Не искам

/Вера Илиева /

Не искам да слушам безмислици,
че живеем в свят без проблеми,
с герои от измислени приказки,
не пожелали да станат големи.

Не искам да виждам децата ни,
как умират с надежда в очите,
старци да ровят в боклуците,
трошици да сложат в устите.

А мечтите за бъдеще светло,
на промяната вятър отнесе,
и вместо красиви блянове
глад и разруха донесе.

Не искам обещания голи,
искам за всеки хляб и завивка,
децата да бъдат щастливи
и майки да раждат с усмивка.

Да не скитаме недраги, немили,
в чужбина прехрана да дирим ,
тук, където сме се родили,
с любов да живеем и да умираме.

Емигрантска съдба

ДАЛЕЧЕ СЪМ ОТ РОДНИЯ БАЛКАН.
ПРОКУДЕН ОТ МИЗЕРИЯ ГОЛЯМА.
В БЪЛГАРИЯ СЕ ЧУВСТВАХ НЕЖЕЛАН.
РАБОТА ЗА МЕНЕ, НИЙДЕ НЯМА.

КУФАРИТЕ НЯКОЙ ГИ ВЗЕМА.
АЛА ТОВА НЕ Е ГОЛЯМА ДРАМА.
НЯМАМ ВЕЧЕ СПОМЕН ОТ ДОМА.
ОСТАНА САМО СНИМКАТА НА МАМА.

СЛОЖИХ Я ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ДЖОБ ,
ДА БЪДЕ С МЕНЕ, БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО.
МАЙКАТА, ОБИЧА СЕ ДО ГРОБ,
КАКТО МАЙКАТА ОБИЧА СИ ДЕТЕТО .

ПЪТУВАХ ЧЕСТО, ПО СВЕТА ГОЛЯМ.
РАЗДЕЛЕН НА БЕДНИ И БОГАТИ.
ЕДНО И СЪЩО Е И ТУК И ТАМ.
ЕДНИ В ПАЛАТКИ, ДРУГИ ВЪВ ПАЛАТИ.

РАБОТЯ ДНЕС, ДОРИ НА ДВЕ МЕСТА.
НО ТРУДНО СЕ ПОНАСЯ САМОТАТА.
НАЙ- ТРУДНО МИ Е КЪСНО ПРЕЗ НОЩА ,
КОГАТО МЕ ОБЗЕМЕ ПАК ТЪГАТА.

ТЪГУВАМ ПАК ЗА РОДНАТА ЗЕМЯ,
В КОЯТО СЪМ РОДЕН И СЪМ ПОРАСНАЛ.
НЕ МОГА С НИЩО ДА Я ЗАМЕНЯ
И СПОМЕНЪТ В СЪРЦЕТО НЕ УГАСВА.

МАЙКА МИ НАВЯРНО ПОБЕЛЯ.
НЕ СЪМ Я ВИЖДАЛ АЗ, ОТ ПЕТ ГОДИНИ.
ГЛЕДАМ НЯКОЙ ЛЕВ ДА ЗАДЕЛЯ,
ЗА ДА СЕ ВЪРНА В СВОЯТА РОДИНА .

ПЕЙО ПЕЕВ

На пазара на труда

На пазара на труда мисля как да се вредя,

Дянков нежно ми шепти: „Ще работиш без пари.

Работа, че две и три, тъй ще си намериш ти.

Няма да се пенсионираш, ще работиш без да спираш.

......С много труд за без пари, конкурентен ти ще си.

За почивка не мисли, работи и работи.

Само с работа безкрай ще фалираме Китай.

Ако вземеш, че умреш, ще отидеш то се знай във финансовия рай.“

Ех, че радост ме обзе, ясно като две и две,

там във райските селения няма ник’ви задължения.

Тока, парното, водата ще оставя на земята.

За какво са ти пари? Бачкай, бачкай и умри!

http://neverojatno.wordpress.com/2011/07/04/%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0/

Честита нова година на читателите на блога!

Честита нова година на читателите на блога! Надяваме се през 2012 г. да се увеличи броят на авторите, броят на получаваните дописки и репортажи, да се увеличи посещаемостта и читаемостта на нашите материали, да се увеличи броят на организираните действия извън виртуалното пространство и, в крайна сметка – да извоюваме поне още малко право на достоен живот за нас и нашите близки. Нека вършим нашата дейност с високо вдигната глава и самочувствие, каквото се полага на трудещи се хора и нека оставим срама, позора и презрението за тези, които богатеят на наш гръб.

***

Стрелочник

Димитър Полянов

Нощта минава. Там на своя пост,

изправен горд, внимателен и ням,

опрял ръка върху железний лост,

стрелочник – призрак чер, голям.

Той чака, бди... Невнятен тътен веч

смущава тъмнотите в ширний край:

предвестие зловещо отдалеч,

че буря страшна ще се разиграй.

Шумът е близо – гръм и трясък. Ей,

кат болна стенеща душа, пищи

пищялката и жално пита: – Дей 

свободний път, стрелочнико, кажи?

Той знай! Набляга жилеста ръка

със смел тържествен жест – и в миг

отместена е малката стрелка

за път свободен, нов, велик...

И с бързий трен животът възроден

към щастието вихрено хвърчи,

хвърчи към Изтока на новий ден,

де светят вече пурпурни лъчи...

1906 

Честит 1 Май на всички трудещи се хора!

РАБОТНИКЪТ

Христо Смирненски

Когато в ранна утрин изток се топи

в море от пламък златоален -

върви той редом с бледоликите тълпи

и сам пламти от гняв запален.

Под тежките му стъпки каменния град

изтръпва и намръщен се събужда

и улиците бликат своя вик познат -

викът на многолика нужда.

Ала сред бръчките на мрачното чело

не тиха скръб е начертана -

днес в тях закърмя се великото дело

и буреносната закана.

Днес няма вече роба свит и примерен,

отпуснал немощно ръцете:

това е новий Прометей, освободен

от игото на боговете.

През ранните зори на новия живот

пристъпя той с походка дръзка

и пред потъналия в мрак човешки род

рубинени огньове пръска.

За вярата

Желаем на читателите на блога повече вяра в собствените сили. Честита нова година!

За вярата

Когато загубил си своята вяра,

когато във теб събуди се звяра,

когато „обичам” загуби значение

и животът поражда у теб само тъпо недоумение,

когато светът под краката ти рухва,

когато в очите ти сълзи избухват,

когато забравил си защо съществуваш,

когато си спрял и молбите да чуваш,

тогава спомни си за своята вяра

в Човека всесилен, в живота безкраен!

Спомни си, че има човеци, готови

за своята вяра да скочат и в гроба.

Спомни си как силно обичат и мразят,

спомни си жарта, със която я пазят –

своята, твоята вяра! За нея те са готови,

за Твоята вяра, да късат окови!

http://hipatiaxxi.wordpress.com/

Мизерна заплата

Свършиха парите, а за заплата е рано.
Свършиха мечтите, а съм на двадесет и две, само.
Работя като алтав по 12 часа,
а накрая пак печели кой - богаташа.

Свършиха парите, а имам дете
когато го видя вечер, все ми се реве.
Памперси, дрехи, мляко, пюрета
забравих приятели и квартални кафенета.

Свършиха парите, а шефът реве:
„Малко работиш, ще намалям заплатата пак”.
„По-малко от това? Ако искаш да ти плащам, че работя при теб?”
Отвърнах му аз и добавих на ум „тъпак”.

Владимир Петров - Пловдив