събота, 10 март 2012 г.

300 дни глад в мини "Горубсо-Мадан"

Мадан. 300 дни глад, мизерия и робство в мините. Това е съдбата на над 700 подземни работници от рудниците "Крушев дол" и "Петровица" на "Горубсо-Мадан" АД, собственост на бившия шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев. От май 2011 г. те не са получавали пълните си заплати.

До ноември успели да вземат на порции половината от парите си. Семействата им мизерстват. Хляб купуват на вересия от селските бакалии. Жените на повечето миньори са безработни или шивачки с по 100-200 лева заплата. Чашата на търпението на мъжете преля преди седмица, когато, след като излизат на земята, получават поредната порция имитация на миньорски обяд - бистра бобена чорба, в която зърната се броят на пръстите на ръцете им.

Преди да започнат работа, от фирмата са им дали закуска - две филии хляб и парче сирене. Понякога сиренето се заменя с половин кренвирш. На седмия ден от протеста им вчера в "Горубсо" пристигна министърът на икономиката Трайчо Трайков, който дълго говори с Валентин Захариев. Работниците отказват да слязат отново под земята, докато не си получат заплатите. "Горубсо-Мадан" дължи общо около 1,2 млн. лв. за заплати на служителите си.

Миньорите показаха на Трайков фишовете си за януари с неизплатените суми. Цифрите са потресаващи - от 57 до 280 лв. Собственикът на мините "Горубсо-Мадан" Валентин Захариев пък изобщо не е пожелал да се срещне с тях. Ръководството на мините излизало с абсурдните обяснения, че не им плащат заплатите, защото добивите на руда са спаднали, а подземниците не изпълнявали нормите и затова няма пари. В същото време обаче всеки месец шефовете повишават нормите за добита руда и процент чисто метално съдържание, обясняват миньорите.

Заради неплатени дългове и към ЕVН има режим на тока в рудниците. Често токът им спира и стоят "заключени под мъртвите" дълго време в галериите на рудниците. Сега под земята на работа са останали само 42-ма души, които са техническа поддръжка и отговарят за изпомпването на водата ръчно, за да не се наводнят галериите.

Другите са на площада и твърдят, че ще останат там, докато Захариев не си отиде. Един от тях е Мехмед Бодуров, който има 14 г. подземен стаж и е един от организаторите на гражданския протест на отчаяните родопски миньори. Кратко казва, че за няколко месеца се е разболял от диабет. Хората му вярват. Твърдят, че той е сред най-честните и няма никога да предаде интересите на колегите си. След срещата с министър Трайков на площада Мехмед имал силно главоболие, но нямал пари дори за един аналгин. Колега му дал последния си 1 лев, за да си купи хапче.

Всички на площада са отчаяни. Показват жалки фишове с мизерни суми, които чакат. На цялата мизерия, в която живеят 700-те и семействата им, миньорите сами трябва да плащат дори крушките на лампите от жалките си заплати, които дори не получават, отделят пари дори за части за пистолетите, с които разбиват земята. И за ботушите, с които всеки Божи ден изминават по 2 километра под планината.

Когато все пак дочакат малка част от забавените си с месеци заплати, първо погасяват кредитите си в банките. "Такива сме ние, родопчани, гледаме първо да си платиме заемите, тока и наемите, пък за нас каквото остане. А то обикновено нищо не остава. И така караме по цели месеци само на картофи и фасул", признават умърлушените от отчаяние хора. На унищожителната мизерия 60 души не издържали и напуснали двата рудника още през ноември. Отишли на борсата, за да може поне да се препитават с надеждата, че нещата ще се оправят и ще се върнат на работа.

В-к „Стандарт”

Няма коментари:

Публикуване на коментар