Показват се публикациите с етикет оловно-цинков комбинат. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет оловно-цинков комбинат. Показване на всички публикации

четвъртък, 17 май 2012 г.

Работник от ОЦК-Кърджали започна гладна стачка

15 май 2012. Технологът от ОЦК- Кърджали Стефан Атанасов започна безсрочен гладен протест и обяви, че ще го спре само след изплащането на дължимите заплати на колегите му, както и след изпълнение на всички искания на протестиращите, съобщи БГНЕС.

Към момента той е категоричен, че ще живее само на вода и няма да се откаже от протеста. "Аз съм кръгъл сирак от малък, започнал съм работа в завода 19-годишен. Сам съм се издържал, за да завърша минно инженерство и две магистратури. Знаят ли собствениците на завода какво е да живееш сам и гладен?", запита той.

Ваня Караколева, която е областен председател на КНСБ  заяви, че не е успяла да разубеди Атанасов.

От утре се очаква още трима специалисти от предприятието да се присъединят към тази крайна форма на протест.

"Страхувам се, че гладната стачка наистина ще стане масова, трудно ми е да удържам вече хората. Само протестите ни траят трети месец, а заплати не са виждали отдавна", коментира Караколева.

Продължава да се допълва подписката за подкрепа на местната общественост за исканията на металурзите, която започна в петък. В нея има вече почти 5000 подписа.

От ОЦК предупреждават, че ако до края на седмицата няма информация за добър изход от кризата в предприятието, 70 работници, които поддържат съоръженията, ще напуснат. По този начин нов пуск на производството ще стане рисков, обясняват специалистите.

Декларация с такова предупреждение е изготвена и предстои да се връчи на собственика Валентин Захариев и изпълнителния директор Славея Стоянова.

четвъртък, 12 април 2012 г.

Металурзите от ОЦК дойдоха в София, за да кажат: Ние не сме роби! Захариев вън! (репортаж на „Работнически глас”)

Към публикуваното медийно отразяване на идването на металурзите от ОЦК в София добавяме и някои преки впечатления от техния протест пред централата на „Интертръст холдинг” в София. За незапознатите компанията на Валентин Захариев се помещава в един от бастионите на корпоративния бизнес в България – т.нар. „East Park Trade Center” на бул. „Н.Вапцаров”.
Съобщаваме това, защото на протеста се дадоха и някои по-обобщаващи оценки за бизнеса в България, надхвърлящи отношението към един конкретен собственик в лицето на Валентин Захариев. Но за тях – по-надолу.
            Металурзите (около 100 на брой) пристигнаха с викове: „И преди, и сега – всичко е лъжа”, „Захариев лъжец”, „Искаме си парите”, „Всички мишки вън”, Захариев погреба ОЦК”, „Гладни сме”, „Страхливци”, „Боклуци”, „Да живее ОЦК” и др. Прозвучаха и някои съвременни български социални песни, сред които се открояваше една със следния текст:
Нямам връзки, нямам име,
нито в банката – пари.
Всеки иска като виме
да ме стиска и дои.
(по-нататък ще публикуваме и самата песен, както и други подобни хубави социално-критични песни)


            В изказванията си работниците обясниха каква е целта на тяхното идване до София – да си поискат изработените пари, да защитят работните си места, да получат нормални условия на труд и да изгонят Валентин Захариев от ОЦК веднъж завинаги. Металурзите напомниха за съучастието на техния собственик в унищожаването на „Кремиковци” и зададоха риторичния въпрос – от какво ще се храни страната ни без индустрия? От въздух ли? Хората изтъкнаха, че им е унизително да живеят на социални помощи и подаяния, и призоваха да се спре геноцидът над работниците на България. Същевременно, очевидно повлияни от гледката на скъпите лимузини, паркирани около „East Park Trade Center”, металурзите заявиха: „Бизнес-акули – вие сте вредни за България, трябва да изчезнете!”.
            За жалост, работниците от ОЦК, подобно на повечето трудови колективи у нас, все още разчитат на решение на техните проблеми да дойде от някоя сила извън тях – държавата, нов инвеститор или нещо друго подобно. Но все още не виждат решението в самите себе си, не вярват, че със собствени сили могат да изменят към по-добро своето положение. Това личи и от интервютата, които взехме по време на протеста и които публикуваме тук:

