Роби в Европа

Автор: Игнасио Рамоне

Източник: Монд Дипломатик

ДВА века след премахването на робството отвратителната търговия с хора се завръща. Международната организация на труда (МОТ) счита, че 12,3 милиона хора в света са в ръцете на мрежите, свързани с международната престъпност, и са принудени да работят не по своя воля в нечовешки условия.

Кадир Мехмед – една от стотиците хиляди жертви на съвременните европейски робовладелци

Голяма част от жените са жертви главно на сексуалната експлоатация, а други са екс­плоатирани като домашни прислужници. Много са случаите на млади хора в добро здраве, измамени и отвлечени, за да бъдат продадени органите им нелегално.

Но търговията с хора се разпространява все повече в секторите, в които е нужна евтина работна ръка, като хотелиерството, ресторантьорството, земеделието и строителството.

На тази тема бе посветена Международната конференция във Виена, организирана на 20 и 21 юни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССE) с участието на политици, международни и неправителствени организации и известни експерти [1] .

Въпреки че явлението е световно, много специалисти подчертаха, че язвата на робския труд се разпространява неимоверно бързо в самия Европейски съюз. Случаите, разкрити от пресата, стават все по-много­бройни, но те представляват само върха на айсберга. Профсъюзите и неправителствените организации в Европа изчисляват, че на континента има стотици хиляди работници в робство [2].

В Испания, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Англия, както и в други страни на Общността, много имигранти, привлечени от европейския мираж, са хванати в мрежите на мафията, която ги принуждава да работят в някогашните робски условия. Един доклад на МОТ разкрива, че в Неапол, например, около 1200 чуждестранни работници се трудят по 12 часа на ден в парници и други земеделски обекти за мизерни заплати. Живеят като в концентрационен лагер, пазени от въоръжени частни милиции.

Този „трудов лагер“ не е единствен в Европа. Разкри се, че в друга италианска област стотици поляци са експлоатирани по същия начин, понякога до смърт, за прибирането на доматите. Живеели недохранени и в пълна нелегалност. „Собствениците им“ ги малтретирали до такава степен, че някои починали от изтощение, от побой или се самоубили от отчаяние.

Това засяга хиляди имигранти без документи, жертви на модерните робовладелци в редица европейски страни. Според различни профсъюзи, нелегалната работа в земеделието достига почти 20% от общата дейност в бранша [3].

Днешният икономически модел е най-отговорен за раз­пространението на търговията с работници роби. Неолибералната глобализация, която се наложи през последните три десетилетия чрез шоковата терапия, има опустошителни последствия за най-незащитените социални категории и много висока социална цена. Установи се дива конкуренция между капитала и труда. В името на свободната търговия големите мултинационални сдружения произвеждат и продават в цял свят, но със следната специфичност – произвеждат там, където работната ръка е най-евтина, и продават, където е най-скъпо. По този начин новият капитализъм издига конкурентноспособността в основна движеща сила и превръща труда и трудещите се в стока.

Транснационалните компании поставиха на конкурентна основа трудещите се на цялата планета, като разместиха производствените си центрове в световен мащаб. С една-единствена цел – да намалят производствените разходи и заплатите. В Европейския съюз това направи пазара на труда нестабилен и влоши условията на труд и заплатите.

Глобализацията, която облагодетелства прекомерно малко хора, представлява за мнозин­ството една безскрупулна конкуренция между работещите на заплата, малките предприемачи и скромните земеделци и техните съперници на другия край на света, също така зле платени и експлоатирани. Така се организира социалният дъмпинг в световен мащаб.

По отношение на заетостта резултатът е катастрофален. Във Франция например през последните 20 години този дъмпинг причини закриването на повече от два милиона работни места само в промишления сектор, без да споменаваме натиска за намаляване на всички заплати.

В условията на непочтена конкуренция в някои сектори в Европа, където съществува хроничен недостиг на работна ръка, се развива тенденцията да се използват нелегални работници. Това стимулира вноса на емигранти без документи от престъпни трафиканти, които често ги принуждават да вършат робска работа. Много доклади съобщават за „продажбата“ на селскостопански работници емигранти.

