понеделник, 23 декември 2013 г.

Глад, тъмнина, студ и надежда за национализация. Интервю с работничка от „Ремотекс“-Раднево

Интервю с работничка от „Ремотекс“-Раднево


/След като през последните две години успяхме да организираме срещи с работници от Перник, Сопот и Ораново, сега, опирайки се на собствените си сили, се насочваме на югоизток, към град Раднево. Там повече от месец работници от местното предприятие „Ремотекс“ провеждат протестни действия. Срещнахме се с една от активните участнички в работническите протести. Интервюто е резултат на близо 2-часовия разговор, който проведохме с нея. – Раб. глас/

Представете се

Казвам се Таня Вълчева. Работник-фрезист съм. От 23 години работя в „Ремотекс“-Раднево. В цеха за металорежещи машини. В един и същи цех вече 23 години. Само там.

Може ли да разкажете за самото предприятие?

Предприятието е открито през 1966 г. До 1991 г. се казваше ЦРБ – Централна ремонтна база. След това го преименуваха на „Ремотекс”.  Основната му функция е поддържане на тежка минна техника. Ремонт на тежката минна техника за „Марица-Изток”. Вече след като го приватизираха, започнаха да изтласкват назад това производство, започнаха да се правят подемни съоръжения и други.
Тук идват да работят хора от Стара Загора, от Нова Загора, от околните села, от Казанлък. До момента, в който ни купиха, в предприятието работеха 2000 души. А сега сме 561 души. Т.е. 4 пъти по-малко, като повечето са пенсионери. „Ремотекс“ мисля че от 2002 г. е частна собственост 100%. Откакто дойдоха тези работодатели, на следващата година започнаха проблемите. След като приключи следприватизационния контрол, който е 3 години, започнаха закъснения (със заплащането) – с по месец-два. Започнаха и да напускат най-добре подготвените кадри. Аз останах, защото за жена е трудно да се намери работа.  Но от миналата година досега нещата ескалираха тотално като неплащане на заплати. Обещават, че ще плащат заплати, че ще има работа, но не виждам повод да им повярвам.

Какви са условията на труд?

Условията на труд са плачевни. Отопление няма. Изрязаха парното. И то при положение, че на много места липсват стъкла. Спряха водата. Храна, „вредни” – за никого няма. Стол има, но цените не ни позволяват да го ползваме. Всеки си носи храна и си яде вътре в мизерията при мръсотията и така. Работно облекло – за 10 години тази година получих за пръв път. И то това работно облекло е спечелено по някаква програма, не е разход, направен от собственика.
Преди приватизацията социалните придобивки си бяха наред. Режийни за отпуски, всичко. Оттогава сме загубили тези придобивки.
С работното време няма проблем – 8 часа, 5-дневна работна седмица.


Стават ли трудови злополуки? Опитват ли се шефовете да ги прикриват?
           
          Стават злополуки. По принцип при нас не ни карат да ги прикриваме. Единствено при стария началник имах такъв случай. Бях си счупила ръката и той ми каза, че ако го пиша трудова злополука, ще ме накажат. Когато ми гипсираха ръката и отидох да си занеса болничния, началникът ме попита не какво ми има, а какво съм писала. Аз се уплаших и писах злополуката като „битова”. Този началник обаче го няма отдавна.

Имаше ли някакви промени освен името в периода от 1989 до 2002 г., когато предприятието е приватизирано?

Работехме, не сме оставали без заплата. Те (приватизаторите – РГ) ни купиха с готова продукция за 20 милиона лева. Предприятието никога не е било губещо.

А какъв беше тогава мотивът за приватизация?

Не знам. Питайте управляващите. Изкараха ни от системата на „Марица-Изток” и – на парче...

Знаете ли за къде се произвежда сега, след като сте извън системата на „Марица-Изток”?

Не знам. Произвеждаме подемни съоръжения, но за къде – не знам. Единствено за миналата година знам, че произвеждахме съоръжения за Австралия. Вероятно и за Русия и Украйна, но не съм сигурна.

