Показват се публикациите с етикет работа зад граница. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет работа зад граница. Показване на всички публикации

понеделник, 13 юли 2015 г.

Български работници гладуват в Норвегия - връщат пластмасови бутилки, за да купят хляб



18.06.2015. 31 български строителни работници гладуват в норвежкия град Берген, тъй като българската фирма изпълнител „Енемона“ не им плаща обещаните заплати.
Ръководителят на обекта Павел Желев разказа пред „Труд“, че работник събирал пластмасови бутилки от кофите и ги връщал в супермаркети, за да купи хляб. Други ходели за риба. Нещата толкова опрeли до кокал, че две благотворителни организации даряват храни за работниците от два дни.
Заради схема с двойни договори не се плащали минималните за монтьор в Норвегия и обещани 51 хиляди норвежки крони на месец, а 4 пъти по-малко. Освен това заплатите закъснявали с месеци. Работниците трябвало да изкарват с 8000 крони два месеца, а само за храна един норвежец харчел 10 000 на месец. Работниците нямали пари да си купят билети за връщане и чакат идната седмицата фирмата да ги откомандирова. Павел Желев очаква да бъде уволнен, тъй като потърсил своите и правата на работниците.
Българската фирма работи по електрооборудването на най-модерната болница за лечение на деца, а държавната поръчка е спечелена с дъмпингова оферта, твърди норвежкият канал ТВ 2.

вторник, 30 юни 2015 г.

Българи работят като роби по 70 ч. седмично във Франция

Март 2015 г. Българи  работят по 70 ч седмично селскостопански труд във Франция, като там е забранено да се полага повече от 35 часа. Затова във фишовете им пише 35. Това обявиха вчера от френската федерация на работещите в селско стопанство, които гостуват на КТ “Подкрепа”.
Имало случай, в който 15 души живеят в стая от 12 кв. м. В повечето случаи работниците сами си плащат нощувките и храната, пише в.”24часа”.

12 000 българи са работили във Франция през 2013 г., каза Бруно Ванони, международен секретар на федерацията. Много от нашите сезонни работници отказвали да се срещнат със синдикалистите от страх от шефовете си.

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Български работници мизерстват в Северна Италия

Непрекъснато им се налага да искат смешните си заплати от експлоататорите
22 септември 2014. В скотски условия и с мизерно и нередовно плащане са принудени да живеят българските работници в Северна Италия.
Въпреки че досега южната част на Ботуша се славеше с експлоатацията на имигрантски труд, сега на бял свят излизат плашещи случаи от богатия север.
Българите, които са гроздоберачи в една от най-популярните със своите вина области Пиемонте, работят за по 5 евро на час и въпреки че заплатите им са мизерни, те непрекъснато трябва да си искат полагаемото им се от своите работодатели, съобщава БНР.
Сънародниците ни живеят в подобия на палатки и въпреки че са около 150 души, разполагат само с две химически тоалетни. За топла вода не може и дума става, а когато някой се разболее, работодателите не желаят намесата на здравните органи.
Повечето българи сключват няколко двудневни договори с местни кооперации и работят за тях 10-15 дни. През това време работническите им и дори някои от човешките им права биват грубо погазвани. След всичко това с големи лишения успяват да спестят около 300-400 евро
Кметът на селището Канели, край което бивакуват българските гроздоберачи, заяви, че трябва да се вземат съответните мерки, за да не се допускат подобни ситуации.
Това е поредният случай на българи, бедстващи при работа в чужбина, но досега повечето примери от Италия бяха от южната част на страната. В средата на 2012 г. 40 българи, работещи в Калабрия, се оплакаха, че са малтретирани от работодателя си.
Месец по-късно десетки сънародници се прибраха от Швеция със съдействието на българските власти, след като се оказа, че тръгнали без договори за бране на боровинки.

novinar.bg

сряда, 18 юни 2014 г.

