България е първа в Европа по процент хора, живеещи в робски условия

21 Декември 2015. България е на първо място в Европа по дял на населението, което живее в робски условия. Това сочи докладът „Индекс за робството" за 2014 г., изготвен от фондацията Walk Free и цитиран от агенция „Фокус".

В условия на „модерно робство" живеят 27 600 българи, или 0,38% от населението. Следват Чехия, Унгария, Сърбия, Словакия, където делът на хората, живеещи в принуда, е 0,36%.

В Полша също е отбелязан висок дял на жертвите на робство. Това отчасти се дължи на експлоатацията на евтина работна ръка от източноевропейските съседки на страната.

Икономическата криза и политиката на икономии в ЕС са довели до увеличение на броя на българите и румънците, които са търсили по-високо платена работа зад граница. Някои от тези работници са попадали в положение на експлоатация, се отбелязва в изследването.

По друга класация - за действията на държавата в борбата с робството, България се намира на 30-то място в Европа.

По абсолютен брой хора в условия на съвременно робство през 2014 г. в региона на първо място е била Турция. Там, по-специално, много деца са принудени да сключват бракове, или стават жертва са на трудова и сексуална експлоатация.

Според доклада през 2014 година общо 566 200 души в Европа са живеели в робство, което е 1,6% от всички жертви по света. /КРОСС/

Робиня в хотел в Черноморец: Работех по 18 часа на ден, като си поисках заплатата ме заплашиха с бой

28 август 2015 г. 18 часа на ден работа, при това повече от месец, а да не получиш нито лев. И не само това – когато потърсиш правата и парите си, биваш заплашен с физическа саморазправа. Така преминало лятото за Цветана Петришка от Панагюрище, разказва репортерката на Нова тв Ева Костова. За да подпомогне семейството си, Цветана започнала работа в почивна база в Черноморец. Месечната заплата на Цветелина е трябвало да бъде 500 лв. Трудов договор обаче не ѝ е бил представен.

Била наета като хигиенист на 4-часов работен ден. Трябвало да почиства бунгалата в почивна база край морския бряг. После обаче получила и други задачи – почистване на целия комплекс, около басейна, както и работа в кухнята.

Работният ден на Цветана започвал в 6,30 ч и приключвал в полунощ след стотиците измити чинии.

Жената имала и „почивка“ – по 3 часа през ден. След като 40 дни не получила и лев, поискала да си тръгне.

Екипът на Нова телевизия намери нейния работодател Ивайло Кикьов. Предложи да му бъде платено, за да бъде сниман. След няколко различни версии се появи и версията за кражба.

От Инспекцията по труда се ангажираха с проверка по случая и евентуална санкция в размер до 15 хил. лв.

blitz.bg

Робски условия на труд в японското предприятие „Язаки-България”

Българи работят денонощно, без да им се заплаща извънредният труд, а на края на месеца вземат непроменена с години заплата от 500 лева.

За този проблем сигнализираха на пресконференция от КТ "Подкрепа" и обърнаха внимание на работещите в компанията "Язаки България".

Дружеството е японско и се занимава с производството накабелно оборудване за автомобили. Проблемът обаче е, че десетки българи от региона на Ямбол работят в "Язаки България" при робски условия на труд, смятат синдикалистите.

Въпросът е повдигнат от КТ "Подкрепа" още през 2013-та година, когато синдикатът подава няколко сигнала до работодателя за това, че не спазва междудневна и седмичнапочивка, не отчита и не заплаща извънредния труд и той надхвърля максимума от 150 часа за година.

Сигналът тогава предизвиква проверка от страна наИзпълнителната агенция "Главна инспекция на труда", която завършва с протокол с установени нарушения.

Някои от тези констатации са за полагане на извънреден труд, заплащането на по-малко от него, непроменена работна заплата с години и не на последно място някои работници веднага са започнали дневна работа след нощна смяна.

