Бунт на български работници в Германия

В германската община Ной Вулмщорф недоволни работници от България и Румъния са щурмували офиса на своя работодател, който, според техните твърдения, незаконно им е удържал пари от заплатите, пише в. Hamburger Abendblatt.

Близо 100 българи и румънци са се събрали в понеделник пред сградата на компанията BIR Group от Любек.

Работниците протестирали срещу това, че са били подлъгани с обещания за безплатна квартира и храна, а всъщност са си заплащали за това. Част от жилищата пък са били мазета без прозорци.

От компанията изпратили свой служител да преговаря с недоволните, но явно позицията му не е ги е удовлетворила, защото получил юмрук в лицето.

Тогава се намесили полицаите, които уталожили страстите.

В крайна сметка, след час преговори между представители на протестиращите и фирмата, било постигнато споразумение и работниците се разотишли.

bgglas.com

Възнаграждение - 0 (нула)

За фирма Булпласт  вече сме писали - http://rabglas.blogspot.com/2011/03/2000.html

Сега, с тази обява (грешката е вярна!) те просто дообогатяват представата за себе си.

Буквален превод на обявите за работа

„От мен си подсигуриха безплатен билет до 9-те кръга на ада”

Дописки на работници за некоректни работодатели

/дописките са от фб страницата „Срещу некоректните работодатели в България”/

***

Здравейте на всички, ужилени от работодателите си. Работех в шивашка фирма „Камарсони”, която се намира в кв. „Надежда”. Не работете там.

***

 „Интер Керамик Трейдинг” ООД и „Интер Керамик” ООД са подли измамници, ръководени от злобната и нагла двуличница Даниела Колова. Хората във фирмата работят по 15 часа 6 дни в седмицата, навиквани и обиждани постоянно от верните псета Николай Славков и Захари. Заплатите са пълна подигравка с човешкото достойнство. На фона на лошите условия на труд, малките заплати и абсолютната липса на уважение, се мъдрят обаче поръчкови БМВ-седмица и новодокаран „Ягуар”. Дълбокопровинциалните голтаци, веднъж стъпили на жълтите павета, са се самозабравили. Махайки се от тази тиня, ме завлякоха с 2 заплати – обичаен начин на работа за тях. http://www.bgrabotodatel.com/company.php?id_firm=6759 – тук има повече информация що за жалка фирма са. От мен си подсигуриха безплатен билет до 9-те кръга на ада, минаващи през всички контролни институции.

***

Имам да ви споделя и аз за моя некоректен работодател, на когото работя от 06.2010г. и до сега не съм получавал възнаграждение от него, което е покъртителното.

От Инспекция по труда съставиха акт за неплатени 10 заплати за периода от 06.2010г. до март 2011г., след което офисът ни в гр.Варна излезе в ремонт.

Този работодател е инвестиционният посредник "Стандарт Инвестмънт Валутни Пазари". След горните събития работодателят ми изпрати писмо, в което ме уведомява, че е констатирал "неявяване на работа", тъй като по трудовия ми договор местоработата ми се води в гр.София, но аз си работих във варненското представителство в гр.Варна с адрес, посочен в контактите на този линк: http://www.si-cm.bg/contact.htm l

Говорих с шефа в София и той ми каза, че аз не съм работил в офиса в София и един час, затова и инспекторите констатирали същото.

И не иска да ми изплати възнагражденията, като иска да ме уволни дисциплинарно за неявяване на работа в гр.София. А не в град Варна.

Всъщност, отрича фирмата „Стандарт Инвестмънт Валутни пазари” да има друг офис овен този в гр.София, в който не съм работил и час.

Това е пълна измама и мошеничество от страна на Стефан Стефанов – изпълнителен директор в Стандарт Инвестмънт.

Иначе същият е разписал договора преди година и половина и много добре знае къде и как работя, гр. Варна, бул.Цар Освободител 29.

Подписвал съм договори и съм ги изпращал към софийския офис.

Попаднал съм на пълни мошеници.

***

https://www.facebook.com/bvidenov?sk=wall Боян Виденов – управител и собственик на фирма за камини - "Камини Аврора", не изплаща трудовите възнаграждения на служителите си и живее на техен гръб от вече 2 години... Докато те му изкарват пари, той им обяснява, че като се оправи икономиката на България, ще им изплати заплатите. И в същото време си купува 2 апартамента... А на тях плаща мизерно малко и нередовно.

