Физическо насилие над работник от италианската фирма „Йобекс“-Ловеч

Пламен Димитров, вече бивш служител на „Йобекс България“ разказа пред „Ловеч днес“ за шокиращ инцидент, след който е взел решение да напусне фирмата на Серджо Пицути. Пламен работи във фирмата от 29 януари 2014 г. до 2 март. Женен е, има детенце на 1 годинка. Той е на 36 години, има висше икономическо образование и е работил в цеха за опаковане на скандалната фирма.

На 2-ри март 2014 година, малко след 18.30 часа в „Йобекс България“ се случва нещо шокиращо. След 12 и половина часов работен ден,  практически извън 12-те часа, позволени по закон, собственикът на фирма „Йобекс България“ Серджо Пицути, без наличие на свидетели ме причака в шивашкия цех и се нахвърли върху мен, разказва Пламен Димитров. Повали ме на пода и ме хвана силно за врата, като ме стискаше зверски.

Предисторията

В неделя, на 2-ри март, ден преди официалният празник на България, в „Йобекс“ се работи. Смените са 12 часови. Започват в 6.00 и работният ден приключва в 18.00 часа. Поне така би трябвало да бъде.

Всъщност работим в неделя, обяснява Пламен, защото на другият ден беше 3 март – национален празник. Това се случва за пръв път да се работи в неделя. Иначе 1 ден от седмицата се почива.

От началото на февруари се започна на 12 часов работен ден с 1 час почивка. Работи се 5 дни в седмицата по 12 часа, като в събота се работи от 06.00 до 14.30 часа, с половин час почивка.

На въпроса, всяка събота ли се работи, отговорът му е категоричен: Да!

За въпросния 2-ри март, неделя, Пламен Димитров разказва „Просто този ден се виждаше, че предвидената работа за деня нямаше как да се свърши, даже след два или три часа след края на работното време“.

Не че имаме точно норма, но човекът (Пицути) си е приготвил тировете и се работи. Беше ясно по-отрано, че няма да можем да свършим.

Говорихме с други колеги, че ще си тръгваме, когато приключи смяната ни. Няколко човека вече бяха си тръгнали в 18.00 часа. Един от колегите даже в 14.30 си беше тръгнал. Това си е негов избор. Аз виждам, че жените остават на работа, въпреки че работното ни време беше изтекло. Заради тях и аз реших да остана още малко,  до 18.30. След  това реших да си тръгна.

Отговорникът на производството, дясната ръка на управителя, явно му е казал, че има хора, които искат да си тръгват и че работата няма как да се довърши.

Управителят се появи в момента на моето тръгване. Започна да ми подвиква и да ми търси сметка защо си тръгвам. Казах му, че съм изморен и си отивам.  Тръгвам да си ходя през шивашкия цех и той веднага, явно през склада, се е насочил да ме пресрещне и пак след повторно подвикване от негова страна, аз с по-рязък тон му казах, че не желая повече да коментираме и си тръгвам, което е мое право.

Инцидентът

Тогава той явно не можа да понесе това мое решение и ми се нахвърли. Свали ме на земята. Прекалено неочаквано стана за мен.

Повали ме на пода и ме хвана силно за врата, като ме стискаше зверски. Бях шокиран, не съм очаквал такова нещо.

След това си тръгнах.  Аз също бях афектиран и го нарекох го идиот, което си е самата истина.

След това минах през полицията, където ми обясниха, че мога да подам жалба, а другото е по частен път да заведа дело за нанесена лека телесна повреда. Но без наличие на свидетели...

Не подадох веднага жалба, защото бях изморен, вечерта в неделя се случва това, след 12 часов работен ден.

Подадох жалбата на 4 март (вторник). Обясних случая писмено в полицията. Не са ми дали входящ номер. Досега нямам и отговор от тях.

 ***

Ето какво отговори Пламен Димитров на нашите въпроси

Как се почувства след тази случка?

Бях много унижен, омерзен.  Не знам как да го опиша.

Как се държеше Пицути с останалите ти колеги?

Ами арогантно, по един същ начин. Без да се зачитат правата на работника.

Имало ли е обиди към работниците?

