200 шивачки чакат заплати от половин година

13 юли 2015. Фрапиращ случай на трудова експлоатация се разиграва в Лом.

Близо 200 шивачки от градчето от половин година не са виждали заплати, а на всичкото отгоре останали без работа през май. Фирмата, в която работели, не само че ги съкратила, а дори не им изплатила забавените с месеци дължими възнаграждения, съобщи Нова телевизия.

На жените било обещано, че ще получат парите си в петък, но това така и не се случило. "Ние трябва да умираме от глад, а някои жени сме работили по 24 часа, само и само да се изпълнят поръчките", оплака се Наташа Василева, която работила близо седем години в италианската шивашка фирма.

Тя трябва да получи близо 2000 лева от недобросъвестните си работодатели. Повече от три месеца хладилникът на жената е празен. Тя и двете й деца разчитат единствено на заплатата на съпруга й, за да оцелеят. Наташа вече е завела иск срещу фирмата в Районния съд в Лом.

За колежката й Таня Дикова не само гладът е страшен. Тя няма средства, за да си купува лекарствата за тежко заболяване, от което страда. Цената им е 100 лева на месец, с които не разполага. Тя трябва да получи близо 1000 лева от фирмата.

Всеки месец от банка, към която има кредит, също я притискат. Семейството й разчита на собствено производство, за да не гладува, тъй като преди месеци съпругът й също се озовал на улицата. В семейството на Мая Иванова положението също не е розово.

"Трудно е, ние сме петчленно семейство, плащаме си сметките, но човек трябва да си вземе парите, които е изработил и които му се полагат", коментира жената. От българското представителство на фирмата твърдят, че очакват превод от Италия. Оттам обаче не уточняват кога парите ще бъдат получени.

В-к „Новинар“

Български работници гладуват в Норвегия - връщат пластмасови бутилки, за да купят хляб

18.06.2015. 31 български строителни работници гладуват в норвежкия град Берген, тъй като българската фирма изпълнител „Енемона“ не им плаща обещаните заплати.

Ръководителят на обекта Павел Желев разказа пред „Труд“, че работник събирал пластмасови бутилки от кофите и ги връщал в супермаркети, за да купи хляб. Други ходели за риба. Нещата толкова опрeли до кокал, че две благотворителни организации даряват храни за работниците от два дни.

Заради схема с двойни договори не се плащали минималните за монтьор в Норвегия и обещани 51 хиляди норвежки крони на месец, а 4 пъти по-малко. Освен това заплатите закъснявали с месеци. Работниците трябвало да изкарват с 8000 крони два месеца, а само за храна един норвежец харчел 10 000 на месец. Работниците нямали пари да си купят билети за връщане и чакат идната седмицата фирмата да ги откомандирова. Павел Желев очаква да бъде уволнен, тъй като потърсил своите и правата на работниците.

Българската фирма работи по електрооборудването на най-модерната болница за лечение на деца, а държавната поръчка е спечелена с дъмпингова оферта, твърди норвежкият канал ТВ 2.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4828522

„Живот“ на вересия в село Анево, Сопотско

"Беднотията е абсолютна, хората са подтиснати. Чудо е как оцеляват, добре че някои имат възрастни родители, които им помагат с последните си левчета от пенсиите", казва Ектерина Биджева, продавачка в магазин в село Анево. В специален червен тефтер жената реди касовите фишове от покупките на останалите без заплати работници.

"Лимитът за вересията е само за хранителни стоки до 50 лева. Цигари и алкохол не даваме, без да се плаща. Някои са задлъжнели още от юни, други пък като им дадоха наскоро парите си върнаха борчовете, но още им остана", обяснява Екатерина.

Семейството на Елена и Митко например имат да връщат още 6,17 лв. от ноември, а пък последната им сметка е за два хляба от 80 ст., боза от 1,10 лв. и мандарини на същата цена, взети на вересия.

"Хората купуват най-евтиното, само и само да има какво да сложат на масата. Ако са натрупали над 50 лева, можем да дадем само хляб, собствениците имат разноски, но влизат в положение", обяснява Екатерина. Не всички бакалии в Сопот и селата са благосклонни към хората в безизходица.

"Бях на стачката пред завода, когато 18-годишната ми дъщеря, бременна в седмия месец, се обади, че не се чувства добре. Помоли да й купя шоколад и натурален сок. Отидох до магазина, поисках тези продукти, един хляб и две свещи, защото ни беше спрян тока заради неплатени сметки. Когато разбра, че няма да платя, продавачката ми каза, че не може повече да ми дава на вересия. Много задължения съм натрупала. Поисках поне да взема двете свещи, защото сме на тъмно. Не получих и тях. Когато излязох от магазина, плаках със сълзи и на глас от мизерията, ужаса и безпътицата", разказва 52-годишната Айтен Ахмедова.

„Няма бъдеще за нас, стачкуваме, плачем, ядем мухлясъл хляб с мас. Вечер като се приберем е студено и тъмно. 280 души са със спрян ток отново. Какво да правим, къде да идем?“

Първа жертва на глада и бедността във ВМЗ

9 януари 2012. На 7 януари 59-годишният работник Ангел Ангелов умира на работното си място в Цех 330, известен още като Механичен. Това е бил последният работен ден на оръжейника, който от 8 януари е трябвало да се пенсионира с втора категория труд, разказа пред „Новият глас“ лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Атанасов.

До обяд мъжът, който е от карловския квартал „Сушица“ мръзнал пред административната сграда, стачкувайки ефективно. Смъртта го покосила, когато влязъл в цеха да вземе пропуска си и да го предаде на портала. Мизерията и унижението да работиш и да гладуваш го убиха, плачат колежки на Ангелов. Съпругата на Ангел – Лиляна, също работи в оръжейницата и семейството едва свързва двата края. На погребението вчера тя е споделила, че това, което става в завода, е убило мъжа й.

Атанасов съобщи, че от КТ“Подкрепа“ ще отпуснат 100 лева помощ на вдовицата, която и днес не беше на работа. Заради смъртта на колегата си и за да не ескалира отчаянието сред хората от стачния комитет са се отказали от готвеното символично погребение на ВМЗ, каза синдикалният председател.

Днес от синдиката хвърлиха бомбата, че КНСБ призовава членовете си да се върнат на работните места, въпреки решението на стачния комитет протестите да продължат, съобщи пък „Блиц“. Има провокатори сред работниците, чиято цел е да омаловажат това, което правим и това, че сме решени докрай да отстояваме правата си, гневно коментират пред агенцията Красимир Цветков и Петър Михайлов от КТ „Подкрепа”.

Едва удържаме напрежението да не ескалира. Хората ще се вдигнат и ще пометат и нас, и властимащите. Не се издържа вече. Работниците настояват да блокират подбалканския път София – Бургас. Не ни се мисли какво ще стане, ако с приватизацията на предприятието започнат и съкращенията, както се очаква, казват още синдикалистите. Притесненията идват след изказване на премиера Бойко Борисов, че никоя фирма не може да издържа 3200 служители, ако няма достатъчно работа.

http://novglas.com