Софийски богаташ уби работник

15 февруари 2017. Бизнесмен преби до смърт свой работник, след като преди това се скарали за пари. Богаташът наел строителни работници, които да работят по къщата му в столичния квартал „Княжево“. Един от тях обаче не получил възнаграждение за труда си, заради което напуснал строежа с част от машините. Бизнесменът го открил и го пребил жестоко. Мъжът е спешно откаран в болница, където починал заради нанесените му удари.

Мутри убиха работник на магистрала Струма

26.06.2015 Работник от София е пребит до смърт от четири мутри на лот 4 на магистрала Струма. Побоят бил извършен около 13.00 часа на строежа на магистралата в района на санданското село Левуново. 47-годишен строител направил забележка на пътуващи в "Сеат", че участъкът не е пуснат за движение и трябва да минат по заобиколен път. Тогава от колата изскочили четири мутри и се нахвърлили върху работника с ритници. Един от тях грабнал камък и го хвърлил по главата на работника. Пострадалият веднага е откаран в санданската болница, но въпреки усилията на лекарите починал заради жестоката травма на главата. "Всичко това стана за секунди пред очите на останалите работници. Тези мутри са го пребили зверски. Надявам се полицията да ги открие", каза шефът на фирмата, която строи лота, "Агромах" Методи Бачев.

4 работници загинаха при рухването на приватизирания хотел „Вероника“ - хронология на събитията

11 април 2015

Часове преди трагедията "Планекс" забранили срутването, заради участието на хора в него

Четири размазани тела извадиха спасителите в руините на срутилия се хотел “Вероника” в курорта Слънчев ден. Първо, веднага след трагедията, беше намерен премазаният Борислав. Останалите трима работници бяха открити едва денонощие по-късно. Всички те се оказаха най-отдолу под купчината бетон и желязо - в котелното на сградата.

Второто тяло беше извадено около 19,30 ч в четвъртък, следващото - 3 часа по-късно. Намери го единият от 4-мата мъже, които влязоха като доброволци от името на роднините, за да помагат при разчистване на отломките. Румен Кирилов не можа да познае дали размазаното тяло е на Йоско или на Тодор - двама от издирваните. Час след полунощ спасителите стигнаха и до последния загинал. По-късно спасителната акция беше прекратена.

И до днес имената на загиналите не са съобщени официално

Нито фирмата, избрана да събаря сградата, нито хората, наели ромите, знаеха кой е бил на обекта в този момент. Имената, които казват близките, не отговарят на тези в списъка с работниците.

Всеки ден хората, наети на рушат “Вероника”, трябвало да представят пропуск с името си на охраната, за да влязат в обекта. Картончетата са издадени от основния изпълнител “Планекс” при инструктаж по безопасност. След напускане на обекта работниците получавали пропуските си обратно.

Пред портала вечер картончетата събирал мъж, който пристигал с кола с бургаска регистрация. Сутрин довеждал работници и им раздавал картончетата. На тях има имена - без снимки. Кой е влизал - не се знае.

Ето

хронологията на събитията, възстановена по съществуващите документи и разкази на свидетели:

Хотел “Вероника” е построен преди 47 г. като част от почивния комплекс на ЦК на БКП по тогавашните изисквания. След 1989 г. хотелът е приватизиран.

През 2014 г. в конструкцията на “Вероника” се появяват пукнатини и собственикът Георги Гергов решава да събори сградата и след укрепване на старите основи да я вдигне пак.

При укрепването трябва да се направят земетръсни шайби, които да отговарят на завишените изисквания, въведени с еврокодовете през 2015 г.

Така се стига до проекта за ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване. Експертиза показва, че конструкцията на хотела е слаба и трябва да се събори до кота 0, а основите да се укрепят. Три месеца по-късно - след няколко връщания на проекта поради забележки, община Варна издава разрешително за реконструкцията, която включва и събаряне на етажите, укрепване на основите и ново строителство.

Инвеститорът “Слънчев ден” АД наема строителната фирма “Планекс”. Поради липса на лиценз за изнасяне на строителни материали “Планекс” наемат подизпълнител за събарянето - “Бултранспорт груп”. Как и защо “Бултранспорт груп” наема “Дигинг” не е ясно - според шефа на Инспекцията по труда има договор с фирмата, но той е без подписи и печат. Според адвоката на “Дигинг” Иван Кръстев договорът е само за наем на техника и тя не е подподизпълнител на обекта.

В същото време на 4 април 2015 г. е издаден протокол текст: “За безопасността на работниците до разрушаването на хотел “Вероника” и в обсега му отговорността носи

инж. Георги Георгиев, собственик на фирма “Дигинг”

В същия протокол, изготвен от техническия ръководител на “Планекс” инж. Диян Георгиев, Юри Камбуров, отговорник “Механизация” на “Бултранспорт груп”, се подписва, че отговаря за отцепване на хотел “Вероника” до разрушаването му в радиус от 50 м. Така достъпът на хора при разрушаването е забранен и бутането на етажите трябва да стане с машини.

За целта на обекта е доставена специална техника - кран с ножица, който трябвало да започне да реже колоните от горе на долу. Сградата не може да бъде взривена заради свлачищни процеси в района.