Праща биячи на един от служителите си – за да го принуди да подпише ведомостите за заплата. На мъжа ми дължи 14000 лв, на други във фирмата по 5000 до 8000 лв – общо трябва да извади над 50000 лв, за да се разплати със служителите си. Той естествено няма такива намерения от разговорите, проведени до сега с него. Надявам се съдът в България да си свърши работата поне този път!

***

Шест месеца работих като готвач в ресторант „Мястото при бат Жоре" в гр.Пловдив, жк. Тракия. През всички тези месеци ми е изплащана само една работна заплата, като всички други месеци не ми бяха изплатени, а имаше авансови плащания по 100 - 150 лева. При постъпване на работа подписах договор, в който се споменаваше, че ще ме осигуряват на 8 часа, но не получих копие от договора. След няколко месеца се оказа, че работодателят ми ме е прехвърлил на 4-часов договор БЕЗ МОЕ ЗНАНИЕ ИЛИ СЪГЛАСИЕ ЗА ТОВА. Освен това, аз не съм подписвала договор за преназначение, той е фалшифицирал подписите както на мен, така и на целия персонал. Дори миячките ни се водят на 2-часов работен ден, а всъщност сме работили по 12 – 18 часа на ден без почивка. Господин Георги Николов ни караше да подписваме всеки месец ведомости за получаване на парите си, без наистина да сме ги получавали, а който откажеше, биваше подписван от него. Всички напуснали, които се осмелиха и се абстрахираха от заплахите за побои, не могат да си вземат парите, които са си изработили, предимно заради фалшифицирането на подписите им. Не отивайте да работите при този човек, печели на ваш гръб и се държи ужасно с персонала! Вече сме осведомили съответните държавни институции, надяваме се да успеят да ни върнат парите и да получи това, което заслужава. Успех на всички и се пазете от такива работодатели!

 

***

За голямо мое съжаление започнах работа в хотел „Елена” – Златни пясъци, сезон 2011. Оказа се, че работодателите не зачитат труда на хората, които изнасят целия сезон на плещите си. Работата беше страшно много за заплащането, което ни се даваше. Разбрах, че вземаме едни от най-ниските заплатив този бранш. Накрая на сезона останахме излъгани като ни обещаха, че ще ни изплатят полагаемите отпуски, но уви. Изплатиха отпуските на двамата сладкари след заплахи към ръководството, че ще се оплачат в Инспекцията по труда. Нужно ли е и ние да заплашваме, че ще се оплачем, за да ни изплатят отпуските?!? Не започвайте работа в хотел „Елена”, заради двойния стандарт към персонала от страна на собствениците, които държат повече на кухненския персонал отколкото на останалия персонал, които не смятат за нищо. Ако искате да работите за без пари и да не получавате полагащото се възнаграждение, то си помислете дали си струва.

***

Фирма „Алпина плюс” с управител Сърджан Пешич ни продаде като роби в Белгия, работехме по 10 часа плюс събота и още не сме си получили обещаните пари. Удържат ти по 350 евра за социални осигуровки, офис и какви ли не пера; най големият измамник е.

***

„Тонет-99” ООД – робовладелци, които се отнасят към служителите си като към крепостни. Веднъж назначили някого на работа, първо го карат да подпише договор – минавка, съвсем различен от първоначално договореното като заплата; и второ, когато служителят иска да напусне, го заплашват, че няма да си получи възнаграждението ако напусне. Изгорих се от тази шантава фамилна фирмичка, освен, че побъркват персонала с различни хрумвания и нелепи идеи, постоянно сменят цените на артикулите си ... Истински робовладелци

***

Фирма "JUPI PRINT HOUSE". Както се досещате, става дума за печатница. Ако сте човек, който има странични доходи и може да издържа дълго време без заплатата си, или сте човек, който би свикнал да има ГОСПОДАР – подчертавам господар, не шеф... значи мястото ви е там, дори в момента набират персонал... Успех... А да, и не си мислете да си търсите правата, мое и да апнете бой...