Работа до 20 дни непрекъснато и несправедливо изплатени бонуси, са други трудности пред работещите в "Язаки България". Днес проблемът обаче се повтаря, като в края на миналата година работниците дори са спрели за няколко часа работата си в знак на протест.

На среща с представители на ръководството те са настояли отново за увеличение на работната заплата, премахване на сумарното изчисляване на работното време, използване на полагаемия по закон годишен отпуск и справедливо отпускане на бонуси.

Въпреки обещанията за промяна днес такава няма, което е накарало работещите да помолят за помощ КТ "Подкрепа" и в свое изявление да заявят, че няма да се съгласят да работят повече при такива условия на труд.

"Пет години тези хора са ги мачкали, мачкали. Те обаче са набрали кураж да искат промяна на това робско състояние", отбеляза на пресконференцията президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев и напомни, че ако човек сам не поиска свободата си, няма кой да му я даде.

news.bg

В Катар експлоатират до смърт работници заради световното по футбол

Според разследване на британския вестник „Гардиън” около 50 непалци са починали по време на работа от сърдечен удар или други трудови злополуки. Според изданието те са станали жертва на жестоки злоупотреби и експлоатация, съизмерими с робство в наши дни.

По данни на изданието на много от обектите е имало случаи с принудителен труд. Някои от потърпевшите твърдят, че не са получавали заплати от месеци, а документите им са били иззети, за да им попречат да напуснат страната. На някои от строежите дори е нямало достъп до питейна вода.

Огромно количество нелегални работници пристигат в Катар, за да изкарат пари. Повечето от тях са от бедните азиатски страни и при влизането им в Катар им се отнемат паспортите. Много от тях получават по-ниски възнаграждения от предварително договорените.

Непалците са близо 40 процента от нелегалните емигранти в Катар, а необходимостта от строителството на нови сгради, съоръжения и инфраструктура допълнително дава индикации, че те ще си намерят работа в арабското емирство, което получи по доста скандален начин Световните финали по футбол през 2022 г.

В-к „Новинар“

Видинчани работят за робовладелци

Трудът на видинчани е най-ниско платеният в България и това прокуди хиляди граждани да обгрижват заможни баби в чужбина например. Заради липсата на перспектива населението на Видин прогресивно намалява. Ако през 2005 г. тук са живели 63 560 души, през 2001 г. те са 57 171, а през 2011 г. - 48 071.

Последните отчайващи данни сочат, че средната работна заплата в региона е 464 лв., а най-ниско е платен трудът на хората в сферата на хотелиерството и ресторантьорството - 257 лв. Масово жителите на дунавския град са принудени да работят на минимална заплата, а в немалко случаичастници се изживяват като робовладелци и не плащат с месеци дори и дължимите жълти стотинки на работниците си.

“Няма къде да отида. Собственикът ми е казвал: На който не му харесва - вън”, сподели продавачка в магазин за дрехи. Жената се разписва на минимална заплата, но и нея получава със закъснение с редовния аргумент: “Не си изкарала оборот!”

Тази жена, пожелала анонимност, както и множество други като нея обаче не смеят да се оплачат в Инспекцията по труда или да заведат дело срещу некоректния си работодател. Не виждат смисъл. В немалко случаи дори и засечени нарушения с издадени наказателни актове падат в съдебна зала, сочи съдебната практика. В едно от тях при проверка на Инспекцията по труда-Монтана в хранителен магазин във Видин е засечено, че продавачката работи две смени наведнъж, т.е. на ден й се връзват не 8, а 15 часа работа: от 7 до 15 ч. и от 15 до 22 ч. Собственикът е отнесъл глоба от 300 лв., които впоследствие съдът е намалил на скромните 100 лв.

Чрез е-борсата и сайтове в интернет “Труд” потърси работа за човек със средно образование. В 99,9 % от предлаганите места заплащане не бе обявено. Единствените две позиции бяха за продавач-консултант с поредица от изисквания - от професионални умения до актуална снимка, за заплата от 300 до 380 лв.