Във вторник - на 7 април, техническият ръководител на “Планекс” Диян Георгиев посещава обекта и установява, че там рушат хора. Той нарежда на Камбуров да спре работа. Настоява представителят на “Бултранспорт груп” да спре хората от “Дигинг” и събарянето да продължи само с техника - без хора.

В телефонен разговор Георги Георгиев протестира разпореждането - пречи му се да си свърши работата. “Не разрешавам да се събаря, докато на обекта има хора”, казва му Диян Георгиев.

На 8 април той изпраща колегата си Валентин Тонев, координатор “Здравословни и безопасни условия на труд” на обекта. Той установява, че там е пълно с хора, и издава писмена забрана за достъп.

Въпреки това след края на официалното работно време

Георги Георгиев започва демонтаж на колоните на първия етаж

“Йовко - бригадирът, ги изкара оттам. Юри също ги изкара на два пъти и каза: “Не вкарвай момчетата, опасно е.” Но Георгиев застана на върха и каза: “Няма страшно. Птичка да литне, ще ви изкарам веднага. Хотелът ще пада половин час, ще има време да бягате.”

После със сина си докараха хилтита и ги накара да изкъртят бетона. След това донесоха резачи момчетата да режат железата - Тошко оксиженистът, племенникът ми Йосиф, брат ми Рашко.”

Това разказва Стефан, който работел на обекта от 4 дни.

Схемата: Георги Георгиев се качва на хълма срещу хотела и гледа кога сградата ще започне да се накланя. Пред самия хотел е Борислав Асенов - чието тяло беше намерено веднага след срутването. Той трябвало да чуе предупреждението на инженера и да предаде на колегите си да бягат.

Вътре са 4-ма

Манол, Тошко, Йосиф и Рашко - режат арматурата на колоните,

за да прекъснат връзката им с плочата, и после със сапани дърпат, докато колоната се изкриви и спре да бъде опора. Минути преди хотелът да рухне, единият от ромите - Рашко, излиза да смени кислородната бутилка и така се спасява. Борислав загива на стълбите на хотела. Главата му е премазана от плоча....

Смърт в мина “Оброчище”, където синдикалната дейност е забранена

Един човек загина, а друг беше ранен при срутване на земна маса в мина “Оброчище” край Добрич вчера (7 април 2015). Инцидентът е станал на около 350 метра под земята.

Земната маса в мината се срутила смъртоносно върху 39-годишния Гюлент Акив. Останалите работници са били изведени от мината, а втората смяна, която трябваше да започне работа в 15 часа, не беше пусната в рудника. Над 200 души работят в мангановата мина, която се намира в землището на с. Църква.

Миньорите, които влязоха за първи път след инцидента в галериите заради страха си не пожелаха да коментират нищо пред екипа на БНТ. Други се скриха в домовете си, пак с обяснението, че ги е страх за хляба им. Един единствен миньор разказа, че в третата по големина в света мина за добив на манган заплатата е 560 лева, а за синдикати работниците там дори не са и чували.

Собственик е едноличното акционерно дружество “Евроманган”, а собственикът на капитала е регистриран в Кипър, сочи търговският регистър. 

БНТ

Смърт поради приватизация. Този път в Горни Лом

Позиция на „Работнически глас“

Миналата година, когато в рудник „Ораново“ бяха затрупани 4-ма работника, ние писахме, че: „приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html  Това за съжаление се потвържадава и днес, 2 октомври 2014 г., когато цех на приватизирания завод „Миджур“, с 15 работника в него, беше сравнен със земята. Това е най-тежката, но съвсем не единствена трудова злополука в „Миджур“:

- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в „Миджур”.

- 6 април 2006 г. избухва пожар в „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов.

- 23.05.2007 г. – нов взрив в завода с пострадали 2-ма души, един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 години е ранена.

- 30.11.2007 г. – пак взрив в завода, този път само с материални щети.

- 03.02.2010 г.  – пожар и нов взрив, при което са ранени 4-ма работника и е унищожена цялата площадка на завода, като от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра.

Цялата тази поредица от аварии започва след като през 2000 г. фабриката за взривни вещества в Горни Лом е приватизирана. Към ужасяващите злополуки се добавя и безобразно ниското заплащане от 240 лв. на месец.

Ще припомним и че още миналата година работници от все още държавния ВМЗ-Сопот изтъкнаха колко опасна е работата в такива приватизирани заводи: „...защо не се дава на ВМЗ да извършва унищожаването и утилизацията на боеприпаси, при положение, че ние правим това професионално и обезопасено. Вместо на нас, тази дейност се предоставя на различни частни фирми като „Емко“ и „Берета трейдинг“, които работят без всякакви предпазни средства. И резултатът са взривовете край Севлиево и „Петолъчката“.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/04/blog-post_30.html

След аварията в „Ораново“ за главен виновник беше посочена природата. Сега природата няма как да изкупи греховете на приватизаторите, но за сметка на това беше измислено удобното обяснение „човешка грешка“. И резултатът ще бъде същия, т.е. нулев. Така ще бъде и занапред, докато най-накрая работниците не се вдигнем и не потърсим справедливо възмездие от истинските виновници – тези, които богатеят на наш гръб, тези, заради които загинаха толкова наши колеги, тези, които винаги се изплъзват – тези проклети „свещени и неприкосновени“ частни собственици.