понеделник, 31 март 2014 г.

Работа в „Кауфланд“ (разказ на бивша работничка)



Наскоро получихме следната дописка за условията на труд в „Кауфланд“:
Започнах работа в Кауфланд в провинциален град, като служител в т.нар. сектор фрише, или свежи храни. Но моята няма да я бъде... и то едва месец след като започнах.

И да разкажа накратко защо.

Не само че съм уморена от работа, ами съм утрепана, оставаме системно по час-два след работно време, и за капак лошото, некоректно и грубо отношение на прекия ми ръководител!

След всичкото ми старание, добро отношение (защото аз не се конфронтирам с никого), неползване на почивката ми (която е 2 пъти по 15 мин. за 8 часа по договор, но реално работим по 10!), и на крак цял ден да търчиш като кон ..!

Нося си храната от вкъщи, и си я прибирам обратно ...просто защото не смогваш на всичко това.

Да не споменавам, че дори когато ти се налага да отидеш до тоалетна – дължиш обяснение и за това!

Все пак съм човешко същество, с нормални нужди, и накрая да те овикват и нахокват!

Ето, затова ще имат текучество, и няма да си задържат хората. И не само заради тежкия физически труд, ами и за неморалното и просташко поведение!

Ходех на работа с успокоителни и антидепресанти, със страх, че може нещо да не кажа или направя както трябва и отново ще бъда навикана.

Плаках, разстроена съм, и стресирана ..Свалих 5 кг за за този един мес. и вече съм дори под 50 кг.

Никой не знае какво става вторите смени, след 22ч. вечерта. Оставаме до полунощ, а неделите до 1ч. сутринта – чистим в несвяст, зареждаме стока, сменяме етикети, цени, плакати ..

И това се върши предимно от жени.

Обаче с хора, които имат някакви лични проблеми и комплекси за избиване в семейството си, и си го изливат върху интелигентни и чувствителни хора, не желая повече да работя!

В края на краищата не сме си намерили здравето на улицата, че да го заносваме за такива самозабравили се управляващи!

Такава голяма верига хипермаркети, и вместо да държат на имиджа и на името си, да се отнасят с нужното уважение и внимание към служителите си, те правят точно обратното. Язък за тях и за името Кауфланд в Германия!

Ако знаех, или поне бях чела ето тези неща на същата тази страница (където пиша сега), никога не бих си подала документите за работа във въпросната верига.

В цялата ни България едно и също, и оправия от прости хора няма!

Тъжно, болно и мъчно ми е за хората, които остават, които се страхуват и не си дирят правата!

За малко повече от месец четирима напуснаха, аз съм петата.

Така не се задържат хората, така не се просперира, не се "прославя" името Кауфланд!

Замислете се, вземете мерки и поправете грешките, драги управляващи! Т.е. направо ги елиминирайте, ако позволите да изразя мнението си.

неделя, 23 март 2014 г.

Работа в „Монтюпе“-Русе (работнически отзиви)



След като публикувахме дописката за „Язаки“-Ямбол, наш читател ни обърна внимание за тежкото положение и във френския завод за автомобилни части „Монтюпе“-Русе. В него работят близо 1000 души. Произвеждат се части за фирми като Рено, Пежо,Ауди и Форд. Впоследствие попаднахме на работнически отзиви от „Монтюпе“, три от които публикуваме:

Не правете грешката да почвате в ментипето. Няма такава фирма. Няма такива управници, никъде където сам бил. Ако ви блазнят с рекламите, дето там е хубаво, не си правете илюзия, най-голямата грешка. Ще ви карат да бачкате и събота, и неделя – за вземане на ден. Няма пари, за събота и неделя не се полагат пари, а можеш да си вземеш някой ден тези съботи и недели. Скапана работа. По договор си на 8 часа, а те карат да бачкаш по 12 часа и то, когато им падне. Сменят когато си искат дните и ти не можеш да си планираш нищо. Заплатата е около 600 лв. чисто – то ти вземат здравето като бачкаш по 12-13 часа, извънредните часове също не се плащат, ако не се брои плащането в стотинки за всеки извънреден час. Това е положението, ако си бачкате някъде, по-добре си стойте, където сте си, не си заслужава мизерията и отровите. Досега 2 човека за загинали от рак. Хайде, това е от мене, макар и че вече не съм в тази фирма ментипе, наистина ментят хората с обещания, които не се случват. На събеседването ще ви извика Тихомир Огнянов Лечев – началник на поддръжката – пълен скапаняк, п...ст от Пловдив. Ще забележите как говори като педал и тихичко. Мръсен и подъл човек. Вървете на събеседването и поискайте да ви разведат да видите за какво става въпрос какво ще правите, без да сте видели работата, не подписвайте нищо. Бягайте далече ако имате друг шанс. Аз се спасих от това смъртоносно място, където само може да се разболеете но не и да правите пари.

***

Препоръчвам на всички, които се колебаят дали да започнат работа в тази фирма, да не си правят експерименти със здравето. Силно отровно производство, аспирацията не работи добре. За времето, което работех там, от мен, а и от всички работещи се носи една специфична миризма от метри. Нулево отношение от началниците, които блестят със своята некомпетентност. Всеки месец напускат обучени кадри, на тяхно място постъпват почти деца. Това е първата фирма, за която човешкият ресурс е нищо, скоро няма да има човек в околността, който да не е минал оттам за няколко месеца. И винаги едно и също, или напуска, или го освобождават. Освен с цялата менделеева таблица, въздухът е наситен и с интриги. Да, има хора които получават заплата само за това – да интриганстват и да доносничат. Което увеличава напрежението и стреса при работа. Уважава се принципът на казармата – тази купчина я премести там и след това я върни. И така 20 пъти. Поне в отдела, в който работех, основният принцип беше този. Постоянно вървят обяви за тази фирма – не се лъжете.

