1,6 млн. българи под прага на бедността, 17% от децата не празнуват рожден ден заради безпаричие

Най-много бедни има в областите Сливен, Кюстендил, Враца и Ямбол

30 април 2020

Над милион и половина български граждани са живели в бедност през 2019 г., показват публикувани днес данни на НСИ. Под линията на бедност за страната м. г. (413.04 лв. на човек от домакинство) са 1.586 млн. души. Те са 22.6% от населението. Спрямо 2018 г. линията нараства със 17.6%, бедните са с 0.6 процентни пункта повече.

58.9% от безработните са бедни. При мъжете рискът от това е с 14.2% по-голям, отколкото при жените.

За 1 г. бедните работещи между 18 и 64 г. намаляват с 1.1 процентни пункта до 9.0%. При тези на непълно работно време рискът от бедност е приблизително 4 пъти по-висок, отколкото при работещите на пълно работно време. При работещите жени е с 1.5 процентни пункта по-нисък, отколкото при мъжете, показват още данните.

От образователното равнище зависи много дали има риск да изпаднем в групата на бедните работещи. Най-висок е делът им сред хората с начално и без образование - 55.5%. Работещите бедни висшисти са 2.5%.

Най-висок е делът на бедните сред живеещите сами хора на възраст над 65 г., самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. има при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6 процентни пункта.

Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и с двама възрастни под 65 г. (13.5%). При живеещите сами жени рискът е с 14.5 процентни пункта над този при мъжете.

В данните по този въпрос има известна условност, тъй като хората сами определят дали са българи, роми, турци и отговарят на този въпрос само ако желаят. Те могат да посочат както "Не желае да отговори", така и "Не се самоопределям". И все пак данните показват, че през 2019 г. най-висок е делът на бедните самоопределили се като роми - 64.8%, а най-нисък - на българите - 16.7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), а при ромската - безработните (36.6%). При работещите най-висок е делът на бедните роми - 27.5%, при 24.0% работещи бедни турци и 22.0% българи.

И при трите основни етнически групи колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малък е рискът от бедност. При хората без образование или с начално той е 24 пъти по-висок, отколкото при българите висшисти. 57.3% от определилите се като роми с начално и без образование са бедни, а при висшистите няма нито един беден.

От какво се лишаваме?

Най-много хора се затрудняват да посрещнат неочакван разход със собствени средства (36.5%). 35.4% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% са изключили парното, защото не могат да го плащат. Покриването на останалите сметки по дома затруднява 29.3%.

През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (тоест налага си ограничения по 4 от 9-те показателя в анкетата на НСИ).

Това варира в зависимост от етническата група. При българите най-висок е процентът на тези, които не могат да посрещнат неочаквани разходи - 32.4%, а при ромите най-голяма е групата на тези, които не могат да си позволят консумация на червени меса, пиле или риба през ден - 68%. При турската етническа група 51.1% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.

Деца, които живеят в лишения

През 2019 г. 27.5% от децата до 17 г. в България са били изложени на риск от бедност. Те са с 0.9 процентни пункта повече от 2018 г. Социалните помощи са намалили риска от бедност сред децата с 12.4 процентни пункта.

Приблизително 7 от 10 деца (68.3%) на родители са с начално или без образование живеят в бедност. Приблизително 16 пъти по-малко (4.3%) са децата на висшисти в риск от бедност. При децата на родители със средно образование рискът е 7 пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Делът на децата в материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Данните показват, че 14.2% нямат място, където да учат; семействата на 31.3% не могат да и позволят да ги пратят на училищна екскурзия; за 17.4% няма пари за празнуване на рождения ден; 21.9% не разполагат с образователни игри у дома; 33.8% нямат екипировка за игра навън, като ролери, колело, кънки; родителите на 24.2% от децата не могат да им купят книги; 26.2% нямат втори чифт обувки за сезона.

През 2019 г. 40.6% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от друг етнос.

Региони - най-бедни са в Сливен

При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. Той показва, че най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области, най-много в областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%), най-малко - в Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените. dnes.dir.bg

Над 2 милиона българи живеят в АБСОЛЮТНА БЕДНОСТ, още 3.5 милиона са заплашени от АБСОЛЮТНА БЕДНОСТ

26.10.2016. Около 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Запазва се високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота. Това се посочва в изследване на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

Според проучването, семейство с двама родители и две деца през септември се е нуждаело до 2235 лв. на месец, за да покрива разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средно на едно лице това означава издръжка на живота в размер на 558,82 лв.

В същото време, прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна до 297 лв. на 1 лице. В 30,5% от домакинствата това условие не може да бъде изпълнено. Това означава, че 2,2 млн. души са под прага на бедността.

Други 48% от домакинствата общият доход на човек се пада между 297 и 559 лв. Така общо 3,462 млн. души са в риск да попаднат отново в групата на бедните.