А как гледаха хората на приватизацията през 2002 г.?

Надяваха се, че като стане частно, ще стане по-добре, че ще бъде намален административният персонал. А той не само, че не се намали, но и се удвои. Административният персонал стана два пъти повече от работниците. Сега администрацията е прекалено много раздута. Но нас никой не ни пита какво искаме и какво не искаме. Синдикатите направиха един митинг против приватизацията и толкова. 


Каква е ролята на синдикатите в „Ремотекс”?

Никаква. Никой не им дава право на глас. В частна фирма синдикати няма. Поне не съм чула. Чак сега се появи синдикалният лидер от КНСБ. Досега се криеше, защото го беше страх. Имал е някакви проблеми преди, нещо са го заплашвали и той се криеше. Доколкото знам собствениците действат едновременно с подкупи и заплахи спрямо синдикалистите. Дават им по-големи заплати и в случай, че се опитат да организират нещо, ги заплашват с намаляване на заплатите или с изгонване от работа. По време на предната стачка изгониха от работа брата на единия синдикален лидер точно по този начин.
            
            Как стои въпросът със заплащането?
             
            Последно съм получила 100 лв. от февруарската заплата. Заплатата ни иначе е 450 лв. За последно ни я увеличиха преди около 4 години. Дотогава беше 370 лв. По едно време раздаваха и някакви бонуси по 20 лв., но само на мъжете. Отидохме да попитаме шефовете защо няма и за нас, а те ни отговориха: „Защото сте жени”. Работиш, бориш се наравно с мъжете и накрая получаваш такива „оправдания”. Сега и тези бонуси, които уж са за всички, вече ги няма. Но някои пак получават повече пари, ако се харесват на шефа и най-вече ако му донасят. Затова сега някои получават и 1200 лв. Преди приватизацията получавах 320 лв., но тогава с тези пари можехме всяко лято да ходим на почивка и да изплащаме заем за жилището. А сега покупателната способност на заплатата ни е нищожна.
             
            Споменахте, че има разлики в заплащането на отделните работници?
             
         Да, драстични. Казват, че е заради квалификацията. Кой колко е квалифициран. Освен това започна да дава парите по цехове – първо на два-три цеха, след 20 дни на още два-три цеха и по този начин манипулира хората, за да не са единни и да протестират. Чувам, че се дават и пари на ръка. Целта е да няма колектив, да са разединени хората, да не могат се обединят и да протестират. 
       Отделно, че се опитват да ни разделят на етноси – някой беше писал по адрес на собственика – „Този турчин да си ходи“. Не ги искам такива публикации. Защо в България продължаваме да се делим на етноси?
            
             Какъв е поводът за сегашните ви протести?
             
       Поводът най-напред е неплащането на заплати. Също така – неясното бъдеще на предприятието, защото от 15 октомври сме пуснати в „платен престой”, което означава да си стоиш вкъщи и да получаваш заплата. Сега ходим до предприятието единствено за протестите. И вече цял месец протестираме.
             
             Какво точно се случи на 10 декември?
           
           Тогава нахлухме в административната сграда и бяха принудени да викат полиция. Пак ние, жените, направихме нещата. Директорът Чорчопов дойде със служебната кола. Ние застанахме пред портала, който е за колите, за да не влезе. Не го пуснахме да влезе. Той слезе от колата и мина през електронните пропускателни въртележки. Носеше папки с документи и някакъв диск. Каза, че това е договор за 2.5 млн. евро. Кой ще го работи тоя договор, то вече няма хора, няма материали... Още повече, че преди те умишлено отказваха поръчки. Умишлено водене към фалит ли е това, не знам, не мога да си обясня. Просто им се учудвам как спят спокойно тези хора, като знаеш че си оставил толкова работници без пари. Един съвестен човек няма да спи и ако на един човек дължи пари. Не знам каква школовка са минали.  
             
              Има ли дългове предприятието?
             