Бунт на български работници в Германия



В германската община Ной Вулмщорф недоволни работници от България и Румъния са щурмували офиса на своя работодател, който, според техните твърдения, незаконно им е удържал пари от заплатите, пише в. Hamburger Abendblatt.
Близо 100 българи и румънци са се събрали в понеделник пред сградата на компанията BIR Group от Любек.
Работниците протестирали срещу това, че са били подлъгани с обещания за безплатна квартира и храна, а всъщност са си заплащали за това. Част от жилищата пък са били мазета без прозорци.
От компанията изпратили свой служител да преговаря с недоволните, но явно позицията му не е ги е удовлетворила, защото получил юмрук в лицето.
Тогава се намесили полицаите, които уталожили страстите.
В крайна сметка, след час преговори между представители на протестиращите и фирмата, било постигнато споразумение и работниците се разотишли.
bgglas.com

сряда, 15 януари 2014 г.

23-ма българи без покрив окупираха профсъюз в Берлин



10.01.2013. Централата на един от най-големите германски профсъюзи в Берлин бе окупирана от 23-ма българи. Те са без покрив след съдебно решение да напуснат сградата, в която са се били настанили.
Българските граждани са прекарали тази нощ във фоайето на централата на профсъюза Verdi ("Ферди") с настояването берлинските власти да решат въпроса за тяхното настаняване, предаде БНР.
Ръководството на профсъюза обещава подкрепа и днес дори организира кръгла маса, на която са поканени и представители на градските власти за намиране на изход от създалата се ситуация.
След съдебното решение за опразване на фабрика за лед от настанилите се там преди две години 23 българи, защото собствениците на сградата възнамеряват да я съборят и да строят жилища на това място, българите са били преместени в общежитие, финансирано от общинските власти на района Берлин-център. Наложило се обаче след това те да пренощуват и в една църква.
Финансовата подкрепа за тях е била само до четвъртък, когато са били принудени да напуснат общежитието. Сега българите отново са изправени пред въпроса къде да пренощуват, отбелязва "Тагесшпигел".

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Съдът обезщети Константина Кунева с 250 хиляди евро



08 Юли 2013 Българката Константина Кунева спечели на първа инстанция в съда в Пирея делото за признаване на морална вреда срещу фирмата-работодател Икомет. Шест месеца след внасянето на иска съдът взе решение, че фирмата трябва да изплати на Кунева сумата от 250 хиляди евро обезщетение за трудова злополука. От тези средства 80 хиляди евро трябва да се изплатят незабавно.

“Има голяма вероятност фирмата да създаде трудности пред изпълнението на съдебното решение”, заяви специално пред GRReporter адвокатката на Константинка Кунева, Дафни Ваяну.

"Не очаквахме обезщетение от 250 хиляди евро. Те със сигурност няма да се изплатят бързо. Другата страна най-вероятно ще обжалва". Тя поясни, че сумата е сравнително висока за средно приетото при изплащане на обезщетения в Гърция и че не може да предвиди колко време ще отнеме докато Икомет плати цялата стойност.

Ваяну каза, че е съобщила по телефона резултата от делото на Кунева. Българката се е зарадвала на новината, че съдът е отсъдил в нейна полза, въпреки че реалното приложение на решението може да отнеме месеци, дори години. “Това е една морална победа”, подчерта Ваяну.

Юридическите защитници на Кунева очакват адвокатите на Икомет да обжалват решението в най-скоро време.

Ако фирмата откаже да плати отсъдената сума или създаде други трудности пред изпълнение на съдебното решение, страната на Кунева ще изиска описване на собствеността на Икомет, за да се пристъпи към конфискация до стойността на исканата за незабавно изплащане сума.

“В момента сме в процес на изпълнение на всички предварителни условия за изплащане на обезщетението”, подчерта Ваяну.

Решението на съда признава за валидни свидетелските показания, според които Константина Кунева е била изложена на реална заплаха заради синдикалната й дейност в Икомет.

“Точно поради тази заплаха, Кунева е поискала да й се смени работното време от вечерна на сутрешна смяна. Съдът признава, че въпреки възможността Кунева да бъде преместена на работен обект по-близо до дома й и в дневна смяна, фирмата не е изпълнила тази молба”.

В резултат на това фирмата носи морална отговорност за инцидента. Управлението на компанията не е взело предвид многократните молби на Кунева, която между 23 и 24 декември 2008 е била нападната малко преди полунощ, само минути след като напуска работното си място.