***

http://bulstroi.bulstroi-estates.com/index.php?bul=contacts&lang=bg Да, на пръв поглед стабилна фирма, с позиции, но... има едно много голямо НО!!! Само човек, който не е попаднал в ноктите на този работодател, не знае за какво иде реч... Ако трябва с една дума да ги окачествя, то първата е ЕКСПЛОАТАТОРИ! Втората е ЛЪЖЦИ, а за следващите просто е излишно да си хаби речника човек! Ако отидете и направите справка колко от работниците имат договори - е, няма такива! Там се работи на юнашко доверие, с нерви по-дебели и от корабни въжета! Ще попитате ЗАЩО?! Защо ли - за договорите вече е ясно, просто няма такива! А за пари няма ли да попитате?! И вие ли не смеете?! Е, може и да ви подхвърлят 20, 50 лева /ако имате късмет и добро поведение/ и в следващите няколко дни започва едно сложно двойно и тройно счетоводство как аджеба да ги нагласите тези средства така, че да ви стигнат до следващите 20 лева, които никой не знае кога ще дойдат... Така накратко стоят нещата в "БУЛСТРОЙ" ООД гр.Несебър. НО ДОКОГА??! Още колко излъгани хора ще има, които са зарязали домове и семейства, с надежда да им осигурят прехрана с честен труд?! ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА ТОВА БЕЗРАЗСЪДСТВО!!! В КОЙ ВЕК ЖИВЕЕМ...?!

***

Oversun Aviation - малка туроператорска фирма, в която мъжът ми работи от 7 години. Намери си нова работа, и след като информира шефката си, че напуска, тя му заяви, че от парите, които му дължи за неизползван отпуск, ще си удържи 1100 лева за курс IATA, които той изкара преди 6 години. Такава договорка между тях никога не е имало и тя няма никакво правно основание да удържи тези пари. Да не говорим, че осигурява работниците си на минималната работна заплата и никога не е плащала овъртайм, въпреки, че работят през почивни дни, празници и в извън работно време.

***

Office1Superstore – Наталия комерс ЕООД - Слънчев бряг, Несебър, Поморие, Созопол – всички магазини от веригата в тези градове ги работят те. Абсолютни измекяри! Излагат името и марката Office1Superstore. Работих близо 2 месеца за слава. Да не говорим за отношението им към служителите – дори не се представиха, когато започвах работа. Явно са знаели какво ще стане и са решили да си спестят неудобството ако изобщо могат да чувстват такова.

***

Фирма Рикарт ЕООД. Води се в София, но всъщност е в Стара Загора и Велико Търново. МИТКО МИТКОВ. Лъже всички. Лъже работниците си, лъже клиентите си, лъже баща си и децата си, лъже даже и жена си. Има да ми изплаща още 1 заплата.

Казва, че няма пари. А кара кола за 400 000 лв. Как да му повярвам?

***

‎"Електроника" – монтаж и сервиз на асансьори /гр.Варна/ Някой да не се излъже да започне работа там – ще работи за слава!!!!!

***

Не се доверявайте на фирма „Аркус – Сигурност” ООД. Те не изплащат заплатите на служителите си. Как мислите, дали могат да осигурят „сигурност” на клиентите си, след като хората, които работят там, не са си получили заплатите?!?

***

Крайно време е да се заеме някой с тези охранителни фирми. На гилотината слагам и ,,СИКЮРИТИ ГРУП 3Д”, фирма със седалище в Пловдив. Работих като СОТ патрул към тях в гр. Раковски. Една счупена Лада Нива – аз като патрул (на постоянно повикване) и пияният ми пряк началник г-н Петър Телбийски. С това давахме сигурност на клиентите, които началниците ми наричаха обекти. Не можах да издържа некоректното отношение на фирмата и напуснах, а сега не мога да си взема мижавите 285 лв – трябва да си платя якетата, с които съм бил работел и съм бил скъсал.

***

Колеги багеристи, монтьори и шофьори, фирма Гарантстрой Комплект е една от многото некоректни фирми в нашата мила родина. Имах честта да поработя там, за щастие по малко от месец. При постъпване на работа ми дадоха да подписвам сигурно най малко 20 документа.Внимавай какво подписваш, са ми казали, но за да ги прочетеш

внимателно всичките ще отнеме цял ден.

