Месарницата в Ямбол (или как се реже живо месо)

Бедни са хората в Ямбол, или поне 95 % от тях- от тези, които не са емигрирали. Една от тях е Ваня. Близо 10 години работи в месарски магазин в града. Шефът изглежда и се държи като от борческите среди, но през годините плаща редовно заплатите на тримата работници, а на празници дава и по някой лев отгоре. Като цяло няма проблеми в магазина и тази история нямаше да е интересна ако борецът не задлъжнял и се наложило да прехвърли месарницата на 20 годишната си дъщеря – с непорочно кредитно минало.

Млада, нафукана, видяла само медеца от живота, свикнала да й се угажда, новоизлюпената фирмаджийка решила да задвижи магазинчето за месо и започнала да го управлява като фабрика във Великобритания (в началото на XIX век). 20 годишната дъщеря никога не е работила, само е получавала от явния и сенчест бизнес на баща си  и явно е възприела работниците като собственост или като някакви животни, които трябва да лазят в краката й.  Още в първите дни на „царуването“ си развива параноя, че работниците може да увеличават неправомерно „голямото възнаграждение“, което им дава и започва да осъществява контрол, на входа, на изхода и през цялото време на работа.  Пребърква тримата  работници, чанти, дрехи. След това започва да се кара и обижда, дори пред клиенти на магазина. Още след първият месец решава, че заплатите са много високи и трябва да се намалят, независимо, че прагът на минималната работна заплата категорично го забранява.

Да, това може би е някаква реална картина на това, което се случва в много магазини и всякакви фирми в обезправената и обезкървена наша родина. Но една вечер, заедно с приятеля й – як младеж предпочитащ фитнеса и боксовата зала, незнаещ къде е ямболската библиотека, решават че може освен в джобовете и чантите си работниците да скрият колбасите някъде другаде и ги събличат голи – две жени и един мъж и тримата над 50 години. Унижение, гавра, по-добре да беше им пръснал мозъците с един пистолет.

На следващия ден Ваня не отива на работа. На по-следващия също. Не иска помощ от инспекцията по труда, защото знае, че няма да я получи – та нали бащата всеки ден яде и пие с инспекторите в малкия град. Синдикатите нямат достъп до частните предприятия – такава им е уговорката с капитала. Жената е вече на възраст и знае, че много трудно ще си намери нова работа в малкия град. Може дълги месеци да гладуват със сина й, който още е ученик, но не би се върнала в магазина след унижението.

Ваня дори вече не се надява, че ще дойдат по-добри времена, когато ще се появи някой, който ще защитава и нея – работничката от малкия град.

Димо Казаков

Работничка на карнобатския завод „Карина”: Шефът ме нарича боклук, подхвърля ми 180 лв. заплата

Работим като роби за жълти стотинки, оплаква се Гергинка Желева

От КНСБ ми казаха, че нищо не могат да направят, защото цехът бил частна собственост, оплака се работничката

Работниците в шивашката фабрика „Карина” АД в Карнобат са подложени на невиждан и унизителен тормоз от страна на шефовете си. Работят като роби за жълти стотинки, а шефовете гонят работниците си, крещейки им „Боклук мръсен!”.

Това твърди вече бившата служителка на цеха Гергинка Желева. Тя и семейството й потърсиха Флагман.БГ, за да може обидните отношения и лошите условия на труд във фирмата да излязат наяве. Желева не се страхува да застане с лицето си, тъй като вече няма какво да губи – напуснала е работа, но иска да помогне на останалите работници.

Гергинка Желева е работила 10 г. като чистачка във фабриката. През всичките тези години тя е получавала минималната заплата. Преди месец е разбрала, че една от 4-те хигиенистки ще бъде съкратена. Притеснена от факта, тъй като до пенсия й остават 3 години, тя провела разговор с шефа на отдел „Човешки ресурси” Ирина Димова, която обаче е отговорила, че към момента не се знае коя от тях ще бъде уволнена.

„Цял месец бях в напрежение. Накрая на 31-ви октомври, понеделник, ме извика при нея и ми каза, че от метлата се местя да почиствам ризите от конците. За това преместване обаче аз не бях съгласна, защото в производството заплатите са унизително ниски. Ако 2300 ризи са излезли от бригадата, аз получавам около 5 ст. за един брой, което прави около 180 лв. Ако две служителки чистим тези ризи и броят е 2000, заплащането е 6 ст. на брой, което пък означава, че 180 лв. трябва да деля с колежката си – по 90 лв. Всички служители в производството взимат много под минималната заплата, но не смеят да кажат нищо, защото безработицата е голяма”, разказва Гергина Желева.