Според действащото законодателство в Гърция, в рамките на работното време влиза и времето за транспорт от и до работното място. Кунева е била нападната само минути след края на вечерната си смяна. Показанията на самата Кунева и на свидетели по делото сочат, че българката вече е получавала заплахи по телефона, че ако не прекрати синдикалната си дейност, ще умре. Подобни заплахи са били отправени и към детето й.

Българката е била чистачка във фирмата, която обслужва станциите на градския влак в Атина и е била главен секретар на профсъюза на чистачките към Икомет. Като синдикалист, тя се е борила срещу сериозни нарушения на трудово-правните отношения във фирмата. След като заплахите зачестяват, Кунева настоява да бъде преместена на станция, която е по-близко до дома й и да е само сутрешна смяна.

"Както разбирате има голяма опасност да се прибираш по среднощ от работа, отколкото през деня, когато има хора и е светло, особено когато вече има заплахи за живота ти. Молбите й да бъде преместена в дневна смяна не са били изпълнени и по този начин фирмата не е защитила своята служителка", подчертава Ваяну.

Нападателите, които заляха преди пет години Константина Кунева с киселина остават неизвестни. Няма преки доказателства, които да обвързват Икомет с инцидента. Факт остава, че заплахите за живота й, според показанията на свидетелите са били свързани със синдикалната й дейност.

GRReporter се свърза и с един от главните свидетели по делото от страна на Контстантина Кунева – журналистката от вестник Катимерини Христина Копсини. Тя е един от най-добре запознатите гърци със случая на Кунева и има лична приятелска връзка с нея.

“Смятам, че решението на съда по иска на адвокатите на Кунева (Дафни Ваяну, Варвара Волтеа и юридическият съветник към Съюза на заетите в частния сектор (ГСЕЕ) Мария Лагуварду) е добро от финансова гледна точка, но не спрямо търсенето на отговорност за моралните причинители на вредата. Фирмата-работодател не я защити от насилствения акт”, подчерта журналистката.

Тя обясни, че когато се е отворило работно място по-близо до дома на Кунева, за което тя е подала молба за преместване, управлението на Икомет е предпочело да наеме нов служител да попълни позицията, вместо да защити българката.

“Решението за обезщетение от 250 евро, от които 80 хиляди трябва да Кунева да получи незабавно е справедливо. За съжаление сега предстои нова борба. Трябва да се открие фирмата-работодател. Икомет са сменили адреса си на регистрация и не е сигурно дали ще може да бъдат открити”. Христина Копсини подчерта, че сумата, която българката трябва да получи ще й стигне, за да покрие разходите по лечението й до края на следващата година.

“Трябва да знаете, че това е първото дело по случая. Ще последват и други искове за престъпление срещу неизвестен извършител”, подчерта журналистката. Тя е категорична, че решението на съда в полза на Константина Кунева дава лъч на надежда за служителите, които чрез синдикални действия искат да подобрят състоянието на работната среда.

“Днес синдикалната дейност в Гърция се смята за лукс. Самите служители вече свалят много ниско летвата, когато става въпрос за защитаване на трудовите си права, защото се страхуват, че ще загубят работата си. От тази гледна точка, решението на съда дава право на глас на всички хора, които се борят за правото на достойна работа”.

Конкретно за българката, Христина Капси каза: “Константина Кунева има много голяма борба пред себе си. Здравето й продължава да е в тежко състояние. Окото й не е възстановено. Хранопроводът й е разрушен. Важното в тази история е съдебното решение да даде нов тласък на полицейското разследване, за да може да намерим някаква справедливост”.

Фактите:

Часове преди Коледа през 2008, малко след края на смяната й към полунощ, Кунева беше нападната в гръб от неизвестни извършители. Те са налели насила киселина в гърлото и върху лицето й и са избягали. Личността и мотивите на нападателите са неизвестни. Седмици преди нападението, Кунева е получавала анонимни заплахи по телефона, за да спре синдикалната си дейност. Първата реакция на гръцкото разследване е била, че е саморазправа между българи. Затова решили да не се намесват. Запознати със случая твърдят, че в началото са направени значителни пропуски в разследването на случая. Поддръжниците на Кунева обаче не губят надежда и смятат, че истината рано или късно ще излезе наяве.
grreporter.info