Българските роми – новите работници във Виена

 С настъпването на лятото идват и работниците на черно. Десетки български роми идват във Виена. За едва три евро на час те работят като миячи на чинии или хамали. Черноработниците спят в кашони и изпращат парите у дома, за да може семействата им да имат по-добър живот, пише австрийското издание „Хойте”, цитирано от „Фокус“.

„Аз съм горд мъж. Не искам да прося, а да работя”, казва 38-годишният Николай от България, който е от ромски произход. В родината му, никой не иска да му даде работа, въпреки че е завършил училище. Той е в Австрия, тъй като със социални помощи от 150 евро не може да издържа семейството си.

В Австрия Николай не може да работи легално, тъй като австрийският пазар на труда е затворен за българи до 2014 г. Така се налага той да работи нелегално.

„Работя предимно за сърби и турци. Мия чинии или работя като хамалин, или по строителни обекти”, разказва мъжът. Заплатата му е между 3 и 8 евро на час. Всичко, което изкара, изпраща на семейството си в България.

Той работи седем дни в седмицата. Редом до него има още около 40 българи, жертви на експлоатация. През нощта всички те спят в кашони в метрото, коментира австрийското издание.

„Хората се страхуват от мен. Мислят си, че съм престъпник”, посочва Николай.

www.manager.bg

Самоорганизация и взаимопомощ в Силистра и Сливен

След като през 2010 година споделихме за примера на самоорганизация и взаимопомощ във варненското село Климентово, през изминалия месец станаха известни два нови подобни случая в страната – в силистренското село Калипетрово и в сливенския квартал „Надежда”. Забележително е и че инициативата идва от уж „мързеливите” и „непригодни за трудова дейност” хора от ромски етнически произход. Надяваме се примерът на самоорганизация и взаимопомощ на хората от тези населени места да стане заразителен и да обхване нови и нови махали, квартали, села и градове в България. (Раб.глас)

Роми от Силистра асфалтираха улиците си със собствени средства

Заради липсата на средства в бюджета в Силистра, ремонт на пътищата не е правен от години. Жителите на ромския квартал в близкото село Калипетрово обаче решиха да дадат пример и асфалтираха участъци от улиците със собствен труд и средства.

В квартала живеят около 200 ромски семейства. Повечето са безработни. Организирали се сами, защото им омръзнало да чупят колите си по разбитите улици. Жителите на квартала многократно сигнализирали в кметството за проблема с дупките, но без резултат. Очаква се примерът им да бъде последван и от други квартали в областния град.

Роми от Сливен сами ремонтираха площад и подлез

Жителите на ромския квартал „Надежда” в Сливен се радват на ремонтиран подлез и обновен централен площад. Подобренията са постигнати със съвсем малко средства от общината (около 2500 лева) и с усилията на местните хора, заяви кметът Кольо Митев.

Подлезът свързва жителите на “Надежда” със съседния жилищен комплекс, близките магазини, училища и спирка на градския транспорт. В продължение на 10 години той беше мръсен и без осветление, което на практика го правеше почти неизползваем.

На централния площад, който доскоро приличаше на сметище, са посадени десетки дръвчета, има и палми. Изградени са алеи с пейки за отдих, направена е и чешма.

В квартала предстои да се изгради детска площадка и улиците да се асфалтират. Очаква се съвсем скоро да бъде решен и проблемът с водоснабдяването.

„Нашите деца трябва да живеят нов живот, да тръгнат с една крачка напред”, казват жители на ромския квартал.

18 работници – роми протестират в Дупница за неизплатени заплати

18 роми, работещи на граждански договор в парк “Рила”, вчера (9.12.2011) стояха до обяд пред вратата на кмета на община Дупница Методи Чимев в очакване да си получат заплатите за последните четири месеца. Те са работили по поддръжката на парка, но не са получили трудови възнаграждения, които са средно по 250-260 лева на месец. На някои от тях не са внасяни и осигуровките в НОИ за 18 месеца и не могат да ползват медицински услуги.

Заместник-кметът Крум Милев ги попита защо не са си търсили парите от предишния кмет Атанас Янев, а идват сега. От един месец сме на власт, откъде да ви намерим пари? - попита Крум Милев.

Циганите в един глас заявиха, че не ги интересува кой е кметът, искат си заплатите, тъй като от 3-4 месеца са на вересия и вече не им дават дори и хляб.

Последния ден на управлението на Атанас Янев, когато сдаде поста на Методи Чимев, всички бяхме тук. Атанас Янев каза пред Методи Чимев и пред касиерката, че е оставил пари в касата, само трябва да ни ги изплатите и оттогава чакаме. Идваме при Методи Чимев, той ни казва: Елате на следващия ден. 3-4 дни не можем да се доберем до никого от управата, твърдяха ромите.

