четвъртък, 23 юни 2011 г.

Двеста и седемдесет ли?

Много са 270 лв. провикнаха се добре облечени работодатели. Няма производителност! Работете мизерници, а ние, ние отиваме на почивка. Ми така де – лято е. Къде ли? На някой остров, по-далече от вас, че иначе на какво ще заприличаме. Нали ви плащаме – 240 и това ви е много. Колко струва почивката на острова ли? Няколко хиляди в евро, за един. Ама и жената ще дойде и децата – те сега се върнаха от Швейцария. Къде да учат? Тук? Да бе! Как ще пътуваме? Със самолет – той си е наш. Няма да плащаме на компании. А вие работете, работете.
Въпросните работодатели, които казват, че сме мързеливи, че не произвеждаме достатъчно, имат по 5 коли, 10 апартамента, луксозни вили, яхти, самолети, купуват на децата си играчки, телефони и бижута за хиляди левове. Същите вечерят в ресторанти, където сметката надвишава много минималната работна заплата. За същите, 270 лв. не са просто джобни пари, това са дребни (когато става въпрос за тях). Няма да ви казвам какво ще се случи ако тези „работодатели”, а реално крадци на човешки труд, трябва да живеят с 270 лв на месец. Всъщност те не трябва въобще да получават пари, защото нямат производителност на труда, никаква.

Димо Казаков

Няма коментари:

Публикуване на коментар