***

‎"Алукаст Комплект"ЕООД, "Алу Бест"ЕООД и "Прогрес Машиностроене"ООД -три фирми на българи с германско гражданство.Лоши условия на труд – направо мизерни! Завлякоха всичките си работници с пари! Осигуряват на минимална работна заплата, другото на ръка. Винаги могат да ви изритат и да не си получите парите. Местоположението на трите фирми е в гр.Габрово. Поради това, че са некоректни с работниците, вече нямат такива. Никой от града не желае да постъпи при тях на работа. ПОРАДИ ОПИСАНИТЕ ПРИЧИНИ ФИРМИТЕ МЕСТЯТ ПРОИЗВОДСТВОТО СИ В ГР.ПЛЕВЕН!!!

***

Не купувайте мебели от " Мебели Джейн" - Бургас! Помогнете на тази фирма да стигне по-бързо там, за където се е запътила - към фалита си!!! Какво иначе може да очаква работодател, който за половин година уволни точно хората, които изнасяха цялата работа на гърба си, но и не си мълчаха при нередностите! А как ви се струва мотив за съкращение "В последно време ме гледаш лошо!"?

Работници станаха поръчители по неволя

Всички потърпевши са работили в една и съща сливенска фирма

Жители на Сливен сигнализирали в bTV, че без да знаят и без да са давали съгласие, са вписани като поръчители и получатели на потребителски кредити. Всички потърпевши са работили в една и съща сливенска фирма.

В началото на 2001 година Христо, Борис и Панайот започват работа във фирма за търговия с перилни препарати. През 2009 година фирмата фалира и две години по-късно момчета с изненада разбират, че са станали поръчители. Четиринадесет от служителите във фирмата са вписани като поръчители и получатели на седем кредита, всеки на стойност 20 300 лева.

През 2007 година незнайно как съм станал поръчител на колежката си за кредит от 20 300 лева. Разбрах го през 2009, след като получих писмо, че не си погасявам вноските, обясни Борис Тодоров.

Освен че днес заплатите на потърпевшите са запорирани, те имат и забрана да напускат страната.

Имам запор на имущество, на заплата и забрана да напускам страната. Освен това всеки месец ми удържат по 45 лева от заплатата, разказа още Борис Тодоров.

Това е едно нещастие, защото ние не сме ги видели тези пари, а пък аз сега плащам по сто лева от заплатата си всеки месец, защото нямам жилище, което банката евентуално би ми вземе, заяви Панайот Краев.

Момчетата са сигурни, че става дума за злоупотреба с техните подписи. Според потърпевшите парите от кредитите е прибрала собственичката на фирмата.

Опитите ни да открием собственичката на фирмата, се оказаха безуспешни. Никой не пожела да отвори вратите на луксозната й къща в "Квартала на богатите" в града.

Справка в съда показа, че по случая има образувано наказателно производство за измама по член 210 от НК срещу собственичката и срещу счетоводителя на фирмата. Предстои това наказателно дело да бъде разгледано в съдебно заседание през април. И докато решението на съда стане факт потърпевшите не могат да разполагат с парите си и живеят в страх за бъдещето.

www.livenews.bg

Помнете тези работодатели-мошеници от Правец – Булпласт 2000

Как си играят с надеждата на хората и

се подиграват на техния труд

В тази криза аз съм един от, за жалост, многото млади хора останали без работа. Въпреки настоятелните ми опити да открия работа чрез обяви в Интернет все удрях на камък. Но един ден попаднах на свободно работно място и радостта ми немá край. Офертата беше примамлива – за общ работник в завод за пластмасови изделия в град Правец – фирма Булпласт АД. С обещание за заплата от 500-1200 лв. и възможност да се работи постоянно или на смени.

    