        Предприятието има дългове, те са обявени. Първа инвестиционна банка му е най-големият кредитор – 15 млн. лв.  
          

        През 2009 г. пак имаше протести в „Ремотекс”. Тогава бяха уволнени две работнички. Какво се случи с тях?
             
              Бяха уволнени за „уронване престижа на фирмата”, защото са правили изявления пред медиите, че не получават заплата (тогава бяхме с две заплати назад) и банките ги притискат. Впоследствие ги върнаха на работа, но без да им повишат заплатите както на останалите. Освен това започнаха да ги дебнат на всяка крачка за нарушения. Заводът е опасан в камери, без да сме се съгласили с това и тези камери се използват, за да се оказва натиск срещу нас. 


             


             Беше съобщено, че се готвите за стачка.
             
            Да, вече сме в стачна готовност. Събрахме подписка след колегите. Нямаше такъв, който да не се е подписал за стачка. За разлика от протестите, които са извън предприятието, стачката ще се води на работното място. Когато вместо „платен престой”, ни кажат пак да ходим на работа, тогава вместо протести и гражданско неподчинение, ще започнем стачка – ще стоим на работното място, без да работим, както е по Кодекса на труда.
             
            Какви са перспективите пред „Ремотекс”? Нов собственик? Национализация? Кой е Дечко Колев?
          
        Хората се надяват на национализация, за да могат да си получават редовно заплатите. Също така искаме да се криминализира неплащането на заплати. Дечко Колев държи конкурентни на „Ремотекс” ремонтни фирми, които обслужват в момента „Марица-Изток”. Той се притеснява, че при една национализация обслужването на „Марица-Изток” вместо от неговите фирми ще се поеме от „Ремотекс”. Освен това може да се създаде прецедент и работниците от други закъсали предприятия също да поискат национализация.
          
          Какви са последиците от това продължително неплащане на заплати?
          
          Последиците са глад, тъмнина и студ.
        
          Какво мислите за работническия контрол като перспектива пред „Ремотекс”?
     
       За мен е една химера. Много хубаво звучи, но няма кой да допусне работника да го направи. При нас дори синдикална дейност не се допуска, какво остава за работнически контрол. Гледах филма, който ми пратихте за Аржентина – „Фасинпат“ – възхищавам се на такива хора, но не вярвам, че това може да се случи при нас.
            
           Какво е положението във вашия град Раднево?
        
       Затихващи функции. На мен ли така ми се струва – не знам. Макар че не сме като в Северозападна България, където е страшно. Някога, заедно с община Несебър, бяхме на едно от първите места в страната по равнище на социално-икономическото развитие, измерено с показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това беше в периода, когато не беше централизирано всичко и данъците от „Марица-Изток“ не отиваха в София, а оставаха тук. А сега всичко е за София. Парите от „Марица-Изток“ отиват, за да се плаща софийското парно (споделяме, че работниците от ВМЗ-Сопот са ни се оплаквали как голяма част от приходите на тяхното предприятие са отивали за построяването на софийското метро –РГ). Парите, които работниците трябваше да получат като премии, отидоха, за да се плати софийското парно. Младите хора бягат в големия град, в Стара Загора, който е един от малкото добре развиващи се градове в България.

Имате ли някакви съвети, мнения, критики относно „Работнически глас“?
           
          Харесвате ми като медия, но направете така, че да се организирате и като организация, която да защитава правата на хората. Един вид като синдикат. Да защитавате работника. Защото хората нямат закрила от никого. Нито от държава, нито от синдикати. Например, ние имаме голяма нужда от трудово-правна помощ.

вторник, 17 декември 2013 г.

