И работници на В.Захариев от Нова Загора са без заплати

Новозагорска транспортна фирма, част от холдинга на Валентин Захариев – "Интертръст", не е плащала повече от година заплати на служителите си.

"Последната заплата, която имам да вземам, е за декември месец 2010 г. – 17 заплати имам да вземам. Фирмата е SSF – София, тя е холдингова фирма на "Интертръст". По принцип зареждаме ОЦК в Кърджали с материали и консумативи". Това заяви Тихомир Симеонов, служител във фирмата SSF. "Всичко минава през нас, вход и изход като готова продукция, оттам нататък условията на труд мога да ви кажа, че нямат нищо общо със закона. Караме извънредно, за което не получаваме пари", добави Симеонов.

От своя страна друг служител на фирмата Николай Русев посочи, че единственото оправдание за неизплащането на заплатите им е, че има криза и нищо повече. Тихомир Симеонов допълни, че Валентин Захариев е собственик на целия холдинг. "Макар, че моите документи за приемане на работа изцяло са подписани от Радослав Иванов и Пенка Костова, но не и от Захариев. Аз нямам нищо общо със Захариев във фирмата", каза Симеонов.

Друг служител – Деян Стоянов казва, че той е най-новият във фирмата. "За 2010 г. за Коледа не съм получил нито аванс, нито заплата за празниците, просто питахме шефа. Отговорът беше: забравили сме. Как сте забравили – аз работя и не получавам нищо. И за Нова година останах без пари. В момента съм на ръба и ако не работи съпругата ми, съм жив зян. Имам двама големи синове, просто нямам думи", оплака се Стоянов. /БГНЕС

Металурзите от ОЦК дойдоха в София, за да кажат: Ние не сме роби! Захариев вън! (репортаж на „Работнически глас”)

Към публикуваното медийно отразяване на идването на металурзите от ОЦК в София добавяме и някои преки впечатления от техния протест пред централата на „Интертръст холдинг” в София. За незапознатите компанията на Валентин Захариев се помещава в един от бастионите на корпоративния бизнес в България – т.нар. „East Park Trade Center” на бул. „Н.Вапцаров”.

Съобщаваме това, защото на протеста се дадоха и някои по-обобщаващи оценки за бизнеса в България, надхвърлящи отношението към един конкретен собственик в лицето на Валентин Захариев. Но за тях – по-надолу.

            Металурзите (около 100 на брой) пристигнаха с викове: „И преди, и сега – всичко е лъжа”, „Захариев лъжец”, „Искаме си парите”, „Всички мишки вън”, Захариев погреба ОЦК”, „Гладни сме”, „Страхливци”, „Боклуци”, „Да живее ОЦК” и др. Прозвучаха и някои съвременни български социални песни, сред които се открояваше една със следния текст:

Нямам връзки, нямам име,

нито в банката – пари.

Всеки иска като виме

да ме стиска и дои.

(по-нататък ще публикуваме и самата песен, както и други подобни хубави социално-критични песни)

            В изказванията си работниците обясниха каква е целта на тяхното идване до София – да си поискат изработените пари, да защитят работните си места, да получат нормални условия на труд и да изгонят Валентин Захариев от ОЦК веднъж завинаги. Металурзите напомниха за съучастието на техния собственик в унищожаването на „Кремиковци” и зададоха риторичния въпрос – от какво ще се храни страната ни без индустрия? От въздух ли? Хората изтъкнаха, че им е унизително да живеят на социални помощи и подаяния, и призоваха да се спре геноцидът над работниците на България. Същевременно, очевидно повлияни от гледката на скъпите лимузини, паркирани около „East Park Trade Center”, металурзите заявиха: „Бизнес-акули – вие сте вредни за България, трябва да изчезнете!”.

            За жалост, работниците от ОЦК, подобно на повечето трудови колективи у нас, все още разчитат на решение на техните проблеми да дойде от някоя сила извън тях – държавата, нов инвеститор или нещо друго подобно. Но все още не виждат решението в самите себе си, не вярват, че със собствени сили могат да изменят към по-добро своето положение. Това личи и от интервютата, които взехме по време на протеста и които публикуваме тук:

Работник 1:

- Знаем, че не само ние сме така – в цяла България е така. За Кърджали да не говорим – малък град, няма индустрия... Преди имаше тютюнопроизводство но го премахнаха и положението ни е много лошо. Никой не го мързи. Но от един месец ей тея хора всичките не работим. 42 дена стачка. Ние не можем... просто не издържаме. Айде, да кажем баби, майки помагаха, но знаете, че техните пенсии са малки, не могат. Например, на майка ми пенсията е 280 лв. Може ли да ме издържа – аз имам 4-членно семейство. Имам син студент, имам дъщеря на 6 г.

- От колко време не са ви плащали?

- От юни месец не съм получавал никакви пари.

- Оттук-нататък какви действия предвиждате?

- Оттук утре като се приберем, ще излезем на протест с палатки и ще преминем към гладна стачка. Ето и тук дойдохме... Надеждата ни е правителството да го натисне (Захариев). Защото той е един абсолютен лъжец. Имам колега онкоболен с две операции и на него не му даде пари. А той не иска помощ – иска парите които си е изработил. Какво да говорим. Какво да чакаме ние от тоя човек. А имайте предвид, че преди той да вземе завода, могат да обвиняват Цветелина Бориславова в много неща, но заводът по нейно време пееше. Защото можете да дойдете и да видите какво е направила тя. Тя му даде абсолютно печеливш завод, а той (Захариев) 6 години една тухла не е сложил в тоя завод. Само източва. Знаете какво е направил и с „Кремиковци”, и с ГОРУБСО-Мадан

- Държавата би ли могла и иска ли да ви подкрепи?