Реших и за миг да не губя време и да отида в посочения офис в София. Там един посредник на фирмата Булпласт 2000 допълнително ми подсили надеждите с добри условия за работа и добро възнаграждение. Той убедително говори, че тези пари – начална заплата 500 лв и по-късна 1200 лв се изплащат, при това редовно. Имало и стол в завода! Като разбра, че съм от София ме попита „абе момче не ти ли е много далече работата”, на което му казах, че в София няма работа и съм готов да ходя чак до Правец, само и само да имам препитание. В заслепението си, че най-после ми се усмихва щастието, пренебрегнах някои „странни” особености като това, че в стола  може „най-много да ядеш една топла супа и парче хляб”, които си заплащаш сам, чакайки в края на месеца да ти върнат парите за храна. Приех и този „каприз” на бъдещите ми работодатели – че фирмата не поемала никакви пътни разноски. Бързах да почна работа, нали знам какво могат собствените ми ръце, така усърдно изхранвали ме в досегашния живот. Потвърдих, че съм работил не едно и две неща в производството досега, попълвах даже въпросник и в мечтите си се виждах отново на работа. В завод! Въпросният господин взе попълнените от мен бумаги, придаде си  културен вид и ми вика: „То теа документи пари струват, дай 2 лв за тях”. Бръкнах аз дълбоко в продънения си джоб и с последните му останали стотинки едва ги събрах и платих. Чудна работа, хем му бях признал в колко затруднено материално положение съм. Прибра той парите с изненадваща лекота и обеща да ме викне след ден на работа. Щял да ме закара до завода лично и да почвам работа там. После изведнъж се присети нещо. Поиска в деня на пътуването ми да му дам нови 10 лева, за да съм си покриел горивото до там. Е, мислех си, нали е и той някакъв шеф, сигурно бързо забравя за несгодите на безработните – ще открия и тези пари. Все верни приятели ще ми помогнат, достатъчно е да им кажа новината – че почвам работа аз!

   

 И така дойде дългоочаквания ден да почвам работа. Стигнах завода и влезнах вътре. Голямо предприятие, добре ремонтирано, машините и те доста нови и работят на пълна пара. Ето ги и работниците, бъдещите ми колеги. До мен стояха и няколко нови млади момчета, те са като мен, едва дошли, новопостъпили. Гледам аз по-старите работници наоколо и веднага се наби на очи това, че са бая изморени – един от тях даже преплете крака, а беше още рано сутрин. А къде ли им е работното облекло, си викам, като забелязах, че нямат, а носят дрехи, взети от дома. Тогава попитах новия си началник дали дават работни дрехи. А той ми отговори: „Как така ще купувам работни дрехи за нови хора, та те веднъж ще ги носят, а после ще си тръгнат?!”. И ето, едва стъпил в предприятието, а надигналите се в мен ден по-рано съмнения за коректността на шефовете пак изплуваха наяве. И съмненията само се задълбочиха. Не за това ли, за да не разберем още такива хубавини, нас, новите работници ни държаха отделно от по-старите служители? Ясно, казах си, тук нередностите и злоупотреби май май са бая на почит. Ама радостта от това, че вече съм в завод, шума на машините и движението на трудещите се хора около мен сега още бяха по-силни от надигащото се смущение. Може да бъркам нещо, сигурно не е точно така, както го видях одеве. Почвам аз, само ми покажете, коя е моята машина, та да видите как ще сме с нея „на ти”.

Първият ден аз и новите само пакетирахме готова продукция и товарехме на камиони. Този ден, ако и да беше пробен, което значеше и неплатен – да ме изпитат дали ставам за работа, трая точно 12 часа. Ние работниците бачкаме неуморно, току до нас седи на стол навъсеният шеф – толкова дебел от преяждане, че шкембакът скрива лицето му. Лице на противен и груб човек. За нас обаче е сладка умората, чувството пак да се трудиш, да избие пот по теб от работа, да знаеш, че си заслужил залъка си. Така дойде очаквания момент да попитам нает ли съм на работа или не. А този тип вика: „Три седмици тук сте ученици. Ако реша после ви правя договор, дотогава всеки, който не харесам – усвет и да го няма!”. При теа груби думи, сякаш сме не работници, а престъпници нещо, настъпи неловко мълчание. Аз и един стругар се спогледахме. И му възразихме- чакай, нали сме хора и имаме права, питаме те като човек дали ни давате работа и колко ще ни плащате за нея. Като ни изгледа учудено, сякаш сме ние никои, че да го питаме, той високомерно отвърна, че е голям шеф и който не харесва работата и условията „да си ходи още сега”.