„Върнаха ни във времената на романа „Тютюн““



Много ми е интересно, ако работниците вземат оксижените и започнат да режат завода от портала навътре и да товарят за скрап, за да си вземат заплатите, дали държавата няма да намери опция да ги осъди всичките. Ама сега за директора няма такъв закон да го осъди и да му вземе парите. До паметника на Иван Рилски (в Раднево – РГ) трябва да се построи още един паметник, на Тодор Живков, и по три пъти на ден да му се носят венци, защото такъв живот никога няма да има – всички да са равни, да си знаеш датата на заплатата, да нямаш грижи утре с какво ще изпратиш детето си на училище или как ще обясниш на банката, че не са ти превели пари някакви фабриканти и капиталисти. Върнаха ни във времената на романа „Тютюн“, само че в 21 век.
Даниела Желязкова, работничка от Раднево

неделя, 15 декември 2013 г.

Протестно работническо шествие в Раднево (13.12.2013)



Протестното шествие на работниците от „Ремотекс” започна в 8,30 сутринта. В него се включиха около 200 души. Шествието започна тръгна от завода и завърши пред паметника на Иван Рилски. Работниците извървяха пътя, носейки плакати с надпис „Искаме работа” и „Искаме заплати” и скандирайки не само същите искания, но и още: „Спахиев в затвора” и „Гладни сме”. Първото нещо, което сториха работниците, пристигайки пред един от символите на Раднево – паметника на Иван Рилски – беше да поднесат цветя и да почетат с минута мълчание и падане на колене паметта на загиналите работници както от „Ремотекс”, така и от Мини „Марица-изток”. В последвалия митинг една работничка заяви:  „Благодаря ви, колеги, защото показахме на всички, че заводът е наш”.
В последвалите изказвания беше споменато, че лидерът на КНСБ - Пламен Димитров е предложил на министър Адемов държавата да намери пари, за да даде по 325 лв. на всеки от работниците, за да могат да посрещнат идващите Коледни празници. Това не беше посрещнато с аплодисменти и показа, че хората от „Ремотекс” са наистина работници с достойнство и чест. Освен съмненията им, че ако парите се преведат по сегашните им сметки, те отново няма да стигнат при тях, защото банките ще си вземат дължимото, по-важно беше мнението на хората, че те не са просяци, не са и социално слаби, а искат да получат пари, които честно са изработили. „Не ни трябват помощи, искаме си нашите”, каза един работник, който беше допълнен от работничка, която определи, че това е обида за тях.
За първи път след толкова дни на протести се усети някакво оживление сред работниците. Повечето от тях бяха категорични, че съзират лъч надежда, а особено са ентусиазирани от възможността държавата да придобие мажоритарния пакет от акции, т.е. да се извърши национализация на „Ремотекс“. В същото време този поход на достойнството показа, че всички работници са осъзнали, че единствено обединени са в състояние да постигнат целите си.

по материали от radnevodnes.info

четвъртък, 12 декември 2013 г.

„Работниците кучета ги яли“ (интервю със синдикален лидер от „Ремотекс“)



Живко Господинов е машинен монтьор в „Ремотекс”-Раднево. Започва работа на 2 февруари 1990 г. В същото време е и председател на организацията на КНСБ в завода.

Защо се стигна дотук, г-н Господинов?

Или умишлено, или заради некадърно управление. Това са двата варианта, за да се бавят толкова много заплатите. Не е казано, че от февруари не сме взели стотинка. Един месец плати 100 лв., следващия няма, след месец-два отново, но пак аванс, а не пълния размер. От март насам няма нищо. Всеки път ни се казваше, че се чакат пари от мините, от други места, подчертаваше се, че не зависи от тях. Изпълнявахме поръчки, следваха обещания, че след като пласират продукцията, ще има и заплати, но така и не се случи. Като слушаха това, хората живееха с надежда. 

Затова ли толкова дълго мълчахте?
Да, защото се надявахме, че ще изпълнят обещанията си. Гледаха ни в очите и ни казваха, че ще има средства. Вярвахме. Говорехме помежду си, притеснявахме се, но не сме коментирали да стигнем до крайни мерки. 