Работникът на граждански договор към общината Ибрям Ахмедов от името на протестиращите заяви: Не може да ни мотаят с дни по кабинетите и да се молим, нека някой от управляващите да ни приеме и да ни каже: Ще ви дадем парите след месец. Но наистина да е така, тогава няма да стоим по цял ден в общината. Изнемогваме. Оказа се, че на мен не са плащали осигуровките за 18 месеца. Ей сега ще се обадя по телефона и 300 цигани ще окупират общината, но не искам по този начин да си получим възнагражденията за 3-4 месеца, които са между 1000 и 1200 лева. Никой не ни е казал дали са ни продължени гражданските договори, или не, а някои от нас продължават да ходят да работят. Само последните 3 дни не сме ходили на работа, тъй като си чакаме парите в общината, заключи Ибрям Ахмедов.

Работниците споделиха още, че имат да получават и по 11 заплати от пернишката фирма “Фордс”, която се грижеше за озеленяването на Дупница по времето на управлението на Атанас Янев. Тези пари вече ги прежалили, тъй като нямат надежда да ги получат. Надяват се сега да си получат заплатите за последните 3-4 месеца.

struma.com

Цигани не ходят на работа, страх ги е от погроми

Цигани от Пловдив не отиват на работа, защото се страхуват от нападения. Само 100 жени, които работят в Общинска фирма „Чистота", са се явили тази сутрин (26.09) на смяна, съобщи управителят Радослав Кошински, цитиран от радио Пловдив.

Той уточни, че общо на щат са назначени 460 работнички, предимно от етническите квартали. Паралелно извозването на контейнерите смет и почистването машинно на града върви по график. Там на работа са се явили всички 150 човека.

Поетапно днес се очаква работният цикъл да се нормализира, тъй като напрежението в ромските махали е спаднало, коментира Радослав Кошински.

Тази сутрин роми от Столипиново заявиха, че са отказали да отидат на работа, страхувайки се от погроми срещу тях и техните семейства. Анкетираните единодушно се дистанцираха от Кирил Рашков и неговата фамилия, като отново подчертаха, че нямат нищо общо с него и неговите проблеми с жителите на Катуница.

Всички изказали роми от Столипиново за пореден път поднесоха съболезнования на близките на загиналите и на пострадалите при безредиците там. Те призоваха за помирение тук, тъй като според тях в Пловдив няма никакво основание за междуетническо напрежение.

news.bg

Жената от контейнера

Гинка не знае, че Осми април е Международен ден на ромите.

Животът за нея е контейнер, в който тя рови, за да поддържа своя живот с отпадъците от моя живот. Идва на нашата улица към 10, оборудвана с пръчка, с която инспектира торбичките в контейнера. Несъобразителни хора, завързват ги на възел. И смесват хляба с обелките от картофите, сякаш не са чували, че хлябът се сърди, ако не се отнасяш към него с уважение. Гинка го поизтупва, но някой път пак не става за ядене. За разлика от картофените, обелките от краставици  влизат в работа. От тях Гинка прави таратор.С нея понякога си говорим, понякога си мълчим, докато пушим по цигара край контейнера.

„Кръвното ми пак много. Не мигнах, ти казвам. Вчера намерих две пържени филийки. Сухи, коравиии… Ама ги дадох на момиченцето ми, петгодишното. Цял ден не беше яло. Сутринта имаше малко хляб, изядоха го момчетата, че те ходят на училище. И чак като изяде малкото пържените филийки, се стреснах: ами ако съм го отровила? Яйца са туй. Пък и тия дни едно комшийче, колкото моето на години, си отиде, пило от шишето с отровата за кърлежи, не ми излиза от главата. Цяла нощ го надничах да не се е запенило детето. По-рано хората хвърляха кюфтета, един път цял салам намерих, ако щеш вярвай. Сега нищо. Криза имало, казаха по телевизора.”

Гинка е на 39 години, има пет деца.

„Всичките отгоре ми. Големият 23-годишен. От него не чакам да работи, вадиха му вода, знаеш. От 70 кила стана 49. Ще умре, Боже, ще ми остави още две деца върху моите. Другият 20-годишен, няма работа, на мен си го изкарва.  Баща му вика: „Няма да крещиш на майка си, знаеш, че има силни нерви.” Аз наистина имам силни нерви, сорцебиене имам, две помпи имам и много кръвно. Какъв ти лекар, не съм осигурена.”

Не всички от квартала ни харесват Гинка, но всички знаят, че не краде.

