Показват се публикациите с етикет заплата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заплата. Показване на всички публикации

неделя, 10 юли 2011 г.

Зъл работодател плати с 18 кила стотинки

18 кг жълти стотинки получи за заплата шуменката Силвия Великова. Монетите от 1, 2 и 5 ст. са в 6 найлонови плика с щампа на българска банка и са на стойност 230 лв.

Жената е получила писмено уведомление с изходящ номер да вземе парите от работодателя си. Управителят на фирмата, в която работела, я поканил в офиса на фирмата си на 7 юли от 17 до 17,15 ч, за да й изплати заплатата за май.

"Отидох, подписах фиша, че съм получила парите, и изведнъж извадиха пликовете", разказа пред "24 часа" Великова.

Жената тежи 50 кг. За да прибере парите, извикала мъжа си с кола. Двамата приемат случая като унижение и тормоз. Силвия е работила там 6 г. като организатор по транспорта. Последните 4 от тях е била по майчинство с 2 от трите си дъщери.

Повод за конфликта са 2 проверки, които Великова предизвикала във фирмата. Тя търсила съдействието на НОИ и на Инспекцията по труда заради непреведени от шефа й пари.

До края на миналата година редовно получавала парите си, но от януари парите спрели.

Ревизия на НОИ установила, че фирмата неправомерно е теглила пари за платеното майчинство на Великова. Според съпруга на Силвия Александър вината е в работодателя и това е отразено в констативния протокол на НОИ. Фирмата била принудена да възстанови на държавата теглените пари с лихва - общо 3100 лв.

След изтичане на майчинството й на 1 април Великова излязла в 5-месечен платен годишен отпуск. Фирмата отказала да й го плаща, ако не им възстанови 3100 лв. Тя потърсила Инспекцията по труда и проверката завършва с предписание заплатата да й бъде платена. Парите за април получила в банкноти. За май обаче е в стотинки.

"Ще уедрим парите, макар че в банката ще ни вземат такса. Иначе трябва да ходя с раница до магазина за хляб и две млека", казва Силвия.

в-к „24 часа”

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Двеста и седемдесет ли?

Много са 270 лв. провикнаха се добре облечени работодатели. Няма производителност! Работете мизерници, а ние, ние отиваме на почивка. Ми така де – лято е. Къде ли? На някой остров, по-далече от вас, че иначе на какво ще заприличаме. Нали ви плащаме – 240 и това ви е много. Колко струва почивката на острова ли? Няколко хиляди в евро, за един. Ама и жената ще дойде и децата – те сега се върнаха от Швейцария. Къде да учат? Тук? Да бе! Как ще пътуваме? Със самолет – той си е наш. Няма да плащаме на компании. А вие работете, работете.
Въпросните работодатели, които казват, че сме мързеливи, че не произвеждаме достатъчно, имат по 5 коли, 10 апартамента, луксозни вили, яхти, самолети, купуват на децата си играчки, телефони и бижута за хиляди левове. Същите вечерят в ресторанти, където сметката надвишава много минималната работна заплата. За същите, 270 лв. не са просто джобни пари, това са дребни (когато става въпрос за тях). Няма да ви казвам какво ще се случи ако тези „работодатели”, а реално крадци на човешки труд, трябва да живеят с 270 лв на месец. Всъщност те не трябва въобще да получават пари, защото нямат производителност на труда, никаква.

Димо Казаков

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Мизерна заплата

Свършиха парите, а за заплата е рано.
Свършиха мечтите, а съм на двадесет и две, само.
Работя като алтав по 12 часа,
а накрая пак печели кой - богаташа.

Свършиха парите, а имам дете
когато го видя вечер, все ми се реве.
Памперси, дрехи, мляко, пюрета
забравих приятели и квартални кафенета.

Свършиха парите, а шефът реве:
„Малко работиш, ще намалям заплатата пак”.
„По-малко от това? Ако искаш да ти плащам, че работя при теб?”
Отвърнах му аз и добавих на ум „тъпак”.

Владимир Петров - Пловдив