Към публикуваното медийно отразяване на идването на металурзите от ОЦК в София добавяме и някои преки впечатления от техния протест пред централата на „Интертръст холдинг” в София. За незапознатите компанията на Валентин Захариев се помещава в един от бастионите на корпоративния бизнес в България – т.нар. „East Park Trade Center” на бул. „Н.Вапцаров”.
Съобщаваме това, защото на протеста се дадоха и някои по-обобщаващи оценки за бизнеса в България, надхвърлящи отношението към един конкретен собственик в лицето на Валентин Захариев. Но за тях – по-надолу.
Металурзите (около 100 на брой) пристигнаха с викове: „И преди, и сега – всичко е лъжа”, „Захариев лъжец”, „Искаме си парите”, „Всички мишки вън”, Захариев погреба ОЦК”, „Гладни сме”, „Страхливци”, „Боклуци”, „Да живее ОЦК” и др. Прозвучаха и някои съвременни български социални песни, сред които се открояваше една със следния текст:
Нямам връзки, нямам име,
нито в банката – пари.
Всеки иска като виме
да ме стиска и дои.
(по-нататък ще публикуваме и самата песен, както и други подобни хубави социално-критични песни)
В изказванията си работниците обясниха каква е целта на тяхното идване до София – да си поискат изработените пари, да защитят работните си места, да получат нормални условия на труд и да изгонят Валентин Захариев от ОЦК веднъж завинаги. Металурзите напомниха за съучастието на техния собственик в унищожаването на „Кремиковци” и зададоха риторичния въпрос – от какво ще се храни страната ни без индустрия? От въздух ли? Хората изтъкнаха, че им е унизително да живеят на социални помощи и подаяния, и призоваха да се спре геноцидът над работниците на България. Същевременно, очевидно повлияни от гледката на скъпите лимузини, паркирани около „East Park Trade Center”, металурзите заявиха: „Бизнес-акули – вие сте вредни за България, трябва да изчезнете!”.
За жалост, работниците от ОЦК, подобно на повечето трудови колективи у нас, все още разчитат на решение на техните проблеми да дойде от някоя сила извън тях – държавата, нов инвеститор или нещо друго подобно. Но все още не виждат решението в самите себе си, не вярват, че със собствени сили могат да изменят към по-добро своето положение. Това личи и от интервютата, които взехме по време на протеста и които публикуваме тук:
Работник 1:
- Знаем, че не само ние сме така – в цяла България е така. За Кърджали да не говорим – малък град, няма индустрия... Преди имаше тютюнопроизводство но го премахнаха и положението ни е много лошо. Никой не го мързи. Но от един месец ей тея хора всичките не работим. 42 дена стачка. Ние не можем... просто не издържаме. Айде, да кажем баби, майки помагаха, но знаете, че техните пенсии са малки, не могат. Например, на майка ми пенсията е 280 лв. Може ли да ме издържа – аз имам 4-членно семейство. Имам син студент, имам дъщеря на 6 г.
- От колко време не са ви плащали?
- От юни месец не съм получавал никакви пари.
- Оттук-нататък какви действия предвиждате?
- Оттук утре като се приберем, ще излезем на протест с палатки и ще преминем към гладна стачка. Ето и тук дойдохме... Надеждата ни е правителството да го натисне (Захариев). Защото той е един абсолютен лъжец. Имам колега онкоболен с две операции и на него не му даде пари. А той не иска помощ – иска парите които си е изработил. Какво да говорим. Какво да чакаме ние от тоя човек. А имайте предвид, че преди той да вземе завода, могат да обвиняват Цветелина Бориславова в много неща, но заводът по нейно време пееше. Защото можете да дойдете и да видите какво е направила тя. Тя му даде абсолютно печеливш завод, а той (Захариев) 6 години една тухла не е сложил в тоя завод. Само източва. Знаете какво е направил и с „Кремиковци”, и с ГОРУБСО-Мадан
- Държавата би ли могла и иска ли да ви подкрепи?
- Нашата надежда е държавата да ни подкрепи. Не можем да забравим жеста на правителството, че ни дадоха тези помощи. Разберете, това е много за нас. 325 лв. са много за нас. Благодарение на тях платихме някои сметки и преживяваме. Ние не сме чорбаджии хора, ние сме обикновени хора. И мога да кажа, че всеки работник се занимава и с някаква странична дейност – кой гледа животни, кой гледа градинка. На тези хора мързеливи хора ли ще казва този Захариев? Той е мързелив. И мързелив, и крадлив, и нагъл. Много, много сме бедни. Просто... и да искаме, няма към кой да се обърнем. Европа... тя цяла Европа гори. Ние не искаме държавата да даде пари. Ние искаме държавата да натисне, да намери закон да го принуди да плати. Той пари има. Той има имущество, което е придобито на наш гръб, на гърба на наши бивши колеги от „Кремиковци”, от ГОРУБСО-Мадан, от всичките му предприятия. Къде са тези пари? Той каза, че ги е вложил. Къде ги е вложил? Ако го е страх от нас, ние ще се махнем за един ден от завода, да вкара журналисти да покаже какво е вложил. Да снимат да видят какво е направил той. Парите са в неговия джоб, в неговите сметки кой знае къде там! Това очакваме от държавата да направи. Защото ако аз взема 50 лв. от вас и не ги върна, смятайте, че ако се оплачете ще ме вкарат веднага в затвора за 50 лв. А той открадна 300 млн. и то 300 са само от ОЦК, ами от другите предприятия? Но лошото е, че не е само Захариев. Много има като него в България и затова държавата е на тоя хал.