Прибрах се аз унил, че нещата няма да вървят наред. Дадох и 5.50 лв за билет до София. Нищо, че бях платил 10 лева да ме докарат сутринта – никой и не е смятал да ме връща за тях обратно. Като се прибрах споделих с приятели, а те нали ми мислят доброто, ме окуражиха и навиха да пробвам да се задържа на работа. Вярно, до подписването на договора ще ни дават цели 20 лева за 12 часова смяна, не в края на смяната, а неизвестно точно кога. А аз като махна парите за път (11 лева в двете посоки), щях чисто да изработвам 9 лева на ден. Как се живее с такива пари в днешно време?! Ама има и друго. Приятелите ми правилно ме подсетиха– по-добре и 9 лева на ден, отколкото нищо, отколкото да си удължавам глада и да рискувам да остана на улицата с неплатен наем и сметки за ток и вода. Сещайки се за таа мизерия, заспах уморен, в очакване на утрешния ден.

  

  Ей го вторият ден. Работих на една преса за изготвяне на декоративна настилка. Машината си иска трима души да работят на нея, вместо това ни бяха оставили само двама да се оправяме с нея. Току минаваше същият, шкембест началник да подвиква: „Темпо давай, нас 60 000 бройки ни чакат, а вие тука се подмотвате и едва 10 броя сте извадили”. Ясно е, ще искат с нас да се отнасят като кучета. Стиснах зъби, да не им се връзвам още в началото. Видях свестни колеги-работници, говорихме си с тях на две-на три за несгодите и радостите на живота. Те са дошли тука като мен да се трудят честно и да си получат изработеното. И са оставили родните си краища в търсеното на насъщния – идват от Етрополско, други пък чак от Благоевградско и Хасковско. Свестни момчета, а искат да се отнасят към тях като животни!

    

Така дойде и третия ден. Този ден се оказа и последния ми ден в завода. Бяха ме сложили сам да изтеглям готовата от машината продукция. Настилката е широка 4 метра на десет дълга, тежи 80 килограма. Мене колкото и трудно да беше, не може се ми се опре и тази зле замислена, тъпа по коварството си задача – аз съм съвсем млад, колкото и обезсилен от мизерията, съвсем здрав и достатъчно издръжлив. Ама от това, което ти казвам, ти вече си разбрал- трябват двама думи да я поемат и изтеглят от машината тази настилка. Нещеш ли, пак дойде шкембестият шеф и почна да ми диша във врата. И се провиква: „Айде бе, момче, работи. Много си бавен...не ставаш ти, за произвоство”. Като му възразих, че трябват двама души, а аз сам права максималното възможно, той ме погледна на въпреки и ми отговори „От утре ти не си на работа – събирай си нещата и да те няма”. Побеснях и спрях машината. Значи това била целта на занятието – да ме поставят на непосилен труд, а после да прехвърлят неизпълнението на работата от болната на здравата глава?! Причерня ми, стоварих аз пестник върху спряната от мен машина. А говедото-шеф нещо промълви, че нищо не съм могал да му сторя, че нищо не ще го уплаши. Той така разправяше и преди пред всички – тук имало „неблагодарни” работници, дето се оплакали в инспекцията по труда от него и от цялата тази Булпласт АД. Зле прикрита уплаха, даже ми стана ясно, че това ги най-притеснява. Да не се знае какво става тук с работниците, как ги унижават и им се канят да ги мамят с парите.  Като гневът ми леко затихна, попитах кога ще ми дадат парите. И това подобие на човек, с цялото си шефско нахалство ми рече, че нямал пари в себе си. И да съм бил дойдел утре за парите. Ядосан си тръгнах – утре пак ще бият път и дам 11 лв за автобусни билети, когато „великите” работодатели, направо изедници ще си откъснат от душите цели 40 лева за мен. На толкова ме бяха оценили за тридневния труд, но искаха ако може и тях да загубя. Толкова – работих цели три дена, а вземах чисто 29 лева. Това е Булпласт АД, истинското им лице. Подигравка за човешкия труд!

     Така, като добре отработен навик проиграха моите надежди за труд, а са ги проиграли на още десетки честни, отчаяни, безработни хора. Въпреки тази случка аз не губя надежда. Тъкмо се връщах към София със своето богатство – няколкото тежко изкарани банкноти, дето само ще отложат за миг цялата ми мизерия. И се бях зазяпал на спирката, така без нищо. Гледам лепенка някаква. Те такива доста и все някакви реклами шарени. Ама тази друга ми се видя. На нея работници – единият прав и пуши, другият седи встрани. Горди хора, а отчаяни, сякаш безработни. И виждам сайт – „Работнически глас”. Непремено ще го вида, може работа нещо да има на него.