Положението на работещите обаче е страшно, нали?
Да, на всички без изключение. Вие също го знаете. Трагедията е пълна. Ще ви дам пример със себе си. Ако не са родителите на съпругата ми, която е безработна, ние сме умрели. На техните пенсийки разчитаме. Преди две седмици се разболях. Парите за лекарства пак дойдоха от тях. Понякога се питам какъв мъж съм аз, глава на семейство! 80-годишни старци да ми дават пари. Банките ни притискат. Те не прощават, а всички имаме кредити. 

Кога след приватизацията усетихте за първи път, че нещо не е наред?
В началото всичко вървеше добре. Изплащаха навреме заплатите, имаше периоди, когато даваха бонуси. Така беше до 2007 – 2008 г. Тогава започнаха забавянията, както знаете, през 2009-а предприехме стачни действия. Изпълниха някои от изискванията ни, но малко след това отново се повтори същото. От 2009 г. винаги сме били с по две, три и повече неизплатени заплати. 

Грешка ли беше приватизацията на завода, както призна и синдикалният лидер в мините Веселин Вълканов пред вас преди дни?
Разбира се, защото той е създаден, за да обслужва тежкото минното оборудване в комплекса. На кой му дойде на акъла да го махне и да го даде на частник? Тогава протестирахме, но резултат нямаше. 

Разбрах, че Сабин Спахиев отказва да се вижда с Вас в качеството Ви на синдикален лидер в „Ремотекс”.
Така е. Многократно съм писал до него, така си кореспондираме, но беше абсурд да вляза и да ме приеме. Дори измисли, че синдикалната ни организация е невалидна, въпреки че му пратих две копия на документ, удостоверяващ точно обратното. В един момент дори измисли, че трябва да му дам поименен списък на всички синдикални членове. Беше ме уведомил, че влиза в процедура на съкращения. Все едно поиска аз да разпиша уволнението им. Отказах категорично. След това взеха, че направиха работнически комитет, който да представлява хората пред работодателя. 

Кой го направи?
Ами той, работодателят. Пусна списъци. Бяхме в обедна почивка и ми се обадиха. Отивам в цеха, а там началникът чете решението и съобщава името на човека, който ще ни представлява. Тогава реагирах и казах, че всички, включени в този комитет, са членове на синдиката и попитах на двете места ли ще членуват. Отговорът беше, че така искат. 

А дали са верни слуховете, че Спахиев не е реалният собственик?
Когато встъпи в длъжност, той представи документи, от които ясно личеше, че той и още двама са собствениците. После какво се е случило няма как да знам, а и техните игри не ме интересуват. Няма значение кой е собственикът, важното е да е коректен. Между другото, по времето, когато имахме добри отношения, той постоянно говореше за лоялност. Да, ама се оказа, че само ние сме лоялни, а той не е. 

Г-н Господинов, не по-малък проблем в „Ремотекс” са и условията, при които работите, нали?
Разбира се, те не са се променяли с години. Няма отопление, питейна вода. 

И нямаше никакъв начин през тези години да принудите собственика да ги подобри, да се съобразява с изискванията ви?
Искахме да подпишем КТД. Срещата ни с него продължи точно 45 секунди. Той каза, че КТД ще бъде сведено до минималните изисквания от Кодекса на труда, а срещите ще се провеждат с г-жа Христова. Исках да му задам още един въпрос, но той ми каза, че точка единствена е приключила и може да ми каже само довиждане. Е, аз какъв колективен договор да подписвам?

Сега на какво разчитате?
Да ни чуят! Стигнахме до парламента. Този четвъртък отново ще има среща на наши представители с комисията по социалните въпроси. Обадиха се днес /понеделник/ на г-жа Боева, за да потвърдят, че Спахиев ще присъства. Да видим какво ще стане. Няма държавен орган, който да не е уведомен. Законите обаче са такива, че първо се плаща на банки, погасяват се кредити, а работникът - кучета го яли. 

Трябва ли да бъде криминализирано неизплащането на заплати?
Естествено, защото това си е криминално престъпление. 

