Случката, която ще ви опиша, се развива в столичен МОЛ, един
ден преди Нова година.
Всички знаете каква е ситуацията. Цяла Европа се тресе, че
някъде ще гръмне голямата бомба и ще убие десетки или стотици празнуващи на
някой площад. Площадът, където ще се проведе „грандиозният новогодишен концерт”
в София, вече се охранява от жандармерия с коли и кучета. По всички новини
съобщават, че няма да може пиле да прехвръкне в центъра на София, дори в
крайния квартал „Люлин”, на кооперативния пазар, в близост до импровизираната
сцена 2 на 2 кв. метра са поставени бетонни преграждения върху дървени трупи,
които да спрат евентуално кола, или камион бомба /едва ли/. Всички площади в столиците
и големите градове в демократична Европа се охраняват „празнично” от стотици
полицаи, накичени като коледни елхи с автомати, пистолети, бронежилетки и
каски.
Именно в този ден, преди новата 2017 година да дойде с
цялото си величие, в полицията пристига сигнал, че в столичния МОЛ, кръстен
„Рай” /преведено на български/, има бомба. Според телевизиите и електронните
медии започва евакуация и посетителите и служителите /разбирайте работниците в
МОЛ-а, защото служителите са по министерствата и офисите, а не в магазините/ са
изведени пред сградата. Това е точно половината от истината, защото половината
от магазините не затварят врати, напротив има обаждане от управителя на МОЛ-а,
който казва, че на всеки магазин, който затвори, ще бъдат наложени глоби за неизпълнение
на договора, управителите на магазините от своя страна казват на работниците –
продавачи/чки, касиери/ки, че няма да затварят въпреки заплахата от тероризъм,
въпреки това, че могат да загубят живота си, нали все пак печалбата е по-важна.
Голяма част от хората, които пазаруват преди Нова година също не са информирани
и продължават спокойно да пускат в касичката на притежателите на магазини.
Замислете
се, дали в този ден, в който вече се пазят площадите, не е по-лесно да се внесе
бомба в търговски център, където всеки носи големи торби, пълни с подаръци,
където гъстотата на хората е като на новогодишен площад, а вероятността да
носиш бомба и някой де те заподозре, е сведена до 0. Въпреки огромната
опасност, управителят решава, че може да предотврати загуби от десетки или
стотици хиляди лева, като принуди магазините да не затварят. Може би в неговата
глава ситуацията варира от „нелоялната конкуренция иска да ми развали бизнеса”
до „някое дете си прави шега”, истината е, че той няма да пострада, както и
шефовете на големите вериги, защото тях ги няма – те вече почиват на някой
планински или островен курорт, а ще пострадат персонала и хората, които са
тръгнали да купят някакъв подарък за роднините си.
Един
ден преди Нова година МОЛ „Рай” не се превърна в последна спирка към Рая за
работниците и посетителите. Опасността е голяма и ще продължава да я има още
дълго време. Работодателите и собствениците ще се спасят днес или утре от
бомбите на терористите. Те ценят единствено печалбата и собствения си живот,
който обаче за работниците утре няма да струва даже стотинка.
Димо
Казаков