Разказ за миньорския живот в "Ораново"

Около 200 души от селата в община Симитли работят в частния рудник "Ораново". Почти няма семейство от района, в което да няма миньор. Тези, които сега работят в рудника, не говорят за условията под земята, защото според близките им от ръководството са им забранили. Ако се затвори рудникът заради опасните условия, много от миньорите ще останат без препитание, а това е основният поминък в региона.

Миньори разказаха, че откакто рудникът е станал частен, почти не се доставят обезопасителни материали, с които да бъде защитен животът на мъжете, които влизат в галериите.

"Всичко е на магия, бош лаф, материал се получаваше, по една композиция се вкарваше на 24 часа - 11, 13 може и 15 вагона. Сега не са я вкарали сигурно откак са я купили тука" - твърди миньор.

Братът на Асен, който беше погребан вчера в родното му село Полето, каза, че му оставали само две години до пенсия. Близките все още не са решили от кого ще търсят отговорност за трагедията.

"Мъка, мъка - голяма. Млад - на 41 години, с детенце, дом, всичко... Знаеш как е" - споделя с мъка негов познат.

Само след месец другият загинал миньор - Николай, също е трябвало да излезе в пенсия. Въпреки тежките условия и жертвите, които взима рудникът, хората казват, че няма да се откажат да работят, защото друга алтернатива за препитание в района няма.

"Трябва да се работи нещо, иначе децата как ще ходят на училище, кой ще ги храни, по магазините не дават на вересия" - тревожи се миньор.

Изписаният вчера от благоевградската болница спасител Бойко Ружински, който участва в първия ден в акцията, изненадващо пристигна в рудника, за да донесе болничния си лист. Според него причина за срутването вчера беше недоброто укрепване. Днес обаче той твърдеше точно обратното, очевидно изплашен, че може да остане без работа.

"Крепи се с метал - най-здравото, което може да се крепи, най-здравият крепеж е това нещо. Общо взето за мен е добър - крепежът" - твърди Бойко Ружински.

За труда си под земята миньорите в рудник "Ораново" получават между 500 и 1000 лева на месец.

"Ей тука, като дойдеш на портала, първо се прекръстиш и тогава влизаш - е там на входа на мината пише: "С Бога напред“ - за миньора всеки ден е война - сподели още Ружински.

БНТ

Работнички от "Нелсен чистота"-Стара Загора заплашват с гладна стачка и самозапалване

12 Юни 2013. Ще станем втора Варна, ако остана без работа, закани се Недка Димитрова. От пет години тя работи във вече бившата фирма-концесионер по почистването „Нелсен чистота", на която концесионният договор бе прекратен с решение на Общинския съвет „Аз съм диабетичка, ако остана без работа ще гладувам, как ще издържам семейството си? На улицата ще останем 300 души. Ако е имало проблеми с ръководството ни-нека го сменят, но защо да страдаме ние-невинните хора, които с честен труд си изкарваме прехраната. Какво ни чака-да излезем на улицата и да започнем да крадем, за да издържаме семействата си.Това по-добре ли е? Имаме колежка, която получи инсулт, след като стана ясно, че може да загуби работата си", обясни пред радио „Дарик“ Недка Димитрова.

Единственият път пред работещите все още жени е да бъдат освободени от сегашния си работодател и да бъдат наети от временната фирма „Зауба" АД , избрана от комисия чрез договаряне без обявление. „Девет работнички от „Нелсен чистота" се срещнахме със зам.-кмета Йордан Николов и с председателя на Общинския съвет Емил Христов дни преди да стане ясно, че общината прекратява договора с фирмата. Те ни увериха, че ще застанат зад нас, обещаха ни много работи, но от 6 юни никой не ни е потърсил. Сега четем, че част от нас били недоволни и отказали да бъдат преназначени в „Зауба". Това абсолютно не е вярно. Никой не ни е потърсил от новата фирма. Но, питам аз-след като не съм освободена от „Нелсен чистота" на какво основание да бъда назначена в другата фирма? Това е незаконно", твърдят жените. По думите им от „Зауба" са наели работници на временни договори, с по-ниско заплащане, имало и техни бивши колеги. Отричат за конфликти със служители от временната фирма, но твърдят, че макар и да чистят две фирми едновременно градът не е станал по-чист.

