22
юли 2013. Пристигаме в град Симитли малко преди обяд и навлизаме в квартал
„Ораново“, в който, по улица „Септемврийска“ се насочваме към рудника. Той се
вижда отдалече и също така отдалеч личи колко са верни приказките на
концесионера за 20 млн. лв. инвестиции (виж снимките). Пред рудника ни посреща
сериозно журналистическо и полицейско присъствие. Опитите ни да говорим с
работници, са неуспешни. Охраната ни насочва към близко заведение. Там
провеждаме разговор с двама бивши работника от „Ораново“. С тях провеждаме
продължителна беседа. По-долу публикуваме основните акценти от разговора ни.
Заплатите
99-та година напуснах
рудника. Тогава още беше държавен. Мината стана частна 2005-та май. Тогава
работех като трамвайджия и взимах 400 лв. заплата. А сега – 400-500 лв за
копачи (което е много по-тежка и високоплатена работа – Раб.глас), хм... А и
тогава хлябът беше 15 стотинки (има се предвид преди 1989 г. – Раб.глас), а
сега е 1 лв., прави сметка каква е разликата.
Храната
Имахме право на две безплатни
яденета, а и в рудника ни даваха храна – сирене, кашкавал, кафе, кисело мляко.
Тогава
какви мерки са се взимали за безопасност на труда в сравнение със сега?
Ехеее (възклицание, с
което недвусмислено беше изразена огромната разлика в мерките за безопасност на
труда тогава и сега – Раб.глас). Сега
свличанията са затова, че само се взима, а нищо не се слага. Беше предвидено
водно запълнение да има. Да се запълват кухините, от където са изкарани
въглища, с вода и земна маса. В „Брежани“ (съседната мина, която е закрита –
Раб.глас) всичко беше с водно запълнение. Колкото въглища се вземат – всичко се
запълваше. А тук нито се запълва, нито нищо.
Явно много е масраф, много пари трябва.
А иначе си има специални машини, които бъркат вода и земя – като боза
става – и се запълват кухините.
Срутването
Сега се е срутило
огромно количество кална маса. Запълнени са поне 50 метра по събирателната. И
знаеш ли кога тези момчетата ще са живи? Точно никога. Синове да са ми – казвам ти, че не са живи.
Дано да са оцелели по някакъв начин обаче не вярвам. Това е страшно, бе. Добре,
че е станало преди хората да са се наредили по машините. А това не е една машина. Да не кажа голяма
дума, но това са поне десет машини, наредени вътре. На тези десет машини на
всяка трябва да застане човек, за да може да я пуска. Ако се бяха наредили
всички тези хора да работят, не четири човека, а 24 човека щяха да са
заминали. Срутването е станало сутринта,
преди още да влязат хората да почнат въглищата. Десет минути по-късно да беше
станало срутването, 15 човека нямаше да могат да ги извадят.
Брой
работници
Вътре е много народ.
Една смяна е от 25 до 30 човека. А се
работи на три смени. Сега в мината работят общо 300 човека. По мое време само в
един участък в една смяна работеха 30 човека – това са машинисти, гораджии,
майстори, помощници, крепачи, други. 30 човека смяната само от един участък. А
те бяха два участъка. Отделно си имаше други хора, които работят из рудника –
трамвайджии, гризутчии, поддръжки. За обезопасителната служба – във всяка смяна
си имаше двойка крепачи. Те специално
гледат да няма някой счупен дирек – да иде да го подмени, да го пооправи.
А
тези, които добиват въглищата, с машини ли работят?
Не. Какви машини. Кирка знаеш какво е? Викат му
още казма. С една тесла и с една кирка, това е. И една джага.
По
някое време в разговора се намесва друг бивш миньор, за да вземе отношение по
въпросите за храната и заплатите.
Храната
Много силна храна ни
даваха долу. По 200 грама луканка, кисело мляко, колкото искаш.
Заплати
Пенсионирани миньори
взимат 800 лв., а заплатите на сега работещите в рудника миньори-копачи са по
5-600 лв. А и не им дават нито дрехи,
нито обувки.
Приключвайки
разговора, хората ни насочват към близкото село Крупник, откъдето са двамата
затрупани и все още ненамерени миньори. В центъра на Крупник се срещаме с друг
бивш дългогодишен работник, който ни разказва следното:
36 години съм работил в
рудника. За да падне толкова кална маса, че да се налага взривяване – това
значи, че не е крепено по паспорт. За да падне толкова скала, значи, че въобще
не е крепено и е правена икономия с човешкия живот. И по наше време се случваха злополуки –
мините не са идеални. Случвало се е да избухне гризу, да се счупи някъде дървеното
укрепление и да удари някой. Но такова срутване... – не! Подсигуряваше ни се
след всяко излизане от мината къпане, дрехи, храна и право за в къщи. Докато
сега – безхаберие.