- Нашата надежда е държавата да ни подкрепи. Не можем да забравим жеста на правителството, че ни дадоха тези помощи. Разберете, това е много за нас. 325 лв. са много за нас. Благодарение на тях платихме някои сметки и преживяваме. Ние не сме чорбаджии хора, ние сме обикновени хора. И мога да кажа, че всеки работник се занимава и с някаква странична дейност – кой гледа животни, кой гледа градинка. На тези хора мързеливи хора ли ще казва този Захариев? Той е мързелив. И мързелив, и крадлив, и нагъл. Много, много сме бедни. Просто... и да искаме, няма към кой да се обърнем. Европа... тя цяла Европа гори. Ние не искаме държавата да даде пари. Ние искаме държавата да натисне, да намери закон да го принуди да плати. Той пари има. Той има имущество, което е придобито на наш гръб, на гърба на наши бивши колеги от „Кремиковци”, от ГОРУБСО-Мадан, от всичките му предприятия. Къде са тези пари? Той каза, че ги е вложил. Къде ги е вложил? Ако го е страх от нас, ние ще се махнем за един ден от завода, да вкара журналисти да покаже какво е вложил. Да снимат да видят какво е направил той. Парите са в неговия джоб, в неговите сметки кой знае къде там! Това очакваме от държавата да направи. Защото ако аз взема 50 лв. от вас и не ги върна, смятайте, че ако се оплачете ще ме вкарат веднага в затвора за 50 лв. А той открадна 300 млн. и то 300 са само от ОЦК, ами от другите предприятия? Но лошото е, че не е само Захариев. Много има като него в България и затова държавата е на тоя хал.

Държавата не си върши работата. Всички знаем, че е криза, никой не иска по-високи заплати. Работим при много лоши условия и това го правим като жертва, защото е криза. За да оцелеем, вярваме, че утре ще дойде по-светъл ден. А то почна да става все по-мрачен и по-мрачен.

- В момента работодатели дължат на работници 2 млрд. лв.

- Ами от тези 2 млрд.лв. нали 20% отиват в самата държава. А другите пари ще се обърнат като оборот в магазини, стоки, всичко, което е живота. Защото животът не е само едно легло и една работа, трябва да идеш до магазина, трябва да идеш да си платиш сметката. Ето това е един оборот, 2 млрд. лв. са много пари за България. Затова държавата трябва да натисне господин Захариев и другите като него.

Работник 2:

- Какво да кажа за протеста. 42 дни протестираме. Благодаря на правителството, обърнаха ни внимание, но казват, че щото бил собственик, нищо не можели да направят. 42 дни собственик, директори, никой не ни е обърнал внимание. Дължат ни пари от 3, 4, 6 месеца има колеги които не са взимали. Никой не ти обръща внимание, няма какво да ядем. А гледаме дом, храним семейства, плащаме заеми. Все едно нищо! Министър Младенов правилно каза, че ние сме заложници, защото не ни освобождават да отидем на борсата поне да вземем пари. Чака ни ние да напуснем, пък ние не искаме. Той се подиграва с нас. Аз работя от преди него в завода, той дойде вчера и после тоя стана по-голям тежкар от мен тоя... мръхльо. Той дойде, изсмука всичко и си обра крушите, а ние останахме балъци.

Бачкаме като кучета. Металургия – това е по принцип навсякъде отровно, скъпо платена работа, хората взимат по 1000, по 2000 лв. заплата. Тежък физически труд. Няма нито един от колегите работници, който да взима повече от 500- 550 лв., аз взимам 450, като имам 8,5 години стаж в завода. А сега и тези пари не взимаме. Това е луда работа, просто те се подиграват с нас.

Най-лошите условия на труд в света са в България! Ние работим точно в каторга – нямаме вода за пиене, пием промишлена вода от язовира; нямаме топла вода; нямаме пектин, нищо няма! Нямаме дрехи, нямаме обувки, някои неща сами си ги купуваме, то няма какво да се каже, луда работа! Ядем само фасул и кюфтета – едно и също всеки божи ден. А преди да дойде Захариев, по 5-6 вида храна имаше. Като дойде Захариев реши, че ще мине за без пари. Кюфтетата – хвърляме ги на кучетата и те не ги ядат, ако искате ни вярвайте! То от 3-4 месеца и кюфтета няма, само фасул дават в завода.

Трябва да се приеме закон – такива като него, които не плащат заплати, директно в затвора и присъда. Това е кражба за мен – 4 месеца аз съм работил за тези пари, аз трябва да си ги получа, все едно ми ги е взел от джоба. Аз съм си ги изработил тези пари. Нали това е нормално в кодекса на труда – работиш и ти плащат заплата. Когато работя на мен не ми плащат! И няма закон с който да го накарат той да ми плати! Не е ли срамно?! Ходил съм на училище, вършил съм си работата кадърно и съвестно, оставал съм в извънработно време, когато се е налагало, ако е имало проблеми, аварии – все пак хора сме.

Искахме да работим, подписахме споразумение, ама той се подиграва с нас. Те ни взимат за роби. От три години не сме виждали нито един път навреме пари. Правим стачка, забавят с няколко седмици парите и платят по 60 или 40%. Стачка, заплата, стачка, заплата. До гуша ни дойде. Това сега обаче прекрачи всякакви граници. На седми март подписахме споразумение с директора на Захариев Роберто Младенов, искахме да почнем работа на 12-ти март. Нищо! Пълна подигравка, една стотинка не са платили. А като се подписваше споразумението пред Тотю Младенов, пред кмета на Кърджали, омбудсмана на града и всякакви такива представители на държавата. Подписа пред тях и накрая не си изпълни обещанието. Питам аз къде е държавата. Този трябва да се измете от света, не от държавата, от света! Защото разсипа всички предприятия, откъдето мине, трева не никне.

