За честта на една шивачка

(Стачката за подходящи условия и справедливо заплащане е необходима, стачката за неизплатени заплати е задължителна)

            Не, шивачките в Дупница не се вдигнаха на протест за по-високи заплати, каквито определено заслужават, те не се вдигнаха и за по-добри условия на труд, защото ежедневно мръзнат в студените помещения, не се вдигнаха и заради това, че не им е осигурена дори питейна вода и често се случва няколко шивачки да събират стотинки за да си купят вода от близките магазинчета. Те успяваха да направят бюджета на семейството си по такъв начин, че да се вместят в минималните доходи, които им осигуряваше италианската фирма, с лишения, много лишения. Но когато и тези доходи, минимални, мизерни, унизителни спряха заради некадърността, прахосничеството, алчността или необходимия лукс, който искат да си осигурят италианските (в случая) безхаберници..... е тогава тези достойни жени не издържаха и се вдигнаха на бунт, тих бунт.

А държавата я нямаше. Държавата, която е позволила на някого да прави бизнес с труда и живота на хората, продажната държава, която нехае за малкото останали хора в нея. Нямаше ги замозабравилите се министри, депутати, кметове, никой. В  един момент ще се появи омбудсманката Мая Манолова, която само за прически на месец дава пари за няколко шивашки заплати, ще се снима с работничките и ще си тръгне с луксозната кола, готвейки се за заемането на друг висок държавен или европейски пост.

На 06.02.2017 г. не протестираха някакви шивачки, протестираха нашите майки, сестри, съпруги и дъщери. Техните загрубели от машините ръце вечер прегръщат и галят децата си, които ходят на училище без джобни, гладни, със старите си дрехи, обувки и раници,  но получили един голям урок от своите майки, урок, който не може да се научи в училище...УРОК ПО ДОСТОЙНСТВО.

            

                                                                                              8.02.2017 г.  

Димо Казаков

Италиански частен инвеститор съкращава 200 шивачки в Лом

20 март 2015. 200 шивачки от Лом са останали без работа по вина на италиански частен инвеститор. Италианската фирма"Манифактура - форте" е регистрирана в Лом преди 10 години. Изработва различни облекла за европейския пазар. На 25 февруари им казват, че до 23 март излизат в платен годишен отпуск. На 4 март обаче те разбират, че ще бъдат съкратени. Причината – нямало работа.

Януари, февруари, вече март не сме вземали заплати. Няма откъде да плащаме – няма изход, къде да ходим, принуждаваме се да се бесим, казва една от шивачките. Друга разказва, че за последно е взела заплата на 28 януари и ѝ е спрян токът, спряна е водата. Децата ни са свикнали с неспособността ни да се грижим за тях и вече дори не питат, тъжно казва трета жена.

Оказа се, че някои от шивачките идват на работа пеша – по 5 до 8 километра. Искаме си заплатите, настояват те и обясняват, че са работили и извънредно. Друга шивачка се оплака, че са подложени на тормоз от банките, които си търсят кредитите. Сред работниците има и цяло семейство, което остава без доходи.

Италиански инвеститори унижават българска шивачка

Бившата работничка в благоевградския цех за обувки на италианеца Пиеро Агустини - Диана Делева, поиска думата в „Струма”, за да разкаже за трудовата злополука, която претърпяла. Ето какво заяви тя:

„На 12-и май 2014 г. дупчех обувки и слагах капси. Машината е свързана с компресор, но педалът беше счупен и около 11.45 часа се получи някакво заяждане. Машината падна и капсата проби пръста на ръката ми и излезе навън. Изпитах адска болка, потече кръв, притиснах пръста и веднага отидох в болница ПУЛС, където бях приета по спешност и оперирана.

През август се наложи да бъде направена втора операция за премахване на нокътя, защото се беше инфектирал. Когато представих болничния лист в предприятието, ми казаха да подам молба за напускане, иначе ще ме уволнят. Бяха недоволни, че инцидентът бе определен като трудова злополука. Аз им казах, че ще си търся правата в съда и след като ми свършиха болничните, пуснах молба за неплатен отпуск.

