"СПРЕТЕ КОРПОРАТИВНАТА АЛЧНОСТ И НАГЛОСТ!" ( снимки от работническия протест на КНСБ, София, 27 октомври 2017)

В протеста под надслов "Работеща България иска по-високи заплати" се включиха близо 10 000 работници и работнички от цялата страна.

Някои от посланията на протестиращите работници: "Заплати, а не подаяния", "Искаме равностойно заплащане на тежкия си труд", "Няма да търпим повече бедност и унижение!", "Шием дрехите ви за световни марки за жълти стотинки", "Ниски доходи, по-ниски, най-ниски, шивачи!", "Платете ни сега, утре ни няма!", "95 % от световното богатство се владее от 5 % от населението на Земята. Тази чиста проба ЕКСПЛОАТАЦИЯ днес е модерно да се нарича демокрация", "Без добра заплата няма работник","Работиш, а си беден", "Как се прави наука без пари в България?" и др.

 

 

Над 2 милиона българи живеят в АБСОЛЮТНА БЕДНОСТ, още 3.5 милиона са заплашени от АБСОЛЮТНА БЕДНОСТ

26.10.2016. Около 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Запазва се високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота. Това се посочва в изследване на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

Според проучването, семейство с двама родители и две деца през септември се е нуждаело до 2235 лв. на месец, за да покрива разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средно на едно лице това означава издръжка на живота в размер на 558,82 лв.

В същото време, прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна до 297 лв. на 1 лице. В 30,5% от домакинствата това условие не може да бъде изпълнено. Това означава, че 2,2 млн. души са под прага на бедността.

Други 48% от домакинствата общият доход на човек се пада между 297 и 559 лв. Така общо 3,462 млн. души са в риск да попаднат отново в групата на бедните.

Според КНСБ, проблем остават ниските трудови възнаграждения (в редица браншове – между 2 и 6 пъти по-ниски от тези в други страни от Източна Европа), заради които започналите работа трудно се измъкват от т.нар „капан на бедността”.

Частните собственици издевателстват над работниците в България

16 март 2016. Работниците у нас са на ръба на изтощението, алармираха синдикатите. Според тях, масово работодателите принуждават работниците си да работят извънредно и то без възнаграждение, информира Нова ТВ.

През изминалата година са отчетени повече от 20 хил. нарушения, свързани с организацията на работа, почивките и отпуските на работниците.

Повече от половината от тези нарушения засягат работното време. В практика са се превръщат тежките и продължителни смени, както и липсата на адекватна компенсация.

Извънредният труд и работата на празници вече не са изключение, а ежедневие в почти всички сектори – твърдят синдикатите. Шефовете разчитали на „вратичка” в Кодекса на труда, наречена „сумирано отчитане на работно време”. При тази система работодателят не отчита положения от работника труд ежедневно, а за период от няколко месеца.

„Аз не мога да обвиня който и да е работодател – щом са му дали баницата или зелника – защо да не го изяде?”, коментира Чавдар Христов от КНСБ.
 

За да спрат злоупотребите обаче, от КНСБ настояват право на „сумирано отчитане” да имат само минимален брой работодатели.  

„Там, където е установен непрекъсваем процес на работа или там, където самата работа не позволява да има подневно отчитане на работното време. Например в охранителния бизнес, здравеопазването”, обяснява Величка Микова от КНСБ.

Другите предложения са: по-високи компенсации при положен извънреден или нощен труд; по-кратки смени за работници, грижещи се за малки деца или за болни членове на семейството; „неделя” да е ден, предвиден само и единствено за отдих.

„Папата през 2013 г. също направи едно изявление в тази насока, че неделя поначално трябва да е ден за Бога. Оставям настрана и онова, което много хора забравят – че на седмия ден той спрял да почине. А ние?!”, пита Чавдар Христов от КНСБ.

24 ноември - протест на работещите в музеи и галерии

24 ноември 2015 г. - ДЕН НА НЕДОВОЛСТВОТО 
МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ НА Р БЪЛГАРИЯ ПРОТЕСТИРАТ

Синдикат "Музеи и галерии", НФ "Култура" към КТ "Подкрепа" и "Синдикат на работещите в музеи и галерии", НСФ "Култура" към КНСБ 
организират протестни действия

Нашите искания са:

1. Да бъде увеличен бюджетът за политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство, за да бъде осъществена реформата в музейния сектор и да започне реалното изпълнение на заложените приоритети, свързани с културните ценности в програмата на правителството! 
Досега държавните музеи (почти всички със статут „национални”), както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и 55-те общински музея, не са на делегирани бюджети, което ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите. За тази цел са необходими 7,9 млн. лв. към бюджета на Министерството на културата и 4 772 000 лв., които чрез Министерството на финансите /МФ/ да се разпределят целево по общините. 
2. Да бъде увеличен и уеднаквен Единният разходен стандарт на 103-те музея и галерии с регионален характер! 
Досега се дават повече средства за музеи, чиято бройка е под 15, а за тези, които са над 15, субсидията е по-малка. Това е несправедливо и неоправдано! Искаме да бъде увеличен стандарта за бройка на 14 459 лв. за всички музеи, което означава допълнително 6 млн. лева, които чрез МФ да бъдат разпределени целево по общините. 
3. Да бъдат заложени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи и сгради за всички музеи!
Това изисква допълнително 1.242 млн. лева.
4. В рамките на тези средства да бъде увеличена работната заплата минимум с 50%, за да отговаря на отговорността, която носим.

Различни протестни действия ще има в музеи и галерии в цялата страна - плакати, подписки за подкрепа на исканията, протестни лентички, беседи от специалисти за емблематични паметници и др. 
Обръщаме се към депутатите, министрите и към цялата българска общественост да посетят музеите и по този начин да подкрепят нашия протест! 
В този ден, вместо да затваряме музеите, ние ще отворим широко вратите за всички, за които българското културно наследство наистина е приоритет.

*Факти за доходите на работещите в музеите и галериите у нас.
Около 5 000 000 са посетителите в музеите и галериите през 2014 г.
- Близо 3000 души работят в 204-те музея и галерии в България.
- 1038 са специалистите с висше образование в тях – научни сътрудници и уредници. Те имат най-ниските заплати от всички категории висшисти у нас.
- 400 лв. е началната заплата на млад музеен специалист с магистърска степен. От 1 януари трябва да бъде увеличена с 20 лв., за да се изравни с минималната заплата за страната!!!
- От 400 до 550 лв. получават повечето от уредниците и реставраторите в музеите и галериите, които имат над 20 години трудов стаж.

В длъжностната характеристика на всеки музеен специалист има изискване за:
- много добро владеене на чужд език;
- специалистите са и материално отговорни лица за сериозни суми.

Почти 2,5 млн. българи живеят с доходи под линията на бедност

Една трета от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Почти 2,5 милиона пък са с доходи под линията на бедност.

Тази мрачна картина на родната реалност очерта редовното изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Лидерът на синдикалистите Пламен Димитров обяви, че половината граждани имат месечен доход от 295 лева, което е линията на бедността, до 560 лв. - издръжката на живот за член от домакинството.

Само 1,4 милиона от българите имат добър стандарт на живот по родни критерии, сметна Димитров.

При средно ниво за ЕС от 24,4%, цели 40,1% от гражданите са застрашени от бедност и социално изключване.

  

30.10.2015