„Работниците кучета ги яли“ (интервю със синдикален лидер от „Ремотекс“)

Живко Господинов е машинен монтьор в „Ремотекс”-Раднево. Започва работа на 2 февруари 1990 г. В същото време е и председател на организацията на КНСБ в завода.

Защо се стигна дотук, г-н Господинов?
Или умишлено, или заради некадърно управление. Това са двата варианта, за да се бавят толкова много заплатите. Не е казано, че от февруари не сме взели стотинка. Един месец плати 100 лв., следващия няма, след месец-два отново, но пак аванс, а не пълния размер. От март насам няма нищо. Всеки път ни се казваше, че се чакат пари от мините, от други места, подчертаваше се, че не зависи от тях. Изпълнявахме поръчки, следваха обещания, че след като пласират продукцията, ще има и заплати, но така и не се случи. Като слушаха това, хората живееха с надежда. 

Затова ли толкова дълго мълчахте?
Да, защото се надявахме, че ще изпълнят обещанията си. Гледаха ни в очите и ни казваха, че ще има средства. Вярвахме. Говорехме помежду си, притеснявахме се, но не сме коментирали да стигнем до крайни мерки. 

Положението на работещите обаче е страшно, нали?
Да, на всички без изключение. Вие също го знаете. Трагедията е пълна. Ще ви дам пример със себе си. Ако не са родителите на съпругата ми, която е безработна, ние сме умрели. На техните пенсийки разчитаме. Преди две седмици се разболях. Парите за лекарства пак дойдоха от тях. Понякога се питам какъв мъж съм аз, глава на семейство! 80-годишни старци да ми дават пари. Банките ни притискат. Те не прощават, а всички имаме кредити. 

Кога след приватизацията усетихте за първи път, че нещо не е наред?
В началото всичко вървеше добре. Изплащаха навреме заплатите, имаше периоди, когато даваха бонуси. Така беше до 2007 – 2008 г. Тогава започнаха забавянията, както знаете, през 2009-а предприехме стачни действия. Изпълниха някои от изискванията ни, но малко след това отново се повтори същото. От 2009 г. винаги сме били с по две, три и повече неизплатени заплати. 

Грешка ли беше приватизацията на завода, както призна и синдикалният лидер в мините Веселин Вълканов пред вас преди дни?
Разбира се, защото той е създаден, за да обслужва тежкото минното оборудване в комплекса. На кой му дойде на акъла да го махне и да го даде на частник? Тогава протестирахме, но резултат нямаше. 

Разбрах, че Сабин Спахиев отказва да се вижда с Вас в качеството Ви на синдикален лидер в „Ремотекс”.
Така е. Многократно съм писал до него, така си кореспондираме, но беше абсурд да вляза и да ме приеме. Дори измисли, че синдикалната ни организация е невалидна, въпреки че му пратих две копия на документ, удостоверяващ точно обратното. В един момент дори измисли, че трябва да му дам поименен списък на всички синдикални членове. Беше ме уведомил, че влиза в процедура на съкращения. Все едно поиска аз да разпиша уволнението им. Отказах категорично. След това взеха, че направиха работнически комитет, който да представлява хората пред работодателя. 

Кой го направи?
Ами той, работодателят. Пусна списъци. Бяхме в обедна почивка и ми се обадиха. Отивам в цеха, а там началникът чете решението и съобщава името на човека, който ще ни представлява. Тогава реагирах и казах, че всички, включени в този комитет, са членове на синдиката и попитах на двете места ли ще членуват. Отговорът беше, че така искат. 

А дали са верни слуховете, че Спахиев не е реалният собственик?
Когато встъпи в длъжност, той представи документи, от които ясно личеше, че той и още двама са собствениците. После какво се е случило няма как да знам, а и техните игри не ме интересуват. Няма значение кой е собственикът, важното е да е коректен. Между другото, по времето, когато имахме добри отношения, той постоянно говореше за лоялност. Да, ама се оказа, че само ние сме лоялни, а той не е. 

Г-н Господинов, не по-малък проблем в „Ремотекс” са и условията, при които работите, нали?
Разбира се, те не са се променяли с години. Няма отопление, питейна вода. 

И нямаше никакъв начин през тези години да принудите собственика да ги подобри, да се съобразява с изискванията ви?
Искахме да подпишем КТД. Срещата ни с него продължи точно 45 секунди. Той каза, че КТД ще бъде сведено до минималните изисквания от Кодекса на труда, а срещите ще се провеждат с г-жа Христова. Исках да му задам още един въпрос, но той ми каза, че точка единствена е приключила и може да ми каже само довиждане. Е, аз какъв колективен договор да подписвам?

