Приватизатори ликвидират 150-годишно предприятие в Казанлък

Най-старото текстилно предприятие в Казанлък "Катекс“ АД ще затвори врати до месец, съобщи лидерката на КНСБ Цветанка Пискова.

В синдикалната структура и Бюрото по труда на 20 юли е постъпило уведомление за предстоящото масово съкращаване, до 20 август ще бъдат връчени едномесечните предизвестия на 205 от общо 214 работници. Повечето от тях работят във фабриката от 20-25 години, много от работничките са пред пенсия.

В официалното уведомление като причина за съкращенията се сочат влошените условия на европейските пазари. От години продукцията на Катекс се изнася за Западна Европа, имаше моменти когато текстилната фирма на практика обличаше със своите платове полицията и армията в Швейцария и Австрия.

         „За първи път наблюдавам такова безцеремонно отношение към работещите хора, сякаш работодателят няма отношение към това, че работниците ще се озоват на улицата“, коментира Пискова изключително трудните разговори с представителите на частния собственик на „Катекс“ пред кореспондент на БНР

Историята

Началото на фабриката слагат братя Стайнови през далечната 1848 година, когато се създава малък цех за производство на аби.

По-късно през 1889 г. се обединяват две акционерни дружества "Розова долина" и "Братя Стайнови". До национализацията през 1947 г. предприятието е съществувало като предачна фабрика за камгарни прежди, главно за трикотаж и плетачество.

Касова приватизация през януари 1997 г. прави частни първите  67 % от капитала на КАТЕКС, след 6 месеца държавата продава преференциално на купувача Притекс АД още 16% , а през 2002 г. и остатъчен пакет от 3%. Чрез БФБ - София през 2008 г. 59,3% от капитала на Катекс АД-Казанлък е продаден от Притекс АД на Си Ес Ай Еф АД, по това време собственост 99,938% на Цветелина Бориславова.  

Съдбата на „Катекс“-Казанлък потвърждава, че приватизация = грабеж и ликвидация.

4 работници загинаха при рухването на приватизирания хотел „Вероника“ - хронология на събитията

11 април 2015

Часове преди трагедията "Планекс" забранили срутването, заради участието на хора в него

Четири размазани тела извадиха спасителите в руините на срутилия се хотел “Вероника” в курорта Слънчев ден. Първо, веднага след трагедията, беше намерен премазаният Борислав. Останалите трима работници бяха открити едва денонощие по-късно. Всички те се оказаха най-отдолу под купчината бетон и желязо - в котелното на сградата.

Второто тяло беше извадено около 19,30 ч в четвъртък, следващото - 3 часа по-късно. Намери го единият от 4-мата мъже, които влязоха като доброволци от името на роднините, за да помагат при разчистване на отломките. Румен Кирилов не можа да познае дали размазаното тяло е на Йоско или на Тодор - двама от издирваните. Час след полунощ спасителите стигнаха и до последния загинал. По-късно спасителната акция беше прекратена.

И до днес имената на загиналите не са съобщени официално

Нито фирмата, избрана да събаря сградата, нито хората, наели ромите, знаеха кой е бил на обекта в този момент. Имената, които казват близките, не отговарят на тези в списъка с работниците.

Всеки ден хората, наети на рушат “Вероника”, трябвало да представят пропуск с името си на охраната, за да влязат в обекта. Картончетата са издадени от основния изпълнител “Планекс” при инструктаж по безопасност. След напускане на обекта работниците получавали пропуските си обратно.

Пред портала вечер картончетата събирал мъж, който пристигал с кола с бургаска регистрация. Сутрин довеждал работници и им раздавал картончетата. На тях има имена - без снимки. Кой е влизал - не се знае.

Ето

хронологията на събитията, възстановена по съществуващите документи и разкази на свидетели:

Хотел “Вероника” е построен преди 47 г. като част от почивния комплекс на ЦК на БКП по тогавашните изисквания. След 1989 г. хотелът е приватизиран.

През 2014 г. в конструкцията на “Вероника” се появяват пукнатини и собственикът Георги Гергов решава да събори сградата и след укрепване на старите основи да я вдигне пак.

