Съдът обезщети Константина Кунева с 250 хиляди евро

08 Юли 2013 Българката Константина Кунева спечели на първа инстанция в съда в Пирея делото за признаване на морална вреда срещу фирмата-работодател Икомет. Шест месеца след внасянето на иска съдът взе решение, че фирмата трябва да изплати на Кунева сумата от 250 хиляди евро обезщетение за трудова злополука. От тези средства 80 хиляди евро трябва да се изплатят незабавно.

“Има голяма вероятност фирмата да създаде трудности пред изпълнението на съдебното решение”, заяви специално пред GRReporter адвокатката на Константинка Кунева, Дафни Ваяну.

"Не очаквахме обезщетение от 250 хиляди евро. Те със сигурност няма да се изплатят бързо. Другата страна най-вероятно ще обжалва". Тя поясни, че сумата е сравнително висока за средно приетото при изплащане на обезщетения в Гърция и че не може да предвиди колко време ще отнеме докато Икомет плати цялата стойност.

Ваяну каза, че е съобщила по телефона резултата от делото на Кунева. Българката се е зарадвала на новината, че съдът е отсъдил в нейна полза, въпреки че реалното приложение на решението може да отнеме месеци, дори години. “Това е една морална победа”, подчерта Ваяну.

Юридическите защитници на Кунева очакват адвокатите на Икомет да обжалват решението в най-скоро време.

Ако фирмата откаже да плати отсъдената сума или създаде други трудности пред изпълнение на съдебното решение, страната на Кунева ще изиска описване на собствеността на Икомет, за да се пристъпи към конфискация до стойността на исканата за незабавно изплащане сума.

“В момента сме в процес на изпълнение на всички предварителни условия за изплащане на обезщетението”, подчерта Ваяну.

Решението на съда признава за валидни свидетелските показания, според които Константина Кунева е била изложена на реална заплаха заради синдикалната й дейност в Икомет.

“Точно поради тази заплаха, Кунева е поискала да й се смени работното време от вечерна на сутрешна смяна. Съдът признава, че въпреки възможността Кунева да бъде преместена на работен обект по-близо до дома й и в дневна смяна, фирмата не е изпълнила тази молба”.

В резултат на това фирмата носи морална отговорност за инцидента. Управлението на компанията не е взело предвид многократните молби на Кунева, която между 23 и 24 декември 2008 е била нападната малко преди полунощ, само минути след като напуска работното си място.

Според действащото законодателство в Гърция, в рамките на работното време влиза и времето за транспорт от и до работното място. Кунева е била нападната само минути след края на вечерната си смяна. Показанията на самата Кунева и на свидетели по делото сочат, че българката вече е получавала заплахи по телефона, че ако не прекрати синдикалната си дейност, ще умре. Подобни заплахи са били отправени и към детето й.

Българката е била чистачка във фирмата, която обслужва станциите на градския влак в Атина и е била главен секретар на профсъюза на чистачките към Икомет. Като синдикалист, тя се е борила срещу сериозни нарушения на трудово-правните отношения във фирмата. След като заплахите зачестяват, Кунева настоява да бъде преместена на станция, която е по-близко до дома й и да е само сутрешна смяна.

"Както разбирате има голяма опасност да се прибираш по среднощ от работа, отколкото през деня, когато има хора и е светло, особено когато вече има заплахи за живота ти. Молбите й да бъде преместена в дневна смяна не са били изпълнени и по този начин фирмата не е защитила своята служителка", подчертава Ваяну.

Нападателите, които заляха преди пет години Константина Кунева с киселина остават неизвестни. Няма преки доказателства, които да обвързват Икомет с инцидента. Факт остава, че заплахите за живота й, според показанията на свидетелите са били свързани със синдикалната й дейност.

GRReporter се свърза и с един от главните свидетели по делото от страна на Контстантина Кунева – журналистката от вестник Катимерини Христина Копсини. Тя е един от най-добре запознатите гърци със случая на Кунева и има лична приятелска връзка с нея.

“Смятам, че решението на съда по иска на адвокатите на Кунева (Дафни Ваяну, Варвара Волтеа и юридическият съветник към Съюза на заетите в частния сектор (ГСЕЕ) Мария Лагуварду) е добро от финансова гледна точка, но не спрямо търсенето на отговорност за моралните причинители на вредата. Фирмата-работодател не я защити от насилствения акт”, подчерта журналистката.