Вторият избор е за готвач с още по-широк диапазон на заплащане - от 300 до 500 лв.

ЛЮДМИЛА СТАНКОВА, в-к „Труд“

Работник, оцелял от робски живот в Гърция

...

Миньорите в Мадан: „Това е геноцид”

Глад. С тази диагноза живее Мадан в XXI век. Миньорите не крият, че оцеляват на вересия за хляб в кварталните магазинчета, че с месеци нямат ток в домовете си. И че ядат по две филии хляб с малко сирене и мътна бобена чорба, докато блъскат под земята. Малолетните им деца работят за по някой лев - поне да имат за училище, а жените им или са безработни, или вадят по 200 лв. на месец в шивашките цехове. Истинска ярост обаче се изписва на лицата им, когато говорят за шефа си - собственика на рудниците за олово и цинк Валентин Захариев. 700-те миньори са гладни, но не стачкуват само заради своите честно заработени пари, а защото е потъпкано достойнството им.

"Това е геноцид, нечовешко отношение, с часове стоим заключени под земята, когато ЕВН спре тока в мините заради неплатени сметки на фирмата. По закон трябва да има пешеходни изходи, от които да излезем, ако стане авария с тока. Но такива няма", обясняват разпалено един през друг хората на площада. Допълват, че Минноспасителната станция в Мадан е била най-добрата на Балкански полуостров - а сега всичко е разграбено, разпродадено и службата вместо 5 специализирани автомобила и друга техника за спасителни операции има две-три паянтови брички. "Това е бяло робство, лъжат ни в очите вече повече от 10 месеца, удържат ни големи суми от заплатите, на някои от нас и по 200 лв., а никой не казва за какво, къде отиват тези пари, кой ги прибира и защо", недоволстват мъжете. От ръководството им отговаряли едно и също: "Вътрешни правила на фирмата."

Сред тях има и 20-годишни хлапаци с почернели от мазоли ръце, сякаш са копали цял живот под земята. Има и такива, които са прекарали в рудниците по 15 г. и единствената им "екстра" освен миньорската пенсия, която се надяват да получат, са

купища болести и нечовешко огорчение

което наричат кратко "геноцид".

Проблемите започват през май 2011 г., когато вземат 60% от заработеното. Следват месеци с още по-малко пари, докато последните мизерни суми капват през ноември. През цялото това време те на няколко пъти се вдигат на бунт, после отново слизат под земята, повярвали на обещанията, че ще им платят. Всеки месец покачват добивите на руда, а вземат все по-малко пари. От няколко месеца и това нямат. Оцеляват със заеми и помощ от възрастни родители и близки, чакат на пенсиите им. Това е за тези, които все пак имат близки и роднини. Но има и такива, които се борят сами с живота.

