Работник от ВМЗ е заплашен да остане без жилище

43-годишният Никола Марков е на път да загуби жилището си заради невъзможност да обслужва банковия си кредит. Той работи като пресовак във ВМЗ, от Кърнаре е, задомил се преди 7-8 години, взел си жена от Смолян и решили да заживеят самостоятелно в Сопот. Успели да купят по-евтино едно жилище, което се състои от две тавански стаи в жилищен блок на около 50 метра от входа на ВМЗ. Таванът бил горял по време на пожар, така Никола и жена му успели да го купят на по-ниска цена. През 2004 година плащали редовно заплатите и той теглил два потребителски кредита, за да ремонтират и измажат жилището. Заради нередовното изплащане на заплатите от 7-8 месеца насам се наложило да разсрочва единия от кредитите и да договаря нов 10-годишен срок за погасяването. Преди два месеца обаче едната банка го осъдила с 2000 лева, защото не внася редовно вноските. Ето какво разказва Никола:

Има споразумение между ВМЗ и банката вноските по кредита, които са 80 лева месечно, да ми се удържат от заплата и да се внасят директно в банката. Като стана забавянето на заплатите през последните месеци, се оказа, че на мен ми удържат тези пари, това се вижда от фиша, който ми дава касиерката, аз получавам с 80 лева по-малко. Но тези 80 лева не постъпват в банката. Предприятието не ги превежда. Защо - аз не знам, вероятно няма пари. Така банката нае частен съдебен изпълнител, осъдиха ме, сега съм осъден и вместо 5150 лева, аз дължа на банката над 7000 лева. Абсурд  е да осъдя ВМЗ, че не превежда парите от платената заплата на банката, защото аз ако имам пари за адвокат, съдебни разноски и т.н., аз ще си погася заема. В другата банка разсрочихме втория заем, но там закъсняваме с вноските и вече дължа около 1000 лева, които за мен са непосилно бреме. Единственото спасение досега да не са ни описали жилището и банките да са го продали е, че жена ми работи в шивашка фирма. Тя пък изкара тежка болест, едва я спасиха...

marica.bg

Работниците от ВМЗ не могат да си платят наема за общежитията към завода

Работниците във ВМЗ – Сопот, които живеят в общежитията към завода, не могат да си платят наема за една стая и тоалетна.

Наемът, който плащат е 100 лева, като често в тази стая живее цяло семейство с дете. Хората са обезверени, защото не могат да си платят и тези 100 лева. Заводът също не опрощава този наем, защото пък общежитието, ако не събере наем от живущите, не може да плати тока и той ще бъде спрян. Те са благодарни за помощите на хора и синдикати за празниците, но това не може да компенсира липсата на заплати.

Даже на някои работници от страната им казват – нека близките ви помогнат. Не искаме подаяния, искаме работа и договори, казват работниците от този завод с традиции. За съжаление от традициите не е останало нищо, както показва изоставената сграда с гръмкото име Дом на културата. Сега там има само счупени прозорци, от радиоуредбата са останали само непотребни лампи, а на една бюро се валя никому ненужен Кодекс на труда.

Хората се страхуват, че могат да бъдат изгонени от общежитията, че ще останат без работа, а не знаят къде могат да отидат на тези години и с тяхната квалификация. Обвиняват и ръководството на завода, и държавата. Искаме държавата да направи нещо, казва съпругът на една работничка. Ако не могат да управляват, да си ходят. Трябва най - сетнe да се живее нормално в тази страна. Иначе за това бягат хората и отиват в чужбина.

бгнес