           

Минавам всеки ден през цинковото производство, където тировете чакат! Разбирам да няма пласмент, купчините да стоят с месеци. А те с маркучи охлаждат цинка да може да се товари на тира, защото е платен вече. Всеки ден между 60 и 70 тона изкарват. Имаме договори за две години напред – всичко е продадено за две години. 2 500 е един тон! КЦМ-то продават на същите пари и получават по 1500 лв. заплати. Ние продаваме на същите пари и не стига че получаваме по 450 лв., ами и тях не ни ги дават! В момента назначават при нас за по 350 лв. на месец и няма желаещи. Никой няма да работи за тези пари. Отровите живота ти взимат. Нямам думи, не може да се опише. Беше дошъл репортер на БНТ и някой го беше вкарал вътре да снима, не знам как точно е влезнал. Като видял къде е попаднал тръгнал да бяга навънка и вика вие луди ли сте да работите тука за 1300 лв., а колегите му викат „абе, ние работим за 350”, и той онемя, вика „вие сте ненормални, бе”, счупи си краката да бяга. Представете си в какви условия работим. Нищо не ни дават и накрая не ни плащат и заплатите.

Работник 3

- Аз съм от октомври месец в този завод. Вътре няма елементарни условия за работа. Като имате предвид че се изнасят по 70 тона на ден, като един тон е между 2 и 3000 лв. Ако си без ботуши, не можеш да стигнеш до работното си място...

Протест на металурзите от ОЦК-Кърджали в София (медийно отразяване)

11.04.2012. Протестът на металурзите от ОЦК се премести в София след двумесечни стачни действия в Кърджали. Около 100 души поискаха гласно неизплатените си заплати пред фирмата на собственика на закъсалия комбинат Валентин Захариев. По данни на синдикатите, над 1,2 млн. лв. се дължат за заплати. Без пари са оставени около 500 металурзи. Металурзите поискаха също така държавата да си върне оловно-цинковия комбинат и той да се национализира със закон. В декларация до Народното събрание протестиращите поискаха и неплащането на заплати да се криминализира.

Металурзите поискаха незабавна национализация на ОЦК-Кърджали и криминализация на некоректните частни собственици:

"Работим в каторга за без пари"

Металурзите от ОЦК: в момента 500 страдат заради един

Снимки:

Колко струва животът на един миньор (репортаж за Мадан)

Продължават протестите в ОЦК-Кърджали (видео)

Блокада – ден трети (Кърджали)

28.03.2012. Металурзите от Оловно-цинковия комплекс в Кърджали отново блокираха пътя за Хасково. "И преди и сега всичко е лъжа", "Захариев в затвора", скандират протестиращите, цитирани от БГНЕС. Работниците все още не са получили заплатите си, но се заканват, че ще продължат протеста, дори и след като ги получат, защото бъдещето на предприятието е все още неясно. Няма да спираме протестите, искаме си парите, настояваме заводът да работи иначе и градът си отива, казват хората.

Блокада - ден втори (Кърджали)

От 9,30 до 10.30 ч. във вторник (27.03.2012) работниците от "ОЦК" АД Кърджали затвориха един от главните пътища на Кърджали - изхода за Хасково през с. Мост, както се заканиха вчера.

Протести срещу животояда В.Захариев и в Рудозем

Нови заплахи за уволнение са получили работниците от ГОРУБСО -Мадан и -Рудозем, разказаха те пред камерата на Нова. И напомниха, че протестът им ще продължи, дори предприятието да плати всичките си задължения към тях и към държавата. Окончателната им цел е отнемане на концесията от собственика на мините – Валентин Захариев.

Четвърти ден над 120 работници от ГОРУБСО-Рудозем протестират. От май месец миналата година не са получавали заплати.

Телевизионният екип покани директора на фабриката, Венко Димитров, да присъства на разговора, но той категорично отказа и обясни, че ако работниците са съгласни да се върнат на работа, ръководството ще им изплати 40-те процента от месец май.

Работниците обаче не са съгласни, искат заплатите си редовно и в целия им размер.

Повече – във видеото.

novatv.bg

Дъщеря на миньор: „Докога този лъжлив животояд Валентин Захариев ще измъчва народа??”

Дъщеря на миньор от Мадан коментира изказване на Роберто Младенов (изпълнителен директор на Интертръст холдинг, направено пред БНТ относно положението в ГОРУБСО-Мадан )

Боже, как лъже този господин!!! До края на миналата година бил изпълнявал всичко необходимо ли? Няма такова нещо!! Той в ефир направо се "наака" след някои въпроси от сорта да влезнат камери веднага в рудниците или пък той как би постъпил ако 10 месеца не взима пари и го лъжат!!!!! Защо той не отговори на този въпрос? Баща ми, вуйчо ми и почти всичките ми роднини, даже и жените работят в ГРОБНИЦАТА ГОРУБСО!! Казвам гробница в буквалния смисъл, защото много хора измряха в тези рудници и то не заради друго, а защото са занемарени и ще продължават да измират!! Други се самоубиват, защото нямат пари да се хранят и явно безпаричието ги побърква!!! Ами така е всеки би се побъркал!!! А бедствието ЗАХАРИЕВ се радва на палатите, които си строи в Америка с парите на миньорите и с източването на фирмата, и въобще не му пука, че хората заради него се хранят с мухлясал хляб и картофено пюре, а други даже и това нямат!! Докога ще продължава това?? Докога този лъжлив животояд ще измъчва народа?? Това само в България го има!! До кога аз и сестра ми ще берем мизерия и родителите ни ще излезнат от депресията и няма да плачат пред нас, когато ни дават и последните си парички по 30 лева (за да изкараме 10 дни) аз, студентка в София, а сестра ми ученичка извън града!! От преди 1 година се налага да работим и аз, и тя, и да учим! Аз се оправям, студентка съм може и да прекъсна да не уча, но сестра ми още средно няма и трябва да работи и да учи, за да не умрем от глад!!!!! Как може да позволиш такова нещо, бати Бойко? Не ти ли е жал за нас!!?? Човещинка нямаш ли?? Ако КЪРТИЦАТА ЗАХАРИЕВ изплати заплатите и продължи да е шеф още след няма 2 месеца, ще е същата работа!! Аз да ви кажа, че този човек си има план! Нашите мини са много богати и той го знае много добре, цоцал е дълго време и има още много за цоцане!! Неговата цел е ГОРУБСО да фалира, след което той ще го купи и ще печели мнооого повече!!!