При укрепването трябва да се направят земетръсни шайби, които да отговарят на завишените изисквания, въведени с еврокодовете през 2015 г.

Така се стига до проекта за ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване. Експертиза показва, че конструкцията на хотела е слаба и трябва да се събори до кота 0, а основите да се укрепят. Три месеца по-късно - след няколко връщания на проекта поради забележки, община Варна издава разрешително за реконструкцията, която включва и събаряне на етажите, укрепване на основите и ново строителство.

Инвеститорът “Слънчев ден” АД наема строителната фирма “Планекс”. Поради липса на лиценз за изнасяне на строителни материали “Планекс” наемат подизпълнител за събарянето - “Бултранспорт груп”. Как и защо “Бултранспорт груп” наема “Дигинг” не е ясно - според шефа на Инспекцията по труда има договор с фирмата, но той е без подписи и печат. Според адвоката на “Дигинг” Иван Кръстев договорът е само за наем на техника и тя не е подподизпълнител на обекта.

В същото време на 4 април 2015 г. е издаден протокол текст: “За безопасността на работниците до разрушаването на хотел “Вероника” и в обсега му отговорността носи

инж. Георги Георгиев, собственик на фирма “Дигинг”

В същия протокол, изготвен от техническия ръководител на “Планекс” инж. Диян Георгиев, Юри Камбуров, отговорник “Механизация” на “Бултранспорт груп”, се подписва, че отговаря за отцепване на хотел “Вероника” до разрушаването му в радиус от 50 м. Така достъпът на хора при разрушаването е забранен и бутането на етажите трябва да стане с машини.

За целта на обекта е доставена специална техника - кран с ножица, който трябвало да започне да реже колоните от горе на долу. Сградата не може да бъде взривена заради свлачищни процеси в района.

Във вторник - на 7 април, техническият ръководител на “Планекс” Диян Георгиев посещава обекта и установява, че там рушат хора. Той нарежда на Камбуров да спре работа. Настоява представителят на “Бултранспорт груп” да спре хората от “Дигинг” и събарянето да продължи само с техника - без хора.

В телефонен разговор Георги Георгиев протестира разпореждането - пречи му се да си свърши работата. “Не разрешавам да се събаря, докато на обекта има хора”, казва му Диян Георгиев.

На 8 април той изпраща колегата си Валентин Тонев, координатор “Здравословни и безопасни условия на труд” на обекта. Той установява, че там е пълно с хора, и издава писмена забрана за достъп.

Въпреки това след края на официалното работно време

Георги Георгиев започва демонтаж на колоните на първия етаж

“Йовко - бригадирът, ги изкара оттам. Юри също ги изкара на два пъти и каза: “Не вкарвай момчетата, опасно е.” Но Георгиев застана на върха и каза: “Няма страшно. Птичка да литне, ще ви изкарам веднага. Хотелът ще пада половин час, ще има време да бягате.”

После със сина си докараха хилтита и ги накара да изкъртят бетона. След това донесоха резачи момчетата да режат железата - Тошко оксиженистът, племенникът ми Йосиф, брат ми Рашко.”

Това разказва Стефан, който работел на обекта от 4 дни.

Схемата: Георги Георгиев се качва на хълма срещу хотела и гледа кога сградата ще започне да се накланя. Пред самия хотел е Борислав Асенов - чието тяло беше намерено веднага след срутването. Той трябвало да чуе предупреждението на инженера и да предаде на колегите си да бягат.

Вътре са 4-ма

Манол, Тошко, Йосиф и Рашко - режат арматурата на колоните,

за да прекъснат връзката им с плочата, и после със сапани дърпат, докато колоната се изкриви и спре да бъде опора. Минути преди хотелът да рухне, единият от ромите - Рашко, излиза да смени кислородната бутилка и така се спасява. Борислав загива на стълбите на хотела. Главата му е премазана от плоча....