Сега на какво разчитате?
Да ни чуят! Стигнахме до парламента. Този четвъртък отново ще има среща на наши представители с комисията по социалните въпроси. Обадиха се днес /понеделник/ на г-жа Боева, за да потвърдят, че Спахиев ще присъства. Да видим какво ще стане. Няма държавен орган, който да не е уведомен. Законите обаче са такива, че първо се плаща на банки, погасяват се кредити, а работникът - кучета го яли. 

Трябва ли да бъде криминализирано неизплащането на заплати?
Естествено, защото това си е криминално престъпление. 

Притесняват ли Ви слуховете, че предприятието може да бъде обявено в несъстоятелност и ако се случи, какво ще означава за всички вас?
Това наистина са слухове, които вървят между нас. Според мен, обаче, логиката говори, че щом не съкращава, не разписва подадените за напускане молби, значи този човек има някакви намерения и действа. Това ме навява на мисълта, че няма да се стигне дотам. За всичко останало трябва да гадая. Ние не знаем нищо. Само догадки и слухове. Това е лошото. Да излезе пред хората и да каже какво се случва, да признае, че има затруднения, но търси начини. Хора сме, всеки изпада в трудно положение, ще го разберем. Толкова сме чакали, щом се налага и още ще чакаме, ама да го каже. А той ни пуска в платен престой. 

Има ли издадена заповед за него?
За първия месец – октомври, има, за този поне аз не съм видял. Щом не сме в неплатен отпуск, значи се надява на нещо, така мисля аз. 

А преди да излезете в платен престой, имаше ли поръчки, които изпълнявахте?
Да, работехме, дори прекъснаха изпълнението на една поръчка, по която имахме довършителни работи, с решението за платен престой. 

А дали е вярно казаното от него пред кмета на Раднево и областната управителка, че „Ремотекс” ще има нови собственици и именно в това да е неговата надежда?
Възможно е, но пак Ви казвам, че не мога да гадая. Между нас вървят подобни слухове и приказки, коментираме ги, но толкова. Ето, вчера чух, например, че г-н Чорчопов и една от техноложките са били в Унгария за сключване на някакъв договор. Дали е така? Ето това ни крепи. Чуваме, че нещо се прави, ама, дето викат, ха дано, ама надали. 

Бойка Боева изрази притеснението си, че се изнасят части и оборудване от завода. Знаете ли нещо по този въпрос?
Нещо, което не съм видял, не мога да коментирам, но между хората се говори. 

Защо организирате този петък протестно шествие, което ще тръгне от „Ремотекс” и ще премине пред паметника на Иван Рилски?
Да напомним отново за себе си, да ни чуят, защото в медиите се пише, че собственикът ще изплати задълженията си към работниците и до там. Станало ли е обаче? Не. Трябва да ни чуят. 

Наблюдавайки случващото се не само при вас, си задавам въпроса наистина ли работниците са безсилни, когато става дума за частно предприятие?
Да, мога ли да дойда у Вас и да казвам какво да правите? Не. Същото е, собствеността е тяхна. Да се бием ли с тях? Не живеем в средновековието, нали? 

Вярвате ли, че държавата може да направи нещо?
Надяваме се, но никой не може да обещае нещо конкретно. Казват, че ще се опитат. 

А добри ли са заплатите, които получавате?
Пълна скръб. Е, има и хора с добри, но контрастът е много голям. Все пак години наред сме трупали знания и умения. Всички признават, че нашите ремонти са най-добри. Когато са ползвали услугите на други фирми, го констатират и пак до нас опират. Все пак сме се специализирали в тази дейност с години. За нас е по-важно сега да ни бъде изплатено изработеното и да продължим да работим. 

Няма как да не Ви попитам защо не искахте да говорите преди да започнат протестните действия и дори не вдигахте телефона?
Така беше. Сега вече излязох на показ, защото няма накъде повече, не може да се търпи. Знам, че след всичко, което се случи, ще си отида. Започнем ли евентуално работа, ще бъда уволнен. След стачката през 2009-а уволни председателят на КТ „Подкрепа”. 

И никой не успя да го спаси?
Не, след престой, няма как да се случи. Както и сега, затова съм на 100% сигурен, че ще бъда уволнен, но нека, и на това съм съгласен. Ще търся нещо. Трагедията при нас е голяма, но истината е, че надеждата умира последна. Няма да се спрем, нито да се откажем, защото нямаме какво да губим вече. Както цивилизовано ни ограбиха, нека по същия начин да ни върнат парите.

radnevodnes.info