Миньорите в Мадан: „Това е геноцид”

Глад. С тази диагноза живее Мадан в XXI век. Миньорите не крият, че оцеляват на вересия за хляб в кварталните магазинчета, че с месеци нямат ток в домовете си. И че ядат по две филии хляб с малко сирене и мътна бобена чорба, докато блъскат под земята. Малолетните им деца работят за по някой лев - поне да имат за училище, а жените им или са безработни, или вадят по 200 лв. на месец в шивашките цехове. Истинска ярост обаче се изписва на лицата им, когато говорят за шефа си - собственика на рудниците за олово и цинк Валентин Захариев. 700-те миньори са гладни, но не стачкуват само заради своите честно заработени пари, а защото е потъпкано достойнството им.

"Това е геноцид, нечовешко отношение, с часове стоим заключени под земята, когато ЕВН спре тока в мините заради неплатени сметки на фирмата. По закон трябва да има пешеходни изходи, от които да излезем, ако стане авария с тока. Но такива няма", обясняват разпалено един през друг хората на площада. Допълват, че Минноспасителната станция в Мадан е била най-добрата на Балкански полуостров - а сега всичко е разграбено, разпродадено и службата вместо 5 специализирани автомобила и друга техника за спасителни операции има две-три паянтови брички. "Това е бяло робство, лъжат ни в очите вече повече от 10 месеца, удържат ни големи суми от заплатите, на някои от нас и по 200 лв., а никой не казва за какво, къде отиват тези пари, кой ги прибира и защо", недоволстват мъжете. От ръководството им отговаряли едно и също: "Вътрешни правила на фирмата."

Сред тях има и 20-годишни хлапаци с почернели от мазоли ръце, сякаш са копали цял живот под земята. Има и такива, които са прекарали в рудниците по 15 г. и единствената им "екстра" освен миньорската пенсия, която се надяват да получат, са

купища болести и нечовешко огорчение

което наричат кратко "геноцид".

Проблемите започват през май 2011 г., когато вземат 60% от заработеното. Следват месеци с още по-малко пари, докато последните мизерни суми капват през ноември. През цялото това време те на няколко пъти се вдигат на бунт, после отново слизат под земята, повярвали на обещанията, че ще им платят. Всеки месец покачват добивите на руда, а вземат все по-малко пари. От няколко месеца и това нямат. Оцеляват със заеми и помощ от възрастни родители и близки, чакат на пенсиите им. Това е за тези, които все пак имат близки и роднини. Но има и такива, които се борят сами с живота.

Един от тях е 40-годишният Емил Атанасов, баща на 5 деца. Когато преди 2 г. започнали да намаляват заплатите, а после и да ги бавят, решил да напусне и да се прехранва с лепене на плочки и фаянс. Иначе не можел да изхранва 4-те си деца. Заминал за София със съпругата си, която била бременна с 2-годишния сега Янис. "Защо я взех със себе си ли? Ами да ми бърка лепилото, да ми подава инструментите, да ми помага", с тъжна усмивка обяснява Емил, който вече е почти побелял. Допълва, че иначе трябвало от своята заработка да плаща и по 50 лв. на общ работник. Така бременната жена бъркала лепилата, той лепял фаянса и свързвали двата края - успявали да пратят на другите 4 деца - тогава всичките ученици на по 13-14 г. "Децата се гледаха сами, нямам живи родители, нито близки и не мога да разчитам на никого", разказва Емил. Заради кризата работата с фаянса намаляла, станало много трудно и се наложило да се върнат в Мадан. Емил отново се върнал в рудниците, но издържал до ноември 2011 г., когато заедно с още 60 колеги напуснал. "Не издържахме на мизерията, аз имах 6 г. подземен стаж и отидох на борсата, за да оцелявам", признава многодетният баща. Макар че сега не е на работа в рудниците, Емил всеки ден е на площада при колегите си. Често с празни джобове минава през целия град пеша, за да бъде с тях и да ги подкрепи в протеста. Случва се синът му Стенли, който е в I курс в техникума в Мадан, да му даде лев-два, за да не е съвсем без пари. "От 3 г. след училище помага в местен автосервиз. Вади по 10 лв. на ден, повече от мен, и ми е много неудобно, но трябва да съм на протеста", разказва още Емил. Той се надява проблемите в рудниците да се решат и веднага да се върне на работа. "Не искам да чакам на държавата, искам да работя и честно да си изкарвам парите", допълва Емил. В най-големия студ преди Нова година семейството му остава на улицата. Изхвърлили ги от ведомственото жилище на "Горубсо" и се наложило в най-големите студове той и многочленната му фамилия да се изнесат на квартира на свободен наем. Получил само предизвестие от банката, че трябва да освободи апартамента в едномесечен срок. После се оказало, че жилищата, които са собственост на минното дружество, са ипотекирани и банката ги запорира заради неплатени дългове. Преди това обаче многодетната фамилия живяла 5 месеца в мрак, нямали пари да платят тока. Нито един от 700-те протестиращи на площада пред "Горубсо-Мадан" не прави сметки какво ще си купи с парите, когато ги получи. Всички са единодушни, че първо ще си платят вересиите за хляб, после ще погасят заемите към банките, приятелите, близките. Какво ще остане за тях? "Нищо няма да остане, но поне ще живеем спокойно, че не сме длъжници на никого", единодушно отсичат миньорите от Мадан и допълват, че не искат съжаление, а човешко отношение от тези, за които работят.

По материали от в-к „Стандарт”

Работниците в Мадан и Кърджали: против концесиите, за национализация

Миньорите негодуваха от месеци, но ефективната стачка тръгна заради едната супа, разказа Максим Банков. Той започнал работа в Мадан 10-ина дни преди миньорите да излязат на улицата и повел протеста. Върнал се в мините, за да направи 3 г. стаж, колкото му трябват за пенсия. “Изкривиха ми се очите, като видях дереджето на колегите. Пишат им заплати по 500 лв., на които начисляват постоянно санкции, уж заради неизкарана норма. Така на фиша за вземане им остават към 300 лв., които пък им се дават на 4 пъти. Задлъжнели са с хиляди левове по магазините, тефтерите с вересиите за храна са страшни!”, гневи се Банков.

