то достигна своя връх.

Днес стотици работници излязоха в центъра на Благоевград за да поискат оставката на министър Трайчо Трайков и на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. Заетите в бранша не желаят тютюневият холдинг да се раздържавява.

novatv.bg

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Заплати от ново поколение

Какво благоденствие настъпи в нашата родина! Какъв разкош и какъв стандарт се създаде изведнъж  с предизборното, все още обещано увеличение на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. Усетих как джобовете ми се изпълват с банкноти. Потребителската ми кошница прелива, а бензинът и нафтата вече не са толкова скъпи, колкото вчера. Иска ми се да запазя два билета за Сейшелските острови още с първото увеличение.
Да, наистина стандартът в България е толкова нисък, че тези 30 лева може да се окажат спасителни за работниците, работещи като роби в чужди и наши “компании”. В шивашките и други фабрики вече ще трябва да плащат щат-не щат нищожните за целия европейски съюз 270 лв. И въпреки това работодателските организации и скъпо платените от европейски и американски фондации икономически анализатори остро се противопоставиха на 30-левовото увеличение. “Ще фалираме… ще трябва да уволняваме работници, чуждите инвеститори (а всъщност обикновени крадци) ще си изнесат производствата!” Та има ли друга държава в света, питам аз, която ще им предостави такива условия, каквито им предоставиха нашите продажни политици?
Увеличението на заплатите отдавна е изядено от инфлацията, от изкуственото увеличение на тока, парното, водата и услугите. Обедняването е толкова мащабно, че и двойно увеличение няма да стига да се храним добре, да плащаме кредитите и сметките си.

Димо Казаков

вторник, 7 юни 2011 г.

Нивото на безработица – строго секретно

Ако сте го закъсали много със здравето и ви се налага да обиколите безброй лекарски кабинети, все се намира по някой доктор, който е твърде оптимистичен за вашето бъдеще. Съвсем по човешки вие се вкопчвате именно в мнението на този лекар с положително виждане за нещата и живота. Теглите майната на всички други специалисти и чакате да се сбъдне прогнозата на станалия ви любимeц медик.

След година и половина безмислостна борба с безработицата социалният министър Тотю Младенов се опита да се превърне в герой на всички останали без прехрана, действайки именно като лекаря оптимист. Поради съмнителните резултати в опита да се овладее този негативен ефект от кризата, той се опита да внуши на хората, че липсата на работни места е просто една илюзия и процентът на безработицата се топи като сняг на слънце.

Миналата седмица Младенов съвсем отговорно оспори данните на Националния статистически институт, според които безработицата за първите три месеца на тази година е 12 на сто. Според социалния министър тя възлиза на има няма 9%. Той подкрепи твърденията си с прогноза, че тя ще продължи да спада. От изказването на Младенов останахме с впечатление, че служителите на Агенцията по заетостта са си сбъркали професията, и вместо блестящи статистици са станали служители със социална насоченост. По думите на министъра те така зорко следят притока на безработни в бюрата по труда, че техните данни са къде–къде по-надеждни от тези на НСИ. Нищо, че хората от института се занимават от години с изследване на подобни явления.

С удоволствие бихме повярвали на думите на министъра, тъй като на никого не е изгодно безработните у нас да се множат с всяка изминала секунда. Странно е обаче как наблюденията на НСИ, правени по една и съща методика, получават изменчива подкрепа от страна на политиците. Ако данните показват положителни тенденции, статистическият институт се превръща в първо другарче на правителството. В случай, че не угодят обаче на очакванията на кабинета, служителите на НСИ стават шарлатани и се приемат на равна нога с разни нумеролози и създатели на хороскопи.

В такава ситуация може да предложим на социалния министър да предприеме инциатива, с която за чувствителни явления като безработица, бедност и т.н. изследванията да се възлагат на независими, но с оптимистична настройка специалисти. С подобна длъжностна характерситика явно са служителите на Агенцията по заетостта. От една страна те имат интерес да отчитат добър ръст на новонаетите на пазара на труда. Така те получават потупване по рамото от представителите на най-високите етажи на властта. Друг е въпросът дали поради мързел или с чисто възпитателна цел социалните пчелички сиктирдосват с лека ръка хората, които са просрочили с пет минути момента, в който трябва да се подпишат в сътоветното бюро по труда.

Така тези хора от една страна не тормозят добрите държавни служители, а от друга отпадат от черната статистика на останалите извън пазара на труда и подбутват положителната тенденция за спада на безработицата. Може и да грешим за начините на работа на служителите на Агенцията по заетостта. Все пак е възможно в късните часове на денонощието те да обикалят по тъмните улички и да разпитват всеки срещнат дали е работил в последните месеци. В този случай наистина бихме повярвали в статистиката на държавните служители. Защото всички сме наясно, че дори и данните на НСИ са завидно опитмистични.

Наясно сме, че има твъде много хора, които не виждат смисъл да търсят работа с помощата на институциите Други пък, като представителите на малцинствата например, дори не знаят механизма, по който могат да се възползват от помощта на бюрата по труда. Някои пък просто просят на улицата, но може би за статистиката това също се брои за трудова заетост. Поради което е отговорност на Инспекцията по труда.

Целият спор около процента на безработицата всъщност е незначителен. За хората, които се опитват да намерят начин как да изкарат прехраната си или за тези, които всеки ден се чудят нали няма да останат без работа, разликата от три процента в нивото да безработицата няма никакво значение. Нещото, което ги интересува е къде са наистина адекватните мерки за създаване на работни места, защото с броене на наетите и незаетите нещата никак не се променят.

Христина Рафаилова, в-к „Новинар”