Тя обясни, че когато се е отворило работно място по-близо до дома на Кунева, за което тя е подала молба за преместване, управлението на Икомет е предпочело да наеме нов служител да попълни позицията, вместо да защити българката.

“Решението за обезщетение от 250 евро, от които 80 хиляди трябва да Кунева да получи незабавно е справедливо. За съжаление сега предстои нова борба. Трябва да се открие фирмата-работодател. Икомет са сменили адреса си на регистрация и не е сигурно дали ще може да бъдат открити”. Христина Копсини подчерта, че сумата, която българката трябва да получи ще й стигне, за да покрие разходите по лечението й до края на следващата година.

“Трябва да знаете, че това е първото дело по случая. Ще последват и други искове за престъпление срещу неизвестен извършител”, подчерта журналистката. Тя е категорична, че решението на съда в полза на Константина Кунева дава лъч на надежда за служителите, които чрез синдикални действия искат да подобрят състоянието на работната среда.

“Днес синдикалната дейност в Гърция се смята за лукс. Самите служители вече свалят много ниско летвата, когато става въпрос за защитаване на трудовите си права, защото се страхуват, че ще загубят работата си. От тази гледна точка, решението на съда дава право на глас на всички хора, които се борят за правото на достойна работа”.

Конкретно за българката, Христина Капси каза: “Константина Кунева има много голяма борба пред себе си. Здравето й продължава да е в тежко състояние. Окото й не е възстановено. Хранопроводът й е разрушен. Важното в тази история е съдебното решение да даде нов тласък на полицейското разследване, за да може да намерим някаква справедливост”.

Фактите:

Часове преди Коледа през 2008, малко след края на смяната й към полунощ, Кунева беше нападната в гръб от неизвестни извършители. Те са налели насила киселина в гърлото и върху лицето й и са избягали. Личността и мотивите на нападателите са неизвестни. Седмици преди нападението, Кунева е получавала анонимни заплахи по телефона, за да спре синдикалната си дейност. Първата реакция на гръцкото разследване е била, че е саморазправа между българи. Затова решили да не се намесват. Запознати със случая твърдят, че в началото са направени значителни пропуски в разследването на случая. Поддръжниците на Кунева обаче не губят надежда и смятат, че истината рано или късно ще излезе наяве.

grreporter.info

Започва делото за покушението срещу Костадина Кунева

05.02.2013. Гръцкият районен съд в Пирея започва да разглежда на първа инстанция делото за покушението срещу българката Костадина Кунева.

Няколко дни преди Коледа през 2008 г. Кунева, която работи като чистачка в Гърция, е залята с киселина от неизвестно лице. След тежките поражения за здравето й, причинени от жестокото нападение срещу нея, гръцките синдикати реагираха с мощна вълна от солидарност. Кунева беше настанена в болница и подложена на множество операции. В момента лечението й продължава във Франция.

 В съда българката ще бъде представлявана от юридическата служба на най-големия гръцки синдикат и от личната си адвокатка, които ще поискат от съдиите да признаят покушението срещу нея като "трудова злополука". Това ще даде възможност на юристите да обвържат нападението със синдикалната й дейност.

Властите не успяха да намерят извършителя на нападението и затова досега никой не е изправен пред правосъдието. Кунева беше главен секретар на Профсъюза на чистачките и преди покушението беше в постоянен конфликт с фирмите-работодатели, като изискваше от тях да осигуряват работниците и да признаят професията им за вредна за здравето.

 Българска работничка в Гърция коментира новината за започването на делото така: „Костадина Кунева промени много неща. Отношението на колегите към мен, като работник от България се измени и дори ме назначиха на постоянен трудов договор!!!  Героите на нашето време са тези – с обикновени имена и с обезобразени лица.“

Интервю с Костадина Кунева

- Г-жо Кунева, чухме, че гръцкото следствие праща в архива разследването срещу злодеите, които ви изгориха с киселина. Над 3 години минаха, откакто се опитаха да ви убият, задето като синдикален лидер бранихте правата на чистачите в Атина.

- Две дела бяха образувани в Гърция за това, че хвърлиха по мен киселина. В първото се търси извършителят и неговият поръчител. То се прекратява, защото изтича законовият му срок.Но продължава второто разследване, в което се проучват всички фирми за почистване - дали спазват нормативите, какви хора работят в тях, в какви връзки са помежду си. По него има разкрития, но е рано да се каже какви.

- Гръцките профсъюзи, които организираха масови протести във ваша защита, бяха убедени, че работодатели в сферата на чистотата стоят зад покушението.