В сектора на строителството много млади работници емигранти без документи се намират под контрола на банди, специализирани в търговията с хора, и се „дават под наем“ на немски, италиански, британски или гръцки предприятия. Тези работници роби са принудени от бандите да плащат разходите за пътуване, храна и жилище, като общата сума надвишава заплатите им. По този начин, чрез дълга, те стават притежание на своите експлоататори [4] .

Въпреки международния юридически арсенал срещу тези престъпления и въпреки че се множат публичните декларации на висши управници, които осъждат тази епидемия, трябва да се отбележи, че политическата воля да се сложи край на този кошмар е доста слаба. Истината е, че шефовете в индустрията, строителството и големите земеделски имения натискат постоянно правителствата да затваря очи пред мрежите за внос на нелегални имигранти. Недокументираните работници представляват една работна ръка в изобилие, кротка и евтина, един почти неизчерпаем резерв, чието присъствие на европейския пазар на труда допринася да попари всякакъв плам на трудещите се и синдикатите за подобрение на условията за труд.

Сдруженията на собствениците и акционерите винаги са били привърженици на масовата имиграция. И поради същата причина – на намаляването на заплатите. Докладите на Европейската комисия и на „Бизнес Европа“ (сдружението на собствениците в Европа) от десетилетия настояват за повече имиграция. Те знаят, че колкото по-голямо е предлагането на работна ръка, толкова по-ниски ще са заплатите.

Затова не само модерните търговци на хора експлоатират работниците роби, сега се развива една „легална търговия с хора“. Така например през миналия февруари в автомобилния сектор в Италия групата „Фиат“ постави персонала от своите фабрики пред истински шантаж – или да приемат да работят повече, в по-лоши условия и с намалени заплати, или фабриките ще бъдат изнесени в Източна Европа. Пред перспективата на безработицата и уплашени от условията в Източна Европа, където работниците са съгласни да работят и в събота и неделя за мизерни заплати, 63% от работещите във „Фиат“ гласуваха за собствената си свръхексплоатация…

В Европа много собственици мечтаят в рамките на кризата и на бруталната политика на „реформи“ да установят законно търговията с хора, този вид съвременно робство. Благодарение на улесненията, които им предлага неолибералната глобализация, те заплашват да поставят своите работници в условията на дива конкуренция с евтината работна ръка от далечни страни.

Ако искаме да се избегне това вредно връщане назад в социалната сфера, трябва да се постави под въпрос сегашното функциониране на глобализацията. И да започне деглобализация.

Le Monde diplomatique – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ

- Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Под заглавието „Preventing Trafficking in Human Beings for Labour Exploitation: Decent Work and Social Justice“ (Да се предотврати търговията с човешки същества с цел трудова експлоатация – достоен труд и социална справедливост) конференцията беше организирана от специалната организаторка и координаторка на борбата срещу търговията с хора Мария Грация Джиаммарино и нейния екип в рамките на Съюза срещу търговията с хора.

[2] Вж. доклада Combating trafficking as modern-day slavery: a matter of rights, freedom and security, 2010 (Срещу търговията с хора като модерна форма на робството – права, свобода и сигурност), годишен доклад, OССE, Виена, 9 декември 2010.

[3] Вж. доклада The Cost of coercion (Цената на принудата) МОТ, Женева, 2009.

[4] Вж. No trabajar solos. Sindicatos y ONG unen sus fuerzas para luchar contra el trabajo forzoso y la trata de personas en Europa (Да не работим сами. Синдикати и неправителствени организации обединяват силите си за борба срещу принудителната работа и търговията с хора в Европа) Международна профсъюзна организация, Брюксел, февруари 2011.

Никотиана.бг (филм за българското тютюнопроизводство)

Как ЕС съсипва българското тютюнопроизводство

Първи по работодатели, последни по синдикати

Периодът между 2008 и 2010 г. беше сред най-тежките за икономиката на следвоенна Европа, като БВП на Европейския съюз през 2009 г. се сви с 4%, а безработицата достигна 10%. Как кризата се отрази на индустриалните отношения, тоест на взаимодействието между работодатели, работници и техните представители? Доклад на Европейската комисия от март 2011 г. хвърля светлина по този въпрос.

Като начало, кризите на капитализма не са довели до сплотяване на работническата класа: от 2000 до 2008 г. броят на членовете на синдикати спада от 27.8% до 23.4% от всички хора получаващи заплата в ЕС, като профсъюзите за периода са загубили почти 3 млн. члена, свивайки се от 46 млн. до 43 млн. души. Съкращаването на членската маса в профсъюзите е тенденция, която в Европа е започнала още през 1980-те години.