Работник 1:

- Знаем, че не само ние сме така – в цяла България е така. За Кърджали да не говорим – малък град, няма индустрия... Преди имаше тютюнопроизводство но го премахнаха и положението ни е много лошо. Никой не го мързи. Но от един месец ей тея хора всичките не работим. 42 дена стачка. Ние не можем... просто не издържаме. Айде, да кажем баби, майки помагаха, но знаете, че техните пенсии са малки, не могат. Например, на майка ми пенсията е 280 лв. Може ли да ме издържа – аз имам 4-членно семейство. Имам син студент, имам дъщеря на 6 г.

- От колко време не са ви плащали?

- От юни месец не съм получавал никакви пари.

- Оттук-нататък какви действия предвиждате?

- Оттук утре като се приберем, ще излезем на протест с палатки и ще преминем към гладна стачка. Ето и тук дойдохме... Надеждата ни е правителството да го натисне (Захариев). Защото той е един абсолютен лъжец. Имам колега онкоболен с две операции и на него не му даде пари. А той не иска помощ – иска парите които си е изработил. Какво да говорим. Какво да чакаме ние от тоя човек. А имайте предвид, че преди той да вземе завода, могат да обвиняват Цветелина Бориславова в много неща, но заводът по нейно време пееше. Защото можете да дойдете и да видите какво е направила тя. Тя му даде абсолютно печеливш завод, а той (Захариев) 6 години една тухла не е сложил в тоя завод. Само източва. Знаете какво е направил и с „Кремиковци”, и с ГОРУБСО-Мадан

- Държавата би ли могла и иска ли да ви подкрепи?

- Нашата надежда е държавата да ни подкрепи. Не можем да забравим жеста на правителството, че ни дадоха тези помощи. Разберете, това е много за нас. 325 лв. са много за нас. Благодарение на тях платихме някои сметки и преживяваме. Ние не сме чорбаджии хора, ние сме обикновени хора. И мога да кажа, че всеки работник се занимава и с някаква странична дейност – кой гледа животни, кой гледа градинка. На тези хора мързеливи хора ли ще казва този Захариев? Той е мързелив. И мързелив, и крадлив, и нагъл. Много, много сме бедни. Просто... и да искаме, няма към кой да се обърнем. Европа... тя цяла Европа гори. Ние не искаме държавата да даде пари. Ние искаме държавата да натисне, да намери закон да го принуди да плати. Той пари има. Той има имущество, което е придобито на наш гръб, на гърба на наши бивши колеги от „Кремиковци”, от ГОРУБСО-Мадан, от всичките му предприятия. Къде са тези пари? Той каза, че ги е вложил. Къде ги е вложил? Ако го е страх от нас, ние ще се махнем за един ден от завода, да вкара журналисти да покаже какво е вложил. Да снимат да видят какво е направил той. Парите са в неговия джоб, в неговите сметки кой знае къде там! Това очакваме от държавата да направи. Защото ако аз взема 50 лв. от вас и не ги върна, смятайте, че ако се оплачете ще ме вкарат веднага в затвора за 50 лв. А той открадна 300 млн. и то 300 са само от ОЦК, ами от другите предприятия? Но лошото е, че не е само Захариев. Много има като него в България и затова държавата е на тоя хал.

Държавата не си върши работата. Всички знаем, че е криза, никой не иска по-високи заплати. Работим при много лоши условия и това го правим като жертва, защото е криза. За да оцелеем, вярваме, че утре ще дойде по-светъл ден. А то почна да става все по-мрачен и по-мрачен.

- В момента работодатели дължат на работници 2 млрд. лв.

- Ами от тези 2 млрд.лв. нали 20% отиват в самата държава. А другите пари ще се обърнат като оборот в магазини, стоки, всичко, което е живота. Защото животът не е само едно легло и една работа, трябва да идеш до магазина, трябва да идеш да си платиш сметката. Ето това е един оборот, 2 млрд. лв. са много пари за България. Затова държавата трябва да натисне господин Захариев и другите като него.