Той (Пицути) на италиански постоянно ръси псувни и негови си там груби думи. Няма добър ден, добро утро, няма най-нормалните неща, които трябва да се случват в една фирма.

Имало ли е подобни на твоя случай, на упражняване на физическо насилие?

Не съм чувал за подобни случаи за физическо насилие. Сигурно съм първия.

Ходи ли до болницата след инцидента?

Не, не съм ходил. Два три дни след случая имах силни болки във врата. Още по-зле се почувствах, когато отворих в интернет и написах Серджо Пицути. Видях интервютата на ТВ7 и с шефа на Инспекцията по труда в Ловеч инж. Митев. Видях, че институциите не защитават по никакъв начин права на най-уязвимите слоеве на населението.

В Инспекцията по труда подаде ли жалба?

Не, не съм, защото разбрах, че е имало доста жалби, а ефектът е нулев. Продължава  да се работи по същият начин.

А от полицията какво казаха? Ще предприемат ли нещо?

След жалбата, по закон могат да го предупредят писмено или не знам по какъв начин. Аз изисквах за публично предупреждение, за да може този случай да се разчуе и този човек да има някакъв страх и респект от работниците, макар и малък, и това никога да не се повтаря по никакъв повод.

Докато бяхте на работа имаше ли голямо текучество?

Когато започнах, започнаха още двама човека – момче и момиче, млади хора. Но след  1 ден се отказаха и прекратиха отношенията си с фирмата. Също така още една жена през януари започнала, също се отказа.

Имаме информация от твои колеги, че ако човек се разболее и вземе болничен, след това се уволнява. Вярно ли е това?

Чух за болничните, че когато се вземат, работника бива орязвам жестоко от заплата. Има  голям произвол, но хората не си търсят правата. Това за мен е фрапиращото. Те са едва ли не примирени и приемат, че той е един господар, който може да прави каквото си пожелае. До голяма степен те самите са допуснали това да стане възможно и да се случва.

Изплатиха ли ти заплатата?

Имам да получавам за февруари заплата и за март имам два дни и след тази случка имам седем дни болничен, поради нервно психическо разстройство и обща преумора.

По колко часа най-много сте работили?

Значи, извън тези 12 часа, много често през периода се е налагало да се остава, за половин час, за 45 минути, имаше често такива случаи. Но работниците са добронамерени и в интерес на работата, за да се свърши докрай се остава.

Плащаха ли ви извънреден труд?

Чувам за някакви 500 лева като заплащане месечно, а часовете колко се работи, няма явно толкова голямо значение

Как разбирате каква ви е заработката?

За януари не получих фиш.

Колко пари имаш да получаваш?

За един месец работен, надявам се около 500 лева

Да уточним, един месец работен за нормалните хора означава, 5 работни дни седмично по 8 часа на ден.

В тази фирма означава около 25 дни. Не съм ги изчислявал. Работи се на 6 дневен режим. 5 дена по 12 часа с 1 час почивка, а един ден се работи 8 часа – в събота.

Когато дойде инспекцията по труда на проверка, вършат ли си работата?

Аз имам съмнения за корупция, защото от колегите разбирам, че е имало жалби и проверки от Инспекцията, а в същото време, нещата продължават да си бъдат по същия начин. Даже и се влошават. Все по-малко хора работят във фирмата, трудно се намира персонал. Не знам каква е причината. Не е лошо да се провери състоянието на фирмата. Има много поръчки, но това не означава, че нещата са добре.

От друга страна, няма закъснения по думите на всички колеги по отношение на работната заплата. В това отношение фирмата е коректна.

Снощи разговарях с момчето, което напусна и с друга напуснала колежка, която не си е потърсила последната заплата, но засега , колегата няма интерес и не е склонен да говори.

Той е млад и се страхува, че няма да си намери работа.

Как се отразява всичко това на семейството ти?

При толкова дълго отсъствие от къщи, имам дете на 1 годинка, трябва да се къпе, това няма как да стане. Отделно, човек трябва да си напазарува, да си наготви, не можеш да се отдадеш изцяло на тази работа, след като отплащането е една заплата, която е мизерна за положения труд.

