Ако сте го закъсали много със здравето и ви се налага да обиколите безброй лекарски кабинети, все се намира по някой доктор, който е твърде оптимистичен за вашето бъдеще. Съвсем по човешки вие се вкопчвате именно в мнението на този лекар с положително виждане за нещата и живота. Теглите майната на всички други специалисти и чакате да се сбъдне прогнозата на станалия ви любимeц медик.
След година и половина безмислостна борба с безработицата социалният министър Тотю Младенов се опита да се превърне в герой на всички останали без прехрана, действайки именно като лекаря оптимист. Поради съмнителните резултати в опита да се овладее този негативен ефект от кризата, той се опита да внуши на хората, че липсата на работни места е просто една илюзия и процентът на безработицата се топи като сняг на слънце.
Миналата седмица Младенов съвсем отговорно оспори данните на Националния статистически институт, според които безработицата за първите три месеца на тази година е 12 на сто. Според социалния министър тя възлиза на има няма 9%. Той подкрепи твърденията си с прогноза, че тя ще продължи да спада. От изказването на Младенов останахме с впечатление, че служителите на Агенцията по заетостта са си сбъркали професията, и вместо блестящи статистици са станали служители със социална насоченост. По думите на министъра те така зорко следят притока на безработни в бюрата по труда, че техните данни са къде–къде по-надеждни от тези на НСИ. Нищо, че хората от института се занимават от години с изследване на подобни явления.
С удоволствие бихме повярвали на думите на министъра, тъй като на никого не е изгодно безработните у нас да се множат с всяка изминала секунда. Странно е обаче как наблюденията на НСИ, правени по една и съща методика, получават изменчива подкрепа от страна на политиците. Ако данните показват положителни тенденции, статистическият институт се превръща в първо другарче на правителството. В случай, че не угодят обаче на очакванията на кабинета, служителите на НСИ стават шарлатани и се приемат на равна нога с разни нумеролози и създатели на хороскопи.
В такава ситуация може да предложим на социалния министър да предприеме инциатива, с която за чувствителни явления като безработица, бедност и т.н. изследванията да се възлагат на независими, но с оптимистична настройка специалисти. С подобна длъжностна характерситика явно са служителите на Агенцията по заетостта. От една страна те имат интерес да отчитат добър ръст на новонаетите на пазара на труда. Така те получават потупване по рамото от представителите на най-високите етажи на властта. Друг е въпросът дали поради мързел или с чисто възпитателна цел социалните пчелички сиктирдосват с лека ръка хората, които са просрочили с пет минути момента, в който трябва да се подпишат в сътоветното бюро по труда.
Така тези хора от една страна не тормозят добрите държавни служители, а от друга отпадат от черната статистика на останалите извън пазара на труда и подбутват положителната тенденция за спада на безработицата. Може и да грешим за начините на работа на служителите на Агенцията по заетостта. Все пак е възможно в късните часове на денонощието те да обикалят по тъмните улички и да разпитват всеки срещнат дали е работил в последните месеци. В този случай наистина бихме повярвали в статистиката на държавните служители. Защото всички сме наясно, че дори и данните на НСИ са завидно опитмистични.
Наясно сме, че има твъде много хора, които не виждат смисъл да търсят работа с помощата на институциите Други пък, като представителите на малцинствата например, дори не знаят механизма, по който могат да се възползват от помощта на бюрата по труда. Някои пък просто просят на улицата, но може би за статистиката това също се брои за трудова заетост. Поради което е отговорност на Инспекцията по труда.
Целият спор около процента на безработицата всъщност е незначителен. За хората, които се опитват да намерят начин как да изкарат прехраната си или за тези, които всеки ден се чудят нали няма да останат без работа, разликата от три процента в нивото да безработицата няма никакво значение. Нещото, което ги интересува е къде са наистина адекватните мерки за създаване на работни места, защото с броене на наетите и незаетите нещата никак не се променят.
Христина Рафаилова, в-к „Новинар”