Напоследък приятели ми разказват за своите проблеми. Те, разбира се, са финансови, когато не става въпрос за жените им. Ниските заплати, удръжките (които си измислят работодателите), увеличеното работно време. С една дума, казват те, ”експлоатация”. Според Енциклопедията на политическата мисъл “Блекуел” експлоатация значи да използваш някого по нечестен начин. “Теорията за експлоатацията” в най-общия си смисъл (казва енциклопедията) е обяснение за това, как един човек или група експлоатира друг човек или група, като получава от тях стоки или услуги, за които експлоатиращия няма право”.
И наистина е така. За моите приятели няма събота, няма неделя. Работят по 12 часа, а заплатите им са мизерни. За същите тези заплати работодателите смятат, че са много високи и все гледат да ги орежат. “Алчност (викат те), построиха си къщи по-големи от на Цветанов, а какви коли карат”. Тук обаче не става въпрос за някаква завист, а за това, че те (моите приятели) се чудят как да вържат двата края, а онези, които използват техния труд си живеят охолно без да работят и 1/100 от тяхната работа, да не кажа, че нищо не работят. Не може да продължава така. Работодателите си имат
стройни организации, които винаги си стискат ръцете, когато трябва да се отнемат правата на работниците.
Но трябва да се отбележи, че същите тези богаташи много се страхуват от улични протести, от стачки, в някои случаи – от инспекцията по труда, и за това дават доста пари, за да си купят някой синдикален водач, инспектор или медия (те вече са купени), които да объркват хората или да “пращат” недоволството в грешна посока. Също така ги водят по вечери, пращат ги по екскурзии, правят им скъпи подаръци. И мислят, че са си “вързали гащите”. Не, господа богаташи, псевдосиндикалисти, купени инспектори и медии, ние вече не ви вярваме. Сега ще правим опити да си помагаме един на друг, да се обединяваме с приятеля, с колегата, със съседа, за да живеем по-добре. Враговете са разпознати, а това са тези, заради които сме бедни!
Димо Казаков