Държавата не си върши работата. Всички знаем, че е криза, никой не иска по-високи заплати. Работим при много лоши условия и това го правим като жертва, защото е криза. За да оцелеем, вярваме, че утре ще дойде по-светъл ден. А то почна да става все по-мрачен и по-мрачен.
- В момента работодатели дължат на работници 2 млрд. лв.
- Ами от тези 2 млрд.лв. нали 20% отиват в самата държава. А другите пари ще се обърнат като оборот в магазини, стоки, всичко, което е живота. Защото животът не е само едно легло и една работа, трябва да идеш до магазина, трябва да идеш да си платиш сметката. Ето това е един оборот, 2 млрд. лв. са много пари за България. Затова държавата трябва да натисне господин Захариев и другите като него.
Работник 2:
- Какво да кажа за протеста. 42 дни протестираме. Благодаря на правителството, обърнаха ни внимание, но казват, че щото бил собственик, нищо не можели да направят. 42 дни собственик, директори, никой не ни е обърнал внимание. Дължат ни пари от 3, 4, 6 месеца има колеги които не са взимали. Никой не ти обръща внимание, няма какво да ядем. А гледаме дом, храним семейства, плащаме заеми. Все едно нищо! Министър Младенов правилно каза, че ние сме заложници, защото не ни освобождават да отидем на борсата поне да вземем пари. Чака ни ние да напуснем, пък ние не искаме. Той се подиграва с нас. Аз работя от преди него в завода, той дойде вчера и после тоя стана по-голям тежкар от мен тоя... мръхльо. Той дойде, изсмука всичко и си обра крушите, а ние останахме балъци.
Бачкаме като кучета. Металургия – това е по принцип навсякъде отровно, скъпо платена работа, хората взимат по 1000, по 2000 лв. заплата. Тежък физически труд. Няма нито един от колегите работници, който да взима повече от 500- 550 лв., аз взимам 450, като имам 8,5 години стаж в завода. А сега и тези пари не взимаме. Това е луда работа, просто те се подиграват с нас.
Най-лошите условия на труд в света са в България! Ние работим точно в каторга – нямаме вода за пиене, пием промишлена вода от язовира; нямаме топла вода; нямаме пектин, нищо няма! Нямаме дрехи, нямаме обувки, някои неща сами си ги купуваме, то няма какво да се каже, луда работа! Ядем само фасул и кюфтета – едно и също всеки божи ден. А преди да дойде Захариев, по 5-6 вида храна имаше. Като дойде Захариев реши, че ще мине за без пари. Кюфтетата – хвърляме ги на кучетата и те не ги ядат, ако искате ни вярвайте! То от 3-4 месеца и кюфтета няма, само фасул дават в завода.
Трябва да се приеме закон – такива като него, които не плащат заплати, директно в затвора и присъда. Това е кражба за мен – 4 месеца аз съм работил за тези пари, аз трябва да си ги получа, все едно ми ги е взел от джоба. Аз съм си ги изработил тези пари. Нали това е нормално в кодекса на труда – работиш и ти плащат заплата. Когато работя на мен не ми плащат! И няма закон с който да го накарат той да ми плати! Не е ли срамно?! Ходил съм на училище, вършил съм си работата кадърно и съвестно, оставал съм в извънработно време, когато се е налагало, ако е имало проблеми, аварии – все пак хора сме.
Искахме да работим, подписахме споразумение, ама той се подиграва с нас. Те ни взимат за роби. От три години не сме виждали нито един път навреме пари. Правим стачка, забавят с няколко седмици парите и платят по 60 или 40%. Стачка, заплата, стачка, заплата. До гуша ни дойде. Това сега обаче прекрачи всякакви граници. На седми март подписахме споразумение с директора на Захариев Роберто Младенов, искахме да почнем работа на 12-ти март. Нищо! Пълна подигравка, една стотинка не са платили. А като се подписваше споразумението пред Тотю Младенов, пред кмета на Кърджали, омбудсмана на града и всякакви такива представители на държавата. Подписа пред тях и накрая не си изпълни обещанието. Питам аз къде е държавата. Този трябва да се измете от света, не от държавата, от света! Защото разсипа всички предприятия, откъдето мине, трева не никне.
Минавам всеки ден през цинковото производство, където тировете чакат! Разбирам да няма пласмент, купчините да стоят с месеци. А те с маркучи охлаждат цинка да може да се товари на тира, защото е платен вече. Всеки ден между 60 и 70 тона изкарват. Имаме договори за две години напред – всичко е продадено за две години. 2 500 е един тон! КЦМ-то продават на същите пари и получават по 1500 лв. заплати. Ние продаваме на същите пари и не стига че получаваме по 450 лв., ами и тях не ни ги дават! В момента назначават при нас за по 350 лв. на месец и няма желаещи. Никой няма да работи за тези пари. Отровите живота ти взимат. Нямам думи, не може да се опише. Беше дошъл репортер на БНТ и някой го беше вкарал вътре да снима, не знам как точно е влезнал. Като видял къде е попаднал тръгнал да бяга навънка и вика вие луди ли сте да работите тука за 1300 лв., а колегите му викат „абе, ние работим за 350”, и той онемя, вика „вие сте ненормални, бе”, счупи си краката да бяга. Представете си в какви условия работим. Нищо не ни дават и накрая не ни плащат и заплатите.
Работник 3
- Аз съм от октомври месец в този завод. Вътре няма елементарни условия за работа. Като имате предвид че се изнасят по 70 тона на ден, като един тон е между 2 и 3000 лв. Ако си без ботуши, не можеш да стигнеш до работното си място...