Няколко пъти ми се обажда по телефона Пиеро Агустини, който започна да ме обижда, наричаше ме „путана“, „мерда“ и „мунец“. Заплаши ме да не се обаждам в полицията, тъй като имал връзки там и в прокуратурата, защото той ги обувал. След заканите последва предложение от 1000 лв. Не се поддадох на натиска и заведох дело за обезщетение в съда.

Първото заседание беше на 5-и ноември, а на 9-и декември получих заповед за уволнение. Бившите ми работодатели се бяха постарали да сплашат колежките ми, които под страх от уволнение подписали декларации, че не искат да работя с тях. Била съм недисциплинирана, говорила съм по телефона и др.

В „Пиерик шус” започнах работа през 2008 г. На 50-те шивачки се плаща минималната работна заплата, работим от 7.30 часа до 18 часа. Условията на труд  нямат нищо общо с европейските стандарти - няма топла вода, няма отдушници и лепилото се изпарява в устата ти. Оплаквали сме се в Инспекцията по труда, но в повечето случаи си затварят очите. След тяхна проверка все пак бяха сменени отдушниците, но последва наказателна акция. Спираха ни по 50 лв. от заплатите в продължение на 3 месеца. Шефката на цеха Маргарита Симеонова каза, че трябва да се изплатят отдушниците. Почти всеки месец се налагат глоби по 50 лв., без да се дава обяснение. Работничките събирахме всеки месец по 2 лв., за да платим на чистачката”, твърди Диана Делева.

33-годишната жена е от Гоце Делчев, но живее в Благоевград. Има 11-годишен син, който във времето, когато се лекувала, бил гледан от баща си. В момента е безработна и търси вариант да се издържа.

На първа инстанция Диана Делева спечели делото срещу италианската фирма, която съди за причинените увреждания. Тя претендираше за 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, и за имуществени вреди в размер на около  80 лв. за лекарства и медицински услуги.

От италианската фирма оспориха исковете с аргумента, че злополуката е по вина на самата работничка в резултат на груба небрежност от нейна страна.

В хода на делото е извършена съдебно-техническа експертиза, според която машината за поставяне на капси е била изправна по отношение на капсуловането, но не е била достатъчно обезопасена - нямало предпазни капаци. Заключението на вещото лице е, че при обработването работничката е натиснала педала в момент, в който лявата й ръка се е намирала в опасната зона на работещата машина.

В хода на делото са разпитани като свидетели работници от цеха, които твърдят, че колежката им била разсеяна и бригадирката й правила често забележки. Съдия Таня Маркова прецени, че фирмата е отговорна за злополуката и я осъжда да заплати на пострадалата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 27 лв. имуществени, както и да покрие съдебни разноски за около 1000 лв.

Диана Делева обжалва на втора инстанция размера и на обезщетението и е готова да заведе дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, ако се наложи.

struma.bg

Шивачки от Калофер блокираха Подбалканския път

23.12.2014 г. Шивачките от „Интендантско обслужване" - Калофер затвориха Подбалканския път София - Бургас. Те се разбунтуваха, тъй като голяма поръчка за армейски униформи е била спечелена от частна фирма, съобщава БГНЕС.

Служителите излязоха на пътя за около 15 минути с песента „Боят настана" и българския трибагреник. Те не се подчиниха на разпорежданията на органите на реда. Това стана причина на една от отговорничките в предприятието да бъде съставен акт.

Протестиращите настояват да бъде развален договорът с частната фирма и поръчката отново да се върне в калоферския клон. Те предупреждават военния министър, че ако в първия работен ден след Коледа - 29 декември, не отмени поръчката ине възложи работата на държавното предприятие, ще преминат в ефективни стачни действия и гражданско неподчинение. Хората настояват поръчката да бъде върната при тях, а да не се дава на частна фирма, тъй като това е единственият им поминък. Това предприятие е единственото, което осигурява работа и доходи на много от хората в региона.

Исканията на работничките на Интендантско обслужване са подкрепени от жителите на Калофер, като голяма част от тях се присъединиха към протестиращите.