Работник 2:

- Какво да кажа за протеста. 42 дни протестираме. Благодаря на правителството, обърнаха ни внимание, но казват, че щото бил собственик, нищо не можели да направят. 42 дни собственик, директори, никой не ни е обърнал внимание. Дължат ни пари от 3, 4, 6 месеца има колеги които не са взимали. Никой не ти обръща внимание, няма какво да ядем. А гледаме дом, храним семейства, плащаме заеми. Все едно нищо! Министър Младенов правилно каза, че ние сме заложници, защото не ни освобождават да отидем на борсата поне да вземем пари. Чака ни ние да напуснем, пък ние не искаме. Той се подиграва с нас. Аз работя от преди него в завода, той дойде вчера и после тоя стана по-голям тежкар от мен тоя... мръхльо. Той дойде, изсмука всичко и си обра крушите, а ние останахме балъци.

Бачкаме като кучета. Металургия – това е по принцип навсякъде отровно, скъпо платена работа, хората взимат по 1000, по 2000 лв. заплата. Тежък физически труд. Няма нито един от колегите работници, който да взима повече от 500- 550 лв., аз взимам 450, като имам 8,5 години стаж в завода. А сега и тези пари не взимаме. Това е луда работа, просто те се подиграват с нас.

Най-лошите условия на труд в света са в България! Ние работим точно в каторга – нямаме вода за пиене, пием промишлена вода от язовира; нямаме топла вода; нямаме пектин, нищо няма! Нямаме дрехи, нямаме обувки, някои неща сами си ги купуваме, то няма какво да се каже, луда работа! Ядем само фасул и кюфтета – едно и също всеки божи ден. А преди да дойде Захариев, по 5-6 вида храна имаше. Като дойде Захариев реши, че ще мине за без пари. Кюфтетата – хвърляме ги на кучетата и те не ги ядат, ако искате ни вярвайте! То от 3-4 месеца и кюфтета няма, само фасул дават в завода.

Трябва да се приеме закон – такива като него, които не плащат заплати, директно в затвора и присъда. Това е кражба за мен – 4 месеца аз съм работил за тези пари, аз трябва да си ги получа, все едно ми ги е взел от джоба. Аз съм си ги изработил тези пари. Нали това е нормално в кодекса на труда – работиш и ти плащат заплата. Когато работя на мен не ми плащат! И няма закон с който да го накарат той да ми плати! Не е ли срамно?! Ходил съм на училище, вършил съм си работата кадърно и съвестно, оставал съм в извънработно време, когато се е налагало, ако е имало проблеми, аварии – все пак хора сме.

Искахме да работим, подписахме споразумение, ама той се подиграва с нас. Те ни взимат за роби. От три години не сме виждали нито един път навреме пари. Правим стачка, забавят с няколко седмици парите и платят по 60 или 40%. Стачка, заплата, стачка, заплата. До гуша ни дойде. Това сега обаче прекрачи всякакви граници. На седми март подписахме споразумение с директора на Захариев Роберто Младенов, искахме да почнем работа на 12-ти март. Нищо! Пълна подигравка, една стотинка не са платили. А като се подписваше споразумението пред Тотю Младенов, пред кмета на Кърджали, омбудсмана на града и всякакви такива представители на държавата. Подписа пред тях и накрая не си изпълни обещанието. Питам аз къде е държавата. Този трябва да се измете от света, не от държавата, от света! Защото разсипа всички предприятия, откъдето мине, трева не никне.
           