След като е чула предложението, тя отказала и подала молбата си за напускане с едномесечно предизвестие. На следващия ден отишла на работа, но бригадирката, при която била прехвърлена, не знаела за промените.

„Тя отиде при Ирина Димова, защото явно не ми повярва. Обаче доста се забави. Те просто не можеха да ми намерят място, за да се принудя сама да напусна. Отидох и аз в отдел „Човешки ресурси” и казах на директорката да ме освободят, щом няма работа за мен. Повиших й тон, защото напрежението ми дойде в повече – цял месец не знаех какво ще се случва с работата ми и накрая това с мотане ме изнервиха много”, допълва тя.

След като не успяла да открие изпълнителния директор Ангел Митрев, отишла при съпругата му Алина Митрева, която работи като главен счетоводител във фабриката. От нея обаче също не е получила съдействие, дори напротив – след малко й звъннала и по най-грубия я изгонила от работа. През това време пристигнал и самият изпълнителен директор.

„Той е голям човек, директор на предприятие, очаквах по-нормален разговор с него, но съм грешала. Той ми каза, че информацията  му е предадена, като добави, че за 10 г. съм взела от „Карина” 45 хил. лв. Аз не съм получавала толкова пари, но аз съм ги заработила. Помолих го да ме освободи по нормален начин, а той ми се разкрещя с думите „Ти ли бе, боклук мръсен”. Тръгнах си, за да не ме унижават повече, а той продължаваше да изрича същите думи през оградата. Аз не искам повече нищо от тези хора, вече съм освободена, надявам се да ми преведат и последната заплата”, разказва жената и продължава:

„Преди да дойда в редакцията на Флагман.БГ ме посъветваха да посетя областното ръководство на КНСБ. Прие ме шефът, който се представи с първо име Здравко. Изслуша ме в подробности и накрая ми даде следния съвет: „Ти там нищо не можеш да направиш, те са собственици”. Не мога да разбера за какво са тогава тези профсъюзи”, каза отчаяната жена. Тя изглеждаше спретната, чиста, но бе крайно скромно облечена.

Тя не била единствената унижена по този начин. Веднъж Ангел Митрев дори ударил ръцете на друга служителка, която се оплакала, че заплатите им са много ниски, но в друг шивашки цех възнагражденията били по-високи. Работничката не издържала и напуснала.

Директорът на отдел „Човешки ресурси” Ирина Димова е била и синдик на дружеството, но не се занимавала с проблемите на служителите, твърди още Желева.

„Димова има акции от завода и тя е там бетон и никой не може да я мръдне, закупи си много имоти”, добави тя.

Шивашката фабрика през годините се превърна в един от символите на града. Дава работа на стотици карнобатлии. Служителките с ежедневния си труд изработват качествени ризи, 95 % от продукцията им обаче са за износ.

Проверка на Флагман.БГ в Търговския регистър установи, че представител на Акционерното дружество е Ангел Митрев. В Съвета на директорите влизат Светозар Стоянов, Митрьо Митрев, Алина Митрева, Таня Карагьозова, Иринка Димова и Ангел Митрев.

02 Ноември 2016

Автор: Емел МАХМУД, снимка: авторът

Италиански инвеститори унижават българска шивачка

Бившата работничка в благоевградския цех за обувки на италианеца Пиеро Агустини - Диана Делева, поиска думата в „Струма”, за да разкаже за трудовата злополука, която претърпяла. Ето какво заяви тя:

„На 12-и май 2014 г. дупчех обувки и слагах капси. Машината е свързана с компресор, но педалът беше счупен и около 11.45 часа се получи някакво заяждане. Машината падна и капсата проби пръста на ръката ми и излезе навън. Изпитах адска болка, потече кръв, притиснах пръста и веднага отидох в болница ПУЛС, където бях приета по спешност и оперирана.

През август се наложи да бъде направена втора операция за премахване на нокътя, защото се беше инфектирал. Когато представих болничния лист в предприятието, ми казаха да подам молба за напускане, иначе ще ме уволнят. Бяха недоволни, че инцидентът бе определен като трудова злополука. Аз им казах, че ще си търся правата в съда и след като ми свършиха болничните, пуснах молба за неплатен отпуск.

Няколко пъти ми се обажда по телефона Пиеро Агустини, който започна да ме обижда, наричаше ме „путана“, „мерда“ и „мунец“. Заплаши ме да не се обаждам в полицията, тъй като имал връзки там и в прокуратурата, защото той ги обувал. След заканите последва предложение от 1000 лв. Не се поддадох на натиска и заведох дело за обезщетение в съда.