Това, което се случва, е недопустимо да се случва в цивилизована държава!

lovechtoday

Расте напрежението сред съкратените корабостроители в Бургас

05.01.2014. За трети път съкратените работници от Бургаските корабостроителници блокираха едно от възловите кръстовища в града. Много от съкратените корабостроители изнемогват. Част от хората имат да получават по близо 10 заплати. За някои от семействата проблемът е изключително сериозен, тъй като съкратените много трудно могат да си намерят работа. Ето защо хората са решени да продължат да търсят правата си, за да получат парите, които са изработили.

ПРИПОМНЯМЕ, че заповедите за уволнение на съкратените 150 работници от „Бургаските корабостроителници” АД са били давани от лица, носещи пистолети. Това заявиха бивши работници на дружеството. Корабостроителите обясниха, че става въпрос за въоръжена охрана, която е била наета преди два месеца да охранява помещенията на корабостроителницата.

Работнически протести срещу приватизацията на железниците в Южна Корея

Вълна от работнически протести против приватизацията на железниците и против репресиите срещу синдикални дейци залива Южна Корея от средата на декември 2013 г. В отговор на протестите южнокорейската държава е уволнила 8000 стачкуващи железничари, а много от техните синдикални лидери са арестувани.

 

Глад, тъмнина, студ и надежда за национализация. Интервю с работничка от „Ремотекс“-Раднево

Интервю с работничка от „Ремотекс“-Раднево

/След като през последните две години успяхме да организираме срещи с работници от Перник, Сопот и Ораново, сега, опирайки се на собствените си сили, се насочваме на югоизток, към град Раднево. Там повече от месец работници от местното предприятие „Ремотекс“ провеждат протестни действия. Срещнахме се с една от активните участнички в работническите протести. Интервюто е резултат на близо 2-часовия разговор, който проведохме с нея. – Раб. глас/

Представете се

Казвам се Таня Вълчева. Работник-фрезист съм. От 23 години работя в „Ремотекс“-Раднево. В цеха за металорежещи машини. В един и същи цех вече 23 години. Само там.

Може ли да разкажете за самото предприятие?

Предприятието е открито през 1966 г. До 1991 г. се казваше ЦРБ – Централна ремонтна база. След това го преименуваха на „Ремотекс”.  Основната му функция е поддържане на тежка минна техника. Ремонт на тежката минна техника за „Марица-Изток”. Вече след като го приватизираха, започнаха да изтласкват назад това производство, започнаха да се правят подемни съоръжения и други.

Тук идват да работят хора от Стара Загора, от Нова Загора, от околните села, от Казанлък. До момента, в който ни купиха, в предприятието работеха 2000 души. А сега сме 561 души. Т.е. 4 пъти по-малко, като повечето са пенсионери. „Ремотекс“ мисля че от 2002 г. е частна собственост 100%. Откакто дойдоха тези работодатели, на следващата година започнаха проблемите. След като приключи следприватизационния контрол, който е 3 години, започнаха закъснения (със заплащането) – с по месец-два. Започнаха и да напускат най-добре подготвените кадри. Аз останах, защото за жена е трудно да се намери работа.  Но от миналата година досега нещата ескалираха тотално като неплащане на заплати. Обещават, че ще плащат заплати, че ще има работа, но не виждам повод да им повярвам.

Какви са условията на труд?

Условията на труд са плачевни. Отопление няма. Изрязаха парното. И то при положение, че на много места липсват стъкла. Спряха водата. Храна, „вредни” – за никого няма. Стол има, но цените не ни позволяват да го ползваме. Всеки си носи храна и си яде вътре в мизерията при мръсотията и така. Работно облекло – за 10 години тази година получих за пръв път. И то това работно облекло е спечелено по някаква програма, не е разход, направен от собственика.

Преди приватизацията социалните придобивки си бяха наред. Режийни за отпуски, всичко. Оттогава сме загубили тези придобивки.

С работното време няма проблем – 8 часа, 5-дневна работна седмица.

Стават ли трудови злополуки? Опитват ли се шефовете да ги прикриват?

           

          Стават злополуки. По принцип при нас не ни карат да ги прикриваме. Единствено при стария началник имах такъв случай. Бях си счупила ръката и той ми каза, че ако го пиша трудова злополука, ще ме накажат. Когато ми гипсираха ръката и отидох да си занеса болничния, началникът ме попита не какво ми има, а какво съм писала. Аз се уплаших и писах злополуката като „битова”. Този началник обаче го няма отдавна.