На
какво отдавате това безхаберие?
Икономия за сметка на
човека. Аз да се обогатя, пък ти как ще си – какво ми пука. Че мишката си е
заминала – голяма работа, една мишка. Не се цени човешкият живот, разбирате
ли. А човешкият живот е скъп. А те си
мислят така: „Аз да съм и след мен потоп. Аз тръгна ли си и попът да не се
върне“. Това е. Това е цялата истина.
Другото е, че след 1993-94 година в мините започнаха да слагат за ръководители
хора, които нямат достатъчно данни за ръководители. След 89-та имаше само един
кадърен шеф на мините, но на него жена му беше много алчна. След него всички
следващи ръководители бяха (показва с недвусмислен жест, че са ползвали
положението си само за лично облагодетелстване – Раб.глас). На 3 май 2000 г. ме уволниха като некадърен.
На моето място трябваше да сложат партиен функционер. Послушко. От партията на
Костов. А аз не им свалях шапка. 2-3 месеца след като ме изгониха, заплатите на
миньорите започнаха да падат. От юли 2000 г. заплатите паднаха с 300 лв.
Дотогава средната заплата на един майстор-копач беше 1550 лв. На спомагателните
беше някъде около 6-700 лв. И оттогава заплатите падат и си падат. Един миньор
на ден трябва да изкопае 4 тона кюмюр. 4 тона по 100 лв. – това са 400 лв. За
ден. А той сега за месеца взима 400 лв.
Мина „Брежани“ направо
я затвориха. В „Ораново“ по мое време
работеха 895 човека. Средносписъчен състав.
Стигали са най-много до 1100 души. След 89-та започна да намалява броят
им. Първо някои хора напускаха доброволно с надеждата, че могат да правят
бизнес. Но от април 2000 г. започнаха и съкращенията. Някои съкращения бяха
нарочни с цел да се взимат подкупи от работниците (за да си запазят работата).
Директорът тогава не беше минен специалист, той беше сребролюбец, беше чирак на
златния телец. А за сегашния управител на рудника съм чувал, че иска подкуп и
за да започнеш работа в рудника – иска да му „блъснеш“ 4000 лв. А самият той е
избран за управител без конкурс.
Да
се върнем на злополуката. На какво отдавате случилото се?
Първо – неграмотно
управление. Второ, което е най-фатално, това е галерия, не е шайба. Шайбата е с
вход и изход, докато галерията е само с вход. Не е имало добро укрепление. Нямало
е и обрушовки, както се правеха преди (обрушаване – целенасочен взрив и
запълване на вече неизползваеми въглищни участъци – Раб.глас). Не е спазен
паспортът на крепене, не е спазена технологията на изработка. Това е. Сигурен
съм, че сега няма и спасителна служба. А по мое време имаше спасителна стан-ци-я.
Списъчният й състав беше 48 души + началник и механик – общо 50. Пак повтарям: не
може да падне такава голяма кална маса, която да има нужда от взривяване (за да
се разчисти), ако се е спазвал паспортът.
2007
година пак е имало две тежки злополуки в „Ораново“. Защо според Вас не са взети
мерки след това и сега се стига до нов тежък инцидент?
Защото правят икономия
с цел само собствените джобове да пълнят. Това първо. Второто е от некадърщина.
По
Ваше време търсеше ли се отговорност при такива злополуки?
През 66-та, или през
65-та имаше още по тежък инцидент в мина „Пирин“. Загинаха 11 човека. От взрив
на газ гризу. Издири се кой е виновен и
го осъдиха на 8 години затвор. След като излезе от затвора, го осъдиха да дава
30% от заплатата си, за да се изплати кръвнина.
А
сега как мислите – дали ще има някой осъден за случилото се?
Не. Досега да е имало
някой осъден? Нищо няма да го направят.
Един
по-общ въпрос. Как живеят хората във Вашия регион?
Хората тук живеят в
страшна мизерия и нищета. Преди оттука всяка смяна тръгваха по три големи рейса
работници. Сега няма трима. Три смени по три рейса – това са девет рейса. Да ги
сложим средно по 40 човека – това са повече от 300 човека. А в мина „Пирин“ от
Крупник работеха 527 човека. Имаше поминък. Аз построих къщата си, докато
работех в мината. А сега районът ни е много
беден. Няма работни места. И после, този, който има, не пита този, който няма.
Не го жали. Сега всички викаме, че има криза. А някога баща ти знаел ли е тази
дума „криза“? Не.
Освен
в рудника другаде работа има ли?
Имаше няколко
шивални. Държеше ги чужд човек, грък.
Дойде, понапълни се, не му изнася и на друго място отиде. Така.
СНИМКИ: