Що е работнически контрол

         

През годините станахме свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали, ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“), забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места. Същевременно всеки един работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни, независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има работници, има условия и за работнически контрол.

Работническият контрол съвсем не е абстрактен лозунг, а реално действащ механизъм. Той позволява на работниците да се вземе активно участие в управлението на своето предприятие и да не се допускат злоупотреби от страна на собствениците и мениджърите. Формата на работнически контрол може да е различна. Най-радикалните форми на работнически контрол съществуват днес в много предприятия в Аржентина и Венецуела. Там, собственикът, дори и да е съхранил формално своите юридически права, остава само номинален притежател, докато всички решения се взимат от трудовия колектив. Но за работнически контрол може да се говори и при всеки протест, при всяка написана листовка или проведена стачка, разобличаващи лошото управление на предприятието и неговия собственик, който обикновено не само не допуска работниците до пряко участие във взимането на решения, но дори и не се допитва до мнението на трудовия колектив.

Какво може и трябва да се контролира?

За да имаме действен работнически контрол, необходимо е да се контролират всички основни аспекти на стопанската дейност на предприятието: внасяне и изнасяне на всякакви ценности от територията на предприятието, паричните средства в банковите сметки и в касата на предприятието, материалните ценности в склада на предприятието и в производствените помещения.

Работниците са длъжни да знаят: предприятието къде с какви и колко парични средства разполага, а също и готовата продукция, суровини, материали, оборудване, както и при необходимост – сметките за ток, за гориво и смазка, за вода и т.н.

За да се възпрепятства източването на предприятието чрез различни схеми, е важно да се знае на кого, по какви цени и при какви условия се продава готовата продукция, навреме ли се планира на кого ще бъде продадена, от кого и как се придобиват суровини и т.н.; има ли предприятието акции в други предприятия; раздавало ли на някого кредити и ако да – на кого и при какви условия.

Още един важен аспект са т.нар. източници на средства на предприятието: какви задължения има предприятието, при какви условия са взети и се изплащат тези кредити, кои са акционерите в предприятието. Най-важното, което трябва да се контролира от работниците в едно предприятие – това е неговото счетоводство.

Как да се контролира?

Главното в контрола е всичко да се документира. Незабавно трябва да се съставя акт при всяко подозрително действие на собственика. Опит да се изнесе оборудване или готова продукция без да е документално удостоверено и обяснено, недопускане до работното място, изключване на електричеството или отоплението – за всяка една такава проява трябва да се съставя акт (може и написан на ръка), в който подробно да се описва случилото се. Главното в акта е да се опише точно мястото и времето на произшествието,  и той да е подписан от поне трима представители на синдиката/трудовия колектив в предприятието, които са били очевидци на случилото се.

Не на последно място

Работническият контрол не свършва с входа/изхода на предприятието. Когато бъде наложен работнически контрол, той ще се сблъска с противодействието не само на собственика на предприятието, но също и със собствениците на други предприятия, а също така (най-вероятно) и с противодействието на държавата. Да се разчита на успех, може само в случай на широка подкрепа за трудовия колектив от страна на жителите на града, в който се намира предприятието, а също и от страна на работниците на други предприятия – във и извън страната.

Формите и методите на работнически контрол могат да бъдат различни – тук не може да се мине без творчество от страна на работниците. Готови рецепти за работнически контрол не съществуват. Трябва да сме наясно с едно: всеки път, когато оспорваме правото на собственика да ни уволнява, всеки път, когато заедно с колегите отстояваме своите общи интереси, когато се съпротивляваме срещу влошаването на условията на труд, когато се противопоставяме на масовите съкращения  и т.н. – ние внасяме своя принос в делото на работническия контрол.