„Мина една жена от този блок, нагласена за работа, бърза-бърза, метна в контейнера и торбичката с боклука, и една чанта. Ха, викам, таз жена да не би да си хвърли чантата, без да иска. Гледам вътре банкоматови карти, лекарства, портмоне с два и осемдесет. Скрих чантата, чакам я. Ама не дойде да я търси. На другата сутрин пак бърза за работа, махам й. Знаеш ли къде ти е чантата, викам, при мене. Милва ме жената, пита какво да ми подаряла. Всичките ми документи бяха в чантата, вика, как да ти благодаря. Той Господ знае как да благодари. И наистина, след три месеца, вървя в дъжда и гледам в една локвичка 50 лева. Някой ги изтървал от джоба си. Ама като не мога да разбера стари ли са, нови ли са. Щото аз 50 лева не съм виждала. Иска ми се да вляза в магазина, да накупя една чанта работи и да ги занеса вкъщи, да ги шашна. Ама ако парите са стари, ще ме набият в магазина. Показах ги на мъжа ми, той вика шматко, едни пари не можеш да познаеш. Ами ако намериш 100, вика, хептен ще се уплашиш. Пък аз и не знам, че имало 100. И отиде в магазина мъжът ми, и купи осем хляба. О-сем! Голямо ядене.”

Гинка иска да работи.

„Като излезе демокрацията, като затвориха фабриките, извънредно друго стана. Ходя на борсата, моля се: Хвърлете ме на работа, бе! Няма.Таз нашата работа в контейнерите е опасна. Мъжа ми го биха. Много мафиози има. И наркоманци. Брат ми ме вика  в Испания да берем череши. Той е там от четири години. Видях го на компютъра, комшиите имат. Интернет се казва, ти сигурно си чувала. Направо нормален изглежда брат ми, но не е добре с мозъка. Много пие, как да ида в Испания при такъв човек? Майка ми се подлъга, отиде при него. Напил се, бутнал я по стълбата, счупила си гръбнака. Сега лежи неподвижима в Испания. Няма да ида да ме бутне и мен по стълбата. Тука ще си седя – гладна, жадна, прибрана. Българите и вий не сте добре. Идват хора да си хвърлят торбичките с боклука, спират се, приказват ми. Много приказват и все за болести. Кой от какво го рязали, кой лекар го объркал, пък после кой го оправил. На всички болестите им знам. Гледаш ги пременени, купили по един апартамент на оная евтиния, а отвътре същите като мене – бий ги на притеснение от сутринта.”

Като не намерила път към нищо на земята, Гинка решила да търси пътека към небето.

„Много църкви има в нашата махала, пастор до пастор са. Аз ходех, ама и тях ги видях, раздават си помощите помежду си. Бог ще слезе, в Словото го пише, не може да е лъжа. Никой няма да го усети като дойде, тъй пише. Той ще ни съди. Ти клатиш глава, ама Той вижда всичко. Сега ни вижда, като си пушим с тебе. И не само какво си говорим знае, ами и в сърцата ни вижда. Като разбрах, че ме вижда, където и да съм, не ходя вече в църквата, да им се ядосвам. У нас се моля. Всяка сутрин, ми. Първо за всичките хора – за света, после за бедните, за децата ми, за мъжа ми, накрая и за мен.”

Според всички нейни събратя, които на Международния ден на ромите ще произнесат речи, Гинка е възможно най-неинтегрирана. Защо обаче тя ми е по-близко и по-близка от произнасящите речи?

Веселина Седларска

В. „Новинар”

Роми протестират – искат работа

Над 200 роми от Столипиново обсадиха кметството на район „Източен" в Пловдив рано тази сутрин (14.02.2011). Причината за импровизирания протест се оказаха недостатъчното работни места по програмите за временна трудова заетост. Недоволството беше потушено, след като районният кмет обеща, че всички желаещи ще бъдат наети на работа още от следващата седмица.

Над 800 роми от „Столипиново" са подали молба за включване в програмата на социалното министерство на временна заетост тази година. Днес изтича крайният срок, в който хората трябвало да бъдат записани. По думите им обаче социалната работничка в кметството на район „Източен" – Мая Танева, дошла в махалата, взела данните на няколко души и си тръгнала. Точно към нея беше насочен и гневът на протестиращите .

Роми: „Искаме да работим... това не е живот ... тя ни остави и избяга."

„Щом, вика, не работите, ще ви пиша, че не работите и ще ви спират помощите."

„14 дена аз работя за 50 лева, работа ли е това? Да ни дават работа – да работим."

„Три деца с 90 лева - така не може."

Молбите за включване в програмата за временна заетост тази година били неколкократно повече от миналата и изненадали районната администрация - призна кметът Петър Петров.

След бързо съвещание с директора на „Социално подпомагане" Надя Танева и с полицаите от Шесто районно полицейско управление, проблемът беше разрешен. И 800-те роми, подали молби, ще бъдат наети, разпределени в 10 бригади и изпратени да чистят площадки, здравни заведения, ясли и училища в квартала.

За да получат възнаграждението си от 50 лева в следващите две седмици, те ще трябва да работят плътно по 4 часа дневно. За да се предотвратят нови импровизирани протести като днешния, за всеки случай, компания в градинките ще им правят и полицаи (??? Това работа ли ще е или затвор?!? - РГ).

БНТ-Пловдив