Но на този фон България показва различно развитие, което впрочем е характерно и за други страни като Испания, Италия и Белгия: увеличаване броя на работниците, членуващи в профсъюзи. Коефициентът за профсъюзна гъстота, който измерва броя на профсъюзните членове в структурата на заетите, за България нараства от 26% през 2000 г. до 29% през 2008 г. По този показател обаче оставаме под средното ниво за ЕС от 31% /тази статистика е изчислена от Българската стопанска камара на база приложена в доклада графика/.

Отделните страни в Европа показват различни коефициенти на профсъюзна гъстота, като като цяло най-ниска е тя в новите страни членки от бившия социалистически блок. В Швеция броят на профсъюзните членове сред работещите е 68.8%, в Дания 67.6%, трета е Финландия – докато в Естония показателят е 7.6%, а във Франция 7.7%. Обяснение за ниската профсъюзна активност специално във Франция ще намерим лесно, отчитайки силните социални аспекти на трудовото законодателство там.

На профсъюзния пазар в България пазарният дял на КНСБ е 69.8%, а на Подкрепа 19.1%, посочва се в документа на ЕК. Към 2008 г. общият брой на отделните профсъюзни организации у нас е нараснал до 29. В България броят на жените – профсъюзни членки, за разлика от другите южни европейски страни, където жените имат по-ниска позиция на трудовите пазари, всъщност е съпоставим с този на мъжете.

Ако по отношение на профсъюзното членство България показва по-малка активност от средната в Европа, по отношение на броя на работодателските организации сме на челно място в ЕС. Комисията е преброила 7 организации на българските работодатели, от тях 2 в сектора на малкия и средния бизнес. Пак сме напред, дори да уточним, че национално представителните работодателски организации у нас са шест. Само Италия /10/ и Румъния /13/ имат повече работодателски организации от нас.

Това дава основание на европейските анализатори да посочат, че докато на други места в централна и източна Европа само една трета от работниците работят във фирми, които са обединени в работодателски организации, то в Румъния и България нивата на организация на работодателите са „доста високи“.

Докладът на Европейската комисия покрива цяла серия от въпроси за икономиката на труда в Съюза, включително и трудовите аспекти на прехода към нисковъглеродна икономика, но предвид обема му от 230 страници, ще се ограничим до акцентите за България.

Сред тях изпъква фактът, че обхватът на схемите за колективно трудово договаряне в България не само че е двойно по-нисък на европейски фон, но е и в процес на упадък в последните години.

Друг важен акцент четем на стр. 39 от посочения доклад: приложените статистически анализи демонстрират, че България води в ЕС по отношение на разрива между организирането на работодателите и колективното трудово договаряне: процентът на хората работещи във фирми, членуващи в работодателски организации, в България е значително по-голям от броя на работниците, участващи в схеми за колективно трудово договаряне.

С други думи, работодателите в България имат най-голямата тежест в рамките на Европейския съюз да определят условията на труд и заплащането на своите служители. Нещо повече, докато в почти всички европейски държави разривът работодатели / колективни трудови договори се дължи на преимущество в броя на работещите по колективни трудови договори, то в България рекордният разрив се дължи точно на обратното, на превес на работодателските организации, което подсилва направеното по-горе заключение.

Ситуацията около българския работник става още по-неблагоприятна, тъй като традициите на българския трудов пазар говорят за много слаба активност при трудово договаряне извън основната работа, както и за слаба институционална структура за защита на интересите на работниците извън синдикатите.

В сърцето на Европа: Бенелюкс, Германия, Австрия, Италия, както и Франция, Испания и Словения, има много силни работнически съвети по места, които влизат в различни отношения със синдикатите и упражняват контрол върху синдикалните политики, докато тази практика отсъства от страни като Кипър, Малта, Гърция и България.

Все пак не може да се твърди, че българският работник е пасивен: в периода 2000 – 2008 г. по брой на работници, участващи в стачни действия, страната ни заема четвърто място в Европа след Гърция, Италия и Испания, с около 30 на 1000 работници.