Минавам всеки ден през цинковото производство, където тировете чакат! Разбирам да няма пласмент, купчините да стоят с месеци. А те с маркучи охлаждат цинка да може да се товари на тира, защото е платен вече. Всеки ден между 60 и 70 тона изкарват. Имаме договори за две години напред – всичко е продадено за две години. 2 500 е един тон! КЦМ-то продават на същите пари и получават по 1500 лв. заплати. Ние продаваме на същите пари и не стига че получаваме по 450 лв., ами и тях не ни ги дават! В момента назначават при нас за по 350 лв. на месец и няма желаещи. Никой няма да работи за тези пари. Отровите живота ти взимат. Нямам думи, не може да се опише. Беше дошъл репортер на БНТ и някой го беше вкарал вътре да снима, не знам как точно е влезнал. Като видял къде е попаднал тръгнал да бяга навънка и вика вие луди ли сте да работите тука за 1300 лв., а колегите му викат „абе, ние работим за 350”, и той онемя, вика „вие сте ненормални, бе”, счупи си краката да бяга. Представете си в какви условия работим. Нищо не ни дават и накрая не ни плащат и заплатите.

Работник 3

- Аз съм от октомври месец в този завод. Вътре няма елементарни условия за работа. Като имате предвид че се изнасят по 70 тона на ден, като един тон е между 2 и 3000 лв. Ако си без ботуши, не можеш да стигнеш до работното си място...

сряда, 11 април 2012 г.

Протест на металурзите от ОЦК-Кърджали в София (медийно отразяване)

11.04.2012. Протестът на металурзите от ОЦК се премести в София след двумесечни стачни действия в Кърджали. Около 100 души поискаха гласно неизплатените си заплати пред фирмата на собственика на закъсалия комбинат Валентин Захариев. По данни на синдикатите, над 1,2 млн. лв. се дължат за заплати. Без пари са оставени около 500 металурзи. Металурзите поискаха също така държавата да си върне оловно-цинковия комбинат и той да се национализира със закон. В декларация до Народното събрание протестиращите поискаха и неплащането на заплати да се криминализира.

Металурзите поискаха незабавна национализация на ОЦК-Кърджали и криминализация на некоректните частни собственици:


"Работим в каторга за без пари"


Металурзите от ОЦК: в момента 500 страдат заради един


Снимки:




сряда, 28 март 2012 г.

Блокада – ден трети (Кърджали)

28.03.2012. Металурзите от Оловно-цинковия комплекс в Кърджали отново блокираха пътя за Хасково. "И преди и сега всичко е лъжа", "Захариев в затвора", скандират протестиращите, цитирани от БГНЕС. Работниците все още не са получили заплатите си, но се заканват, че ще продължат протеста, дори и след като ги получат, защото бъдещето на предприятието е все още неясно. Няма да спираме протестите, искаме си парите, настояваме заводът да работи иначе и градът си отива, казват хората.




вторник, 27 март 2012 г.

Металурзи от ОЦК-Кърджали блокираха пътя за Хасково


26.03.2012. Повече от 200 работници от Оловно-цинковия комплекс в Кърджали блокираха тази сутрин един от входовете на града. Металурзите, които не са получавали заплати с месеци, не издържаха на напрежението и спонтанно излязоха на пътя. Около 30 минути след блокадата страстите се поуспокоиха, но никой не изрази съжаление за стореното. Металурзите са категорични, че заводът е стигнал дъното заради действията на собственика Валентин Захариев. Хората искат да бъдат чути, дори ако се налага да престъпят закона. Протестите в Оловно-цинковия комплекс продължават, категорични са металурзите в Кърджали.



неделя, 11 март 2012 г.

Работниците в Мадан и Кърджали: против концесиите, за национализация


Миньорите негодуваха от месеци, но ефективната стачка тръгна заради едната супа, разказа Максим Банков. Той започнал работа в Мадан 10-ина дни преди миньорите да излязат на улицата и повел протеста. Върнал се в мините, за да направи 3 г. стаж, колкото му трябват за пенсия. “Изкривиха ми се очите, като видях дереджето на колегите. Пишат им заплати по 500 лв., на които начисляват постоянно санкции, уж заради неизкарана норма. Така на фиша за вземане им остават към 300 лв., които пък им се дават на 4 пъти. Задлъжнели са с хиляди левове по магазините, тефтерите с вересиите за храна са страшни!”, гневи се Банков.

