- Търсиш си работа? Заповядай, сега ще ти кажа условията. Отваряш в 7:30 сутринта, затваряш в 22:30. Два дни работиш, два дни почиваш. Пет дни ще те обучаваме, за които няма да ти се плати.
- Но аз съм работил 12 години като продавач – имам достатъчно опит.
- Това няма значение. Трябва да видим дали ще се справяш. Първият месец няма да получиш заплата. Тя ще ти се пази и като напуснеш ще ти се изплати. Заплатата е 350 лв. на месец.
- Благодаря Ви!
Това не е измислена история. Пред такъв избор – безработен или експлоатиран – се изправят търсещите работа всеки ден.
Собствениците на магазини усещат благоприятната ситуация на нарастваща безработица и залагат капана, наречен “обучение”. Това означава, че 5 дни ще работиш (защото обучение просто няма да има). След това ти казват, че не си одобрен и взимат друг. По този начин дребния собственик може да извлича печалби в продължение на месеци, а защо не и години, тъй като за тези 5 дни не ти плаща нито стотинка, а безработицата кара 100-ици да се пробват. Хитростта на тези бизнесмени е подкрепена и от държавата, която бездейства и нехае за всякакви видове експлоатация на труд, инспекцията по труда неглижира проблемите, а наскоро се прие решение да глобяват и работниците, които работят без договори. По този начин им се затварят устите за оплаквания в инспекцията по труда. В тази ситуация, след като са присвоили труда му работникът има два варианта – единият да се примири и да каже: “Майната им на тези 5 дни”, а другият е саморазправата, която е рядко срещана, тъй като се възприема, че бизнесменът е по-богат, следователно по-силен, с повече връзки.
Но ако все пак получиш “мечтаната” работа, то ще се наложи да работиш два месеца без заплата. Тази, която трябва да получиш в края на първия месец, не ти се заплаща под предтекст, че се заделя като “депозит”. В края на втория месец, ако все още не са те изхвърлили, защото освен всичко си в изпитателен срок, евентуално ще получиш заплата. Как ще храниш семейството си през тези два месеца собственикът въобще не се интересува. Да не говорим, че т.нар. “депозит” е напълно незаконен и е поредната измишльотина на алчните предприемачи.
Да приемем, че си доживял края на втория месец и получаваш 350 лв. заплата. След като си работил 600 часа. Пада се по малко повече от 50 стотинки на час. Сигурен съм, че по време на турското робство ратаите са получавали по-големи възнаграждения.
Колкото и да се правят на ощетени от кризата собствениците на магазини, в които не работят самите те, а наемат работници, се явяват едни от големите експлоататори в България. Безделници, които трупат пари на чужд гръб. Единствената им дейност е да прибират парите и да се чудят как да ги умножат. Дали като увеличат цените на стоките, които продават или като намалят до 0 възнагражденията на работниците. Ето защо дребният предприемач, благодарение бездействието на държавата, е вреден за работниците, колкото и собственикът на предприятие със 100 или 1000 души. В някои случаи дори повече, защото в предприятието работниците могат да се обединят и да си търсят правата, а в магазина може само да се помолиш на Бог. Той разбира се няма да ти помогне.
Димо Казаков