***

Искам да ви кажа, уважаеми господа, че работата, която изисквате от работниците, е много, а това заплащане е смешно и ако има работа, хората няма да стоят и една минута при вас.

неделя, 16 март 2014 г.

Работа в „Язаки“-Ямбол (дописка)



В „Язаки“ работят над 2000 човека. Произвеждат системи за автомобили. Този тъй наречен чужд инвеститор(експлоататор) плаща на работниците си средно 400 лв. и иначе големи изисквания. Примерно приятелката ми има дете, как да го гледа като отива примерно на работа от 2 и нещо и се прибира в 12 вечерта, карат ги и събота да работят понякога. Чувала, че нощните смени са по кратки – по 6-7 часа, но се работи без почивен ден. Това е нечувано и то за 400 лв. на месец – джобни пари. За 5 години животът е поскъпнал със 100%, а заплатите не са вдигани нито с лев, как не ги е срам тия боклуци, хората няма за без пари да им работят....

четвъртък, 13 март 2014 г.

Протест на шивачки от Полски Тръмбеш




07/02/2014. Работнички от шивашки цех в Полски Тръмбеш искат заплатите си от бившия си работодател, който ги уволнил през декември миналата година. Разказват, че когато получили заповедите си за уволнение почувствали облекчение. След разпечатка от системата на НОИ обаче се оказало, че през декември те са се водили в неплатен отпуск.
Жените разказват, че докато работели, били обиждани и нагрубявани. Често пъти били наричани „смотли”. А условията на работа в цеха били нечовешки – работело се по около 10 часа дневно на студено – на температура от 16 градуса с ръкавици и якета. Освен това ги глобявали за ходене в тоалетната извън регламентираната почивка, която била през около 2 часа. А когато им бавели заплатите, им обяснявали, че фирмата нямала пари, за да им плати, при положение, че месечното възнаграждение било 230 лв.
Запитани защо не са решили да напуснат, бившите служители на цеха бяха единодушни – „защото няма къде другаде да отидем да работим”.  
По думите на служителите сега собствениците на цеха Катя Тачева и майка й Росица Борисова откриват нов цех, а работниците са притеснение дали двете шефки ще изплатят заплатите им.

понеделник, 10 март 2014 г.

В Тузла „приватизация” е мръсна дума



Босненските протести започнаха от третия по големина град и индустриален център на северната част на страната Тузла. Още от времето на Югославия там действат предприятия, които са били знакови за промишлеността на цялата съюзна федеративна република. Фирми като Polihem, DITA, Konjuh и Resod-Guming десетилетия са имали славата на „фабрики за пари“. Тяхната провалила се  приватизация сега извежда стотици бивши служители в тях на протести. Работниците не са получавали заплати от повече от година и не са здравно осигурени. Проблемът с предприятията не е в икономическата неефективност или в липсата на пазари, а във връзкарско-клиентелсткият начин на управлението им, довел до тяхното затриване.

Преди войната Polihem има над 1 200 работника, сочи Deutsche Welle. Компанията произвежда киселини и основи за топлоелектрическата централа в града и това я прави важна част от икономиката на града. След войната обаче новите босненски власти поемат курс към приватизация на държавните компании. Първоначално назначават в тях нови директори, които са политически лоялни, но некомпетентни. Това става и в Polihem, която започва да натрупва огромни дългове към електроснабдяването. Лидерът на местния синдикат Сакиб Копич пояснява, че по това време компанията е купувала киловатчас за над 4 пъти по-висока цена, отколкото други фирми.

След като Polihem натрупва дългове, държавната агенция за приватизация намира купувач – полската фирма Organic Trade. Покупката става за едва 11 милиона босненски марки при положение, че преди войната годишният оборот на компанията е бил над 60 млн. евро. Поляците създават дъщерна фирма и обещават нови работни места и инвестиции от 70 млн. евро. Скоро обаче започват масови уволнения, като обяснението е, че продукцията не е търсена достатъчно на световните пазари. Дъщерната компания получава големи банкови кредити, а Polihem е техен гарант. После банките си искат своето и разпродават машините на завода за старо желязо. „Polihem бе превърната в перачница за пари. И над всичко това стои мафията в Тузла, която си изпра парите от съмнителни сделки. Предполагаемият собственик от Полша не е стъпвал в Тузла нито веднъж. Имаме свидетелски показания за всички безобразия и сме ги предали на прокуратурата“, обяснява Копич. Действия във връзка със схемата обаче не са предприети. Подобна история на политическо вмешателство и тласкане към провал има и в другите приватизирани предприятия в региона.

В своята декларация от 7 февруари т. г. работниците и гражданите от кантона Тузла искат скоростно разрешаване на всички въпроси, свързани с приватизацията на Dita Polihem Poliohem, Gumara и Konjuh. “Правителството би трябвало да признае работния стаж и да гарантира здравните осигуровки на работниците, да разгледа случаите на икономически престъпления и да разследва всички хора, участвали в тях, да конфискува нелегално придобитото имущество, да анулира приватизационните споразумения на тези дружества, да подготви ревизия на приватизацията, да върне фабриките на работниците и да постави всичко под контрола на публичните власти, за да се защити обществения интерес и да се започне производство в тези от фабриките, където това е възможно“, се казва още в декларацията. Тя призовава също да се изравнят заплатите в държавния и частния сектор, да се премахнат плащанията за правителствените служители, след като напуснат службите си и управлението да се поеме от експертен, некомпрометиран и партийно не обвързан кабинет.
Владимир Митев, сп. ТЕМА