БДЖ Е НА НАРОДА! Вълна от недоволство в страната заради спрените влакове (обзор)

17.01.2015.Железничари и недоволни граждани излязоха на национален протест в редица градове от страната. Спирането на влаковете предизвика вълна от недоволство и изкара на бунт хората в София, Варна, Горна Оряховица, Карлово, Шумен, Добрич, Криводол и др.

Над 1000 души участваха в протестния митинг срещу спирането на влаковете на жп гарата в Горна Оряховица. Участниците в митинга държаха плакати, на които беше изписано “Не на разрухата в българските железници“ , „БДЖ съм аз“, „Спирането на влаковете – геноцид“ . Присъстващите приеха декларация, в която се казва, че трябва да бъде спряна разрухата на българските железници.

80% от спрените от 12 януари 38 композиции преминават през гарата в Горна Оряховица, обясниха железничарите.

Хората приемат с недоверие твърденията на министъра на транспорта, че влаковете ще бъдат възстановени, а железницата ще си получи орязаните 40 милиона лв. Скептицизмът им е породен от факта, че все още няма решение за възстановяването на спрените композиции.

"Някой да е повярвал? Извинявам се много обаче един телефонен разговор между двамата министри и накрая финансовият министър казва "Да, ще осигуря парите, но след анотацията от Брюксел", някой да пита за КТБ Брюксел? Изсипаха се 5 милиарда, а сега за 40 милиона – Брюксел, тук се играе на нерви", коментира синдикалистът Дечко Гърков.

За цели региони железницата е единственият транспорт,  и без него те са обречени на обезлюдяване. Освен това железопътният транспорт е най-евтин и се отнемало правото на ученици, студенти и пенсионери да пътуват нормално.

"Пътувам Червен бряг - Горна Оряховица и до София, където имам син и внуци. Сега дано да ги пуснат пак влаковете, да помислят. Сега пътувам с 50% намаление за 4.50 лв. - 5 лв., а иначе с автобус сигурно ще ми излезе 40-50 лв.", пресметна пенсионерка.

"Искаме си влаковете. Няма да допуснем да бъдат орязани още 90 влака от 1 февруари. Говори се за 1400 -1500 души да бъдат съкратени само от пътническото предприятие. цифрата е ужасяваща, много народ трябва да си отиде, а за нашия град, създаден от железницата, това е пагубно", роптаеха притеснените хора.

Протестиращите приеха декларация до шефката на Парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов и транспортния министър Ивайло Московски, в която настояват да се възстановят спрените влакове, да не се приватизират товарните превози, да не се закриват гари и спирки и да не се съкращават хора.

"Готови сме на преговори за решаване на проблемите на българската железница. Да не си и помислят, че ще направят оздравителна програма с орязване на влакове и съкращаване на хора. Няма да го допуснем", каза пред множеството шефът на Синдиката на железничарите в България Петър Бунев.

Над 250 души протестираха за втори път на гара Бели Извор, срещу спрените влакове, съобщи Петър Атанасов, кмет на врачанското село Власатица. В протестния митинг са се включили жители на община Криводол и селата Бели Извор, Власатица и съседните села. „Искаме да ни върнат влаковете, с които хората пътуват за работа, а децата за училище. Тук няма друг транспорт. Алтернативният превоз е със собствен транспорт, но хората нямат финансовата възможност за него“, допълни Атанасов.

Протест срещу решението на БДЖ за спиране на някои от влаковете в най-бедния регион на Европа - Северозападна България - се състоя днес и на гарата в Криводол. 

200 човека на гарата в Карлово са блокирали движението на бързия влак Бургас-София-Бургас. Това съобщи пред Дарик радио Любомир Милков от Синдиката на железничарите в България. Според него протестите ще продължат въпреки, че транспортният министър Ивайло Московски обяви, че БДЖ няма да спира нови влакове от 1 февруари.

Карлово е сред най-пострадалите райони от намаляването на влаковете в страната. Спрени са общо 9 пътнически влака от и до София, Златица, Сливен и Тулово, които минаваха през града. Така на практика много селища в общината остават без железопътен транспорт. Пред закриване е и Локомотивното депо в града.