Миньорите се страхували да протестират, за да не ги уволнят. На улицата обаче ги изкарал гладът. “Абсурдно е подземен работник да яде едната гола супа, а други да вземат тлъсти бонуси.” Заради позицията му Банков и други синдикални лидери получили заплахи, че ще бъдат уволнени, а някои вече имат и предизвестия.

“Да уволняват! Какво ще ми вземат? Живота ми ли искат? Него не могат да ми вземат”, нарежда сред множеството озверели миньори беловласият Реджеп Османов.

“Заложници сме на ГОРУБСО. И да работим, и да не работим, пари не получаваме. Не можем да отидем и другаде, защото няма работа тук. Не са ни платени осигуровки, не можем да идем на лекар, като роби сме. В 21-ви век си плащаме, за да работим.” Така в един глас роптаят миньорите от ГОРУБСО-Мадан. “Сами си шием работни дрехи, купуваме си ботушите, рискуваме живота си със старите съоръжения всеки ден. Заплати не сме виждали от миналия октомври, а собственикът Валентин Захариев се подиграва с нас. Изчезнали са и личните ни средства от взаимоспомагателната каса, от синдикалния членски внос”, недоволстват един през друг и мъжете от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.

На 1 март напрежението изби и Мадан и Кърджали бяха разтърсени от масовите протести на миньорите и металурзите. Гладът е по-силен съветник от страха - това доказаха работниците, като стоят вече десети ден пред администрациите на двете дружества, собственост на “Интертръст холдинг” с президент Валентин Захариев.

За 5 дни бяха събрани над 10 000 подписа в подкрепа на искането да бъде отнета концесията на рудниците в Мадан. Революционни идеи да бъде национализиран заводът в Кърджали, а “бацилът Захариев да се махне”, също не липсваха.

“Срам и позор, хем работя и не ми плащат, хем съм им дал за столовата картофите от градината си. И тях не са ми платили още. Тонове картофи са им дали от района и не са си ги платили. Работим на една фасул чорба!”, пустосва 59-годишният Рамзи Хомов. Баща му е загинал в рудниците, а децата му са на гурбет в чужбина.

Джамил Кехайов (30 г.) разказва, че сега получава по 200 - 300 лв. за къртовския си труд, а от собствените си мизерни заплати си купуват бургии, дрехи, пистолети, кофи, игли, крушки, тел - необходимите неща за работа под земята. Бащи на ученици и студенти казват, че гладуват, за да отделят лев-два за закуска на децата, не могат да плащат университетски такси, отчаянието е тотално.

“Самотна майка съм, от октомври не съм виждала пари. Изпращам сина си на училище гладен. Спрян ми е токът вкъщи, хладилникът е празен. Готова съм да посрещна шефовете от холдинга у дома!”, разказва по време на многочасовите преговори в Кърджали Гинка Вълчева. Преведените преди седмица пари на едва 100 души са запорирани и прибрани светкавично от банките заради натрупани борчове по кредитите на металурзите.

“Ние не сме роби, работим в нечовешки условия, а ни обвиняват в ниска производителност. Захариев лъже за вложените в ремонтите пари и сега пак ще ни излъже с обещания да започне да плаща”, смята Харалампи Назъров. Той работи от 12 години в цеха за мокро извличане в ОЦК и го сравнява с блато, в което умират и кучетата. “80% от съоръженията в завода са извън строя и са опасни, няма една здрава помпа, липсват турбини, лагери.

Дори и веднага да се разплатят с нас, с тази допотопна техника заводът не може да се вдигне на крака. Със заплата от максимум 400 лв. работни дрехи и ботуши ли да си купим, семейства ли да храним. ОЦК вече е “Кремиковци” втора серия - заводът умира! Защо държавата допусна да се стигне дотам?”, пита мъжът и гласът му трепери…

по материали от в-к „Труд”

300 дни глад в мини "Горубсо-Мадан"

Мадан. 300 дни глад, мизерия и робство в мините. Това е съдбата на над 700 подземни работници от рудниците "Крушев дол" и "Петровица" на "Горубсо-Мадан" АД, собственост на бившия шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев. От май 2011 г. те не са получавали пълните си заплати.

До ноември успели да вземат на порции половината от парите си. Семействата им мизерстват. Хляб купуват на вересия от селските бакалии. Жените на повечето миньори са безработни или шивачки с по 100-200 лева заплата. Чашата на търпението на мъжете преля преди седмица, когато, след като излизат на земята, получават поредната порция имитация на миньорски обяд - бистра бобена чорба, в която зърната се броят на пръстите на ръцете им.

Преди да започнат работа, от фирмата са им дали закуска - две филии хляб и парче сирене. Понякога сиренето се заменя с половин кренвирш. На седмия ден от протеста им вчера в "Горубсо" пристигна министърът на икономиката Трайчо Трайков, който дълго говори с Валентин Захариев. Работниците отказват да слязат отново под земята, докато не си получат заплатите. "Горубсо-Мадан" дължи общо около 1,2 млн. лв. за заплати на служителите си.

Миньорите показаха на Трайков фишовете си за януари с неизплатените суми. Цифрите са потресаващи - от 57 до 280 лв. Собственикът на мините "Горубсо-Мадан" Валентин Захариев пък изобщо не е пожелал да се срещне с тях. Ръководството на мините излизало с абсурдните обяснения, че не им плащат заплатите, защото добивите на руда са спаднали, а подземниците не изпълнявали нормите и затова няма пари. В същото време обаче всеки месец шефовете повишават нормите за добита руда и процент чисто метално съдържание, обясняват миньорите.