- Да, защото аз получавах доста заплахи именно заради синдикалната дейност, с която се занимавах. Бях чистачка в атинското метро и главен секретар на Синдиката на фирмите по почистването в Атина и Пирея. В организацията участваха хора от 80 фирми в бранша и отделно домашни помощнички от десетки националности.

- С какво ви плашеха?

- Че ще ме убият. По телефона ми го казваха. Пращаха ми хора с такива закани - колежки, познати и непознати. Увещаваха ме да спра да се занимавам със синдикатите. Казваха ми: що за глупост е да претендираш за законност в низините, при чистачите, нали виждаш, че и горе в политиката няма управия...

Тормозеха ме всячески - пишеха лъжливи доноси срещу мен до съда...

- Не разбирам как така една чистачка, и то чужденка, може да бъде забелязана от богатите и да стане трън в очите им даже?

- Синдикалната дейност в Гърция е много по-значима от тази в България. Всичките права, които гръцките работници имат, са извоювани с борби, с кървави борби.

Днешните българи получаваха наготово трудовите си права при социализма. Сега ги губят, но се спасяват поединично.

Обикновените гърци разчитат много на синдикатите. Аз като лидер се борех да спрат да ни режат заплатите. Ние работехме по 6 часа и 40 минути на смяна. Нарочно беше направено така, че да не ни плащат за пълен работен ден от 8 часа. И почивките ни не се спазваха. Така мамеха не само нас, а и болничния персонал, и част от администрацията.

Аз изрових европейските закони - че ни се полагат пълни заплати. Извикахме на проверка осигурителни институции и инспектори по охраната на труда. Събрахме архив, който жестоко удари работодателите. Доказахме, че те не спазват нито договорите, нито гръцките и европейските закони.

- Какъв беше резултатът?

- Убеждаваха работниците, че аз лъжа. Някои вярваха, особено малограмотните. Аз не че съм много учена, но съм завършила история...

От синдиката бяхме залепили в метрото обяви - за правата на работниците по Трудовия кодекс. В отговор някой напечата специални плакати: "Костадинка Кунева лъже!" Облепиха с тях стените на стаичката ми. По едно време никой не смееше да говори с мен, даже мои приятелки не смееха да ме поздравят. Минаваха край мен с наведена глава.

Най-много се разгневиха работодателите ми след една среща с тях на синдикалисти и инспектори от социалното министерство. Беше 2-3 седмици преди да ме залеят с киселина. С часове говорихме на тая среща. Накрая бяхме така изнервени всички, че за малко да стане бой с юмруци. Аз взех думата накрая. Бях рязка, цитирах нормативи и протоколи от проверки. Представителят на министерството слуша, слуша и ядосано се обърна към работодателите: Аз защо не ги знам тези неща?!

Тази среща беше уговорена между тях. Но аз развалих уговорката май.

-Скъпо платихте за това.

- Да. Три години и половина откакто ме заляха с киселина, претърпях над 25 операции - повечето с пълна упойка, от 3-4 часа нагоре. Поне две години още през месец-два ще трябва да се подлагам на още операции. Киселината изгори трахеята ми. Изгубих едното си око, остана 30% от зрението ми. Отровата разтопи гласните ми струни, дишам през трахеотомия (тръбичка). Не знам дали някога пак ще мога да поемам дъх през носа и устата си. Изгорен е клапанът на стомаха ми. Спя седнала. Не мога да лежа, защото киселините ме изгарят.

- Чу се, че за атентата срещу вас е задържан един албански емигрант.

- Беше погрешка. Албанското момче беше изгонено от работа. Аз му помагах, водех го по институциите да подаде жалби, за да му платят обезщетение от фирмите по чистотата. Задържаха го, защото от него бяха последните обаждания в моя телефон.

- Много българки работят като домашни помощнички в Гърция, нали така?

- Страшно много. Работят и като чистачки в метрото.

- След покушението срещу вас имаше обещания, че законодателно ще се сложи край на безправието им. Така ли стана?

- Да. В метрото вече се спазва петдневната работна седмица на чистачите. По-рано нито ни даваха почивните дни, нито ни ги изплащаха. Получавахме със зор по един почивен ден на месец. След станалото с мен заплатите пораснаха с 200 евро. А вземахме месечно по 400 евро, колкото са помощите за безработни...