     

Е, работа още не открих. Обаче реших да опиша какво ми се случи в този завод. За да няма други измамени, за да не мълчат толкова хора, а да пишат и казват на другите истината. Какво има да крием, само едната истина ни остана. И надеждата, че честният ни труд все някога ще ни служи верно, подобаващо с него да живеем достойно.

Стачка или гешефт?

Както е известно, стачката в БДЖ не се състоя. В последния момент се стигна до споразумение между синдикати и ръководствата на двете железопътни компании – БДЖ и НКЖИ. Наглед най-важното, което трябваше да се отстои – да няма съкращения на железничари – беше осигурено. Но в нашата страна думи и дела твърде често се разминават. Ще видим.

Междувременно попаднахме на интересен материал относно стачката в БДЖ, откъс от който публикуваме по-долу. Написаното в него до голяма степен потвърждава чутото от нас при проведените срещи и разговори с редови железничари:

Стачката в БДЖ организирана от гешефтари

Стачката в БДЖ е манипулирана от синдикатите, но засяга само администрацията, а интересите на обикновения работник не са застъпени

Обикновените работници нищо не печелят от стачката в БДЖ

„Няма да се включим в стачката в БДЖ! Отказваме не защото сме предатели, а защото стачките са организирани от печалбари, заради ламтежа за пари в администрацията, а ние обикновените работници – кучета ни яли.” Това разкри пред Правда.БГ обикновен работник в Българските железници, пожелал да запази анонимност. Според него стачката в БДЖ се организира заради „канцеларските плъхове” с големи заплати, а не заради обикновения работник, който бере душа.

Подобно мнение изразиха и потребителите по форумите. Масово обикновеният работник в БДЖ отказва да излезе на протест ни днес, ни утре. „Канцелариите са наблъскани с излишен персонал, но вместо по високите етажи в администрацията, съкращенията ще бъдат при обикновения жепеец”, пише дългогодишен работник в БДЖ.

Според железничари стачката е манипулация от страна на синдикатите, които са водени само от политическите си користни цели. Накрая изходът ще бъде един – окастряне на обикновения жепеец и спасяване на цялата администрация. А точно тя взимала неоправдано високи заплати, без да върши нещо полезно, убедени са железничари...

http://pravda.bg/стачка-в-бдж/

Как ни крадат от ЧЕЗ

Това, дето казват, че скоро ще плащаме и за въздуха, който дишаме, е малко клиширано и някак остаряло. Има съвсем други неща, за които трябва да плащаш, без да разбираш защо. А ще се намерят и хора, които да ти обяснят с думи сложни и неясни, че трябва да го правим и това е съвсем нормално!

Не бях разглеждал обстойно сметките за ток, но онзи ден с изумление установих, че освен за консумирана дневна и нощна енергия трябва да плащаме и за:

-         “добавка за зелена енергия”;

-         “пренос през електропреносната мрежа”;

-         “достъп до електропреносната мрежа”;

-         “високоефективно комбинирано производство”

-         даже за “акциз”, който за сега е 0,00 лв., но фактът, че го има като перо, може да го изпълни със съдържание след време.

Плащаме отделно и за:

-         “достъп до разпределителната мрежа”

-         “пренос през разпределителната мрежа НН”.

В скоро време ни очаква и такса електромер.

Хайде сега прибавете към това и държавното 20% ДДС!

Може ли някой да ми обясни за какво става въпрос? А може ли да ми каже как се изчислява дали за “достъп до електропреносната мрежа” трябва да платя 3,59 лв. или например 10 лв., а защо не и 15лв. Може би зависи от това, дали въпросната компания иска да спечели 100 или 200 млн. 

Всичките тези псевдо разходи са измислени, за да може по законен път да ни крадат. Електрическите, топлофикационните, водопреносните, телефонните и прочие компании ни крадат всеки ден и все повече. Фабриката за допълнително облагане на абонатите работи без почивка. А държавата – тя също непрекъсното измисля нови данъци, такси и акцизи. Та вкупом – частни компании и държавни институции ежедневно ни грабят. А не е ли време да въстанем?

Георги Василев