"Община Карлово е с над 40 000 души население, повечето хора от малките населени места идват в града да работят, има и ученици. В момента нямат с какво да се придвижват, нямат и алтернативен транспорт, т.е. автобусен, така че сме твърдо решени да отстояваме правата на гражданите. Железопътният транспорт не е просто начин за пътуване, той е начин на съществуване за хората. Избират го защото е най-удобният, най-безопасният, екологичният транспорт. Цяла Европа набляга на екологичния транспорт, а ние с лека ръка разрушаваме това, което нашите бащи са ни оставили." - Недялка Зоева, кондуктор

Около 50 души, предимно железничари, се събраха на протеста във Варна и настояха за диалог с ръководството на БДЖ. Протестът във Варна беше организиран от секцията на КТ „Подкрепа“. Железничарите носеха плакат: "Да работим тук, а не в чужбина". На същото място, но в друг час, протест е организирал и Автономният работнически синдикат, който е издигнал плакат: „БДЖ е на народа, а не на октопода“.

Шуменските железничари, които също се вдигнаха на протест, пък поискаха оставката на ръководството на БДЖ. Въпреки че вчера стана ясно, че повече влакове няма да бъдат спирани, а досега спрените ще се преразгледат – на жп гарата в града се събраха около 100 служители на железницата, техни близки и хора от Шумен и региона, които ежедневно пътуват с влакове. Железничарите носеха плакати: „Икономията в БДЖ = мизерия в много домове“, „Повече влакове за народа, по-малко лимузини за правителството“ и др. Протестиращите ясно изразиха исканията си влакове да не бъдат спирани от движение и БДЖ да бъде стабилизирана.

„Въпреки че повече влакове няма да се спират ние искаме ясна стратегия за развитието на железницата в дългосрочен план. Искаме железницата да стане приоритет", заяви Румен Иванов - председател на синдикалната организация на работещите на шуменската гара.

В Добрич също подкрепиха БДЖ, протестиращите там се обявиха и за отварянето на ТЕЦ-Варна.

Над 12 хиляди подписа са събрани в Североизточна България срещу спирането на 38-те влака от 12 януари и намерението този процес да продължи. Това оставя хората в малките селища без редовен и евтин транспорт до училища и фирми в градовете.

В София протестът беше организиран от Гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт“ под надслов: „Железница в България – да или не?!“. Събраха се около 100 души. Издигнати бяха плакати: "Смъртта на БДЖ - за народа е въже", "БДЖ за хората, не за корпорациите" и „Приватизация = грабеж и ликвидация. Долу ръцете от БДЖ!“. Най-честото скандиране беше: „БДЖ е на народа!“. 

Обявеният мирен протест на Централна гара в Пловдив не се състоя, но за сметка на това подписката срещу спирането на влаковете и за защита на работещите в системата на железниците продължава. „За 3 дни сме събрали 650 подписа само в Пловдив и 15 хиляди в цялата страна", каза пред "Дарик" Стефан Петров от организаторите на инициативата. Подписват се както пенсионери, студенти и ученици, така и редовни пътници, обясни Петров. Подписката пред Централна гара ще продължи до 31 януари, след което ще бъде предадена на министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски.

Коментар на участник в инициативата относно "несъстоялия" се протест в Пловдив:

„3 дни железничарските синдикати ни разиграват относно въпроса дали те са пуснали уведомление за протест на Централна гара в Пловдив. Голямата ни грешка е, че не направихме това сами. В крайна сметка ни се каза, че протест ще има. Ние залепихме на масата за събиране на подписи "реклама" за протеста в събота, но малко след това се появи човек от синдиката заедно с полицай, за да ни предупреди да го махнем, тъй като не сме имали право да агитираме за протест, който не организираме ние. Все пак се разбрахме да дойдем да подкрепим железничарския протест като граждани. Вчера, ден преди протеста, посредством журналисти разбрахме, че разрешение за протест няма и никога не е била пускана молба. Имали сме само разрешение за събиране на подписи, но не и за протест. Затова отидохме само като събирачи на подписи. Въпреки това (!!!) и въпреки решението, оповестено вчера, хора, желаещи да участват в протеста се появиха, макар и на различни групички в различно време. Повече от 20 души дойдоха с намерение за протестни действия. Носеха и плакати. В крайна сметка се състоя нещо като "тих митинг" и продължихме със събирането на подписите, които може би вече са над 700 (само от Пловдив). Такава е историята на "несъстоялия" се протест в Пловдив. Остава съмнението за мотивите на железничарските синдикати да саботират по такъв начин протеста в нашия град.“