Първото заседание беше на 5-и ноември, а на 9-и декември получих заповед за уволнение. Бившите ми работодатели се бяха постарали да сплашат колежките ми, които под страх от уволнение подписали декларации, че не искат да работя с тях. Била съм недисциплинирана, говорила съм по телефона и др.

В „Пиерик шус” започнах работа през 2008 г. На 50-те шивачки се плаща минималната работна заплата, работим от 7.30 часа до 18 часа. Условията на труд  нямат нищо общо с европейските стандарти - няма топла вода, няма отдушници и лепилото се изпарява в устата ти. Оплаквали сме се в Инспекцията по труда, но в повечето случаи си затварят очите. След тяхна проверка все пак бяха сменени отдушниците, но последва наказателна акция. Спираха ни по 50 лв. от заплатите в продължение на 3 месеца. Шефката на цеха Маргарита Симеонова каза, че трябва да се изплатят отдушниците. Почти всеки месец се налагат глоби по 50 лв., без да се дава обяснение. Работничките събирахме всеки месец по 2 лв., за да платим на чистачката”, твърди Диана Делева.

33-годишната жена е от Гоце Делчев, но живее в Благоевград. Има 11-годишен син, който във времето, когато се лекувала, бил гледан от баща си. В момента е безработна и търси вариант да се издържа.

На първа инстанция Диана Делева спечели делото срещу италианската фирма, която съди за причинените увреждания. Тя претендираше за 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, и за имуществени вреди в размер на около  80 лв. за лекарства и медицински услуги.

От италианската фирма оспориха исковете с аргумента, че злополуката е по вина на самата работничка в резултат на груба небрежност от нейна страна.

В хода на делото е извършена съдебно-техническа експертиза, според която машината за поставяне на капси е била изправна по отношение на капсуловането, но не е била достатъчно обезопасена - нямало предпазни капаци. Заключението на вещото лице е, че при обработването работничката е натиснала педала в момент, в който лявата й ръка се е намирала в опасната зона на работещата машина.

В хода на делото са разпитани като свидетели работници от цеха, които твърдят, че колежката им била разсеяна и бригадирката й правила често забележки. Съдия Таня Маркова прецени, че фирмата е отговорна за злополуката и я осъжда да заплати на пострадалата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 27 лв. имуществени, както и да покрие съдебни разноски за около 1000 лв.

Диана Делева обжалва на втора инстанция размера и на обезщетението и е готова да заведе дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, ако се наложи.

struma.bg

Зъл работодател плати с 18 кила стотинки

18 кг жълти стотинки получи за заплата шуменката Силвия Великова. Монетите от 1, 2 и 5 ст. са в 6 найлонови плика с щампа на българска банка и са на стойност 230 лв.

Жената е получила писмено уведомление с изходящ номер да вземе парите от работодателя си. Управителят на фирмата, в която работела, я поканил в офиса на фирмата си на 7 юли от 17 до 17,15 ч, за да й изплати заплатата за май.

"Отидох, подписах фиша, че съм получила парите, и изведнъж извадиха пликовете", разказа пред "24 часа" Великова.

Жената тежи 50 кг. За да прибере парите, извикала мъжа си с кола. Двамата приемат случая като унижение и тормоз. Силвия е работила там 6 г. като организатор по транспорта. Последните 4 от тях е била по майчинство с 2 от трите си дъщери.

Повод за конфликта са 2 проверки, които Великова предизвикала във фирмата. Тя търсила съдействието на НОИ и на Инспекцията по труда заради непреведени от шефа й пари.

До края на миналата година редовно получавала парите си, но от януари парите спрели.

Ревизия на НОИ установила, че фирмата неправомерно е теглила пари за платеното майчинство на Великова. Според съпруга на Силвия Александър вината е в работодателя и това е отразено в констативния протокол на НОИ. Фирмата била принудена да възстанови на държавата теглените пари с лихва - общо 3100 лв.

След изтичане на майчинството й на 1 април Великова излязла в 5-месечен платен годишен отпуск. Фирмата отказала да й го плаща, ако не им възстанови 3100 лв. Тя потърсила Инспекцията по труда и проверката завършва с предписание заплатата да й бъде платена. Парите за април получила в банкноти. За май обаче е в стотинки.

"Ще уедрим парите, макар че в банката ще ни вземат такса. Иначе трябва да ходя с раница до магазина за хляб и две млека", казва Силвия.

в-к „24 часа”