Заради неплатени дългове и към ЕVН има режим на тока в рудниците. Често токът им спира и стоят "заключени под мъртвите" дълго време в галериите на рудниците. Сега под земята на работа са останали само 42-ма души, които са техническа поддръжка и отговарят за изпомпването на водата ръчно, за да не се наводнят галериите.

Другите са на площада и твърдят, че ще останат там, докато Захариев не си отиде. Един от тях е Мехмед Бодуров, който има 14 г. подземен стаж и е един от организаторите на гражданския протест на отчаяните родопски миньори. Кратко казва, че за няколко месеца се е разболял от диабет. Хората му вярват. Твърдят, че той е сред най-честните и няма никога да предаде интересите на колегите си. След срещата с министър Трайков на площада Мехмед имал силно главоболие, но нямал пари дори за един аналгин. Колега му дал последния си 1 лев, за да си купи хапче.

Всички на площада са отчаяни. Показват жалки фишове с мизерни суми, които чакат. На цялата мизерия, в която живеят 700-те и семействата им, миньорите сами трябва да плащат дори крушките на лампите от жалките си заплати, които дори не получават, отделят пари дори за части за пистолетите, с които разбиват земята. И за ботушите, с които всеки Божи ден изминават по 2 километра под планината.

Когато все пак дочакат малка част от забавените си с месеци заплати, първо погасяват кредитите си в банките. "Такива сме ние, родопчани, гледаме първо да си платиме заемите, тока и наемите, пък за нас каквото остане. А то обикновено нищо не остава. И така караме по цели месеци само на картофи и фасул", признават умърлушените от отчаяние хора. На унищожителната мизерия 60 души не издържали и напуснали двата рудника още през ноември. Отишли на борсата, за да може поне да се препитават с надеждата, че нещата ще се оправят и ще се върнат на работа.

В-к „Стандарт”

Два разказа на работнички от ГОРУБСО-Мадан

Деянова:

Г-н Захариев премина всякакви морални, законодателни норми и граници. Бели роби са хората тук от години. Работят и дават всичко от себе си да изкарат пари, за да прехранват семействата си. Не може без да се осигуряват безопасност, материали, храна и други да се иска да се хване нормата. В края на всеки месец няма ток и не може да се работи в мините. Как тогава да иска да се изпълни този непосилен план. Хората работят на влага и почти на 50 градуса жега. Не са обезопасени. Всеки път, когато отидат на работа, семействата им се молят да се върнат здрави. Търпяха много. Стига вече безхаберие за този миньорски град от страна на управниците. Млади сме, здрави в разцвета на силите си, а разчитаме на възрастните. Казват много хора да търсим късмета си другаде. Ако тръгнем всички млади другаде, какво ще стане с града ни???? Силни сме и даваме всичко от себе си, за да спасим Общината си. Не искаме другаде, въпреки че тук е трудно. Учим, образоваме се и ще работим за нашия град.Хората понякога са по-силни и от камъка. Няма да се предаваме и ще се борим да продължи развитието си този поминък на населението.

***

Анонимна:

Спирането на тока в мините се повтаря всеки месец. Хората остават в мините, защото не са предупредени. Представете си какво се случва с тях на 300-400 м. под земята без ток с часове. Другите работници от автобаза, въжени линии, готвачи и други са още по зле със заплатите. При тях забавянето е още по-голямо. За някои от тях дори нямаше допреди месец храна. Купоните им се връщаха, защото столовата е далече. От няколко месеца след многократни молби им се доставяше суха храна хляб и парче колбас "Кучешка радост". Г-н Захариев дължи пари и на доставчиците на храна, горива и други. Почти всеки месец се принудиха да спират снабдяването с хранителни стоки и горива фирмите доставчици. ЕВН и сега е спрял тока, заради неизплащане в срок на остатъка от сумата. До кога така ще я кара? Сега г-н Трайков иска да се изплатят заплатите, а се говори за прекратяване на договора с г-н Захариев. Няма да се съгласят хората да работят повече за него. ПРИЧИНАТА - Винаги се нарушава обещанието на концесионера. Залъгва хората за някой месец и после пак същата. Така е от години. Да не говорим за заплахите, отправени към работниците. Напускат 50-60 човека и спира да им изплаща заплати, обезщетения и осигуровки, за да се стресне останалите да не напускат. Това е такава голяма пирамида. Да от малък град сме, но не сме глупави. Родителите ни ни изучиха и очакват от нас да работим и да се развивам в полза на този град. За жалост още ни издържат. Вече и ние имаме деца и ще се борим - за родителите си, за децата си и за самите нас.

Уволняват организаторите на протестите в мините на "ГОРУБСО-Мадан"

Ръководството на „ГОРУБСО – Мадан" започна уволнение на организаторите на протеста. Заплахи за уволнение получиха и миньори, застанали пред камерата ни.

Днес нервите и напрежението сред миньорите бяха изострени докрай. Причината е,че започнали процедури за  уволнения на двамата им  синдикални лидери.

Единият от тях научи за предстоящото си уволнение от екипа ни.

„На какво основание ще ни уволнява? Той ни дължи заплати, а пък тръгва да ни уволнява. Няма как да стане тази работа", каза Румен Каров, синдикалист и председател на стачния комитет.

Други миньори получили пък заплахи за уволнение: „Които даваме интервюта по Нова телевизия. ще си ходим за това, че сме давали интервюта и да не даваме никакви интервюта и да мълчим да ни запушат устата".

Novatv.bg

Протестиращите миньори бяха обвинени в социализъм от собственика на ГОРУБСО-Мадан

06.03.2012. Разраства се протестът на миньорите от „ГОРУБСО – Мадан". В четвъртия им ден на гражданско неподчинение към тях се присъединиха и много жители на  града. Напрежението там ескалира, след като собственикът на мината Валентин Захариев изненадващо се появи в региона, но не срещна с протестиращите, а предпочете  да посети обогатителната фабрика в град Рудозем, която също е част от минния гигант „ГОРУБСО".

