Двеста и седемдесет ли?

Много са 270 лв. провикнаха се добре облечени работодатели. Няма производителност! Работете мизерници, а ние, ние отиваме на почивка. Ми така де – лято е. Къде ли? На някой остров, по-далече от вас, че иначе на какво ще заприличаме. Нали ви плащаме – 240 и това ви е много. Колко струва почивката на острова ли? Няколко хиляди в евро, за един. Ама и жената ще дойде и децата – те сега се върнаха от Швейцария. Къде да учат? Тук? Да бе! Как ще пътуваме? Със самолет – той си е наш. Няма да плащаме на компании. А вие работете, работете.

Въпросните работодатели, които казват, че сме мързеливи, че не произвеждаме достатъчно, имат по 5 коли, 10 апартамента, луксозни вили, яхти, самолети, купуват на децата си играчки, телефони и бижута за хиляди левове. Същите вечерят в ресторанти, където сметката надвишава много минималната работна заплата. За същите, 270 лв. не са просто джобни пари, това са дребни (когато става въпрос за тях). Няма да ви казвам какво ще се случи ако тези „работодатели”, а реално крадци на човешки труд, трябва да живеят с 270 лв на месец. Всъщност те не трябва въобще да получават пари, защото нямат производителност на труда, никаква.

Димо Казаков

Криза или фарс за малоумници (писмо от читател)

          На пощата rabglas@gmail.com получихме следното писмо от читател:

Напоследък много се говори за криза и съкращаване на разходите. Но на кои разходи? Разбира се за здраве, за образование, за заплати и пенсии на хората. А пари за телевизионни шоута има и милиони за футболните трансфери има, а покупко-продажбите на отбори – тук вече говорим за милиарди. Значи трудещите се получават мизерни заплати и се чудят какво още да им вземат, а богаташите, които създадоха кризата с тяхната алчност и лихварство, нямат никакви ограничения. През последната година, когато бедните станаха още по-бедни, медиите съобщават, че седемте най-богати са успели да увеличат богатствата си с 30 милиарда. Мамицата им на тях, но и ние сме виновни. Защото не е виновен този който яде баницата, а тоя, дето му я дава. Нека погледнем Франция или Гърция – хората там стачкуват, защото се опитват да им отнемат права, за които са се борили десетки и стотици години. А ние защо мълчим? Хора, вдигайте се на стачки, на протести срещу врага – богаташите лихвари и кожодери.  Сигурен съм, че във всяка фирма, където има несправедливост, има и настроения за протест, но има и страх, защото няма единство и твърдост. Трябва да ставаме единни. Изолирайте подлизурковците и лизачите, и смело срещу богаташите и техните слуги – политиците. Мамицата им мръсна!