Статистиката еднозначно показва, че по ръст на безработицата по време на кризата България се нарежда непосредствено след трите балтийски страни, като спрямо второ тримесечие на 2008 г., през второто тримесечие на 2010 г. заетостта е спаднала с повече от 6%. Това има своето обяснение и във факта, че за същия период броят на банкрутите у нас се е удвоил.

„Самонаетите работници и семейният бизнес беше особено силно ударен в България“ - посочва се на друго място в доклада на Европейската комисия. 10% от временно наетите загубиха работата си, докато при работещите на постоянен договор уволненията се ограничиха до 3%.

Възприетият и от България подход постоянната заетост да се подменя с временна може да има дългосрочен ефект върху качеството на работната сила, посочва се още в документа.

В България е характерно и неплащане на заплати, например на железопътните работници – безпристрастно продължават авторите от ЕК, разглеждайки казуса за ръста на трудовата неравнопоставеност породена от кризата. Като цяло, случаите на дискриминация на работници в България нарастват.

В България – както и Великобритания и Франция – минималните работни заплати бяха замразени заради кризата. Това доведе до ръст в неравенството в заплащането на труда, продължава анализът. „Това контрастира със страни като Полша и Португалия, където минималните заплати бяха повишени, за да се предпазят най-уязвимите работници“.

Кризата в България е довела до поява на различия между социалните партньори, разказват анализаторите. Подреждайки европейските страни в три категории, България попада в третата – където преобладава несъгласието между социалните партньори. Смяната на правителството през юни 2009 г. не е довела до незабавен резултат.

Докладът взема отношение и по въпроса за минималната работна заплата в България, която, както знаем, е далеч най-ниска в Европа.

darikfinance.bg

Шап, а после?

Мобилизира се държавата! Толкова бързо, че направо се ошашавих! Изследва, откри, уби, зарови, ... обезщети /кога ли?/. Става въпрос за шапа в село Кости. А и се отчете пред Европейската комисия – да се свети името й!

 Откритият шап в диво животно се оказа повод за гордост, защото дори в Европейския съюз не са откривали.  И вместо да се убият дивите животни, забраниха лова им. Но за сметка на това избиват домашните, които нямат такава „шенгенска свобода на придвижване”, каквато имат дивите. Тези умъртвени около 500 животни не са обикновени домашни любимци. Това е основният  поминък в Странджа, един регион, известен с безработицата, бедността и недоимъка на населението си. Но държавната машина не се поколеба нито за миг – изпрати дори жандармерия, която да предпази ветеринарите от гнева на животновъдите, някои от тях имащи 2-3 крави или овчици, които отгоре на всичко не са заразени.

Ако държавата реагира така и когато ни нападат и ограбват по улиците, обират апартаментите ни или не ни дават заплатите, щеше да е много добре, но не би!

А и от Европейския съюз реагират бързо – вече изпращат евроексперти, които да се запознаят със ситуацията и да окажат техническа и експертна помощ на българските власти. Наши експерти също отиват в Брюксел да докладват обстановката. А има ли такива, които да докладват, че минималната заплата в България е 120 евро, а минималната пенсия 63 и те не са мръднали от 2008 г. независимо, че сме страна-членка на ЕС? Има ли такива експертчета, които да лобират за увеличаването на заплатите и  пенсиите за достигане нивото ако не на Германия или Великобритания, то поне на някоя от по-новите членки, както обещаваха преди влизането в Съюза? А отгоре на всичко нашето правителство ни сюрпризира, че те могат да нараснат чак от 2013 г. Но могат и да не нараснат.

Хората в село Кости нямат заплати, било то и минимални, но имат животни и може би малко земя, която служи за паша. Те знаят, че кравата всеки ден дава мляко, с което могат да живеят, а обезщетението за убийствата на животните им /което министър Найденов уверява, че ще получат на 100%, ха дано/, ще стигне за няколко месеца. Хората мразят държавата, защото тя се сеща за тях само когато трябва да им вземе нещо, но не и когато трябва да им даде и се защитават от жандармерията, доколкото могат, защото не бранят само животните си, а собствения си живот.

                                                                                   Димо Казаков

Повече информация:

http://dnes.dir.bg/news/kosti-yordan-voynov-shap-7758546

http://dnes.dir.bg/video.php?id=7758546

http://www.blitz.bg/news/article/96558