Имаше ли някакви промени освен името в периода от 1989 до 2002 г., когато предприятието е приватизирано?

Работехме, не сме оставали без заплата. Те (приватизаторите – РГ) ни купиха с готова продукция за 20 милиона лева. Предприятието никога не е било губещо.

А какъв беше тогава мотивът за приватизация?

Не знам. Питайте управляващите. Изкараха ни от системата на „Марица-Изток” и – на парче...

Знаете ли за къде се произвежда сега, след като сте извън системата на „Марица-Изток”?

Не знам. Произвеждаме подемни съоръжения, но за къде – не знам. Единствено за миналата година знам, че произвеждахме съоръжения за Австралия. Вероятно и за Русия и Украйна, но не съм сигурна.

А как гледаха хората на приватизацията през 2002 г.?

Надяваха се, че като стане частно, ще стане по-добре, че ще бъде намален административният персонал. А той не само, че не се намали, но и се удвои. Административният персонал стана два пъти повече от работниците. Сега администрацията е прекалено много раздута. Но нас никой не ни пита какво искаме и какво не искаме. Синдикатите направиха един митинг против приватизацията и толкова. 

Каква е ролята на синдикатите в „Ремотекс”?

Никаква. Никой не им дава право на глас. В частна фирма синдикати няма. Поне не съм чула. Чак сега се появи синдикалният лидер от КНСБ. Досега се криеше, защото го беше страх. Имал е някакви проблеми преди, нещо са го заплашвали и той се криеше. Доколкото знам собствениците действат едновременно с подкупи и заплахи спрямо синдикалистите. Дават им по-големи заплати и в случай, че се опитат да организират нещо, ги заплашват с намаляване на заплатите или с изгонване от работа. По време на предната стачка изгониха от работа брата на единия синдикален лидер точно по този начин.

            

            Как стои въпросът със заплащането?

             

            Последно съм получила 100 лв. от февруарската заплата. Заплатата ни иначе е 450 лв. За последно ни я увеличиха преди около 4 години. Дотогава беше 370 лв. По едно време раздаваха и някакви бонуси по 20 лв., но само на мъжете. Отидохме да попитаме шефовете защо няма и за нас, а те ни отговориха: „Защото сте жени”. Работиш, бориш се наравно с мъжете и накрая получаваш такива „оправдания”. Сега и тези бонуси, които уж са за всички, вече ги няма. Но някои пак получават повече пари, ако се харесват на шефа и най-вече ако му донасят. Затова сега някои получават и 1200 лв. Преди приватизацията получавах 320 лв., но тогава с тези пари можехме всяко лято да ходим на почивка и да изплащаме заем за жилището. А сега покупателната способност на заплатата ни е нищожна.

             

            Споменахте, че има разлики в заплащането на отделните работници?

             

         Да, драстични. Казват, че е заради квалификацията. Кой колко е квалифициран. Освен това започна да дава парите по цехове – първо на два-три цеха, след 20 дни на още два-три цеха и по този начин манипулира хората, за да не са единни и да протестират. Чувам, че се дават и пари на ръка. Целта е да няма колектив, да са разединени хората, да не могат се обединят и да протестират. 

       Отделно, че се опитват да ни разделят на етноси – някой беше писал по адрес на собственика – „Този турчин да си ходи“. Не ги искам такива публикации. Защо в България продължаваме да се делим на етноси?

            

             Какъв е поводът за сегашните ви протести?

             

       Поводът най-напред е неплащането на заплати. Също така – неясното бъдеще на предприятието, защото от 15 октомври сме пуснати в „платен престой”, което означава да си стоиш вкъщи и да получаваш заплата. Сега ходим до предприятието единствено за протестите. И вече цял месец протестираме.

             

             Какво точно се случи на 10 декември?

