Посвещава се на всички работници и работнички, които се борят за правото си на достоен и щастлив живот (използвани са снимки от протестите през 2012 г. на шивачките от Кюстендил, Ботевград и Черноочене, на металурзите от ОЦК-Кърджали, на миньорите от ГОРУБСО-Мадан, на шофьорите от Пловдив, на чистачите от Силистра и на работничките от "Родопа"-Шумен)...
Показват се публикациите с етикет ЧНГ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЧНГ. Показване на всички публикации
вторник, 1 януари 2013 г.
сряда, 4 януари 2012 г.
Честита нова година на читателите на блога!
Честита нова година на читателите на блога! Надяваме се през 2012 г. да се увеличи броят на авторите, броят на получаваните дописки и репортажи, да се увеличи посещаемостта и читаемостта на нашите материали, да се увеличи броят на организираните действия извън виртуалното пространство и, в крайна сметка – да извоюваме поне още малко право на достоен живот за нас и нашите близки. Нека вършим нашата дейност с високо вдигната глава и самочувствие, каквото се полага на трудещи се хора и нека оставим срама, позора и презрението за тези, които богатеят на наш гръб.
***
Стрелочник
Димитър Полянов
Нощта минава. Там на своя пост,
изправен горд, внимателен и ням,
опрял ръка върху железний лост,
стрелочник – призрак чер, голям.
Той чака, бди... Невнятен тътен веч
смущава тъмнотите в ширний край:
предвестие зловещо отдалеч,
че буря страшна ще се разиграй.
Шумът е близо – гръм и трясък. Ей,
кат болна стенеща душа, пищи
пищялката и жално пита: – Дей
свободний път, стрелочнико, кажи?
Той знай! Набляга жилеста ръка
със смел тържествен жест – и в миг
отместена е малката стрелка
за път свободен, нов, велик...
И с бързий трен животът възроден
към щастието вихрено хвърчи,
хвърчи към Изтока на новий ден,
де светят вече пурпурни лъчи...
1906
петък, 31 декември 2010 г.
За вярата
Желаем на читателите на блога повече вяра в собствените сили. Честита нова година!
За вярата
Когато загубил си своята вяра,
когато във теб събуди се звяра,
когато „обичам” загуби значение
и животът поражда у теб само тъпо недоумение,
когато светът под краката ти рухва,
когато в очите ти сълзи избухват,
когато забравил си защо съществуваш,
когато си спрял и молбите да чуваш,
тогава спомни си за своята вяра
в Човека всесилен, в живота безкраен!
Спомни си, че има човеци, готови
за своята вяра да скочат и в гроба.
Спомни си как силно обичат и мразят,
спомни си жарта, със която я пазят –
своята, твоята вяра! За нея те са готови,
за Твоята вяра, да късат окови!
Абонамент за:
Публикации (Atom)