Миньорите се страхували да протестират, за да не ги уволнят. На улицата обаче ги изкарал гладът. “Абсурдно е подземен работник да яде едната гола супа, а други да вземат тлъсти бонуси.” Заради позицията му Банков и други синдикални лидери получили заплахи, че ще бъдат уволнени, а някои вече имат и предизвестия.

“Да уволняват! Какво ще ми вземат? Живота ми ли искат? Него не могат да ми вземат”, нарежда сред множеството озверели миньори беловласият Реджеп Османов.
“Заложници сме на ГОРУБСО. И да работим, и да не работим, пари не получаваме. Не можем да отидем и другаде, защото няма работа тук. Не са ни платени осигуровки, не можем да идем на лекар, като роби сме. В 21-ви век си плащаме, за да работим.” Така в един глас роптаят миньорите от ГОРУБСО-Мадан. “Сами си шием работни дрехи, купуваме си ботушите, рискуваме живота си със старите съоръжения всеки ден. Заплати не сме виждали от миналия октомври, а собственикът Валентин Захариев се подиграва с нас. Изчезнали са и личните ни средства от взаимоспомагателната каса, от синдикалния членски внос”, недоволстват един през друг и мъжете от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.
На 1 март напрежението изби и Мадан и Кърджали бяха разтърсени от масовите протести на миньорите и металурзите. Гладът е по-силен съветник от страха - това доказаха работниците, като стоят вече десети ден пред администрациите на двете дружества, собственост на “Интертръст холдинг” с президент Валентин Захариев.
За 5 дни бяха събрани над 10 000 подписа в подкрепа на искането да бъде отнета концесията на рудниците в Мадан. Революционни идеи да бъде национализиран заводът в Кърджали, а “бацилът Захариев да се махне”, също не липсваха.
“Срам и позор, хем работя и не ми плащат, хем съм им дал за столовата картофите от градината си. И тях не са ми платили още. Тонове картофи са им дали от района и не са си ги платили. Работим на една фасул чорба!”, пустосва 59-годишният Рамзи Хомов. Баща му е загинал в рудниците, а децата му са на гурбет в чужбина.

Джамил Кехайов (30 г.) разказва, че сега получава по 200 - 300 лв. за къртовския си труд, а от собствените си мизерни заплати си купуват бургии, дрехи, пистолети, кофи, игли, крушки, тел - необходимите неща за работа под земята. Бащи на ученици и студенти казват, че гладуват, за да отделят лев-два за закуска на децата, не могат да плащат университетски такси, отчаянието е тотално.
“Самотна майка съм, от октомври не съм виждала пари. Изпращам сина си на училище гладен. Спрян ми е токът вкъщи, хладилникът е празен. Готова съм да посрещна шефовете от холдинга у дома!”, разказва по време на многочасовите преговори в Кърджали Гинка Вълчева. Преведените преди седмица пари на едва 100 души са запорирани и прибрани светкавично от банките заради натрупани борчове по кредитите на металурзите.
“Ние не сме роби, работим в нечовешки условия, а ни обвиняват в ниска производителност. Захариев лъже за вложените в ремонтите пари и сега пак ще ни излъже с обещания да започне да плаща”, смята Харалампи Назъров. Той работи от 12 години в цеха за мокро извличане в ОЦК и го сравнява с блато, в което умират и кучетата. “80% от съоръженията в завода са извън строя и са опасни, няма една здрава помпа, липсват турбини, лагери.
Дори и веднага да се разплатят с нас, с тази допотопна техника заводът не може да се вдигне на крака. Със заплата от максимум 400 лв. работни дрехи и ботуши ли да си купим, семейства ли да храним. ОЦК вече е “Кремиковци” втора серия - заводът умира! Защо държавата допусна да се стигне дотам?”, пита мъжът и гласът му трепери…

по материали от в-к „Труд”

понеделник, 5 март 2012 г.

Металурзите от Кърджали се вдигнаха на протест





1 март 2012. Над 400 металурзи от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали обявиха безсрочна стачка, 120 от тях попълниха заявления за напускане.