Според КНСБ, проблем остават ниските трудови възнаграждения (в редица браншове – между 2 и 6 пъти по-ниски от тези в други страни от Източна Европа), заради които започналите работа трудно се измъкват от т.нар „капан на бедността”.

Почти 2,5 млн. българи живеят с доходи под линията на бедност

Една трета от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Почти 2,5 милиона пък са с доходи под линията на бедност.

Тази мрачна картина на родната реалност очерта редовното изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Лидерът на синдикалистите Пламен Димитров обяви, че половината граждани имат месечен доход от 295 лева, което е линията на бедността, до 560 лв. - издръжката на живот за член от домакинството.

Само 1,4 милиона от българите имат добър стандарт на живот по родни критерии, сметна Димитров.

При средно ниво за ЕС от 24,4%, цели 40,1% от гражданите са застрашени от бедност и социално изключване.

  

30.10.2015

Защо безработен баща на 3 деца беше лишен от здравноосигурителни права?

Колко капки човечност и състрадание са останали в държавните служители в Агенцията по заетостта в Луковит, след като без да им трепне окото са лишили от здравноосигурителни права един пострадал безработен баща на 3 деца от село Торос поради една формална причина – човекът не е могъл да се разпише в точния ден в бюрото по труда заради счупената си ръка.

Работниците от ВМЗ не могат да си платят наема за общежитията към завода

Работниците във ВМЗ – Сопот, които живеят в общежитията към завода, не могат да си платят наема за една стая и тоалетна.

Наемът, който плащат е 100 лева, като често в тази стая живее цяло семейство с дете. Хората са обезверени, защото не могат да си платят и тези 100 лева. Заводът също не опрощава този наем, защото пък общежитието, ако не събере наем от живущите, не може да плати тока и той ще бъде спрян. Те са благодарни за помощите на хора и синдикати за празниците, но това не може да компенсира липсата на заплати.

Даже на някои работници от страната им казват – нека близките ви помогнат. Не искаме подаяния, искаме работа и договори, казват работниците от този завод с традиции. За съжаление от традициите не е останало нищо, както показва изоставената сграда с гръмкото име Дом на културата. Сега там има само счупени прозорци, от радиоуредбата са останали само непотребни лампи, а на една бюро се валя никому ненужен Кодекс на труда.

Хората се страхуват, че могат да бъдат изгонени от общежитията, че ще останат без работа, а не знаят къде могат да отидат на тези години и с тяхната квалификация. Обвиняват и ръководството на завода, и държавата. Искаме държавата да направи нещо, казва съпругът на една работничка. Ако не могат да управляват, да си ходят. Трябва най - сетнe да се живее нормално в тази страна. Иначе за това бягат хората и отиват в чужбина.

бгнес

Първа жертва на глада и бедността във ВМЗ

9 януари 2012. На 7 януари 59-годишният работник Ангел Ангелов умира на работното си място в Цех 330, известен още като Механичен. Това е бил последният работен ден на оръжейника, който от 8 януари е трябвало да се пенсионира с втора категория труд, разказа пред „Новият глас“ лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Атанасов.

До обяд мъжът, който е от карловския квартал „Сушица“ мръзнал пред административната сграда, стачкувайки ефективно. Смъртта го покосила, когато влязъл в цеха да вземе пропуска си и да го предаде на портала. Мизерията и унижението да работиш и да гладуваш го убиха, плачат колежки на Ангелов. Съпругата на Ангел – Лиляна, също работи в оръжейницата и семейството едва свързва двата края. На погребението вчера тя е споделила, че това, което става в завода, е убило мъжа й.

Атанасов съобщи, че от КТ“Подкрепа“ ще отпуснат 100 лева помощ на вдовицата, която и днес не беше на работа. Заради смъртта на колегата си и за да не ескалира отчаянието сред хората от стачния комитет са се отказали от готвеното символично погребение на ВМЗ, каза синдикалният председател.

Днес от синдиката хвърлиха бомбата, че КНСБ призовава членовете си да се върнат на работните места, въпреки решението на стачния комитет протестите да продължат, съобщи пък „Блиц“. Има провокатори сред работниците, чиято цел е да омаловажат това, което правим и това, че сме решени докрай да отстояваме правата си, гневно коментират пред агенцията Красимир Цветков и Петър Михайлов от КТ „Подкрепа”.

Едва удържаме напрежението да не ескалира. Хората ще се вдигнат и ще пометат и нас, и властимащите. Не се издържа вече. Работниците настояват да блокират подбалканския път София – Бургас. Не ни се мисли какво ще стане, ако с приватизацията на предприятието започнат и съкращенията, както се очаква, казват още синдикалистите. Притесненията идват след изказване на премиера Бойко Борисов, че никоя фирма не може да издържа 3200 служители, ако няма достатъчно работа.

http://novglas.com