При домашните помощнички обаче не настъпи промяна. Законите не стигат до тях. Домовете, в които работят, са частна собственост. В тях трудно се влиза на проверка. И никой не знае домашната помощничка колко часа е работила, яла ли е, пила ли е вода.

Наскоро една жена, плачейки, ми разказваше: пращат я да пазарува 4 пържоли, 4 картофа. А петата в дома е тя. Позволяват се само да топи с хляб олиото, в което е готвила. По закон на домашните помощнички се полага един почивен ден седмично. Но повечето не го получават, или не го ползват - не смеят да излязат на улицата, понеже са незаконни... Въпреки това има много българки на тази работа. Понеже в България пък съвсем няма с какво да си вадят хляба.

- В кризата намаляха ли българките, които търсят в Гърция препитание?

- Някои заминаха. Накъде - не знам.

- Вие защо напуснахте България?

- Синът ми се роди с болно сърце. Кардиолозите в България ми поискаха много пари за операция. Направих сметка, че до края на живота си не мога да ги събера. След демокрацията имах в Търново малко магазинче за дрехи. Затворих го и тръгнах да търся зад границата спасение... Изгарянето не бях предвидила обаче.

- Окайваш ли съдбата си?

- Не се самосъжалявам. Във всяко лошо има и добро. Благодарение на нещастието си се запознах с много добри хора. По-рано мислех, че егоизмът царува над човечеството, но видях, че не е така. Обикновени хора след нападението ми оказаха голяма подкрепа - на мен, на майка ми, на детето ми.

Като излязох от болницата, видях Атина залята с плакати - "Костадина, не си самичка". Още ги виждам по мостовете, когато излизам.

- Телевизията показа масовите протести във ваша защита.

- 30% от разходите за операциите ми пое гръцката осигурителна институция. Обикновени хора ми дариха останалото - работници, пенсионери, повечето непознати. Внасят по сметката ми, носят у нас...

- Предполагам, че след всичко, което сте претърпели, обществената дейност ви плаши и отвращава.

- Не. Аз не съм спряла да се занимавам с обществена дейност. Нищо, че не мога да се движа и да говоря както преди. В болницата идваха при мен синдикалисти, давах им идеи. Сега участвам в движението на жените против дълга в Гърция.

- Против дълга?

- Дългът на Гърция не е истински. Голям процент от него е измислен. Европейските пари и стоки, за които завиждат на гърците, не са идвали при тях, при обикновените хора, те са се разпределяли във властта.

- Гърция ли стана вашата родина? Тя ви дари жилище.

- Моята родина е България, аз друга нямам. Но се смятам и за гражданин на света. И във Франция се налага да живея, там ми правят операции.Имам идея да направя международна организация в защита на хора, залети с киселина. Запознах се с такива хора в Гърция, Турция, Сърбия. Мой съмишленик е например един гръцки адвокат, залят с киселина, защото по едно дело засегнал престъпни интереси. Имам проект за предложение до Европейския парламент - за строг контрол над продажбата на киселини, какъвто има за наркотиците.

- Сега сте в България, скоро си заминавате.

- Връщам се отвреме навреме. Синът ми много харесва Силистра, където съм родена.

- Как се променя България през вашите очи?

- В провинцията е много потискащо. В Силистра, Търново, Габрово - всичко е старо, ръждясало. Дупките по улиците стават все по-големи. Хората изглеждат все по-зле - отрудени, недоволни, потъмнели. Няма работа, няма я надеждата от началото на демокрацията. Всичко овехтява и издава мизерия. Новите постройки тук-там показват контраста между бедни и богати.

- Но гърците са по-зле от нас.

- Това е лъжа. Дългът им е по-голям от нашия, да. Перспективата им може би е по-мрачна. Но засега хората в Гърция живеят много по-добре от нашите. Имат икономически запаси и имоти, от които вземат наеми. Въпреки това са на улицата и се борят за правата си. А българите робски си мълчат. Чакат да дойде я царя, я някой друг герой да ги направи щастливи и богати. Но такова чудо няма да стане.

19.05.2012, в-к „Труд”

Филм за Костадина Кунева

Видео-каналът "Документални" и "Призив" публикуваха кратък документален филм за българската синдикалистка в Гърция Костадина Кунева. Повече за нея може за научите тук и тук
ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБАВЕНО: Информация по случая може да получите и от блога на Мавракис - http://mavrakisbg.blogspot.com/

Филмът може да се гледа в YouTube тук

Част 1:



Част 2:



Видео от акцията за солидарност с Костадина Кунева (8 март 2009 г.):