Притесняват ли Ви слуховете, че предприятието може да бъде обявено в несъстоятелност и ако се случи, какво ще означава за всички вас?
Това наистина са слухове, които вървят между нас. Според мен, обаче, логиката говори, че щом не съкращава, не разписва подадените за напускане молби, значи този човек има някакви намерения и действа. Това ме навява на мисълта, че няма да се стигне дотам. За всичко останало трябва да гадая. Ние не знаем нищо. Само догадки и слухове. Това е лошото. Да излезе пред хората и да каже какво се случва, да признае, че има затруднения, но търси начини. Хора сме, всеки изпада в трудно положение, ще го разберем. Толкова сме чакали, щом се налага и още ще чакаме, ама да го каже. А той ни пуска в платен престой. 

Има ли издадена заповед за него?
За първия месец – октомври, има, за този поне аз не съм видял. Щом не сме в неплатен отпуск, значи се надява на нещо, така мисля аз. 

А преди да излезете в платен престой, имаше ли поръчки, които изпълнявахте?
Да, работехме, дори прекъснаха изпълнението на една поръчка, по която имахме довършителни работи, с решението за платен престой. 

А дали е вярно казаното от него пред кмета на Раднево и областната управителка, че „Ремотекс” ще има нови собственици и именно в това да е неговата надежда?
Възможно е, но пак Ви казвам, че не мога да гадая. Между нас вървят подобни слухове и приказки, коментираме ги, но толкова. Ето, вчера чух, например, че г-н Чорчопов и една от техноложките са били в Унгария за сключване на някакъв договор. Дали е така? Ето това ни крепи. Чуваме, че нещо се прави, ама, дето викат, ха дано, ама надали. 

Бойка Боева изрази притеснението си, че се изнасят части и оборудване от завода. Знаете ли нещо по този въпрос?
Нещо, което не съм видял, не мога да коментирам, но между хората се говори. 

Защо организирате този петък протестно шествие, което ще тръгне от „Ремотекс” и ще премине пред паметника на Иван Рилски?
Да напомним отново за себе си, да ни чуят, защото в медиите се пише, че собственикът ще изплати задълженията си към работниците и до там. Станало ли е обаче? Не. Трябва да ни чуят. 

Наблюдавайки случващото се не само при вас, си задавам въпроса наистина ли работниците са безсилни, когато става дума за частно предприятие?
Да, мога ли да дойда у Вас и да казвам какво да правите? Не. Същото е, собствеността е тяхна. Да се бием ли с тях? Не живеем в средновековието, нали? 

Вярвате ли, че държавата може да направи нещо?
Надяваме се, но никой не може да обещае нещо конкретно. Казват, че ще се опитат. 

А добри ли са заплатите, които получавате?
Пълна скръб. Е, има и хора с добри, но контрастът е много голям. Все пак години наред сме трупали знания и умения. Всички признават, че нашите ремонти са най-добри. Когато са ползвали услугите на други фирми, го констатират и пак до нас опират. Все пак сме се специализирали в тази дейност с години. За нас е по-важно сега да ни бъде изплатено изработеното и да продължим да работим. 

Няма как да не Ви попитам защо не искахте да говорите преди да започнат протестните действия и дори не вдигахте телефона?
Така беше. Сега вече излязох на показ, защото няма накъде повече, не може да се търпи. Знам, че след всичко, което се случи, ще си отида. Започнем ли евентуално работа, ще бъда уволнен. След стачката през 2009-а уволни председателят на КТ „Подкрепа”. 

И никой не успя да го спаси?
Не, след престой, няма как да се случи. Както и сега, затова съм на 100% сигурен, че ще бъда уволнен, но нека, и на това съм съгласен. Ще търся нещо. Трагедията при нас е голяма, но истината е, че надеждата умира последна. Няма да се спрем, нито да се откажем, защото нямаме какво да губим вече. Както цивилизовано ни ограбиха, нека по същия начин да ни върнат парите.

radnevodnes.info