Работничките от „Нелсен чистота" се заканиха, че ще чистят града и ще упорстват за работното си място. Убедени са, че съдът ще отсъди в тяхна полза, но ако това не стане ще предприемат ефективни стачни действия, можело да се стигне и до гладна стачка.

300 дни глад в мини "Горубсо-Мадан"

Мадан. 300 дни глад, мизерия и робство в мините. Това е съдбата на над 700 подземни работници от рудниците "Крушев дол" и "Петровица" на "Горубсо-Мадан" АД, собственост на бившия шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев. От май 2011 г. те не са получавали пълните си заплати.

До ноември успели да вземат на порции половината от парите си. Семействата им мизерстват. Хляб купуват на вересия от селските бакалии. Жените на повечето миньори са безработни или шивачки с по 100-200 лева заплата. Чашата на търпението на мъжете преля преди седмица, когато, след като излизат на земята, получават поредната порция имитация на миньорски обяд - бистра бобена чорба, в която зърната се броят на пръстите на ръцете им.

Преди да започнат работа, от фирмата са им дали закуска - две филии хляб и парче сирене. Понякога сиренето се заменя с половин кренвирш. На седмия ден от протеста им вчера в "Горубсо" пристигна министърът на икономиката Трайчо Трайков, който дълго говори с Валентин Захариев. Работниците отказват да слязат отново под земята, докато не си получат заплатите. "Горубсо-Мадан" дължи общо около 1,2 млн. лв. за заплати на служителите си.

Миньорите показаха на Трайков фишовете си за януари с неизплатените суми. Цифрите са потресаващи - от 57 до 280 лв. Собственикът на мините "Горубсо-Мадан" Валентин Захариев пък изобщо не е пожелал да се срещне с тях. Ръководството на мините излизало с абсурдните обяснения, че не им плащат заплатите, защото добивите на руда са спаднали, а подземниците не изпълнявали нормите и затова няма пари. В същото време обаче всеки месец шефовете повишават нормите за добита руда и процент чисто метално съдържание, обясняват миньорите.

Заради неплатени дългове и към ЕVН има режим на тока в рудниците. Често токът им спира и стоят "заключени под мъртвите" дълго време в галериите на рудниците. Сега под земята на работа са останали само 42-ма души, които са техническа поддръжка и отговарят за изпомпването на водата ръчно, за да не се наводнят галериите.

Другите са на площада и твърдят, че ще останат там, докато Захариев не си отиде. Един от тях е Мехмед Бодуров, който има 14 г. подземен стаж и е един от организаторите на гражданския протест на отчаяните родопски миньори. Кратко казва, че за няколко месеца се е разболял от диабет. Хората му вярват. Твърдят, че той е сред най-честните и няма никога да предаде интересите на колегите си. След срещата с министър Трайков на площада Мехмед имал силно главоболие, но нямал пари дори за един аналгин. Колега му дал последния си 1 лев, за да си купи хапче.

Всички на площада са отчаяни. Показват жалки фишове с мизерни суми, които чакат. На цялата мизерия, в която живеят 700-те и семействата им, миньорите сами трябва да плащат дори крушките на лампите от жалките си заплати, които дори не получават, отделят пари дори за части за пистолетите, с които разбиват земята. И за ботушите, с които всеки Божи ден изминават по 2 километра под планината.

Когато все пак дочакат малка част от забавените си с месеци заплати, първо погасяват кредитите си в банките. "Такива сме ние, родопчани, гледаме първо да си платиме заемите, тока и наемите, пък за нас каквото остане. А то обикновено нищо не остава. И така караме по цели месеци само на картофи и фасул", признават умърлушените от отчаяние хора. На унищожителната мизерия 60 души не издържали и напуснали двата рудника още през ноември. Отишли на борсата, за да може поне да се препитават с надеждата, че нещата ще се оправят и ще се върнат на работа.