Администрацията на завода, собственост на Валентин Захариев, беше под обсадата на протестиращите заради дълго неизплащани заплати. Повече от час те мръзнаха навън, но изпълнителният директор Славея Стоянова отказа да се срещне с тях и да им каже кога започва разплащането.

Напрежението се засили, десетки работници нахлуха в сградата и окупираха фоайето пред вратата на директорката. Изплашена от гнева им, тя повика полиция. До сблъсъци не се стигна.

Стоянова опитала да потуши гнева на металурзите с уверението, че до седмица ще стартира изплащането на възнагражденията за декември 2011 година. Мощни викове и дюдюкане посрещнаха обещанието й, разказа регионалният лидер на КНСБ Иванка Караколева.

Протестиращите от цинковото производство са в принудителен платен отпуск първоначално поради планов ремонт, а после и заради липсата на суровина за производствения цикъл. Към обед трите синдиката (КНСБ, КТ "Подкрепа" и "Защита") в комбината се споразумяха за безсрочни протести, които започват от 2 март.

Нито един работник или служител няма да влезе в цеховете и канцелариите, докато не бъдат изплатени всички дължими заплати. Много от тях разказаха, че заради неплатени сметки нямат ток по домовете и че ги грози съдебен изпълнител поради натрупани борчове към банките.

В-к „Новинар”

петък, 18 март 2011 г.

Протест на металурзи от ОЦК-Кърджали


Металурзи от Кърджали протестираха на 17 март 2011 срещу подготвяните масови съкращения в най-старото металургично предприятие на страната. Ръководството на Оловно-цинковия комбинат вече е задействало процедурата за масови уволнения, като от средата на април без работа ще останат над 350 души.
Металурзите носеха плакати „За хляба, за ОЦК – до край” и „Господин премиер, ОЦК е Кърджали”
Организатор на митинга, който се състоя пред областната управа в Кърджали, бе Националния синдикат „Защита". „Не може държавни чиновници, които не знаят какво е цинк и олово, да тръгват с лека ръка да унищожават един завод, който 50 години е давал хляб на Кърджали. Хора като областната управителка, местната депутатка, които не са наясно с проблема, а създават само проблем, да вземат да замълчат и да поемат някаква отговорност по най-бърз начин този проблем да бъде решен", каза пред металурзите лидерът на „Защита" Красимир Митов.
Министерството на околната среда постави ултиматум на собствениците на предприятието, че ако бъде регистрирано още едно обгазяване на Кърджали със серен диоксид, оловното производство ще бъде спряно. От предприятието са внесли в екоминистерството програма с конкретни мерки за решаване на проблема със замърсяването, но досега по нея няма отговор.
За да прекрати замърсяването на въздуха в Кърджали, Оловно-цинковият комбинат ще спре производството на олово. Това ще доведе до уволнение на работниците там, както и в част от поддържащите комбината звена. Според металурзите без препитание ще останат над 350 семейства.
Анни Георгиев, КТ "Подкрепа": "Хората отиват навън и на никъде. Навън и на никъде."
БНТ: "Ще може ли да си намерите работа в Кърджали?"
Анни Георгиев, КТ "Подкрепа": "Не, в Кърджали не. И в чужбина даже няма работа."
Спирането на завода ще затвори цялото предприятие, защото производството на олово и цинк е свързан процес. Така над 1000 души ще излязат на борсата, твърдят от синдикатите. Те недоумяват защо при осигурени инвестиции екоминистерството не дава отговор по предложената от комбината програма за намаляване на вредните емисии.
Красимир Митов, НС "Защита": "Аз мисля, че екоминистерството, както и правителството, единственото нещо, от което имат интерес, е заводът да работи. При положение да допуснеш едно работещо предприятие да излязат тези хора и да бъдат в тежест на бюджета, това не е държавническа политика, това е просто някаква безотговорност."
От началото на годината в Кърджали са регистрирани 23 обгазявания със серен диоксид. Според ръководството на металургичното предприятие, екологичните проблеми ще бъдат решени с изграждането на изцяло нов цинков и оловен завод.
бнт.бг