Захариев беше категоричен, че ще преговаря не на улицата, а в зала и то само с група миньори, избрани от протестиращите, тъй като считаме, че „това не е цивилизованият начин".

Зад искането на миньорите  за отнемане на концесията на мината той заподозря конкуренти с икономически интереси. По думите му, не можели да изплащат заплатите, защото работниците изпълнявали едва 50 % от нормите за добив.

„Очевидно, че тук още съществува социализъм - няма значение колко съм работил, важното е, че съм работил и съм искал заплатата. Изкарайте си по 1200 тона и парите ще дойдат при вас", обясни Захариев.

В случай, че миньорите се върнат на работа, няма да има последствия. В противен случай: „Ние ще бъдем принудени да ги освободим", поясни Валентин Захариев.

Novatv.bg

Декларация от работниците на „ГОРУБСО-МАДАН” АД

Във връзка с все повече утежняващата се ситуация в дружеството и многократните опити за намиране на изход след преговори със собственика в продължение на повече от две години, ние вече сме принудени да търсим съдействие от общински и държавни институции за разрешаване на натрупалите се проблеми:

В момента повече от половината от работещите в дружеството получават около и под минимална работна заплата, от която се плащат 60%, въпреки че става въпрос за подземни работници. От половин година се изплащат 60% от заплатите на работниците и служителите, като изоставането след всеки месец става все по-голямо.

Със сигурност „ГОРУБСО-МАДАН” АД е единственото рудодобивно дружество в България, в което размерът на работната заплата е недопустимо нисък, имайки предвид пазарните цени на основните суровини, добивани в нашето производство. Всички останали дружества от бившето „ГОРУБСО” в момента, може да се каже, че работят добре: „РУДМЕТАЛ” АД – гр. Рудозем, „ГОРУБСО-ЛЪКИ”, „ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД”, „ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ” се развиват, като дружества и проблеми с работните заплати и условията на труда въобще не се коментират в публичното пространство. За разлика от тях „ГОРУБСО-МАДАН” АД през последните няколко години е раздирано от стачки и недоволство на хората, заради нередовното изплащане на заплати и лошите условия на труд, спиране на електрическото захранване, поради неизплащане от собственика на изразходваната електроенергия и др. От няколко години не е раздавано работно облекло, ботуши, лампи и самоспасители. Всички работници сами си закупуват работно облекло и ботуши със собствени средства, включително лампи, и резервни части за оборудването и машините, с които работят.

Многобройните проверки, направени от Инспекцията по охрана на труда, за неспазване на трудовото законодателство и нередовното изплащане на заплати и осигуровки не спомагат за нормализиране на ситуацията в предприятието, напротив нещата се задълбочават и в момента се наблюдава тотален отлив на работници. Държавните институции са предприемали само формални мерки в тази връзка и те не са дали никакъв резултат до момента.

Собственикът, не е в състояние да управлява предприятието, да осигури безопасността и здравето на работещите, да изплаща редовно заплати и осигуровки и всички задължения към държавата и затова ние настояваме да се преразгледа изпълнението на концесионния договор и в случай на необходимост да се предприемат действия, довеждащи до гарантиране интересите на държавата, работниците и населението на Община Мадан, защото всички останали рудодобивни дружества нямат този проблем. В момента този отрасъл със сигурност може да се каже, че е печеливш, а „ГОРУБСО-МАДАН” АД е най-голямото работещо минно предприятие в Община Мадан и в Област Смолян. Икономиката на цялата община е блокирана вследствие на ниските /минимални/ заплати и тяхното нередовно изпращане. Подобно нещо е недопустимо за държава членка на Европейския съюз, при условие че предприятието работи и генерира значителен финансов ресурс.

Всички знаем, че този отрасъл е най-важен за Община Мадан. Той осигурява развитието й през последните 60 години и има реална възможност това да продължи и вбъдеще. Имайки предвид сериозния ръст на цените на цветните метали през последните години и добрите прогнози за вбъдеще, Община Мадан има възможност да се развива, като една просперираща община с най-много работни места и „ГОРУБСО-МАДАН” да е дружество със значително добри заплати в отрасъла, ако се изплащат заработените такива в пълен размер.

Това, което се случва в момента, обаче, е далеч от добрите перспективи за развитие.

Този отрасъл е бъдещето на Община Мадан, а в същото време сегашният собственик Валентин Захариев е оставен безконтролно да се разпорежда с държавния ресурс, съдбите на хората и бъдещето на Общината.

Оказва се, че до момента държавата е безсилна да се справи с подобни безотговорни хора като сегашния собственик на „ГОРУБСО-МАДАН” АД.

Многобройните проведени стачки през изминалите години не доведоха до решаване на проблемите, напротив – бяхме заплашвани с уволнения, самоотлъчки, намалени бяха наполовина заплатите, като в момента от тази половина се изплащат 60%.

На работниците, които напуснаха по чл. 327 от КТ, не се изплащат полагащите им се заплати. Хората са принудени да работят за 150 лева под земята. В следствие на това хората са лишени от нормален достъп до здравеопазване, образование и дори до нормални условия за живот и развитие. Неадекватното управление на предприятието и неефективната експлоатация на подземните богатства в община Мадан докара семействата ни, а и цялото население до бедствена ситуация. При наличието на търсене и висока цена на пазара в условия на криза, концесионерът създава бедствена ситуация в общината.

От всичко, казано по-горе, личи, че оправдано сме силно обезпокоени и очакваме и търсим във Ваше лице бърза и адекватна намеса за изход от създалата се кризисна ситуация. Това, ако не е геноцид, какво е? Дали всичко това ,което се случва в момента в „ГОРУБСО-МАДАН” АД, може да се случи в друга част на страната?

Ние декларираме, че можем и искаме да работим в модерно и развиващо се предприятие!

Ние искаме този дългогодишен поминък да се запази и да се модернизира!

Ние искаме да работим в нормални и безопасни условия на труд да се връщаме живи и здрави при семействата си!