Един от тях е 40-годишният Емил Атанасов, баща на 5 деца. Когато преди 2 г. започнали да намаляват заплатите, а после и да ги бавят, решил да напусне и да се прехранва с лепене на плочки и фаянс. Иначе не можел да изхранва 4-те си деца. Заминал за София със съпругата си, която била бременна с 2-годишния сега Янис. "Защо я взех със себе си ли? Ами да ми бърка лепилото, да ми подава инструментите, да ми помага", с тъжна усмивка обяснява Емил, който вече е почти побелял. Допълва, че иначе трябвало от своята заработка да плаща и по 50 лв. на общ работник. Така бременната жена бъркала лепилата, той лепял фаянса и свързвали двата края - успявали да пратят на другите 4 деца - тогава всичките ученици на по 13-14 г. "Децата се гледаха сами, нямам живи родители, нито близки и не мога да разчитам на никого", разказва Емил. Заради кризата работата с фаянса намаляла, станало много трудно и се наложило да се върнат в Мадан. Емил отново се върнал в рудниците, но издържал до ноември 2011 г., когато заедно с още 60 колеги напуснал. "Не издържахме на мизерията, аз имах 6 г. подземен стаж и отидох на борсата, за да оцелявам", признава многодетният баща. Макар че сега не е на работа в рудниците, Емил всеки ден е на площада при колегите си. Често с празни джобове минава през целия град пеша, за да бъде с тях и да ги подкрепи в протеста. Случва се синът му Стенли, който е в I курс в техникума в Мадан, да му даде лев-два, за да не е съвсем без пари. "От 3 г. след училище помага в местен автосервиз. Вади по 10 лв. на ден, повече от мен, и ми е много неудобно, но трябва да съм на протеста", разказва още Емил. Той се надява проблемите в рудниците да се решат и веднага да се върне на работа. "Не искам да чакам на държавата, искам да работя и честно да си изкарвам парите", допълва Емил. В най-големия студ преди Нова година семейството му остава на улицата. Изхвърлили ги от ведомственото жилище на "Горубсо" и се наложило в най-големите студове той и многочленната му фамилия да се изнесат на квартира на свободен наем. Получил само предизвестие от банката, че трябва да освободи апартамента в едномесечен срок. После се оказало, че жилищата, които са собственост на минното дружество, са ипотекирани и банката ги запорира заради неплатени дългове. Преди това обаче многодетната фамилия живяла 5 месеца в мрак, нямали пари да платят тока. Нито един от 700-те протестиращи на площада пред "Горубсо-Мадан" не прави сметки какво ще си купи с парите, когато ги получи. Всички са единодушни, че първо ще си платят вересиите за хляб, после ще погасят заемите към банките, приятелите, близките. Какво ще остане за тях? "Нищо няма да остане, но поне ще живеем спокойно, че не сме длъжници на никого", единодушно отсичат миньорите от Мадан и допълват, че не искат съжаление, а човешко отношение от тези, за които работят.

По материали от в-к „Стандарт”

Роби в Европа

Автор: Игнасио Рамоне

Източник: Монд Дипломатик

ДВА века след премахването на робството отвратителната търговия с хора се завръща. Международната организация на труда (МОТ) счита, че 12,3 милиона хора в света са в ръцете на мрежите, свързани с международната престъпност, и са принудени да работят не по своя воля в нечовешки условия.

Кадир Мехмед – една от стотиците хиляди жертви на съвременните европейски робовладелци

Голяма част от жените са жертви главно на сексуалната експлоатация, а други са екс­плоатирани като домашни прислужници. Много са случаите на млади хора в добро здраве, измамени и отвлечени, за да бъдат продадени органите им нелегално.

Но търговията с хора се разпространява все повече в секторите, в които е нужна евтина работна ръка, като хотелиерството, ресторантьорството, земеделието и строителството.

На тази тема бе посветена Международната конференция във Виена, организирана на 20 и 21 юни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССE) с участието на политици, международни и неправителствени организации и известни експерти [1] .

Въпреки че явлението е световно, много специалисти подчертаха, че язвата на робския труд се разпространява неимоверно бързо в самия Европейски съюз. Случаите, разкрити от пресата, стават все по-много­бройни, но те представляват само върха на айсберга. Профсъюзите и неправителствените организации в Европа изчисляват, че на континента има стотици хиляди работници в робство [2].

В Испания, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Англия, както и в други страни на Общността, много имигранти, привлечени от европейския мираж, са хванати в мрежите на мафията, която ги принуждава да работят в някогашните робски условия. Един доклад на МОТ разкрива, че в Неапол, например, около 1200 чуждестранни работници се трудят по 12 часа на ден в парници и други земеделски обекти за мизерни заплати. Живеят като в концентрационен лагер, пазени от въоръжени частни милиции.