Приватизацията носи смърт на миньорите от „Ораново“ (позиция на „Работнически глас“)

„Приватизация = грабеж и ликвидация“ – с такъв лозунг се включихме миналата година в кампанията за защита на БДЖ от приватизация, кампания, която продължава и до днес. Че приватизацията е грабеж и ликвидация потвърждава и историята на приватизирания през 2004 г. рудник „Ораново“. Рудникът е за добив на каменни въглища и се намира на 2 км от град Симитли. Някога тук са работили повече от 3000 души. Днес са останали само 300. Заплатите са били по над 1000 лв. Сега едва достигат 400-500 лв., които при това се изплащат със закъснение. Но в „Ораново“ приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата. През 2007 г., при две злополуки (взрив на газ гризу и свличане на скална маса) в рамките на няколко месеца, умират 4-ма работника, а много други получават тежки изгаряния. На 16 юли 2013 г. при нова тежка злополука са затрупани 4-ма работника. Официалните медии разказват: „Инцидентът е станал около 9,45 ч, когато в 64-а събирателна галерия на 160-ия метър са се свлекли кал, вода и скална маса, които са затлачили галерията и са разрушили крепежната рамка”, съобщи директорът на противопожарната служба Георги Пармаков. Свличането е откъснало четиримата работници под земята. Двама от тях са затрупани, а другите са останали от другата страна на пропадналата маса. Работниците в мина "Ораново" са започнали спасителни действия веднага след инцидента, а в 11,15 ч. подаден сигнал в полицията. Извикан е екип на минно-спасителната служба от Бобов дол, защото в “Ораново” няма - ЗАКРИТА Е СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИЯТА МУ. Започнало е подаване на въздух към затрупаните чрез водоизливна тръба и изгребване на натрупания материал.

“Два часа всички мълчат за инцидента. Разбрахме от медиите и веднага тръгнахме. Никой от ръководството не излезе да ни каже какво се е случило. Всички тук са като каторжници! Здрав труд и пълно подчинение и страх”, нареждаха през сълзи близки на миньори, пристигнали пред портала на рудника.“

И при такива очевидни факти, медиите се опитват да прикрият истината със заглавия от рода на „Кал, вода и скали погребаха миньори в "Ораново". Но не калта, водата и скалите, а приватизацията и последвалите я крайно влошени условия на труд са довели до смъртта на миньорите. Не природата, а безконтролното самоуправство на приватизаторите е главният виновник за трагедията.

Ето защо, със същата убеденост, с която твърдим, че приватизацията носи смърт на работниците, ние казваме и че работническият контрол може да осигури достойни условия на труд и живот на работниците. Стига частнически произвол, време е за работнически контрол.

Стигат ли 4 млн.лв. за край на стачката във ВМЗ?

Б.Борисов заяви днес, че правителството е  превело близо 4 милиона лева за заплати на ВМЗ – Сопот. Чакаме обаче потвърждение от работниците. Защото не е важно какво казва премиерът, важното е какво показва банкоматът. НО и дори да са преведени парите, дали това е достатъчно да се обяви край на стачката? А какво става с условията на труд? Какво става с колективния трудов договор? Ще има ли гаранции, че няма да се съкращават нито 500, нито 900 работника? Ще има ли гаранции, че предприятието няма да бъде приватизирано? Ще може ли занапред трудовият колектив да получи право на реално участие в управлението на ВМЗ (работнически контрол), което би било най-сигурният начин да не се допускат повече такива кризисни ситуации и злоупотреби? Това са все въпроси, на които тепърва ще трябва да се търсят отговорите. При всички положения, последната дума ще е на работниците. Не на премиера, не на Добрев, Дянков или Стоенчев, нито пък на синдикатите. А на тези изстрадали 3200 работника, които с волята си ще определят бъдещето на ВМЗ.

Ковачев

ФАСИНПАТ – Фабрика без собственик (док.филм)

Аржентина 2001 г. Собствениците на „Занон“ решават да затворят фабриката и да уволнят работниците без да им заплатят просрочените с месеци заплати, нито пък обезщетения, като начало на това дава стачката през 2000 г. Собственикът Луиджи Занон с дългове от над 75 млн. долара към публични и частни кредитори, масово започва да уволнява и най-накрая затваря фабриката през 2001. През октомври същата година работниците обявяват, че предприятието е под техен контрол. Те лагеруват извън завода четири месеца подред и частично блокират магистралата, водеща към областния център Неукен. В това време съдът постановява, че работниците могат да продадат останалата на склад стока. След като тя свършва на 2 март 2002 г., работническият съвет решава да започне производство без собственика.