понеделник, 9 януари 2017 г.

МОЛ „Рай” /тероризмът не е страшен, когато е застрашен животът на работниците/



Случката, която ще ви опиша, се развива в столичен МОЛ, един ден преди Нова година.

Всички знаете каква е ситуацията. Цяла Европа се тресе, че някъде ще гръмне голямата бомба и ще убие десетки или стотици празнуващи на някой площад. Площадът, където ще се проведе „грандиозният новогодишен концерт” в София, вече се охранява от жандармерия с коли и кучета. По всички новини съобщават, че няма да може пиле да прехвръкне в центъра на София, дори в крайния квартал „Люлин”, на кооперативния пазар, в близост до импровизираната сцена 2 на 2 кв. метра са поставени бетонни преграждения върху дървени трупи, които да спрат евентуално кола, или камион бомба /едва ли/. Всички площади в столиците и големите градове в демократична Европа се охраняват „празнично” от стотици полицаи, накичени като коледни елхи с автомати, пистолети, бронежилетки и каски.

Именно в този ден, преди новата 2017 година да дойде с цялото си величие, в полицията пристига сигнал, че в столичния МОЛ, кръстен „Рай” /преведено на български/, има бомба. Според телевизиите и електронните медии започва евакуация и посетителите и служителите /разбирайте работниците в МОЛ-а, защото служителите са по министерствата и офисите, а не в магазините/ са изведени пред сградата. Това е точно половината от истината, защото половината от магазините не затварят врати, напротив има обаждане от управителя на МОЛ-а, който казва, че на всеки магазин, който затвори, ще бъдат наложени глоби за неизпълнение на договора, управителите на магазините от своя страна казват на работниците – продавачи/чки, касиери/ки, че няма да затварят въпреки заплахата от тероризъм, въпреки това, че могат да загубят живота си, нали все пак печалбата е по-важна. Голяма част от хората, които пазаруват преди Нова година също не са информирани и продължават спокойно да пускат в касичката на притежателите на магазини.
                
 Замислете се, дали в този ден, в който вече се пазят площадите, не е по-лесно да се внесе бомба в търговски център, където всеки носи големи торби, пълни с подаръци, където гъстотата на хората е като на новогодишен площад, а вероятността да носиш бомба и някой де те заподозре, е сведена до 0. Въпреки огромната опасност, управителят решава, че може да предотврати загуби от десетки или стотици хиляди лева, като принуди магазините да не затварят. Може би в неговата глава ситуацията варира от „нелоялната конкуренция иска да ми развали бизнеса” до „някое дете си прави шега”, истината е, че той няма да пострада, както и шефовете на големите вериги, защото тях ги няма – те вече почиват на някой планински или островен курорт, а ще пострадат персонала и хората, които са тръгнали да купят някакъв подарък за роднините си.
                 
Един ден преди Нова година МОЛ „Рай” не се превърна в последна спирка към Рая за работниците и посетителите. Опасността е голяма и ще продължава да я има още дълго време. Работодателите и собствениците ще се спасят днес или утре от бомбите на терористите. Те ценят единствено печалбата и собствения си живот, който обаче за работниците утре няма да струва даже стотинка.
                                                                                                                             Димо Казаков