Този „трудов лагер“ не е единствен в Европа. Разкри се, че в друга италианска област стотици поляци са експлоатирани по същия начин, понякога до смърт, за прибирането на доматите. Живеели недохранени и в пълна нелегалност. „Собствениците им“ ги малтретирали до такава степен, че някои починали от изтощение, от побой или се самоубили от отчаяние.

Това засяга хиляди имигранти без документи, жертви на модерните робовладелци в редица европейски страни. Според различни профсъюзи, нелегалната работа в земеделието достига почти 20% от общата дейност в бранша [3].

Днешният икономически модел е най-отговорен за раз­пространението на търговията с работници роби. Неолибералната глобализация, която се наложи през последните три десетилетия чрез шоковата терапия, има опустошителни последствия за най-незащитените социални категории и много висока социална цена. Установи се дива конкуренция между капитала и труда. В името на свободната търговия големите мултинационални сдружения произвеждат и продават в цял свят, но със следната специфичност – произвеждат там, където работната ръка е най-евтина, и продават, където е най-скъпо. По този начин новият капитализъм издига конкурентноспособността в основна движеща сила и превръща труда и трудещите се в стока.

Транснационалните компании поставиха на конкурентна основа трудещите се на цялата планета, като разместиха производствените си центрове в световен мащаб. С една-единствена цел – да намалят производствените разходи и заплатите. В Европейския съюз това направи пазара на труда нестабилен и влоши условията на труд и заплатите.

Глобализацията, която облагодетелства прекомерно малко хора, представлява за мнозин­ството една безскрупулна конкуренция между работещите на заплата, малките предприемачи и скромните земеделци и техните съперници на другия край на света, също така зле платени и експлоатирани. Така се организира социалният дъмпинг в световен мащаб.

По отношение на заетостта резултатът е катастрофален. Във Франция например през последните 20 години този дъмпинг причини закриването на повече от два милиона работни места само в промишления сектор, без да споменаваме натиска за намаляване на всички заплати.

В условията на непочтена конкуренция в някои сектори в Европа, където съществува хроничен недостиг на работна ръка, се развива тенденцията да се използват нелегални работници. Това стимулира вноса на емигранти без документи от престъпни трафиканти, които често ги принуждават да вършат робска работа. Много доклади съобщават за „продажбата“ на селскостопански работници емигранти.

В сектора на строителството много млади работници емигранти без документи се намират под контрола на банди, специализирани в търговията с хора, и се „дават под наем“ на немски, италиански, британски или гръцки предприятия. Тези работници роби са принудени от бандите да плащат разходите за пътуване, храна и жилище, като общата сума надвишава заплатите им. По този начин, чрез дълга, те стават притежание на своите експлоататори [4] .

Въпреки международния юридически арсенал срещу тези престъпления и въпреки че се множат публичните декларации на висши управници, които осъждат тази епидемия, трябва да се отбележи, че политическата воля да се сложи край на този кошмар е доста слаба. Истината е, че шефовете в индустрията, строителството и големите земеделски имения натискат постоянно правителствата да затваря очи пред мрежите за внос на нелегални имигранти. Недокументираните работници представляват една работна ръка в изобилие, кротка и евтина, един почти неизчерпаем резерв, чието присъствие на европейския пазар на труда допринася да попари всякакъв плам на трудещите се и синдикатите за подобрение на условията за труд.

Сдруженията на собствениците и акционерите винаги са били привърженици на масовата имиграция. И поради същата причина – на намаляването на заплатите. Докладите на Европейската комисия и на „Бизнес Европа“ (сдружението на собствениците в Европа) от десетилетия настояват за повече имиграция. Те знаят, че колкото по-голямо е предлагането на работна ръка, толкова по-ниски ще са заплатите.