***

Припомняме, че от 12 януари 38 влака по слабо натоварени маршрути, основно пътнически, спряха работа поради намалената с 40 млн. лв. държавна субсидия за железницата, а по план от 1 февруари трябваше да спрат още 90. След редица протести в страната през седмицата, вчера (16 януари) бе взето решение втората вълна съкращения да бъде отменена.

СНИМКИ:

Горна Оряховица

Бели извор

Криводол

Карлово

Варна

Шумен

София

Смърт поради приватизация. Този път в Горни Лом

Позиция на „Работнически глас“

Миналата година, когато в рудник „Ораново“ бяха затрупани 4-ма работника, ние писахме, че: „приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html  Това за съжаление се потвържадава и днес, 2 октомври 2014 г., когато цех на приватизирания завод „Миджур“, с 15 работника в него, беше сравнен със земята. Това е най-тежката, но съвсем не единствена трудова злополука в „Миджур“:

- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в „Миджур”.

- 6 април 2006 г. избухва пожар в „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов.

- 23.05.2007 г. – нов взрив в завода с пострадали 2-ма души, един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 години е ранена.

- 30.11.2007 г. – пак взрив в завода, този път само с материални щети.

- 03.02.2010 г.  – пожар и нов взрив, при което са ранени 4-ма работника и е унищожена цялата площадка на завода, като от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра.

Цялата тази поредица от аварии започва след като през 2000 г. фабриката за взривни вещества в Горни Лом е приватизирана. Към ужасяващите злополуки се добавя и безобразно ниското заплащане от 240 лв. на месец.

Ще припомним и че още миналата година работници от все още държавния ВМЗ-Сопот изтъкнаха колко опасна е работата в такива приватизирани заводи: „...защо не се дава на ВМЗ да извършва унищожаването и утилизацията на боеприпаси, при положение, че ние правим това професионално и обезопасено. Вместо на нас, тази дейност се предоставя на различни частни фирми като „Емко“ и „Берета трейдинг“, които работят без всякакви предпазни средства. И резултатът са взривовете край Севлиево и „Петолъчката“.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/04/blog-post_30.html

След аварията в „Ораново“ за главен виновник беше посочена природата. Сега природата няма как да изкупи греховете на приватизаторите, но за сметка на това беше измислено удобното обяснение „човешка грешка“. И резултатът ще бъде същия, т.е. нулев. Така ще бъде и занапред, докато най-накрая работниците не се вдигнем и не потърсим справедливо възмездие от истинските виновници – тези, които богатеят на наш гръб, тези, заради които загинаха толкова наши колеги, тези, които винаги се изплъзват – тези проклети „свещени и неприкосновени“ частни собственици. 

Работнически протест в приватизирания „Аркус“-Лясковец

01.07.2014. Над 2000 работници от приватизирания оръжеен завод "Аркус"- Лясковец протестираха заради неизплатени заплати и намаляване на парите за извънреден труд. Недоволните не застанаха на работните си места, а се събраха на протест на портала на фирмата. Те казаха, че освен забавените възнаграждения от два месеца е спряно  плащането за извънреден труд, макар че всяка събота са на работа. Ръководството е наложило да ползват тези дни като неплатен отпуск, но едва след половин година. Много от тях работили месец за месец със споразумение към трудовите договори и не знаели докога ще останат във фирмата. След продължителни преговори с мениджмънта синдикатите днес постигнаха споразумение за изплащане на майските заплати до трети юли и договаряне на правилата за извънреден труд до 10-и юли. Заводът е създаден през 1965 г. Приватизиран е през 2000 г.