В-к „Стандарт”

Солидарност с миньорите от ГОРУБСО-Мадан

Протест на работниците от "Пристанище Бургас" (видео-репортаж)

Пристанищни работници на протест срещу концесията на Терминал Изток-2

300 работници от бургаското пристанище протестираха днес. Повод за това е правителственото решение за обявяване на концесия на Пристанищен терминал Изток-2. В него влизат строеният със заем от японската банка Терминал 2 А и този за насипни товари. " С решението на правителството се нарушават всички  договорки, постигнати до момента. Според тях трябваше да има концесия само за написпи товари", каза за BurgasNews сидникалният лидер Здравовеста Николова. При това положение от работещите в момента 1 000 души, 800 ще останат без работа, тъй като няма да има какво да товарят, поясни тя. Възмущението на пристанищните работници идва от това това, че публично не са обявени намеренията за концесията. "Научихме за това от медиите. Държаха ни в неведение", изказа недоволство Николова. От година и половина се борим да закрепим положението на пристанището не само със съкращения, но и с намалени заплати. В момента се чувства известна стабилизация и всичко рухна с това решение, добави Николова. "Явно държавата няма интерес от работещи пристанища, а се нуждае от концесионери”. Разговори по въпроса не са провеждани с бургаски депутати. "Срещата ни с тях явно ще стане преди изборите, когато ще имат нужда от избиратели. Тогава обаче ще бъде късно, защото ще бъдем гласоподаватели на Бюрото по труда", каза огорчена още Николова. Простестиращите изпратиха Декларация до премиера, министрите на траспорта, труда и социалната политика, финансите и до синдикалните организации.

Ето текста на Декларацията:

"Ние, присъстващите  работници на мирния протестен митинг изразяваме нашите искания:

1.    Да се отмени обявената концесия на терминал „Изток”2 включващ терминал „Насипни товари” и терминал 2А.

2.    Поддържаме първия  вариант на МТИТиС от 19.03.2010г. обявен в гр. Бургас пред медиите, да се отдаде на концесия само т-л 2А или цялото пристанище.

3.    Да се разработи социална програма съвместно с представители на работниците и служителите съгласно КТ и Закона за концесиите.

4.     Да се изготви анализ от дирекция „Концесии” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в който да се сравни броя на работещите и данъците, които са плащани към държавата, от времето преди да е концесионирано дадено пристанище и към този момент след като е концесионирано.

Сигурно ще се окаже, че резултата не е в полза на държавата.  Към този момент „Пристанище Бургас” ЕАД обслужва кредитната вноска, която е около 5 млн.лв. и плаща данъци върху осигуровки на работниците около 4млн.лв годишно, освен другите данъчни задължения към държавата.

Работниците запомниха култовата фраза на представители на Министерството  на транспорта        „Концесия –да, но не на всяка цена”. Обявената сега цена не си струва риска за сриването на пристанище с национално значение. Икономиката на държавата движи работата в пристанищата.

Има ли нужда Бюрото по труда от още 800 безработни или банките от необслужвани ипотечни и потребителски кредити?

Трябва ли бюджета на Р. България да се лиши от 4 млн. данъци на 1000 работника?

Кой иска да попречи на започналото стабилизиране на „Пристанище Бургас”?

Защо държавата иска на всяка цена да раздържави пристанище със стогодишна история?

Ние ще браним до край   работните си места! Няма какво повече да губим!

Готови сме на всяка цена да не допуснем в никакъв случай така обявената концесия да стане факт.

Чувстваме се измамени, излъгани от Министерство на транспорта и държавата, защото не спазиха джентълменското си обещание.

КОНЦЕСИЯ – ДА , НО НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!

НЯМА ДА ДОПУСНЕМ НАШЕТО ПРИСТАНИЩЕ ДА СЕ РАЗПРОДАДЕ ЗА СТОТИНКИ.  ЯВНО ТОВА Е ЦЕЛТА НА НЯКОГО.

ГОТОВИ СМЕ НА ВСИЧКО ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЯМА КАКВО ДА ГУБИМ.

НЕ ИСКАМЕ НИЩО В ПОВЕЧЕ, НО НЕ ДАВАМЕ И ТОВА КОЕТО ИМАМЕ."

BurgasNews