Ние искаме фирмата, в която работим, да бъде модерна и просперираща и такава, с която можем да се гордеем!

Ние искаме достойно и навременно заплащане!

НАШИТЕ КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ СА:

1. Незабавно изплащане на пълния размер на заработените заплати и недопускане на бъдещи забавения на изплащането им!

2. Спешно да се предприемат мерки за модернизиране на производството, осигуряващи безопасни условия на труд в рудниците и в битовите корпуси към тях!

3. Ритмично осигуряване на машини, съоръжения, консумативи и качествени резервни части, гарантиращи нормален, безопасен технологичен режим на работа.

4. Да се подпише колективен трудов договор, с който да се регламентират ясно отговорностите и да гарантира интересите, както на работниците и служителите, така и на работодателя.

5. Изготвяне на нови вътрешни правила за формиране на работна заплата, гарантиращи справедливо и прозрачно формиране и разпределение на ФРЗ.

В случай че не постигнем необходимото разбиране и не се постигнат съответните договорености, гарантиращи изпълнението на нашите искания, ще предприемем необходимите синдикални мероприятия съгласно законите в Р. България.

Декларацията е гласувана и одобрена от протестиращите работници и служители на „ГОРУБСО-МАДАН” АД.

Председател на СО ФНСМ-КНСБ

рудник Петровица:

/Румен Каров/

И.Д. Председател на СО ФНСМ-КНСБ

рудник Крушев дол:

/Велин Дървенилов/

Миньори протестират трети ден пред ГОРУБСО - Мадан

Трети ден продължава протестът на миньорите от "ГОРУБСО - Мадан". Повече от 700 служители отново обявиха гражданско неподчинение. Повод за недоволството им е това, че още от месец май  заплатите им не са изплащани в пълен размер.

Миньорите настояват и за отнемане на концесията на собственика на "ГОРУБСО" Валентин Захариев. Вече са изпратили протестни декларации, с които настояват за спешна намеса на ресорните министерства и правителството.

От ръководството на предприятието заявиха, че протестът е незаконен и най-вероятно ще предприемат уволнения на работници, които с действията си са прекратили работния процес в мините. Миньорите обаче са категорични, че няма да спрат с протестите, защото дори не са получили обещаното изплащане на 60% от декемврийските заплати.

"Ние като ръководство на фирмата я третираме като незаконова стачка и съответно рискът е голям работниците да си понесат освобождаване кодекса на труда за три поредни неявявания на работа. Ако протестът продължи още 2-3 дена ние ще пристъпим към освобождаване на хората", коментира случая Съби Кичуков – изп. Директор на "ГОРУБСО - Мадан".

От своя страна, миньорите заявиха, че ножът е опрял до кокала и връщане няма. Един от тях допълни: "Щял да ме гони - да ме гони. Аз дотук съм работил без пари, стига вече. Нашите семейства караме от месеци без стотинка в джоба."

Novatv.bg

Миньорски протест в Мадан

Спонтанен протест изкара отново на улицата миньорите от "Горубсо-Мадан". Заради стари неизплатени заплати те отказаха да влязат в рудниците и се събраха пред управлението на дружеството. Миньорите и собственикът не се споразумяха и протестът продължава.

Преди ден миньорите са получили заплатите си за месец август. Те обаче

настояват за старо задължение към тях от май. А хората от помощния персонал не са взели дори августовските си възнаграждения.

Румен Петков:

- Значи на миньорите дадоха, на Въжени линии не са дали.

Мехмед Крушевлиев:

- Това си искаме дето сме го изработили, не нещо повече. И всеки път на лъжат, ей това е.

Румен Каров - миньор:

- Изгладнели сме вече. Ножа е опрял до кокала.

Протестиращите се оплакаха и от лошите условия на труд:

- Отиваш в магазина, купуваш си всичко. Купуваш си всичко - и ботушите, и

дрехите, и отиваш да работиш.

След няколко часа преговори със собственика Валентин Захариев беше оформено споразумение, според което дължимите суми трябва да се платят до 3 декември.

Собственикът поема ангажимент да осигури и необходимите материали за работа. Споразумението обаче не се прие от миньорите, протестът ще продължи и утре.

бнт

Подробен видео-репортаж от протеста на металурзите в Кърджали

Миньори от „Горубсо”-Мадан: Държат ни на тъмно, за да дават по-ниски заплати!

Токът е платен, режимът продължава, работниците пред протест

    Миньорите от „Горубсо"-Мадан отново са в стачна готовност заради режим на тока. Румен Каров- председател на стачния комитет обясни, че на заседание на Синдикалния съвет към дружеството е написано отворено писмо, което ще бъдe разпратено до премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, министъра на труда и социалната политика Тотьо Младенов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, председателят на КНСБ Пламен Никифоров, областния управител на Смолян инж. Стефан Стайков и собственикът на „Горубсо"-Валентин Захариев. В писмото си миньорите изказват своето недоволство относно режима на тока, който създава условия за трудови злополуки, производствени аварии и наводняване на рудниците. Каров каза още, че според информацията, която имат в синдиката електричеството е платено, но режимът продължава. Заради проблемите с тока в рудник „Петровица" вече има проблеми с генераторите и миньорите не могат да влязат, за да работят. Председателят на стачния комитет подчерта, че недоволството на служителите е срещу собственика на мините Валентин Захариев, защото те считат, че режимът на тока се въвежда умишлено, за да може да се изплащат по-малки заплати. Каров посочи, че подобни режими на електричеството е имало през миналата година на няколко пъти, почти всеки месец. Януари месец е бил изряден, но за февруари има шест неработни дни, което ще се отрази на работните заплати. Служителите са убедени, че става дума за манипулация, заради което са готови на протести. Миньор, който пожела анонимност посочи, че се случва, когато се работи под земята да се спира токът.

rodopismolian.blogspot.com

Припомняме:

400 миньори в Мадан – без заплати от септември

80 живота = 1020 лв