Според измененията на Закона за обществените поръчки,Министерството на отбраната като принципал на „Интендантско обслужване" ЕАД може да възлага пряко на своите предприятие поръчки. Вместо да го възложи на калоферския клон, който шие униформи и за чужди армии, то лансира частна фирма. Поръчката е на стойност близо 4 млн. лева и е важна за Калофер. Синдикатите са сезирали с писма Министерството на отбраната, премиера и Народното събрание.

В последните години шивачките няколко пъти излизаха на протест заради забавени заплати.

news.bg

Протест на шивачки от Полски Тръмбеш

07/02/2014. Работнички от шивашки цех в Полски Тръмбеш искат заплатите си от бившия си работодател, който ги уволнил през декември миналата година. Разказват, че когато получили заповедите си за уволнение почувствали облекчение. След разпечатка от системата на НОИ обаче се оказало, че през декември те са се водили в неплатен отпуск.

Жените разказват, че докато работели, били обиждани и нагрубявани. Често пъти били наричани „смотли”. А условията на работа в цеха били нечовешки – работело се по около 10 часа дневно на студено – на температура от 16 градуса с ръкавици и якета. Освен това ги глобявали за ходене в тоалетната извън регламентираната почивка, която била през около 2 часа. А когато им бавели заплатите, им обяснявали, че фирмата нямала пари, за да им плати, при положение, че месечното възнаграждение било 230 лв.

Запитани защо не са решили да напуснат, бившите служители на цеха бяха единодушни – „защото няма къде другаде да отидем да работим”.  

По думите на служителите сега собствениците на цеха Катя Тачева и майка й Росица Борисова откриват нов цех, а работниците са притеснение дали двете шефки ще изплатят заплатите им.

Гражданско неподчинение на шивачки в Калофер

26 август 2013. Търпението на шивачките от "Интендантско обслужване" в Калофер свърши - тази сутрин те излязоха на протест в центъра на подбалканското градче.

В петък (23 август) шивачките отказаха да работят, предупреждавайки, че докато не си получат дължимите заплати от месец май, няма да застанат на работните си места. Шивачките твърдят, че предприятието има поръчки и дори се налага понякога да работят по 9 часа, също и в събота. Затова те настояват да получат конкретен отговор на въпроса кога ще получат неизплатените заплати и каква е причината за спирането на полагащите им се ваучери от година и половина.

"В кой век живеем", питат жените, които разчитат на роднини, за да свържат двата края.

Дължимите заплати за три месеца не са повече от 1000 лева на човек. Хората споделят, че оцеляват благодарение на близките си, които им помагат с храна и пари. "Няма друга алтернатива. Само едни цехове има", разказват жените. "Миналата година бяхме три месеца в неплатен отпуск", разказва друга жена. Тя каза, че дошли да им спират водата, но тъй като съпругът й си бил вкъщи и платил на ръка, им оставили водата. "Просто не се издържа, при наличието да работиш, да излиза толкова много продукция, ние знаем как я изкарваме, защото презареждаме постоянно, даже в бригадата вървят две изделия", казва жената.

Шивачките се оплакват и от лошите условия на труд. "Вътре има 32 градуса, стоим на течение, имаме заболявания. Приближаваме 40 години стаж и когато ми се наложи да отида да се лекувам, отидох под страх, защото ако отида не знам дали ще си се върна на местото", разказва жена с 37-годишен стаж в цеха, която се притеснява дали ще запази работното си място.

Работниците от "Интендантско обслужване" в Калофер показаха и фиш за 5 дни заработка на стойност 38,46 лева. "Може ли да се живее с тази заработка – за 5 дни имаме 38 лева?", питат шивачките, които отново повтарят, че когато няма работа ги пускат в принудителен отпуск.

Шивачките се обърнаха и към синдикатите с думите: "Г-н Тренчев, как може да държите синдикати, които не ни защитават, а защитават правата на работодателите, не на работниците. В коя държава го има това? Мислих, че синдикатът е неподкупен, но се оказа, че и синдикатът е подкупен".

"Всички работим като идиоти! Срамота е да искаш от майка си и от баща си 2 лева", казват жените от Калофер. БГНЕС