Затова не само модерните търговци на хора експлоатират работниците роби, сега се развива една „легална търговия с хора“. Така например през миналия февруари в автомобилния сектор в Италия групата „Фиат“ постави персонала от своите фабрики пред истински шантаж – или да приемат да работят повече, в по-лоши условия и с намалени заплати, или фабриките ще бъдат изнесени в Източна Европа. Пред перспективата на безработицата и уплашени от условията в Източна Европа, където работниците са съгласни да работят и в събота и неделя за мизерни заплати, 63% от работещите във „Фиат“ гласуваха за собствената си свръхексплоатация…

В Европа много собственици мечтаят в рамките на кризата и на бруталната политика на „реформи“ да установят законно търговията с хора, този вид съвременно робство. Благодарение на улесненията, които им предлага неолибералната глобализация, те заплашват да поставят своите работници в условията на дива конкуренция с евтината работна ръка от далечни страни.

Ако искаме да се избегне това вредно връщане назад в социалната сфера, трябва да се постави под въпрос сегашното функциониране на глобализацията. И да започне деглобализация.

Le Monde diplomatique – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ

- Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Под заглавието „Preventing Trafficking in Human Beings for Labour Exploitation: Decent Work and Social Justice“ (Да се предотврати търговията с човешки същества с цел трудова експлоатация – достоен труд и социална справедливост) конференцията беше организирана от специалната организаторка и координаторка на борбата срещу търговията с хора Мария Грация Джиаммарино и нейния екип в рамките на Съюза срещу търговията с хора.

[2] Вж. доклада Combating trafficking as modern-day slavery: a matter of rights, freedom and security, 2010 (Срещу търговията с хора като модерна форма на робството – права, свобода и сигурност), годишен доклад, OССE, Виена, 9 декември 2010.

[3] Вж. доклада The Cost of coercion (Цената на принудата) МОТ, Женева, 2009.

[4] Вж. No trabajar solos. Sindicatos y ONG unen sus fuerzas para luchar contra el trabajo forzoso y la trata de personas en Europa (Да не работим сами. Синдикати и неправителствени организации обединяват силите си за борба срещу принудителната работа и търговията с хора в Европа) Международна профсъюзна организация, Брюксел, февруари 2011.

"Дай ми безработица и ще има роби"

Българи и румънци работят като роби на строеж на атомна централа във Франция

Работници от Източна Европа строят ядрен реактор от ново поколение във Фламанвил, в Северозападна Франция, съобщава сайтът www.europe1.fr, като се позовава на информация на в. „Франс соар“. В изграждането на реактора участва френската енергийна компания „Електрисите дьо Франс“.

„Франс соар“ припомня, че повече от хиляда от 3200-те служители на държавната фирма са чужденци, главно румънци и българи, но има също и испанци и португалци.

Преди няколко дни тези работници закачиха по оградите на строителния обект във Фламанвил протестни афиши, на които пишеше: Писна ни от стрес, отчаяние и потисничество.

Френски синдикати се притесняват от условията на труд на тези чужди работници. Според представителя във Фламанвилна Общата конфедерация на труда Жак Тор трудовите условия не са същите за френските работници и за чуждите служители, но е трудно да се разбере по колко часа работят чужденците и за колко часа им се плаща.

Според същия синдикат по-голямата част от румънските работници, наети от строителната компания „Буиг констрюксион“, работят на обекта между 10 и 15 часа, като понякога започват работа в 6 часа сутринта и свършват едва в 22 часа вечерта.

Проверките обаче на този обект не се извършват от Главната инспекция по труда, а от Службата за ядрена безопасност. Последната признава, че проверките са трудни за извършване, защото например фишовете със заплатата на работниците са написани на румънски език.

От „Буиг констрюксион“ обясниха, че прибягват масово до работници от страни от Източна Европа, защото тази тежка работа не предизвиква интереса на френските работници. От компанията обясняват, че не е имало опитни кандидати за грубите строителни дейности, например за зидари и кофражисти, и затова тя се е обърнала към източноевропейци.

„Днес и утре“