           

           Тогава нахлухме в административната сграда и бяха принудени да викат полиция. Пак ние, жените, направихме нещата. Директорът Чорчопов дойде със служебната кола. Ние застанахме пред портала, който е за колите, за да не влезе. Не го пуснахме да влезе. Той слезе от колата и мина през електронните пропускателни въртележки. Носеше папки с документи и някакъв диск. Каза, че това е договор за 2.5 млн. евро. Кой ще го работи тоя договор, то вече няма хора, няма материали... Още повече, че преди те умишлено отказваха поръчки. Умишлено водене към фалит ли е това, не знам, не мога да си обясня. Просто им се учудвам как спят спокойно тези хора, като знаеш че си оставил толкова работници без пари. Един съвестен човек няма да спи и ако на един човек дължи пари. Не знам каква школовка са минали.  

             

              Има ли дългове предприятието?

             

        Предприятието има дългове, те са обявени. Първа инвестиционна банка му е най-големият кредитор – 15 млн. лв.  

          

        През 2009 г. пак имаше протести в „Ремотекс”. Тогава бяха уволнени две работнички. Какво се случи с тях?

             

              Бяха уволнени за „уронване престижа на фирмата”, защото са правили изявления пред медиите, че не получават заплата (тогава бяхме с две заплати назад) и банките ги притискат. Впоследствие ги върнаха на работа, но без да им повишат заплатите както на останалите. Освен това започнаха да ги дебнат на всяка крачка за нарушения. Заводът е опасан в камери, без да сме се съгласили с това и тези камери се използват, за да се оказва натиск срещу нас. 

             

             Беше съобщено, че се готвите за стачка.

             

            Да, вече сме в стачна готовност. Събрахме подписка след колегите. Нямаше такъв, който да не се е подписал за стачка. За разлика от протестите, които са извън предприятието, стачката ще се води на работното място. Когато вместо „платен престой”, ни кажат пак да ходим на работа, тогава вместо протести и гражданско неподчинение, ще започнем стачка – ще стоим на работното място, без да работим, както е по Кодекса на труда.

             

            Какви са перспективите пред „Ремотекс”? Нов собственик? Национализация? Кой е Дечко Колев?

          

        Хората се надяват на национализация, за да могат да си получават редовно заплатите. Също така искаме да се криминализира неплащането на заплати. Дечко Колев държи конкурентни на „Ремотекс” ремонтни фирми, които обслужват в момента „Марица-Изток”. Той се притеснява, че при една национализация обслужването на „Марица-Изток” вместо от неговите фирми ще се поеме от „Ремотекс”. Освен това може да се създаде прецедент и работниците от други закъсали предприятия също да поискат национализация.

          

          Какви са последиците от това продължително неплащане на заплати?

          

          Последиците са глад, тъмнина и студ.

        

          Какво мислите за работническия контрол като перспектива пред „Ремотекс”?

     

       За мен е една химера. Много хубаво звучи, но няма кой да допусне работника да го направи. При нас дори синдикална дейност не се допуска, какво остава за работнически контрол. Гледах филма, който ми пратихте за Аржентина – „Фасинпат“ – възхищавам се на такива хора, но не вярвам, че това може да се случи при нас.

            

           Какво е положението във вашия град Раднево?

        

       Затихващи функции. На мен ли така ми се струва – не знам. Макар че не сме като в Северозападна България, където е страшно. Някога, заедно с община Несебър, бяхме на едно от първите места в страната по равнище на социално-икономическото развитие, измерено с показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това беше в периода, когато не беше централизирано всичко и данъците от „Марица-Изток“ не отиваха в София, а оставаха тук. А сега всичко е за София. Парите от „Марица-Изток“ отиват, за да се плаща софийското парно (споделяме, че работниците от ВМЗ-Сопот са ни се оплаквали как голяма част от приходите на тяхното предприятие са отивали за построяването на софийското метро –РГ). Парите, които работниците трябваше да получат като премии, отидоха, за да се плати софийското парно. Младите хора бягат в големия град, в Стара Загора, който е един от малкото добре развиващи се градове в България.

Имате ли някакви съвети, мнения, критики относно „Работнически глас“?

           

          Харесвате ми като медия, но направете така, че да се организирате и като организация, която да защитава правата на хората. Един вид като синдикат. Да защитавате работника. Защото хората нямат закрила от никого. Нито от държава, нито от синдикати. Например, ние имаме голяма нужда от трудово-правна помощ.